РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. С., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500171 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №13 от 31.01.2022 г., постановено по гр. дело № 521/2021 г. на
Районен съд- гр. С., е признато за установено по отношение на ТД НОИ- С.
област, че М. Н. П., в периода от 8 март 1994 година до 22 май 1996 година, е
работила на длъжност „шивачка“ в цех находящ се в град Д. Б., по трудово
правоотношение с работодател събирателно дружество „Е. Л. С-ИЕ“, на
пълно работно време.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника по
първоинстанционното производство/ТД НОИ/ с оплакване, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане за неговата
отмяна.
Сочи се още, че не са били представени доказателства по чл. 5, ал. 1 от
ЗУТОССР, от които да е видно, че ведомостите и книжата са били загубени
или унищожени. В резултат на това, предявеният иск е бил недопустим и не е
следвало да се разглежда по същество.
На следващо място сочи, че неправилно разноските по делото са
възложени в негова в тежест, тъй като процесуалната легитимация на
ответника е във връзка с изпълнение на възложената му по закон
1
компетентност.
Не е представен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 258, ал. 1 ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице с
интерес от обжалване. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка е правилно отразена в решението на районния
съд, като обобщена, същата се свежда до следното:
Видно от трудов договор от 08.03.1994 г./л.5 от п.д./, ищцата е постъпил
на работа на длъжност „шивачка“ на 08.03.1994 г. в цех, находящ се в град Д.
Б.. Работодател е било събирателно дружество „Е. Л.- СИЕ“, като ицщата е
работела на пълно работно време, по безсрочен договор.
От представената по делото трудова книжка/л.10 от п.д./ се установява, че
в нея е отбелязано, че за периода от 08.03.1994 г. до 22.05.1996 г., ищцата има
трудов стаж от 2 години 2 месеца и 15 дни към „Е. Л.- СИЕ“.
Видно от удостоверение от 08.04.2021г. издадено от СОС на основание
§5, ал.2 от ПЗР на ЗТР дейността на „Е. Л.- СИЕ“ е прекратена считано от
01.01.2012г.
От представеното по делото справка от електронен регистър apps2.nssi.bg
се установява, че търговско дружество „Е. Л.- СИЕ“ е без правоприемник.
Сред част от писмените доказателства по делото е и удостоверение
№5510-22-2 от 07.05.2021г., издадено от ТД НОИ- С. област, от което се
установява, че при тях липсват данни за положен трудов/осигурителен стаж
от ищцата за претендирания от нея период при работодател „Е. Л.- СИЕ“, тъй
като не е приет архива на прекратилото дейност търговско дружество„Е. Л.-
СИЕ“ .
Пред районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид.
В. И., от които се установява, че с ищцата са работили в цех находящ се в
град Д. Б., по трудово правоотношение с работодател събирателно дружество
„Е. Л. С-ИЕ“. Двете са работили за периода от март 1994г. до лятото на 1996г,
на пълно работно време. Двете с ицщата са започнали работа по едно и също
време, като ищцата е напуснала няколко месеца преди нея. От други техни
колежки, които са работили в цеха е разбрала, че имат проблеми при
пенсионирането си, тъй като са били загубени ведомостите.
При тези факти въззивният съд намира от правна страна следното.
Постановеното първоинстанционно решение, което се обжалва изцяло, е
валидно.
По отношение на възражението на жалбоподателя за недопустимост на
производството, въззивният съд смята, че същото е неоснователно.
2
Удостоверението по чл. 5, ал.2 ЗУТОССР е приложение към исковата молба
по ЗУТОССР (чл. 4, ал. 2, т. 1 ЗУТОССР). В случая още с предявяването на
исковата молба към нея е приложено копие от издаденото на жалбоподателя
удостоверение №5510-22-2 от 07.05.2021г., от което се установява, че при тях
липсват данни за положен трудов/осигурителен стаж от ищцата за
претендирания от нея период при работодател „Е. Л.- СИЕ“. Архивът на
прекратеното търговско дружество„Е. Л.- СИЕ“ не е бил приет.
Удостоверението е било издадено на основание чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР от
самия жалбоподател в качеството на орган, който би следвало да приема,
съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с
прекратена дейност без правоприемник.
Документът, който е официален и удостоверителен (чл. 179, ал. 1 от ГПК)
за обстоятелството, че осигурителят (работодател) на ищеца е прекратил
дейността си без правоприемник, както и че няма приети документи за
осигурителен стаж и доход за ищеца, е бил достатъчен като приложение към
исковата молба по чл. 4, ал. 2, т. 1, вр. чл. 5, ал. 2 пр. 1 от ЗУТОССР.
Осигурителят на ищеца е прекратил дейността си без правоприемник и след
като при жалбоподателя няма данни за трудов и осигурител стаж на ищцата,
то се обосновава и интерес от съдебното установяване на стажа (времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране) по реда на
специалния ЗУТОССР. Оспорването на обстоятелствата във връзка с това
дали работодателят на ищеца е прекратил дейността си без правоприемник,
съответно има ли писмени данни за претендирания стаж, е било в
доказателствена тежест на ответника – жалбоподател (чл. 193, ал. 3 ГПК). По
делото нито има твърдения на жалбоподателя в този смисъл, нито са събрани
доказателства.
По отношение на възражението за неправилност на съдебното решение,
същото следва да се остави без уважение. От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че в периода от 8 март
1994 година до 22 май 1996 година, ищцата е работила на длъжност
„шивачка“ в цех град Долна Баня, по трудово правоотношение с работодател
събирателно дружество „Е. Л. С-ИЕ“, на пълно работно време.
Посоченият в исковата молба период е факт, който може да бъде
установен по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, а предвид датата на предявяване на
иска, приложим е именно Законът за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред- чл. 2, ал. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Този трудов
стаж е и осигурителен стаж по смисъла на Кодекса за социално
осигуряване-& 9, ал. 1 ПЗР.
Решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и
правилно при направените оплаквания следва да бъде потвърдено при
изложените по-горе съображения.
Решението в частта, с която НОИ е осъден да заплати на ищеца
деловодните разноски, предст. заплатено адв. възнаграждение, се обжалва със
3
самостоятелни мотиви – счита се, че макар и да е ответник по иска, то ТД
НОИ не следва да отговаря за разноски, тъй като това качество му е
предадено от закона без фактически и правно той да носи вина за липсата на
документи, установяващи трудовия стаж на лицето. По своят характер
направеното възражение е неоснователно, тъй като ответник по уважен иск
ТД НОИ следва да понесе отговорността за разноските по общото правило на
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ето защо, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят следва да заплати на М. Н. П. сума в размер на 450 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13 от 31.01.2022 г., постановено по гр. дело
№ 521/2021 г. на Районен съд- гр. С..
ОСЪЖДА ТД НОИ- С. област да заплати на М. Н. П. сума в размер на
450 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4