Р Е
Ш Е Н
И Е
№______ том ______ стр._______
15.12.2014г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Х.Х. разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №2374 по описа на ДРС за 2014г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
„СИ ЕС ЕМ ЕС” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115Л, сграда
С, ет.5 е предявило срещу „Агенция за защита на човешките права” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.”25-ти септември” №62 ет.7 ап.27 иск за установяване по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 2900 лв. -
задължение по изпълнително дело №20147940400337 по описа на ЧСИ с
рег.№794 на КЧСИ Янко Стоянов, представляващо присъдени в полза на А. Х. И.
разноски по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в, прехвърлено на ответника с договор за прехвърляне
на вземания от 21.07.2014г. Претендират се и сторените по делото разноски. В исковата
молба са изложени съображения, че ищецът на 04.08.2014г. получил покА. за
доброволно изпълнение от ЧСИ с рег.№794 на КЧСИ Янко Стоянов по изпълнително
дело №20147940400337. По посоченото дело се претендирали следните суми: 2900
лв. общ сбор на уважени разноски по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в, които разноски са присъдени по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д на А. Х. И., 4000 лв. допълнителни разноски за
юрисконсулско възнаграждение по изпълнителното дело, 300 лв. разноски по ИД,
686,40 лв. такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ. Взискател по изпълнителното дело бил ответникът
„Агенция за защита на човешките права” ООД, като вземането му е възникнало,
след като му е било цедирано от А. Х. И.. С нотариална покана. от 22.07.2014г. А.
Х. И. е уведомила ищеца, че прехвърля свое вземане в размер на 1100 лв.
присъдени разноски по гр.д.№133 от 2013г. на ВКС III ГО и 2900 лв. общ сбор на уважени разноски по
гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по
гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в, които разноски са
присъдени по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д, на ответното дружество. С преводно нареждане от
06.08.2014г. по сметката на ЧСИ с рег.№794 на КЧСИ Янко Стоянов ищецът е превел
сумата от 7886,40 лв. Към момента на извършване на цесията, за която в
нотариалната покана. се твърди да е станала на 21.07.2014г., А. Х. И. не е
притежавала вземането, тъй като преди тази дата вече го е била прехвърлила на
друг цесионер. С нотариална покана от 11.07.2012г., А. Х. И. е уведомила ищеца
„СИ ЕС ЕМ ЕС” ЕООД за това, че прехвърля своето вземане в размер на 2900 лв.,
представляващо общ сбор на уважени разноски по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в, които разноски са присъдени по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д, заедно с прилежащите на горното вземане привилегии,
обезпечения и други принадлежности на Д.Н.Д.. С нотариална покана. от
29.11.2012г., Д.Н.Д. е уведомил ищеца „СИ ЕС ЕМ ЕС” ЕООД за това, че прехвърля своето вземане в размер
на 2900 лв., представляващо общ сбор на уважени разноски по гр.д.№9206/2011г.
на СРС, 55 с-в и по гр.д.№5499/2012г. на
СГС II Д с-в, които разноски са
присъдени по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д, заедно с прилежащите на горното вземане привилегии,
обезпечения и други принадлежности на „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД. Към настоящия
момент „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД не е уведомявало ищеца да е прехвърлило
вземането си към друго физическо или юридическо лице. При това за ищеца
възниква правния интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен
иск, че не дължи на ответното дружество претендирА.та по изпълнителното дело
сума, тъй като А. Х. И. не би могла да прехвърли вземане, което няма.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба. Изразява се становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Изложени са обстоятелства, че
на 21.07.2014г. А. Х. И. е била единствен титуляр на процесното вземане.
Договорът сключен между същата и ответното дружество е валиден. Съгласно чл.5
в.вр. чл.3, изр.2 от договор за цесия, сключен между А. И. и Д.Д., договорът ще
породи действие при условие, че цесионерът плати уговорената цена в срока по
чл.4 от договора. В чл.3 от договора изрично е уговорено, че вземането
преминава върху цесионера при плащане на цената. Плащането на цената е
отлагателно условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД. При неплащане на цената
договорът не поражда действие. Видно от приложено към отговора допълнително
споразумение, цесионерът не е платил цената. Допълнителното споразумение има
материална доказателствена сила срещу цесионера, защото представлява признание
на неизгодно за него обстоятелство, че не е платил цената в уговорения срок.
Предвид това договорът не е породил правни последици, а процесното вземане е
остана.ло в патримониума на цедента А. И.. Съгласно чл.5 в.вр. чл.3, изр.2 от
договор за цесия, сключен между Д.Д. и
„Аватар ъф Джъстис” ООД, договорът ще породи действие при условие, че
цесионерът плати уговорената цена в срока по чл.4 от договора. В чл.3 от
договора изрично е уговорено, че вземането преминава върху цесионера при
плащане на цената. Плащането на цената е отлагателно условие по смисъла на
чл.25 от ЗЗД. При неплащане на цената договорът не поражда действие. Видно от
приложено към отговора допълнително споразумение, цесионерът не е платил
цената. Допълнителното споразумение има материална доказателствена сила срещу
цесионера, защото представлява признание на неизгодно за него обстоятелство, че
не е платил цената в уговорения срок. Предвид това договорът не е породил
правни последици, а процесното вземане е останало в патримониума на цедента А. И..
Процесното вземане никога не е придобито от Д.Д.. Претендират се сторените по
делото разноски.
С писмено становище ищецът
допълва съображенията си като сочи, че оспорва датите на договорите за цесия.
Същите са съставени за настоящия процес.
Договорите са частни документи, произтичащи от страните и с тях не могат да се
доказват обстоятелства, от които те да черпят права.
За да бъде сключен валиден договор за цесия в закона не е предвидена
особена форма. За да породи обаче договорът за цесия своето правното действие
спрямо трети лица, в закона изрично е предвидено, че те трябва да бъдат
уведомени за прехвърлянето.
Това
означава, по аргумент от по-силното основание, уведомлението до длъжника на
основание чл. 99 от ЗЗД се изпраща след като договора за цесия е осъществил
прехвърлителното си действие. В този смисъл не може веднъж вече прехвърлил свое
вземане, кредиторът да се отметне, след като е уведомил длъжника, тъй като с
уведомлението той губи качеството си на кредитор за цедираното вземане, а в
случай че е имало отлагателно условие, то уведомлението по чл.99 от ЗЗД е
следвало да бъде изпратено след като е настъпило сбъдването на това условие и
договорът е породил правните си последици, в противен случай няма как длъжникът
да знае на кого да дължи, тъй като цедентът и цесионерът винаги могат да
изготвят още един частен документ, подобен на представения по делото. С тази
уредба на закона се цели гарантиране интереса на длъжника и избягване на опити
за злоупотреба с право като настоящия казус. Освен това никъде в получените
уведомления не пише, че договорите за цесия са сключени под отлагателно
условие. Никога не са свеждани до знанието на ищеца, нито договорите за цесия,
нито каквито и да е друго допълнителни споразумения към тях, които да
прекратяват действието им. В конкретния случай освен всичко друго,
пълномощникът на А. Х. И. - Л.К.Ч. и В.К.Ч., който е управител и съдружник в
дружествата, които са придобивали вземането чрез цесия - ,АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА" ООД и "АВАТАР
ЪФ ДЖЪСТИС" ООД са братя, а Л.К.Ч. е юрисконсулт и към двете. Това
предполага знанието му за извършените цесии и предполага недобросъвестността му
при завеждане на изпълнително дело за сума, която вече веднъж е била платена.
Следва да се отбележи, че длъжникът е бил добросъвестен и е заплатил на
"АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС" ООД, ЕИК ********** до настоящия момент сумата от
2610 лв., а за остА.лата дължима сума е правил безуспешни опити да я вложи в
банка. При това положение процесното изпълнително дело е заведено единствено с
цел да се получи повторно удовлетворяване на претенцията. Предвид
обстоятелството, че „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА" ООД, ЕИК **** и
"АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС" ООД, ЕИК ********** са с един и същи управител,
то той е знаел, че длъжникът частично е платил въпросното задължение, но
предвид обстоятелството, че при доброволно плащане на сумите не се прави
отбелязване върху изпълнителния лист, е оформил документите за въпросните цесии
и е завел изпълнително дело от името на друго от своите над 30 дружества с
идеята, че всички те са с минимален капитал и без никакво имущество.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2012г. между А. Х. И.,
чрез пълномощника й Л.К.Ч. и Д.Н.Д. е
сключен договор за прехвърляне на вземане – цесия, по силата на който А. Х. И.,
като цедент, прехвърля на Д.Н.Д., като цесионер, свое вземане от длъжника „Си
Ес Ем Ес” ЕООД – сумата от 2900 лв., представляваща присъдени в полза на
цедента съдебни разноски по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в. Съгласно
уговореното в договора вземането се прехвърля срещу цена от 2000 лв. и
преминава върху цесионера при плащане на цената – така чл.3 от договора.
Цесионерът се е задължил да плати цената в едномесечен срок. Според уговореното
между страните „договорът ще породи действие” при условие, че цесионерът плати на
цедента уговорената цена в срока посочен по-горе, като уговорката представлява
„отлагателно условие” по см. на чл.25 от ЗЗД. Страните са се задължили да
удостоверят плащането в писмена форма. С договора цедентът се е задължил в
едномесечен срок от подписване на договора да съобщи писмено на длъжника за
прехвърляне на вземането.
С нотариална покана от 11.07.2012г.
А. Х. И. е уведомила ищцовото дружество, че с договор от 10.07.2012г. е прехвърлила
свое вземане в размер на 2900 лв. - общ
сбор на уважени разноски по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в на Д.Н.Д..
На 14.12.2012г. между А. Х. И. и Д.Н.Д.
е сключено допълнително споразумение към договор за прехвърляне на вземане от
10.07.2012г., с което страните по него приемат, че същият не е породил правни
последици поради неплащане на уговорената цена от цесионера. Уговорено е също в
случай, че длъжникът извърши плащане на вземането към цесионера, същият да го
предаде на цедента в едномесечен срок от получаването.
На 28.11.2012г. между Д.Н.Д. и „Аватар
ъф Джъстис” ООД е сключен договор за прехвърляне на вземане – цесия, по силата
на който Д.Н.Д., като цедент, прехвърля на „Аватар ъф Джъстис” ООД, като
цесионер, вземане от длъжника „Си Ес Ем Ес” ЕООД за сумата от 2900 лв.,
представляваща присъдени в полза на А. Х. И. съдебни разноски по
гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по
гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в. Съгласно уговореното в договора вземането се
прехвърля срещу цена от 2500 лв. и преминава върху цесионера при плащане на
цената – така чл.3 от договора. Цесионерът се е задължил да плати цената в
едномесечен срок. Според уговореното между страните „договорът ще породи
действие” при условие, че цесионерът плати на цедента уговорената цена в срока
посочен по-горе, като уговорката представлява „отлагателно условие” по см. на
чл.25 от ЗЗД. Страните са се задължили да удостоверят плащането в писмена
форма. С договора цедентът Д.Н.Д. се е задължил в едномесечен срок от
подписване на договора да съобщи писмено на длъжника за прехвърляне на
вземането.
С нотариална покА. от
29.11.2012г. Д.Н.Д. е уведомил ищцовото дружество, че с договор от 28.11.2012г.
е прехвърлил свое вземане в размер на 2900 лв.
- общ сбор на уважени разноски по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в на „Аватар ъф Джъстис” ООД.
На 21.12.2012г. между Д.Н.Д. и „Аватар
ъф Джъстис” ООД е сключено допълнително споразумение към договор за прехвърляне
на вземане от 28.11.2012г., с което страните по него приемат, че същият не е
породил правни последици поради неплащане на уговорената цена от цесионера.
Уговорено е също в случай, че длъжникът извърши плащане на вземането към
цесионера, същият да го предаде на цедента в едноседмичен срок от получаването.
На 30.01.2013г. ищцовото
дружество „Си Ес Ем Ес” ЕООД погасява част от горното задължение към „Аватар ъф
Джъстис” ООД, а именно сумата от 2160 лв. – така операционна бележка от
30.01.2013г. Ищецът е представил и 8 броя декларации, съставени в периода
05-07.08.2014г. за удостоверяване на
обстоятелството, че от конкретни банкови институции е отказано на управителя на
ищцовото дружество отриване на банкова сметка ***, без изрично упълномощаване
за това.
Въз основа на изпълнителен лист
от 30.07.2013г., издаден по гр.д.№9206/2011г., ищцовото дружество „Си Ес Ем Ес”
ЕООД е осъдено да заплати на А. Х. И. от гр.София сумата от 2900 лв. – съдебни
разноски по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55
с-в и по гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в.
На 21.07.2014г. между А. Х. И. и „Агенция
за защита на човешките права” ООД е сключен договор за прехвърляне на вземане –
цесия, по силата на който А. Х. И., като цедент, прехвърля на „Агенция за
защита на човешките права” ООД, като цесионер, вземане от длъжника „Си Ес Ем
Ес” ЕООД за сумата от 2900 лв., представляваща присъдени в полза на А. Х. И.
съдебни разноски по гр.д.№5499/2012г. на
СГС II Д с-в, за което вземане е
издаден изпълнителен лист по същото дело.
Съгласно уговореното в договора вземането се прехвърля срещу цена от 2800
лв. и преминава в патримониума на цесионера в момента на подписване на договора.
Цесионерът се е задължил да плати цената в двумесечен срок. С договора цедентът
А. Х. И. се е задължила в едномесечен срок от подписване на договора да съобщи
писмено на длъжника за прехвърляне на вземането.
С нотариална покА. от 22.07.2014г.
А. Х. И. е уведомила ищцовото дружество, че прехвърля свое вземане в размер на
2900 лв. - общ сбор на уважени разноски
по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по
гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в на „Агенция за защита на
човешките права” ООД.
На ищцовото дружество е връчена покана
за доброволно изпълнение от ЧСИ с рег.№794 на КЧСИ Янко Стоянов по изпълнително
дело №20147940400337. В поканата е посочено, че въз основа на издаден по гр.д.№5499/2012г.
на СГС ищецът е осъден да заплати на взискателя „Агенция за защита на човешките
права” ООД сумата от 2900 лв., като задължението по изпълнителното дело включва
и следните суми: 4000 лв. допълнителни разноски за юрисконсулско възнаграждение
по изпълнителното дело, 300 лв. разноски по ИД, 686,40 лв. такса по т.26 от ТТР
по ЗЧСИ. С преводно нареждане от 06.08.2014г. /л.15 по делото/ ищецът е превел
сумата от 7886,40 лв. по сметката на ЧСИ с рег.№794 на КЧСИ Янко Стоянов.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест следва всяка от страните да установи спорните
факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между
тези факти. Ищецът навежда довод за отрицателен факт, неподлежащ
на доказване от негова страна по позитивен път. Поради това е налице
разместване на доказателствената тежест и следва ответникът да докаже, че
валидно е придобил процесното вземане по договор за цесия, сключен с А. Х. И..
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че ответникът не установи по делото да е придобил
процесното вземане от третото лице А. Х. И.. Към датата на сключване на договора
за цесия от 21.07.2014г. процесното вземане не е било в патримониума на А.И.,
която се е разпоредила валидно със същото още на 10.07.2012г. На посочената
дата И. е сключила договор за
прехвърляне на вземане – цесия, по силата на който в качеството й на цедент е
прехвърлила на Д.Н.Д., като цесионер процесното вземане.
Съгласно разпоредбата на
чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, като е
длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Договорът за цесия е двустранен,
консенсуален и неформален, като в случая е и каузален - представлява продажба
на вземане, а предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето. Ето защо, по силата на договора за цесия, от момента на
постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля
вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от
длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99, ал.
4 от ЗЗД). От момента на получаване от длъжника на изпратеното му от цедента
съобщение за извършеното прехвърляне на вземането, за него възниква
задължението да изпълни в полза на цесионера. След този момент, цедентът не
може да прекратява или разваля, нито едностранно, нито по взаимно съгласие
договора за цесия, тъй като той е загубил вземането си и вече не е носител на
правата, които е прехвърлил на цесионера.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че договорът от 10.07.2012г. е сключен под
отлагателно условие, което не се е сбъднало и следователно същият не е породил
правни последици. Според уговореното между страните „договорът ще породи
действие” при условие, че цесионерът плати на цедента уговорената цена в уговорения
за това срок. Страните са посочили, че уговорката представлява „отлагателно
условие” по см. на чл.25 от ЗЗД.
При отлагателните условия правното действие на сделката е поставено в зависимост
от осъществяването на едно бъдещо и несигурно събитие, така че, докато то не настъпи, сделката няма действие. Отлагателно е онова условие, което визира
изпълнението на договора зависимо от едно бъдещо и несигурно събитие - т. е.
такова събитие, което не може да бъде поставяно в зависимост от волята на някоя
от страните. В случая отлагателното условие касае плащането на цената, факт който зависи от
волята на купувача. А договорна клауза, изпълнението на която зависи от волята
на страните, не може да бъде считА. за отлагателно условие. Нормата на чл.25 от ЗЗД се отнася до възможността страните
да поставят действието или прекратяването на договора в зависимост от едно
бъдещо несигурно събитие, докато в случая
условието се отнася до изпълнението на задължението на едната към другата стрА.,
а именно това за заплащане на цената. Неизпълнението на задължението за плащане
на цената поражда единствено права за прехвърлителя – да претендира плащане на
цената, да развали договора и пр. При това съдът приема, че горепосочената уговорка не представлява отлагателно
условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД.
В случая дори
да се придаде на договорната клауза правното значение на условие, същата би
била нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, съобразно чл.26,
ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД. Това е така, защото според императивната
норма на чл. 200, ал. 1 ЗЗД, купувачът трябва да плати цената. От
друга страна., в чл.81, ал.2 от ЗЗД е предвидено, че липсата на парични
средства не освобождава длъжника от отговорността за неизпълнение, като това е
основен принцип в облигационното право и има императивен характер. В случая договорът
за цесия е каузален по своя характер, като едната страна срещу прехвърленото й
вземане е поела задължение да заплати възнаграждение. Обвързване пораждането на
една от престациите с настъпването на едно бъдещо несигурно събитие сочи, че е
налице вариант тя никога да не се изпълни, т.е. да съществува в правния мир
договор без основание, което е недопустимо и противоречи на добрите нрави. На
тази база и с оглед разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД договорът
би бил нищожен в тази му част. В правото свободата на договаряне не е абсолютна
и ще се простре до там, докъдето не ограничава нечии чужди права или не
застрашава обществения интерес. Чл.9 ЗЗД признава договорната автономия, но при
ограничението да се съблюдават повелителните разпоредби на правото и добрите
нрави, с оглед както на правната сигурност, така и на същността на определен
вид договори. Ето защо свободата на договаряне е не само право, но и
задължение, като границите й следва да се съобразяват внимателно от
договарящите, а ролята на съда е да следи до къде се простира предела на тази
автономия и точно да прилага закона.
При това следва извода, че договорът за цесия
от 21.07.2014г. не е произвел действие. А. Х. И. е прехвърлила на ответното
дружество чуждо вземане. Приобретателят по договора за цесия не е могъл да
придобие повече права от своя праводател, а щом като А. Х. И. не е притежавала
процесното вземане, то и ответникът „Агенция
за защита на човешките права” ООД не го
е придобил. Договорът за цесия от 21.07.2014г. не е произвел целеното с него прехвърлително действие.
Следва да се посочи също, че изпълнително
дело №20147940400337 по описа на ЧСИ с рег.№794 на КЧСИ Янко Стоянов е образувано при липса на основание за това.
Изпълнителният лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело е
издаден при липса на основание. Към датата на издаването на изпълнителния лист
- 30.07.2013г., процесното вземане не е било в патримониума на А.И., считано от
датата на сключване на договора за цесия от 21.07.2012г.
От изложеното следва извода за основателност
на предявения иск, който следва да бъде уважен.
Като последица от изхода на спора
на ищеца се следват сторените по делото разноски – 116 лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за защита на човешките права” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ул.”25-ти септември” №62 ет.7 ап.27, че „СИ ЕС ЕМ ЕС”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско
шосе” №115Л, сграда С, ет.5 не му дължи сумата от 2900 лв. - задължение по изпълнително дело
№20147940400337 по описа на ЧСИ с рег.№794 на КЧСИ Янко Стоянов, представляващо
присъдени в полза на А. Х. И. разноски по гр.д.№9206/2011г. на СРС, 55 с-в и по
гр.д.№5499/2012г. на СГС II Д с-в, прехвърлено на ответника
с договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2014г.
ОСЪЖДА
„Агенция за защита на човешките права” ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”25-ти септември”
№62 ет.7ап.27 ДА ЗАПЛАТИ на „СИ ЕС ЕМ ЕС” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115Л, сграда С, ет.5 сторените
по делото разноски в размер на 116 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: