О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 201
гр.Свищов,1.04.2020г.
Подписаната Теодора Стоянова –
съдия-докладчик по гр.д.176/2020г. по описа на СвРС, след като се запознах с материалите по делото, и уточняваща молба с
вх. №1744/19.03.2020г. ,намирам че предявения иск е недопустим и исковата молба
следва да се върне.
Ищецът М.М. , чрез адв.С.М. твърди, че О.С. е издала Акт за установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г. срещу него и същевременно е образувала изп.дело № 20187250400345 по описа на ЧСИ №725 В.Георгиев за сумата 3929,44лева. До
делото са изплатени 3256,65 лева-данък и такса битови отпадъци върху недвижим
имот и 672,79 лева-разноски на ЧСИ. По изпълнителното дело направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв. Заявява, че посоченият акт за установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при О.С. е отменен с Решение №210/23.04.2019г. по адм.д.
533/2018г. на Административен съд В.Търново, потвърдено с Решение на ВАС от 17.12.2019г. по адм.д. 7945/2019г., влязло
в сила на 17.12.2019г., като съдът върнал на О.С. преписката за издаване на нов
законосъобразен акт.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С. да заплати на М.С.М. сумата 4929,44 лева ,
представляваща 3256,65 лева-данък и такса битови отпъдъци върху недвижим имот
,672,79 лева-разноски на ЧСИ и направените в изпълнителното производство разноски-1000,00лв.-за
адвокатско възнаграждение.
Претендира съдебни разноски.
Към исковата молба са приложени копия на удостоверение от ЧСИ №725 В.Георгиев , Постановление за прекратяване на изп.дело № 20187250400345 по описа на ЧСИ №725 В.Георгиев , Решение №210/23.04.2019г. по
адм.д. 533/2018г. на Административен съд В.Търново, Решение на ВАС от 17.12.2019г. по адм.д. 7945/2019г.,писма
до ЧСИ .
В
изпълнение на чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по
следните съображения:
Видно от
приложените доказателства и заявеното от ищеца, в
тази хипотеза приложими са нормите на чл. 128 - чл. 132 от ДОПК, във връзка с чл. 4 ЗМДТ, уреждащи особеното производство по прихващане и възстановяване.
Съгласно чл. 128, ал. 1, изречение първо ДОПК, недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите. Налага се извод, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК
установява едно субективно потестативно право на лицата, които са платили
недължимо - на несъществуващо или на отпаднало основание, суми. Това е
специално производство, в което от една страна се установява размерът на
надвзетата сума, а от друга страна - възраженията на прихващане на Националната
агенция за приходите. По чл. 129, ал. 3 от същия кодекс, остатъкът след
извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова
сметка. ***,
по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени
суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от НАП, или съответният орган
по приходите от звено "МДТ", изключва приложимостта на исковия ред и
обосновава извода за недопустимост на предявения иск с такъв предмет, който е
различен от процесния.
С оглед на това, съдът намира, че исковата претенция за осъждане на О.С. да плати сума, платена от ищеца на отпаднало правно
основание, подлежи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от Националната агенция за приходите, но по посочения по-горе
специален ред, а не този по реда на ЗЗД.
Настоящият състав
счита, че относно възстановяването на недължимо внесените данъчни задължения, в
ДОПК е предвиден специален ред, поради което претенцията на ищеца за осъждане на ответника да
заплати суми, определени като
неоснователно обогатяване е недопустимо. Нормата на чл. 128,
ал. 5 ДОПК, предвижда органът по приходите в 30-дневен срок от предявяването
пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или
прихване по реда на, ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с
дължимата по, ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато
правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или
събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби,
имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите,
включително внесени по писмено указание или становище.
От данните по делото не се установява ищецът да е
използвал цитирания административен ред по чл. 128 и сл. от ДОПК, което да е
приключило с Акт
за прихващане или възстановяване, тоест не е изчерпан специалният ред за
възстановяването на недължимо внесените задължения.
С предявените по настоящото дело искове за имуществени
вреди активно легитимираната страна цели
да осъществи въпросното възстановяване по исков ред, квалифицирайки своите
вземания като претенции за неоснователно
обогатяване или непозволено увреждане. Това, че ищецът не е реализирал своите
вземания по реда на чл. 128 и сл. ДОПК не може да бъде правно основание за съда
да игнорира специалния ред, предвиден за осъществяването на тези вземания.
По
изложените съображения производството следва да бъде прекратено, поради
недопустимост на иска.
Водим
от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от М.М. , чрез адв.С.М. иск против О.С. за сумата 4929,44 лева , представляваща 3256,65 лева-данък и такса битови
отпъдъци върху недвижим имот ,672,79 лева-разноски на ЧСИ и направените в
изпълнителното производство разноски, като
недопустим.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на страните пред
Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: