№ 4287
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д.
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №
20231100109172 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от А. Л. И. срещу ЗАД
„ОЗК З.” АД за осъждането на застрахователното дружество да заплати на ищцата
сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди - душевни болки, страдания и стрес в резултат на смъртта на сина й Л.Р. П.,
вследствие на ПТП, настъпило на 24.09.2019 г. на автомагистрала „Струма“, по вина на
Т. К. Д. - водач на лек автомобил „БМВ“, модел „Х 5“ с рег. № *******, за което МПС
е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2019 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е реализирано
изцяло по вина на Т. К. Д. - водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. №
*******, в причинна връзка с което е настъпила и смъртта на сина на ищцата - Л.Р. П..
Вината на сочения делинквент била установена с влязла в сила присъда № 260052 от
15.07.2022 г., постановена по НОХД № 3489/2020 г., по описа на СГС, НО, 12 състав.
Ищцата поддържа, че смъртта на нейното дете й е причинило силни емоционални
болки и страдания, като и до настоящия момент посещава клиничен психолог с цел да
преодолее негативните последици от загубата на сина си.
Твърди, че във връзка с ПТП на 29.09.2021 г. е предявена извънсъдебно
застрахователна претенция към ответното дружество, което в законоустановения
тримесечен срок не се е произнесло.
Ответникът Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - З.” АД признава
1
наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва иска. Поддържа, че ПТП е
настъпило поради лошото състояние и неподдържане на пътя по вина на отговорното
за тази дейност лице - Агенция пътна инфраструктура.
Твърди, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина
има и починалият, тъй като е бил спрял за престой на място, което не е предназначено
за спиране, и без да са налице обективни причини, налагащи престоя, а от друга
страна, се е намирал в МПС без правилно поставен обезопасителен колан, довел до
свободно движение на тялото му в купето, в резултат на което е настъпила и смъртта
му.
Оспорва наличието на търпени от ищцата силни емоционални страдания,
депресия и посттравматично разстройство, като твърди, че към датата на ПТП
отношенията със сина й са били на практика прекъснати.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, който счита за
прекомерен, както и изпадането му в забава, поради непредставянето на банкова
сметка.
Третото лице помагач на страната на ответника - Агенция пътна инфраструктура
оспорва твърденията на застрахователното дружество, че процесното ПТП е настъпило
по негова вина, в резултат на лошото състояние и неподдържане на пътя.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка
„Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС. Когато пострадалият е починал,
увредени се явяват най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС
№4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени
в ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата, че към датата на деликта за процесния автомобил е била налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователното дружество - ответник, както и че починалият е син на ищцата.
Предвид задължителната сила на влязлата в сила на 18.05.2023 г. Присъда №
260052/15.07.2022 г., по НОХД №3489/2020 г., по описа на СГС, НО, 12 състав,
2
приложена към исковата молба, на основание чл. 300 ГПК, с доклада по делото са
отделени са безспорни и следните обстоятелства, обективирани в диспозитива на
присъдата: на 24.09.2019 г., около 18:50 часа, в гр. София, на автомагистрала „Струма“,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил Марка „БМВ“, модел
„Х5“ с рег. № *******, като се движел по автомагистрала „Струма“ с посока на
движение от гр. София към гр. Перник и в района на 1830 м. след началото на
магистралата, при движение в най-лявата пътна лента, Т. К. Д. е нарушил правилата за
движение, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с
атмосферните условия ....“, като реализирал ПТП със спрелия спрямо посоката му на
движение, в началото на пътната отбивка, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с
рег. № ******* и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на водача на същия лек
автомобил, Л.Р. П., което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в“ вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК.
Разпитаният по настоящото дело свидетел Й.В.Я. сочи, че с Л. П. са били
приятели още от четиригодишна възраст. Описва, че между ищцата и сина й
съществували много близки отношения като между „първи приятели“, чували се всеки
ден, дори по няколко пъти, докато бил жив. Понастоящем свидетелят поддържа
контакт с А. И., която е приела изключително тежко смъртта на своето дете, наложило
се през първите няколко месеца да приема неизвестни за свидетеля хапчета, с цел по-
лесно преодоляване на тежкото психическо състояние, в което е изпаднала. Твърди, че
майката и сина й живеели в едно домакинство, заедно с партньора на А. и неговата
дъщеря, а в последните години, заедно с Л. П. в същата къща живеели неговата
съпруга и детето им, което непосредствено преди инцидента било на около една
годинка.
Свидетелят М. И. М., дългогодишна приятелка на А. И., сочи, че отношенията
между А. и сина й били прекрасни, като до 2018 г. двамата са живеели в едно
домакинство в къщата в кв. „Орландовци“, след което Л. П. създал свое семейство и
заживели в различни домакинства, но се виждали и чували много често – той в къщата
в кв. „Орландовци“, а тя в къща в с. Бобен, в близост до София. Сочи, че ищцата няма
други деца.
Според справката за адресна регистрация на ищцата от 12.03.2024 г., приложена
на л. 127 от делото, А. Л. И. е с постоянен адрес гр. София, ул. „******* считано от
08.01.2004 г., и с настоящ адрес в с. Усойка, ул. „*******, общ. Бобошево, област
Кюстендил, считано от 21.04.2023 г., а Л.Р. П. е с настоящ и постоянен адрес в гр.
София, ул. „******* регистриран съответно на 04.07.2003 г. и на 10.09.2007 г.
Свидетелят Д. И. А. Х., очевидец на процесното ПТП, сочи, че пътното платно
на магистралата в този участък се състои от три ленти - две за движение и най-дясна,
която е аварийна. Управлявайки своя лек автомобил Шкода Октавия със скорост от
3
около 140 км/ч. в дясна пътна лента за движение, свидетелят е забелязал, че отляво го
изпреварва черен джип с висока скорост, като необяснимо за свидетеля джипът е завил
вдясно и е ударил спрелият до пътя друг автомобил. Няма спомен на пътя да е имало
локви, нито да е валяло, въпреки че същият ден е имало дъжд.
Свидетелят Т. К. Д. твърди, че при ПТП автомобилът му е попаднал в т.нар.
„аквапланинг“, при който предните му гуми са преминали през локвата, но не и
задните, в резултат на което е поднесъл и е блъснал спрелият край пътя автомобил.
Твърди, че е карал с около 110-120 км/ч, валяло силно и имало локви.
По делото е приета без възражения от страните съдебна автотехническа
експертиза, според която от техническа гледна точка причини за настъпване на
процесното ПТП са липсата на постоянен визуален контрол и липсата на адекватно
поведение от страна на водача на л.а. „БМВ Х5” Т. К. при движение по лява пътна
лента на АМ „Струма” при мокра пътна настилка, наличие на участъци от пътното
платно, покрити с вода, при скорост от около 159 км/ч., която е била значително по-
висока от допустимата за този пътен участък (140 км/ч.), както и движение на л.а.
“БМВ Х5” с дълбочина на грайферите на задните гуми равна на 2 мм., при нормативно
установено изискване минимум 4 мм. Липсата на адекватно поведение на водача на
л.а. „БМВ Х5”, изразяващо се в гореописаните предварителни действия е довело до
рязко отклоняване вдясно на автомобила, вследствие загуба на управляемост, поради
появата на явлението „аквапланинг” в зоната на задните колела, като в причинна
връзка с процесното ПТП е настъпила смъртта на Л.Р. П..
Посочено е в задача №10, че след удара л.а. „Ауди А4” се е преобърнал и се е
установил в покой върху своя таван, а според задача №9 анализът на снимките от
фотоалбума по ДП установява масивна деформация в задна дясна челна част на
купето, като деформацията е с непрекъснат характер, продължаващ по дясна
странична част в зоната на заден десен калник, задна дясна колонка, таван, задна дясна
врата, средна колонка, предна дясна врата, десен праг, под на купето и заден мост.
Приетата без възражения от страните съдебномедицинска експертиза също дава
еднозначно заключение, че смъртта на Л. П. е настъпила в резултат на процесното
ПТП, като и двете експертизи сочат, че той не е бил с поставен обезопасителен колан,
докато се е намирал на лява предна седалка на л.а. „Ауди“, който не е бил в движение.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, включително
присъда № 260052/15.07.2022 г., по НОХД №3489/2020 г., по описа на СГС, НО, 12
състав, съдът намира, че вина за настъпването на процесното ПТП и причинената
смърт на сина на ищцата, има водачът на л.а. „БМВ Х5“. Предвид задължителната сила
на присъдата (арг. от чл. 300 ГПК) не следва да се разглежда възражението на ЗАД
„ОЗК З.” АД, че катастрофата е резултат от случайно събитие, тъй като наказателният
съд се е произнесъл в обратен смисъл, приемайки, че вина за процесното ПТП носи
именно застрахованият при ответника водач Т. К..
4
Недоказани са твърденията ответника, че пътното платно не е поддържано от
третото лице помагач, което е довело до голямо количество вода на пътното платно,
правейки неуправляем л.а. „БМВ Х5“. Събраните по делото показания на свидетелите
Д. И. А. Х. и Т. К. Д. относно количеството вода на пътното платно са протИ.речиви, а
заключението на АТЕ еднозначно сочи, че ПТП се дължи на субективните действия на
водача Т. К., който е карал с превишена скорост за този пътен участък. Следва да се
отбележи, че показанията на сочения делинквент протИ.речат и на тези, дадени от
свидетеля А. Я.П., който също е присъствал на ПТП и не си спомня да е имало
образували се локви на пътя, макар и той да е бил мокър, като следва да се отчита
заинтересоваността на водача К., който би целял да изложи оневиняващи го
обстоятелства. Ето защо съдът приема, че отговорността на ответника в качеството му
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
сочения делинквент, следва да бъде ангажирана и той дължи на ищцата обезщетение
за понесените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедлИ.ст. Съдът взема предвид факта, че ищцата, която е била на 50 г.,
е загубила своя син в една млада за него възраст (28 г.), при установени между тях
силна емоционална връзка – същият е бил отгледан от нея и едва около една година
преди смъртта си е заживял в отделно домакинство, но при запазване на близкия личен
контакт между тях. За тези изводи съдът съобразява показанията и на двамата ищцови
свидетеля Й.В. Я. и М. И. М., като не кредитира тези на свидетеля Я. в частта, в която
твърди, че преди смъртта си синът е живеел в едно домакинство с майка си, тъй като
това протИ.речи на изложеното от него, че А. Л. И. и Л.Р. П. се чували ежедневно и то
по няколко пъти, което би било нелогично, ако в действителност живеят в едно общо
домакинство. Изложеното от него, че Л. П. има дете от около една година
кореспондира с показанията на свидетеля М. и дава логично обяснение на нейните
твърдения, че при появата на детето му е останал да живее в къщата в гр. София, кв.
Орландовци, а майка му се е преместила в с. Бобен, тъй като подобна фактология е
житейски логична – родителят да отстъпи жилището на детето си и неговото
семейство. Независимо от така направения извод, неоснователни са възраженията на
ответника, включително и в писмените бележки, за липсата на установена близка
емоционална връзка между починалия и ищцата. Освен че такава се презюмира с
оглед обстоятелството, че Л.Р. П. е бил отгледан от А. И., което е напълно нормално да
създаде силни чувства на взаимна обич и привързаност, каквито са присъщи между
детето и неговата майка, по делото се установява от свидетелските показания, че едва
година преди смъртта си синът е заживял отделно от ищцата. Дори и след това обаче
те са продължили да поддържат близък контакт според показанията и на двамата
свидетели, който е обясним и с близкото разстояние на населеното място до град
5
София, в което се е установила А. И.. Съдът намира, че фактът на отделянето на Л. П.
