Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260605
гр. Пловдив, 22.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание
на първи юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря А. Деведжиева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6659/2020 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 538917-F566506 от 28.09.2020 г. на М. К Л – директор на дирекция „Обслужване” в ТД
на НАП, гр. Пловдив, с което на К.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 80а,
ал.1 от ЗДДФЛ е
наложено административно наказание глоба в
размер на 1 367 593.46 лв. / един
милион триста шестдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и 43 ст./ за извършено административно нарушение по чл. 80а, ал.1 вр. чл.50,
ал.1, т.5 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е
издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като се излагат
аргументи за това, че е санкциониран за нарушение, което не е извършил, излагат
се аргументи за нарушено право на защита с оглед липсата на основание да се
съставя АУАН по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В съдебно заседание се
представлява от адв.С.П. и адв.И.А.,
които правят анализ на доказателствата по делото, излагат аргументи подкрепящи
възраженията в жалбата, иска се отмяна на атакуваното НП и присъждане на
разноските по делото.
Въззиваемата страна
– ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от юрк. М.М., излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата,
прави се анализ на доказателствата по делото и се излагат аргументи защо
възраженията в жалбата и в хода на пренията са неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото
наказателно постановление и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като се запозна с материалите по делото
и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбоподателят К.В.С. бил
предоставил заеми на различни дружества през периода 2015 – 2018 г. Едно от
дружествата било „ЛЗ Яхтинг 1991“ АД, на което бил
предоставен заем в размер на 1 291 818 лева по договор за целеви паричен заем от
17.10.2018 г., като сумата била преведена по банков път на същата дата. На
дружеството била извършена проверка, в хода на която се установило, че К.В.С. е
предоставил сочения заем на това дружество и във връзка с установеното бил
изготвен Доклад – предложение №П-03000319075916-0ИС-001/25.10.2019 на М Х П –
инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, който бил изпратен до ТД на НАП
Пловдив с оглед адресната регистрация на заемателя. В
този доклад се сочело, че К.В.С. не е подал годишна данъчна декларация за 2018
г. по реда на чл.50 от ЗДДФЛ. В ТД на НАП Пловдив била изготвена работна карта
за физическо лице от 19.02.2020 г., в която се сочело че следва да се извърши Проверката
за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на К.В.С. и се давали насоки за
извършване на контролната дейност. Тя била възложена на св.М.Т.-Л. – инспектор
по приходите в ТД на НАП Пловдив. На 09.03.2020 г. тя изготвила искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с което се
искало от К.С. да предостави при наличие на дадени парични средства на заем
обяснения свързани с дадените парични средства в заем и прилагане на документи
в тази връзка, включително по отношение на получени лихви, ако са налични
такива. Искала се информация и по отношение на получавани заеми, ако са налични
такива. Това искане било връчено на същата дата на задълженото лице по
електронен път. На 26.05.2020 г. били представени обяснения от К.С., в които се
сочели предоставени заеми на „ЛЗ Яхтинг 1991“ АД, „Аквамар“ ООД, „Флуидра болканс“ АД и на физическо лице С. К. С.. Били приложени и
документи във връзка с тези заеми, като се установило че заемът получен от С.
К. С. бил върнат. Предоставената сума на „ЛЗ Яхтинг
1991“ АД била в размер на 1 291 818 лева по договор от 17.10.2018 г.
Предоставената сума на „Аквамар“ ООД била в размер на
60 000 лева по договор от 10.12.2018 г. Предоставената сума на „Темена ЛТД“ ЕООД била в размер на 235 000 лева по
договор за заем от 21.12.2018 г. Предоставената сума на „Флуидра
болканс“ АД била в размер на 12 000 000
лева по договор за заем от 14.12.2017 г.
На 26.06.2020 г. било издадено ново искане за
представяне и писмени обяснения от задължено лице, което също било връчено по
електронен път на същата дата. В него се искало представяне на извлечение от
банкови сметки посочени в искането за периода от 01.01.2015
г. до момента. На 29.06.2020 г. било издадено решение за продължаване на срока
до 29.07.2020 г. поради сочената причина Във връзка с това искане от 26.06.2020
г. постъпило заявление на 14.07.2020 г. от К.В.С. за предоставяне на по-дълъг
срок с оглед невъзможност за снабдяване с всички документи. На същата дата било
издадено решение за продължаване на срока, а в последствие било изготвено
искане и за продължаване срока на проверката от 17.07.2020 г. поради сочената
причина. На същата дата началник сектор при ТД на НАП удължил срока на ПУФО до
28.08.2020 г. На 27.07.2020 били представени писмени обяснения от К.В.С. с
исканата информация. Междувременно св.М.Т.-Л. ползвала платен годишен отпуск,
като се завърнала от него на 10.08.2020 г.
На 13.08.2020 г. К.В.С. подал със закъснение
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която били декларирани и непогасените остатъци
от предоставените парични заеми, които се сочели в писмените обяснения на К.В.С.
от 26.05.2020 г. В декларацията освен непогасените заеми по тези договори се
сочели и непогасени заеми към още две дружества – по паричен заем в размер на
39 116.60 лева /20 000 евро/ по договор за заем от 06.02.2015 г. с „Вини Буони Трейдинг“ Румъния и по паричен заем в размер на
50 000 лева по договор за заем от 20.08.2015 г. с „Инфи“
ЕООД. Така се установявало, че общият размер на предоставените заеми от К.В.С.
е 13 675 934.60 лева /тринадесет милиона шестотин
седемдесет и пет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и шестдесет
стотинки/ в периода от 2015 до 2018 г.
След завръщането на св.Т.-Л. от отпуск били
проведени разговори между нея и К.С. във връзка с проверката. Единият разговор
бил на дата 12.08.2020 г. и в него жалбоподателят поискал лична среща с
проверяващата, която се осъществила на неустановена дата. Този разговор бил възприет
и от св.Т Я. Бил проведен разговор и на 19.08.2020 г., който св.Т.-Л.
документирала в протокол 1565715 от 19.08.2020 г. и отразила, че е уведомила К.С.
че следва да се яви на 25.08.2020 г. за съставяне на АУАН за нарушение във
връзка с недеклариране на непогасени остатъци на предоставени парични заеми за
2018 г., както и че С. посочил, че е в чужбина. Този разговор бил възприет и от
св.Д.П., която сочи в показанията си, че св.Т.-Л. се оплаквала от поведението
на С. и твърдяла, че вероятно ще има проблеми с него.
На 20.08.2020 г. било изготвено трето искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения във връзка с декларираните в
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. от 11.08.2020 г. и се искало
предоставяне на заверено копие на договор за предоставен заем за 2015 г. на
„Вини Боуни Трейдинг“ Румъния и заверено копие за
предоставен заем през 2015 г. на „Инфи“ ЕООД.
На 21.08.2020 г. била изготвена покана за
съставяне на АУАН до К.В.С., който се канел да се яви в сградата на ТД на НАП в
гр.Пловдив на 25.08.2020 г. при М.Т.-Л. за времето от 09.00 до 17.30 часа за
съставяне на АУАН за нарушение на чл.80а, ал.1 вр.
чл.50, ал.1, т.5 б. „Б“ вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
Поканата била изпратена по електронен път на имейл адрес на К.С., като била
отворена на 28.08.2020 г. За времето от 19.08.2020 до 25.08.2020 г. К.С. бил на
командировка в Гърция.
На 21.08.2020 г. било направено посещение на
адреса за кореспонденция на К.С. *** от св.М. Тенчева – Л. и неустановено по
делото лице – неин приятел. За посещението бил съставен протокол
1567926/21.08.2020 г., в който освен св.Тенчева-Л. се сочело, че адреса е
посетен и от друг служител на ТД на НАП Пловдив – св.П.В.. В протокола се
сочело, че при извършеното посещение е установено, че се касае за кооперация с
по 2 апартамента на етаж, като няма на звънците табела с името на задълженото
лице, К.С. не бил открит, както и упълномощено лице. Поканата се сочи да не е
била връчена. В протокола не се сочело, че св.Т.-Л. е провела разговор със
съсед /установен в последствие по делото като св. Г.Г./,
който заявил, че на адреса живее лице с име К., но не знае фамилията му, което
обаче идва рядко на адреса. За този разговор св.Г. уведомил майка си св.Ж.Г., а
тя от своя страна уведомила К.С.. Поканата обаче не била връчена на св.Г., а
св.Т.-Л. не обяснила на последния конкретната причина, заради която търси
лицето. При посещението си на адреса св.Т.-Л. направила снимки на сградата с
личния си мобилен телефон.
На 24.08.2020 г. бил съставен още един протокол
за посещение на адреса от същите служители на ТД на НАП Пловдив, като в
протокола се сочело, че лицето не е открито, поканата не му е връчена лично, а
е пусната в обща пощенска кутия на адреса.
На 25.08.2020 г. в сградата на ТД на НАП Пловдив
се явила св.М.А., която била упълномощена от К.С. на 17.08.2020 г. да го
представлява пред ТД на НАП Пловдив в производството по извършване на данъчна
проверка от 20.02.2020 г. с права до окончателното приключване на проверката да
съставя, подписва, подава и получава всякакви документи от негово име във
връзка с реализиране на представителната власт по данъчната проверка. Бил
съставен протокол 1567929 от 25.08.2020 г., в който се сочело че явилото се
лице адв.А. няма правото да представлява К.В.С. в
административно-наказателно производство, поради което и било връчено
единствено искане за представяне на документи от 20.08.2020 г.
С оглед установените факти на 26.08.2020 г.
спрямо К.В.С. бил съставен АУАН с бл.№ F566506/26.08.2020 г. от св.М.Т.-Л. в присъствието
на свидетелите Цв Х-К и Е М за нарушение на чл.80а,
ал.1 от ЗДДФЛ вр. чл.50, ал.1, т.5, буква „Б“ вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. В съставения АУАН се сочело, че
същия се съставя в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН,
нарушението е извършено на 01.05.2019 г. с изтичане на срока, в който заемите
са могли да бъдат коректно декларирани и установено на 26.05.2020 г. с
представяне на документи от К.С.. Били описани подробно всички недекларирани
непогасени остатъци от заеми предоставени на дружествата „ЛЗ Яхтинг 1991“ АД, „Аквамар“ ООД, „Флуидра болканс“ АД, „Темена ЛТД“ ЕООД, „Вини Буони
Трейдинг“, Румъния, „Инфи“ ЕООД.
След получаване по електронен път на поканата и
отварянето и на 28.08.2020 г. жалбоподателят подал заявление за информиране как
е бил поканен за съставянето на сочения по-горе АУАН. Свидетелката Т.-Л. му
изпратила имейл с исканата информация, като на 31.08.2020 г. се явил К.В.С. и
отказал да подпише връчване на съставения АУАН. Това било удостоверено със
съставяне на протокол за това от същата дата и удостоверяване на това
обстоятелство в съставения АУАН с подпис на свидетелите П.В. и Е М.
На
03.09.2020 г. било подадено възражение в
срока по чл.44 от ЗАНН от упълномощен представител на К.С. – адв. И.Д., което не било прието за основателно от
административния орган, който въз основа на така съставения акт издал и атакуваното
наказателно постановление на 28.09.2020 г.
Преди издаване на НП К.С. предоставил и писмени
обяснения на 08.09.2020 г. по водената данъчна проверка, която приключила с
издаване на протокол от 25.09.2020 г.
В хода на делото освен сочените по-горе
документи били представени копия от видеозаписи от изградено на сградата на ул.
„Брезовска“ 47 в гр.Пловдив видеонаблюдение
за датите 21.08.2020 г. и 24.08.2020 г., както и изготвените от св.М.Т.-Л.
снимки на дата 21.08.2020 г. Сочените материали не се кредитират от съдебния
състав, тъй като не са изготвени по предвидения от НПК ред и нямат доказателствена стойност в процеса, независимо че снимковия
материал заснет от св.Т.-Л. е предявяван на свидетелите Г., Г.
и В..
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от приобщените по делото гласни и писмени доказателства –
показанията на св.М. Т.-Л, П.В., Д.П., Т
Я, Ж.Г., Г.Г. и М.А., Доклад – предложение
№П-03000319075916-0ИС-001/25.10.2019 на М Х П – инспектор по приходите при ТД
на НАП Варна, доклад – предложение П-03000319075916-0ИС-001/19.12.2019 г. на ТД
на НАП Варна, работна карта за физическо
лице С-16001620003706/19.02.2020 г. на ТД на НАП Пловдив, Протокол
П-16001620034582-073-001/25.09.2020 г., с която е документирано извършена ПУФО
по случая, АУАН, НП, доказателства за командироване на К.С. в Гърция, протоколи
от 19.08.2020 г., 21.08.2020 г., 24.08.2020 г., 25.08.2020 г., 31.08.2020 г.,
предоставени писмени обяснения от К.С., копия от договори за заеми, платежни
нареждания, извлечения от банкови сметки, справка за банкови сметки в БНБ,
кореспонденция между К.С. и М.Т.-Л. във връзка със съставения АУАН, справка за
електронно връчване на покана от 21.08.2020 г.
Свидетелските показания на св.М.Т.-Л. съдът
кредитира частично с доверие. Следва да се кредитират с доверие показанията и
относно това кога и по какъв начин е установила осъществяването на
административно нарушение от К.С. и това, че е правила опити да уведоми същия
че ще му бъде съставен АУАН. Не може да се приеме за доказано обаче, че го е
уведомила по телефона за това че именно на 25 август 2020 ще бъде съставен
такъв АУАН, независимо от това че е изготвила протокол за проведен разговор на
19.08.2020 г. по телефона, в който е отразила това. Това е така с оглед на
допуснатите нарушения при съставяне на протокола за посещение на 21.08.2020 г.
/ в същия е вписано като присъствало лице св.В., а той не е присъствал
физически на адреса/ и изготвяне на поканата на 21.08.2020 г. Предвид тези
обстоятелства и разминаването в показанията на св.Т.-Л. и св.В., то показанията
на св.Л. по отношение на това какви точни действия за уведомяване на
жалбоподателят са предприети се поставят под сериозно съмнение. Следва да се
отчита и обстоятелството, че свидетелката е била запозната с отсъствието на
жалбоподателят от страната, което е от значение при преценката законосъобразни
ли са били действията по уведомяване. С оглед на противоречивите показания на
свидетелката и св.В. и необорените показания на свидетелите Г. и Г., съдът
счита че не може да се кредитират безкритични показанията на св.Т.-Л. в посочените
части.
Показанията на св.В. са изключително
противоречиви и не спомагат за изясняване по безспорен начин на това какви
действия са били извършени в опит да се връчи покана на жалбоподателят.
Единственото обстоятелство, за което следва да се кредитират показанията му е
това, че при посещението на 21.08.2020 г. е останал в колата и не е присъствал
на място в сградата. В тази му част показанията се подкрепят от показанията на
св.Г., чието описание на лицето придружило св.Т.-Л. съвпада с описанието дадено
от св.В. на нейния приятел. Тези му показания пък сочат на извод, че в
съставения протокол не са отразени вярно фактите по отношение на това, кои лица
са присъствали на тази дата. Що се касае до показанията му за проверката на
24.08.2020 г., то същите са в коренно противоречие с тези на св.Т.-Л. и на
отразеното в протокола, поради което и не се кредитират с доверие. Това пък
внася сериозно съмнение дали въобще е осъществено такова посещение.
Показанията на св. Д.П. се кредитират с доверие,
но същите не са от конкретно значение за доказване законосъобразността на
действията на св.М.Т.-Л., тъй като са неконкретни по отношение както на
съдържанието на разговорите, така и на периода на същите, а се установяват
няколко телефонни разговора между св.М.Т.-Л. и жалбоподателят К.С..
Показанията на св.М.А. се кредитират с доверие,
доколкото същите не се оборват от други доказателства по делото и не може да
се направи извод, че същата е била
наясно с желанието на органите по приходите на 25.08.2020 г. да съставят АУАН
спрямо К.В.С..
Показанията на св.Т Я се кредитират с доверие,
тъй като и св.Т.-Л. сочи на разговор, при който жалбоподателят е поискал лична
среща. Ето защо показанията на св.Я не могат да се отхвърлят само защото същата
не може да посочи с какво свързва датата 12.08.2020 г. /която е след
завръщането от отпуск на св.Т.-Л./.
Показанията на св.Г.Г.
се кредитират с доверие от съдебния състав по отношение на срещата му с
проверяващите адреса на 21.08.2020 г. По отношение на останалата част от
показанията му пък не са оборени от други доказателства по делото и не могат да
се изключат, но следва да се посочи че е възможно св.Т.-Л. да е ходила на
адреса на 24.08.2020 г. и това да не е станало достояние на св.Г.. По отношение
на данните от видеозаписите следва да се има предвид, че липсват доказателства
по делото тези охранителни камери да са били оповестени по някакъв начин, а
записите не са изготвени по ред приет в НПК и не следва да се ползват като
доказателства по делото.
Показанията на св.Ж.Г. също се кредитират с
доверие, доколкото не са оборени по какъвто и да било начин. За тях важи
казаното по отношение показанията и на св. Г.Г. касателно датата 24.08.2020 г.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя
като ОСНОВАТЕЛНА.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото
няма спор, че към 01.05.2019 г. жалбоподателят не е подал годишна данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Няма спор и кога е подадена тази декларация – на
13.08.2020 г. Липсва спор по делото и че в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ
задълженото лице К.В.С. е следвало да декларира непогасени остатъци от кредити
към 31.12.2018 г. в общ размер на кредитите 13 675 934.60 лева
/тринадесет милиона шестотин седемдесет и пет хиляди
деветстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ предоставени на
различни дружества в периода от 2015 до 2018 г.
Основните спорни моменти по делото са дали
поведението на С. осъществява състава на нарушение по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ,
кога започва да тече законоустановения тримесечен
срок за съставяне на АУАН и дали правото на жалбоподателят да участва в
административно-наказателното производство още от самото му начало е накърнено
или не /т.е. дали са спазени от актосъставителя
процесуалните правила при съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя по
чл.40, ал.2 от ЗАНН или не/. Отговорите на тези въпроси са от съществено
значение за преценката дали е законосъобразно съставен АУАН, а в случай на
допуснати нарушение в процедурата дали същите са поправими по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН от административно наказващия орган.
На първо място по отношение на това дали е
изтекъл 3 месечния срок за съставяне на АУАН или не следва да се отчитат
следните обстоятелства : Неподаването на данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ е
станало известно на данъчната администрация при проверка на едно от
дружествата, на което К.С. е предоставил заем – „ЛЗ Яхтинг
1991“ АД. Това обстоятелство е било фиксирано в два документа на ТД на НАП
Варна – доклад-предложение от 25.10.2019 г. и доклад-предложение за селекция от
ТД на НАП Варна до ТД на НАП Пловдив от 19.12.2019 г. Формално погледнато от
25.10.2019 г. би следвало да тече срок за съставяне на АУАН за допуснато
нарушение по ЗДФФЛ от К.С. във връзка с липсата на подадена данъчна декларация
за 2018 г. ТД на НАП Варна обаче не е компетентна да състави такъв, тъй като
местно компетентна е ТД на НАП Пловдив /с оглед постоянния адрес на лицето и
мястото, където следва да бъде подадена декларацията/. Предложение за проверка
обаче е изпратено до ТД на НАП Пловдив едва на 19.12.2019 г. По полученото
предложение е възложена проверка едва на 19.02.2020 г. от ТД на НАП Пловдив и
за лице осъществяващо проверката е определена св. М.Т.-Л.. Първите нейни
действия са на 09.03.2020 г., когато е изискала информация от задълженото лице.
Към момента на възлагане на проверката и изискването на информация от данъчно
задълженото лице е било ясно единствено, че К.С. не е подал в срок данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и че е предоставил заем на дружеството „ЛЗ Яхтинг 1991“ АД, но не
е било ясно дали непогасеният остатък по този заем е над 40 000
лева и следователно е било неясно дали този заем е подлежал на деклариране в
данъчната декларация или не. С оглед на това и не може да се счита за изтекъл
срокът за съставяне на АУАН за административно нарушение по чл.80а, ал. 1 от ЗДДФЛ, който състав е с различно приложно поле от този на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ
/аргументация за това ще бъде изложена по-долу/. От доказателствата по делото
се установява, че информация за предоставените от К.В.С. заеми на юридически
лица, която обосновава наличието на непогасени остатъци по тези заеми
многократно надхвърлящи 40 000 лева към 31.12.2018 г. е предоставена на
проверяващите на 26.05.2020 г. Именно тогава и според съда следва да се счита
установено нарушението по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, доколкото безспорно и към този
момент не е подадена данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която задължително
е следвало да бъдат декларирани и тези заеми. Изрично следва да се отбележи, че
дори в тези обяснения задълженото лице е укрило информация от проверяващите,
като не са посочени заеми към две юридически лица – „Инфи“
ООД и „Вини Буони
Трейдинг“, Румъния, които впоследствие са включени в подадените декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. /на 11.08.2020 г./ и за 2018 г. / на 13.08.2020 г./.
Предвид на изложеното, съдът не счита че съставения АУАН на 26.08.2020 г. е
съставен извън законоустановения тримесечен срок.
На следващо място следва да се извърши преценка
въз основа на доказателствата по делото осъществен ли е състав на
административно нарушение по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ от К.С., респективно дали
описаните в АУАН и НП факти са достатъчни, за да доведат на извод за такова
нарушение или в конкретния случай установените факти са неправилно квалифицирани
от актосъставителя и наказващия орган. Съгласно
разпоредбата на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ „физическо лице, което е задължено, не
декларира или невярно декларира информацията по чл.50, ал.1, т.5 се наказва с
глоба в размер на 10 на сто от недекларираните суми“. Съставът на това административно нарушение
включва две различни алтернативни изпълнителни деяние – недеклариране на
информация по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ или невярно деклариране на такава
информация. Конкретния състав на административното нарушение не предвижда краен
срок за деклариране на тези обстоятелства. Трайно установена е съдебната
практика обаче, че това следва да стане в срока за подаване на данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ – до 30.04 на годината следваща периода на
деклариране. В подадената жалба се сочи, че наказващия орган е смесил
фактическите състави на административните нарушения по чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ и
по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ. Застъпва се и тезата, че нарушение по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ може да се осъществи единствено при подадена данъчна декларация по чл.50
от ЗДДФЛ. За да се отговори на това дали възражението е основателно или не,
следва да се направи сравнителен анализ на двете разпоредби. Съгласно
разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ лице, което не подаде в срок данъчна декларация
по този закон, се наказва с глоба или имуществена в размер до 500 лева, ако не
подлежи на по-тежко наказание. Така разписани разпоредбите на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ имат на пръв поглед сходно приложно поле що се
касае до обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, които задължително
следва да са част от годишната данъчна декларация на задължените лица, ако са
налице тези обстоятелства. Съотнесени една към друга
разпоредбите на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ се отнасят като
обща към специална, като е очевидно, че приложното поле на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ е по-тясно и визира единствено обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, а понеже се предвижда и по-тежко наказание / % от недекларираните суми/,
същата се явява специална по отношение на разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.
Рамките на приложното поле на разпоредбата на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ се
простират до осъществяването на една от двете форми на изпълнително деяние –
липса на деклариране на тези обстоятелства или пък невярното им деклариране.
Във всички останали случаи би намерила приложение общата разпоредба на чл.80,
ал.1 от ЗДДФЛ. Резонно се поставя въпросът в случай, че се наблюдава
конкуренция на разпоредбите във времево отношение, коя следва да намери
приложение. Този въпрос се очертава и в настоящото дело, където конкретиката на фактите сочи именно на такава конкуренция.
Това е така, тъй като е безспорно че към 01.05.2019 г. /деня следващ крайния
срок за подаване на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ/ задълженото лице К.В.С. не е
подал такава декларация, респективно не е декларирал и обстоятелствата по
чл.50, ал.1, т.5, б. „Б“ от ЗДДФЛ – непогасени остатъци по предоставени кредити
за данъчната 2018 г. и до 5 данъчни периода назад, като е безспорно че тези
остатъци многократно надхвърлят законоустановения
минимум от 40 000 лева /предоставените заеми са за сумата от 13 675 934.60
лева /тринадесет милиона шестотин седемдесет и пет
хиляди деветстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ и са
предоставени на различни дружества в периода от 2015 до 2018 г./. По този начин
се установява осъществяване на поведение, което би могло да бъде подведено под
състава на всяко от двете административни нарушения. С оглед съотношението на
двата състава обаче би следвало да се приеме, че е осъществен съставът на
нарушението по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, тъй като тези обстоятелства не са
декларирани. Именно това се приема и от настоящия съдебен състав. Следва обаче
изрично да се посочи, че преди съставянето на АУАН за това нарушение същото е
било отстранено от нарушителя с подаването на данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчната 2018 г. – подадена е на 13.08.2020 г., а АУАН е съставен на
26.08.2020 г. Това налага да се изследва дали към момента на съставяне на АУАН
е било осъществено нарушение на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ или не, респективно в коя
от формите на изпълнително деяние. Съставът на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ не
предвижда санкция за късно деклариране на обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5
от ЗДДФЛ а предвижда санкции само за недеклариране въобще на тези обстоятелства
или пък за грешното им деклариране. В конкретния случай според съдебния състав
се установява от доказателствата по делото, че липсва грешно деклариране на
тези обстоятелства, тъй като реалното предоставяне на заеми от задълженото лице
е доказано с договори за заем и банкови документи. С оглед на това и няма как
да се приеме, че е осъществена втората форма на изпълнително деяние на състава
на административното нарушение. Въпросът е дали с късното деклариране на тези
обстоятелства следва да се приема за осъществен състав на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ
по отношение на първата форма на изпълнително деяние – недеклариране или в
конкретния случай с подаването на данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и
вярното деклариране на тези обстоятелства нарушението по този състав е санирано и следва да се носи административна отговорност по
общия състав. Според настоящия съдебен състав именно в конкретния случай,
предвид липсата на предвиждана санкция в състава на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ /за
разлика от този на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ/, следва да се приеме че е постигната
целта на закона и са декларирани изискуемите от закона обстоятелства, което
води на извод за саниране на нарушението. Безспорно е и нещо друго – към датата
на подаване на декларацията и декларирането на тези обстоятелства, задълженото
лице не е било надлежно уведомено за това, че спрямо него ще бъде реализирана
административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ,
макар същият да е бил наясно, че тече данъчна проверка. С оглед на това следва
да се приеме, че с подаването на данъчна декларация и коректното деклариране на
данните по чл.50, ал.1, т.5, б. „Б“ от ЗДДФЛ по своя воля е отстранил
допуснатото нарушение, с което е постигната охраняваната от разпоредбата на
чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ цел за гарантиране вярно деклариране на сочените
обстоятелства. С оглед на това и следва да се счита за санирано
допуснатото нарушение. При тези обстоятелства съдът е на мнение, че
действително се констатира осъществяване на нарушение на данъчното
законодателство, но към датата на съставяне на АУАН установените факти е
следвало да се подведат под друга правна квалификация – тази на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, тъй като тя предвижда санкция за късно деклариране, а разпоредбата на
чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ не предвижда такава. Предвид на установеното, съдът
счита, че към датата на съставяне на АУАН установените факти не покриват
състава на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, а това води на извод за недоказаност на
нарушението и на основание за отмяна на НП.
Независимо от това, съдът счита че е налице и
още едно основание за отмяна на НП – нарушено право на защита на нарушителят и
неправилно приложение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. По делото са ангажирани доказателства за
действия на св.М.Т.-Л. преди съставяне на АУАН на дати 19.08.2020 г.,
21.08.2020 г. и 24.08.2020 г., които са били отразени в надлежни протоколи. По
отношение на датата 19.08.2020 г. следва
да се посочи, че може да се приеме за осъществен телефонен разговор между
свидетелката актосъставител и жалбоподателят, както и
че на същата е станало известно, че последният е в чужбина /доказано безспорно
по делото/. Не е доказано по безспорен начин обаче, че същият е бил уведомен,
че на 25.08.2020 следва да се явили или уведомено от него лице за съставяне на
АУАН, макар това да е изрично отразено в съставения протокол. На първо място
няма доказателства, че разговорът е възприет от трето лице, което да потвърди
това обстоятелство. От друга страна поканата за съставяне на АУАН е изготвена
на 21.08.2020 г. – 2 дни след телефонния
разговор, а и се установяват неверни обстоятелства вписани в протокола от
21.08.2020 г. за посещението на адреса на жалбоподателят и по-конкретно на това
кое лице е присъствало на опита за връчване на поканата. В протокола е вписан
като присъстващ св.В., но от доказателствата следва да се приеме, че той не е
присъствал там, не е възприел случилото се, а е подписал протокола по дадени му
сведения от св.М.Т.-Л.. С оглед и на разминаванията в показанията им относно
проверката на 24.08.2020 г. /ако въобще е имало осъществена такава/ резонно
възникват съмнения дали и отразеното обстоятелство в протокола от 19.08.2020 г.
касателно уведомяването на жалбоподателят се е
случило или не. Положителният отговор на това би означавал, че АУАН е съставен
законосъобразно, а отрицателният – че протоколът от 19.08.2020 г. не може да е
единствено доказателство за спазена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Наличието
на обосновани съмнения и липсата на категорични доказателства мотивират съда да
приеме, че няма как само въз основа на това доказателство да се приеме, че е
спазена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН. По отношение на протоколите относно
21.08.2020 г. и 24.08.2020 г. се посочиха вече сериозни разминавания в
показанията на свидетелите В. и Т.-Л.. Ето защо и се поставят под съмнение
отразените в тези протоколи обстоятелства, като по отношение на протокола от
24.08.2020 г. следва да се отчитат и показанията на свидетелите Г. Всичко това
мотивира съда да приеме, че положените процесуални усилия от страна на св.М.Т.-Л.
за уведомяване на жалбоподателят за това, че ще му бъде съставен АУАН са
недостатъчни и не покриват в достатъчна степен изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че нарушителят е уведомен с покана и не се е явил или не
може да се намери и актът следва да се състави в негово отсъствие. Трябва да се
има предвид и това, че на актосъставителката е било
известно, че жалбоподателят е в чужбина, а същата е разполагала с достатъчно
данни за съставяне на АУАН далеч преди датата 26.08.2020 г. Що се касае до
връчването на поканата по имейл, следва да се посочи че това е допустимо по реда на ДОПК, но към момента на съставяне на
АУАН не е било допустимо по реда на ЗАНН препращащ в тази част към НПК. Освен
това и тази покана е получена и е удостоверено получаването и по ДОПК на дата
28.08.2020 г., т.е. дори да се приеме за допустимо това удостоверяване /макар да
противоречи на правилата на НПК/ е получена след като АУАН е съставен на дата
26.08.2020 г. Всичко това дава основание на съда да приеме, че е нарушена
процедурата по съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и така са ограничени
правата му да участва в админстративно-наказателното
производство от самото му образуване със съставянето на АУАН /съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН/. Това пък се приема за ограничаване
правото на защита на нарушителят и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални
нарушения, доколкото е издадено въз основа на опорочен АУАН, като не може в
конкретния случай да се приеме основание за приложение разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се
явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Основателно е обаче искането
на жалбоподателят, чрез процесуалните му представители за присъждане на
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С оглед
доказателствата по делото за заплатеното възнаграждение в размер на 30 240
лева, то следва ТД на НАП да заплати тази сума на жалбоподателят.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 538917-F566506 от 28.09.2020 г. на М. К Л – директор на дирекция „Обслужване” в ТД
на НАП, гр. Пловдив, с което на К.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 80а,
ал.1 от ЗДДФЛ е
наложено административно наказание глоба в
размер на 1 367 593.46 лв. / един
милион триста шестдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и 43 ст./ за извършено административно нарушение по чл. 80а, ал.1 вр. чл.50,
ал.1, т.5 от ЗДДФЛ.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на К.В.С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 30 240
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно, секретар Н.Т.