в отделно домакинство по никакъв начин не е рефлектирал върху силната
емоционална връзка, която са били изградили с майка си, респ. не би могло да се
приеме, че ищцата не търпи вреди или те са в много по-ниска степен от обичайната
такава, присъщи при загуба на дете. Съдът намира за достоверно и заявеното от
ищцовите свидетели, че А. И. е приемала медикаменти и е потърсила психологическа
помощ за преодоляване на силния психически срив, който е настъпил при нея, тъй
като подобни емоционални проблеми е напълно възможно и логично да настъпят при
майка, която внезапно е загубила единственото си дете, като последното обстоятелство
в още по-голяма степен завишава търпените емоционални страдания, предвид че
родителят е бил лишен до края на жИ.та си от подкрепата и присъствието на своето
единствено дете. Предвид това, и без притежаването на специални знания у съдията и
изслушването на съдебно-психологическа експертиза, може да се приеме, че
душевният дискомфорт, в който ищцата е била изпаднала, макар и да би могъл да
намалее по интензитет във времето, неминуемо ще я съпътства до края на жИ.та й,
което завишава обема на търпените неимуществени вреди.
Предвид горепосочените обстоятелства и като съобрази социално-
икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедлИ.то
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се равнява на сумата от 200 000
лв.. Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедлИ.ст, а също така и възмездява неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия, който не е използвал обезопасителен колан и е нарушил
важащите за него разпоредби на Закона за движение по пътищата, което съдът намира
за неоснователно.
Според показанията на свидетеля А. Я.П., дадени в о.с.з. от 08.04.2024 г., който
е собственик на фирма за пътна помощ, той е бил извикан от Л. П. на АМ „Струма“,
защото е трябвало да извади попадналия в крайпътната канавка автомобил на
родителите му. Автомобилът, с който е пристигнал Л. П., е бил паркиран извън
аварийната лента, в една отбивка на пътя. Според свидетеля, по време на удара с л.а.
„БМВ Х5“ починалият е бил в своя автомобил, тъй като е искал да се скрие от дъжда.
Заключението по автотехническата експертиза сочи, че л.а. „Ауди“, в който се е
намирал Л. П. (на предна дясна седалка), не е бил в движение. Според отговора на
въпрос №12, пред мястото на водача на л.а. „Ауди А4”, непосредствено след момента
на удара, не е имало задействана предпазна въздушна възглавница, което от техническа
гледна точка би могло да е причинено от липса на неработещ двигател или от
техническа неизправност в системата на сигнализиране и задействане.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява, л.а.
6
„Ауди“ да е бил в движение при удара му с л.а. „БМВ“, поради което и починалият Л.
П. не е имал нормативно задължение да бъде с поставен колан, независимо че се е
намирал в процесното МПС. Аргументът за този извод следва пряко от съдържанието
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, според която разпоредба водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Видно е, че изискването за поставянето на този вид предпазно средство е
важимо единствено в хипотезата на движение на МПС, като под това понятие следва
да се има предвид времето, през което превозното средство се премества в
пространството на собствен ход, включително и когато при преместването му се
налага спиране с цел спазване правилата на ЗДвП (напр. на пешеходна пътека,
светофарна уредба, пред път с предимство и т.н.). Фактите по делото обаче изключват
която е и да било проявна форма на движение на л.а. „Ауди“, тъй като според
свидетелските показания МПС е било извън автомагистралата, на отбивка, която няма
данни да е предназначена за движение. В тежест на ответника е при условията на
пълно и главно доказване да установи, не само че автомобилът е бил с включен
двигател, но и че е бил приведен в движение, каквито данни липсват. Обратното,
свидетелските показания сочат, че л.а. „Ауди“ не е бил в движение, тъй като, според
свидетеля П., Л. П. е влязъл в автомобила си, не за да потегли с него, а за да се скрие
от дъжда.
Извън горните мотиви, възражението за съпричиняването е неоснователно и
поради недоказването от страна на ответника на причинна връзка между евентуалното
неизпълнение на задължението да се постави обезопасителен колан и травматичните
увреждания, довели до леталния изход. В приетата без възражения от страните СМЕ е
изяснено, че причината за смъртта е открита черепно-мозъчна и шийна травма,
изразяваща се в счупване на черепната основа, разкъсване на връзката между 1-ви и 2-
ри шиен прешлен, разкъсване на мозъчния ствол и кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка на малкия мозък. Тя се дължи на действието на твърди тъпи предмети с
направление отгоре надолу и е получена при обръщането на автомобила по таван и
контакт в теменната област на главата от тавана. Предвид данните за обръщане на
автомобила по таван и деформация на тавана, каквото е заключението на АТЕ, вещото
лице по СМЕ е посочило, че е напълно възможно с и без поставен предпазен да се
получат същите увреждания.
Неоснователно е и останалите две възражения на ответника, че ищецът е бил
спрял за престой на място, което не е предназначено за спиране, и без да са налице
обективни причини, налагащи престоя му, тъй като и САТЕ, и показанията на
свидетеля П., еднозначно сочат, че починалият е спрял на отбивка извън
автомагистралата, с цел възникнала авария с автомобила на неговата майка.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
7
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги
по размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или
предявяване на претенция от увреденото лице. След предявяване на претенцията по
чл. 498 КЗ и непроизнасянето и неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на
застрахователното обезщетение, застрахователят дължи лихва за собствената си забава,
дори и при надхвърляне на застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д.
№ 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г.,
ІІ т. о. на ВКС).
Видно от приложената на л. 69-70 от делото извънсъдебна претенция, същата е
била предявена до застрахователя на 15.11.2019 г., поради което с оглед горните
съображения, законна лихва върху присъденото обезщетение е дължимо именно от
15.11.2019 г., но с оглед диспозитивното начало, съдът дължи присъждането й от
посочената в исковата молба дата – 15.12.2019 г.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокатско
дружество „Д.а и Д.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана на
ищцата безплатна правна помощ, в размер на 3000 лв., като размерът му е съобразен с
липсата на фактическа и правна сложност на делото, разглеждането в кратък период от
по-малко от една година, проведени три съдебни, наличието на влязла в сила присъда
на наказателния съд, която в значителна степен е улеснила адвоката в процеса на
доказване, но като се отчита, че са изслушани четирима свидетели и две експертизи,
депозирани са писмени бележки. Следва да се отбележи, че този размер е съобразен с
постановеното решение от 25.01.2024 г., по дело C-438/22, на Съда на ЕС, както и с
практиката, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г., по т.д. № 1908/2022
г., I ТО на ВКС, като настоящият съдебен състав приема, че нито чл. 38, ал. 2 ЗА,
която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нито самата Наредба, съответстват на правото на ЕС, поради което
НМРАВ не може да бъде критерий за определяне на адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 8000 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З.”“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* със съдебен
адрес гр. София, р-н „******* *******, чрез адв. Т. Т., да заплати на А. Л. И. с ЕГН
8
**********, с адрес: гр. София, ул. „*******, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* *******, ап. 6, чрез адвокатско дружество „Д.а и Д.“, по иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди - душевни болки, страдания и стрес в резултат на
смъртта на сина й Л.Р. П., вследствие на ПТП, настъпило на 24.09.2019 г. на
автомагистрала „Струма“, по вина на Т. К. Д. - водач на лек автомобил „БМВ“, модел
„Х 5“ с рег. № *******, за което МПС е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.12.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З.”“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* със съдебен адрес гр.
София, р-н „******* *******, чрез адв. Т. Т., да заплати на адвокатско дружество „Д.а
и Д.“, с адрес гр. София, бул. „******* *******, ап. 6, адвокатско възнаграждение за
оказана на ищцата безплатна правна помощ, в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З.”“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* със съдебен адрес гр.
София, р-н „******* *******, чрез адв. Т. Т., да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 8000 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Агенция „Пътна
инфраструктура“ в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9