М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 458/2019 г. на
АРС, ІІ н.с.
Районна прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Б. Й.Ч., за това че:
І. На 09.04.2019 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдив е управлявал МПС - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № РВ 0179 СН, след употреба на наркотично
вещество – марихуана, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Драг Тест“ 5000“ с фабричен номер ARJF – 0026 –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
ІІ. На 09.04.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив без надлежно разрешително съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е
държал, високорисково наркотично вещество – марихуана /канабис/, с нето тегло
0,647 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ - 10,3 тегловни %, на стойност 3,88 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм. с ДВ бр. 14
от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Ч. да се наложи
наказание при условията на чл. 54 ал.1
от НК, а именно, за първото от посочените престъпления да се наложи наказание
от две години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 800 лева, а също и
допълнителното наказание по чл. 343г
от НК – Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.
По отношение на второто престъпление прокурорът предлага налагане на наказание глоба в размер на 800
лева. Пледира се за приложението на разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, като на
подсъдимия Ч. се наложи едно общо на-тежко наказание за горните две
престъпления в размер на две години лишаване от свобода, глоба в размер на 800
лева и лишаване от правоуправление за срок от две години и шест месеца. По
отношение на наказанието лишаване от свобода се предлага същото да бъде
отложено от изпълнение с изпитателен срок от три години на основание чл. 66
ал.1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила.
Защитникът на подсъдимия излага алтернативни
защитни позиции, а именно, че от една страна не е доказано по несъмнен начин
извършването на престъпленията чрез годна система от доказателства и от друга, че
на практика подсъдимият не е извършил престъпленията, като по отношение на
първото не са налице всички елементи от неговия обективен и субективен състав,
а по отношение на второто, че поради своята малозначителност същото не е обществено-опасно и подлежи на квалификация
по чл. 9 от НК, дисквалифицираща го като престъпление. Искането към съда е за признаване
на подсъдимия за невинен и по двата пункта на обвинението и постановяването на
оправдателен диспозитив.
Подсъдимият Б.Ч. не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия Б.Й.Ч. е роден на *** г. в
гр. Чирпан, българин, български гражданин, с адрес - гр. ***, не работи, със
средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********. Подсъдимият Б.Ч. е
правоспособен водач на моторно превозно средство, с издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство № ********* за категориите „В“ и „М“ със срок
на валидност до 26.03.2028 г.
На 08.04.2019 г. подсъдимия Б.Ч. и
неговият приятел свидетеля Г.Е.М. закупили от неустановено по делото лице от
гр. Пловдив наркотично вещество марихуана. Вечерта на 08.04.2019 г. подс. Ч. и св. М. се придвижили до гр. Асеновград с
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № РВ
0179 СН и в района на Асенова крепост спрели и изпушили част от марихуаната под
формата на цигара. Останалото количество марихуана двамата оставили в пепелника
на автомобила.
След като изпушили марихуаната подс. Ч. и св. М.
седели в автомобила, който бил паркиран
в района на Асенова крепост, когато около 00:15 часа на 09.04.2019 г. покрай
тях преминали със служебен автомобил полицейските служители при РУ-Асеновград –
св. П.Д. и св. Р.К., които изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред като автопатрул. Св. Д. и св. К.
спрели до автомобила на подс. Ч. и св. М. и им
извършили проверка, в хода на която им
изискали личните документи. На шофьорската седалка на автомобила седял подсъдимия
Ч., а на предната дясна седалка се
намирал св. М.. При проверката св. Д. се усъмнил, че подс.
Ч. и св. М. са употребили наркотични вещества, поради което се обадил на служителите
на РУ-Асеновград – св. А.Б. и св. Б.Т., които в този момент изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения
ред. Д. уведомил колегите си, че в близост до паметника на Асенова крепост са
проверили две лица с автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“
с рег. № РВ 0179 СН, който е бил паркиран и се усъмнил, че същите са употребили
наркотични вещества. Тогава св. Б. и св. Т. се придвижили със служебен
автомобил към изхода на гр. Асеновград и застанали в района на разклона за
Асенова крепост.
Няколко минути след като били
проверени от полицейските служители, в ранните часове на 09.04.2019 г., подс. Ч. и св. М.
тръгнали с автомобила в посока гр. Асеновград, като автомобила управлявал Ч.. Междувременно
полицейските служители Д. и К. продължили по нагоре по пътя и след като
намерили подходящо място обърнали посоката на движение , видели ,че двете
проверени лица потеглили с автомобила в направление към гр.Асеновград и ги
последвали на известно разстояние. По време на движението на автомобила „Фиат Пунто“, забелязали признаци на неадекватно поведение на водача при управлението на автомобила, тъй
като същият рязко натискал спирачки, криволичел
и не спазвал границите на пътното платно, като настъпвал банкета. В
момента, в който лекия автомобил „Фиат Пунто“
управляван от подсъдимия Ч. преминал покрай служебния автомобила на св. Б. и
св. Т., последните го забелязали и установили, че именно това е автомобила, за
който били предупредени от своите колеги, поради което със служебния автомобил също
го последвали. Също забелязали, че автомобилът се движи неестествено като
криволичел и сменял двете ленти на пътното платно и със светлинен и звуков
сигнал го спрели за проверка на ул. „6-ти януари“ в гр. Асеновград.
Б. и Т. установили като водач
на автомобила подсъдимия Б.Ч. и пътник
св. М.. На подсъдимия Ч. била извършена
проверка за наличие на алкохол, при което уредът не отчел концентрация на
алкохол. Полицейските служители уведомили подсъдимия Ч., че ще бъде изпробван за наличие на
наркотични вещества, при което той заявил, че в автомобила има едно топче
марихуана, което се намира в пепелника.
В сградата на РУ-Асеновград подсъдимия Ч. бил изпробван от св. Т. с техническо средство „Dreger Drug check 5000“ с
фабричен № ARJF-0026 за наличие на наркотични вещества, при което било
установено, че той управлява моторното превозно средство след употреба на
наркотично вещество марихуана.
За констатираното нарушение на Ч.
бил съставен АУАН № 171161/09.04.2019 г., който той подписал без възражения.
На подсъдимия Ч. бил издаден
талон за медицинско изследване и в последствие той доброволно се явил в МБАЛ „Асеновград“-гр.
Асеновград, където отказал да даде кръв и урина за изследване употребата на
наркотични вещества, за което били съставени протокол и фиш за спешна
медицинска помощ, подписани от медицинско лице при ЦСМП-гр. Пловдив, ФСМП-гр.
Асеновград.
Предвид заявеното на подс. Ч., че в управлявания от него автомобил се намира
наркотично вещество марихуана, било извършено претърсване и изземване в лек
автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № РВ 0179 СН, при
който в гнездото на пепелника под самия пепелник е намерен и иззет малък
прозрачен плик от целофан, съдържащ главина от суха зелена растителна маса.
От заключението на изготвената химическа експертиза, се установява, че сухата,
зелена растителна маса представлява марихуана с нето тегло – 0,647 гр. и съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол – 10,3
тегловни %. Остатъкът от наркотичното вещество с тегло 0, 361 гр. е предадено за
съхранение на ЦМУ-гр. София, Отдел „МРР-НОП“.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена на базата
и след анализ на събраните доказателства. На първо място всички гласни
доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите са еднопосочни по
отношение на обстоятелството, че именно подсъдимият Ч. е управлявал автомобила към момента на извършване
на проверката. Главният факт се установява категорично от показанията на
свидетелите очевидци на това обстоятелство - полицейските служители Б., Т., Д. и К., както и на свидетеля Г.М.. И четиримата от посочените свидетели - полицейски
служители не само са възприели факта на управляване на автомобила от подсъдимия
Ч., но са възприели и опасното му шофиране, тъй като той криволичел по пътя,
настъпвал банкета и рязко натискал спирачката. Втория елемент от обективния
състав на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, а именно факта, че преди да пристъпи към
управление на автомобила подсъдимият Ч. е употребил наркотично вещество – марихуана
и управлението е било след употреба на наркотичното вещество, на първо място
безспорно се установява от извършеното по надлежния ред /установен в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози/ изследване със техническо средство „Дрегер Драг Тест“ 5000, като тестът е дал положителен
резултат за употреба на канабис. За извършената проверка с тест чрез техническо
средство бил изготвен надлежен протокол съгласно чл. 5 ал.2 от Наредбата, в
който е отразен резултата от проверката. По надлежния ред са издадени и талон
за медицинско изследване, в който е отразено, че подсъдимият приема показанията
на техническото средство. Изпълнено е и изискването на чл. 7 ал.2 от Наредбата,
като подсъдимият е отведен в медицинско заведение за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Съставен е и Протокол
за медицинско изследване съгласно чл. 14 ал.2 от Наредбата от медицински
специалист. Пред медицинския специалист Съби Г., подсъдимият Ч. отново отказал
да даде кръв и урина за медицинско изследване, което обстоятелство е надлежно
отразено в Протокола, съгласно изискването на чл. 15 ал.7 , като отказът е
удостоверен и с подписа на изследваното
лице. За констатираното нарушение
съгласно изискването на чл. 6 ал.1 от Наредбата на подсъдимия Ч. бил съставен
надлежен АУАН , в който са вписани задължителните реквизити по чл. 6 ал.2 от
Наредбата. В Акта е отразено, че същият отказва да даде кръв за анализ, както и
че разбира съдържанието на акта. АУАН е подписан от подсъдимия и му е връчен
екземпляр от същия. При това положение съдът намира, че надлежният ред за
установяване на употреба на наркотични вещества от страна на подсъдимия Ч. е
спазен в пълна степен, поради което и съдът приема, че факта на употреба на нароктично
вещество от подсъдимия е несъмнено установен. На второ място в подкрепа на този
извод са и събраните по делото гласни доказателства, очертаващи цялостния
контекст на фактическата обстановка. В тази връзка несъмнено е установено обстоятелството, че подсъдимият Ч.
и свидетелят Г.М. са закупили наркотично вещество - марихуана с намерението да го изпушат заедно. С тази именно
цел са пътували от гр. Пловдив до сравнително отдалечено и безлюдно по това
време на денонощието място в района на Асенова крепост над гр. Асеновград, където
заедно са употребили чрез изпушване част от марихуаната, малко преди да бъдат
изненадани и проверени от органите на полицията. Всички тези обстоятелства пунктуално
се установяват от показанията на свидетеля Г.М., като съдът ги кредитира във
варианта им даден пред органите на досъдебното производство , прочетени на
основание чл. 281 ал.1 т.1 от НК и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност. В последствие пред съда свидетелят Г.М. поддържа изцяло тези си
показания, освен в частта, че подсъдимия
Ч. е пушил от марихуаната, като твърди, че само той е пушил цигарата. Съдът не
кредитира показанията му в тази част и
намира ,че те са дадени единствено за да обслужат защитната позиция на
подсъдимия с когото са в приятелски отношения. Освен, че са житейски
недостоверни в тази им част, те се опровергават категорично и от извършената
проверка с техническото средство, с което по надлежния ред, така или иначе е
установено, че подсъдимият Ч. е употребил наркотично вещество. На следващо
място при последващите следствени действия остатъкът
от наркотичното вещество – марихуана действително е било иззето от автомобила
на подсъдимия и то на мястото посочено от него. Отделно от това всички
полицейски служители станали свидетели на управлението на автомобила от
подсъдимия Ч. свидетелствуват за неадекватното му
поведение, свързано с управлението на автомобила, който факт косвено доказва, че
същият е бил под въздействие на наркотично вещество. По отношение на
показанията на свидетелите – полицейски служители Б., Т., Д. и К. , съдът ги кредитира в пълна степен, тъй като са подробни, непротиворечиви и логични и
поради тези им характеристики съдът ги приема за достоверни. Същите по несъмнен
начин установяват горната фактическа обстановка по отношение на обстоятелствата,
които тези свидетели са възприели. Те са в пълен синхрон по отношение на
съществените им елементи, както помежду си, така и със събраните писмени
доказателства, които на отделно основание водят до извод за несъмнена
установеност именно на горната фактическа обстановка, а това са приложените и
приобщени по надлежния процесуален ред документи, АУАН, протокол за претърсване
и изземване, искане до РС-Асеновград, разпореждане, протокол за изготвена
химическа експертиза, справка за нарушител водач, талон за медицинско
изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества , справка за съдимост,
характеристична справка.
При установяването на
фактическата обстановка, Съдът ползва и заключението на изготвената химическа
експертиза, с което се установява вида на държаното от подсъдимия наркотично
вещество,а именно че сухата, зелена
растителна маса представлява марихуана с нето тегло – 0,647 гр. и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол – 10,3 тегловни
%.
Подсъдимият Ч. не се признава
за виновен и дава обяснения, в които отрича факта, че е употребил марихуана
преди да му извършат проверката, както и твърди, че са му направени два теста в
резултат на което оспорва резултата от теста. Същият не отрича факта ,че сам е
отказал алтернативния способ чрез медицинско изследване, чрез даване на кръв и
урина, защото не обичал игли и не искал да го боцкат. Съдът не кредитира обясненията му и
ги намира за проявление на защитната му позиция, тъй като те се опровергават
категорично от всички гласни и писмени доказателства събрани по делото.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът намира, че с
деянието си подсъдимият Б.Й.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията: По чл. чл.343б ал.1 от НК и по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
По отношение на престъплението по чл. чл.343б ал.1 от НК от
обективна страна от доказателствата по делото се установява, че на 09.04.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, Ч. е управлявал МПС - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № РВ 0179 СН, след употреба на наркотично
вещество – марихуана, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Драг Тест“ 5000“ с фабричен номер ARJF - 0026.
Престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК е формално престъпление и за неговата съставомерност
и довършеност е необходимо и достатъчно единствено
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, без да е необходимо
да са настъпили други общественоопасни последици.
Управлението на МПС е съзнателна и волева дейност, като по делото се установява
по несъмнен начин, че подсъдимият Ч. е осъществил престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, обективиран в конкретните му действия – съзнавал е общественоопасния характер на деянието – управление на МПС
след употреба на наркотични вещества, предвиждал е общественоопасните
последици, а именно поставянето в опасност живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението и е целял настъпването на престъпния резултат
- управлението на лек автомобил, въпреки употребата на наркотични вещества.
По отношение на престъплението по 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна от
доказателствата по делото се установява, че на 09.04.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив без надлежно разрешително съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е
държал, високорисково наркотично вещество – марихуана /канабис/, с нето тегло
0,647 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ - 10,3 тегловни %, на стойност 3,88 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм. с ДВ бр. 14
от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен.
Деянието е извършено чрез
действие – държане на наркотично вещество – марихуана, включено в Списък № 1
към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, като обвиняемият го е държал без надлежно
разрешение, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и следващите от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейности по чл. 73, ал. 1 във
връзка с чл. 30 от ЗКНВП. В настоящия случай подсъдимият е държал процесното
наркотично вещество, предвид обстоятелството, че същото са е намирало в
управлявания от него автомобил, поставено от самия него.
По отношение на обективните
признаци на деянието съдът намира, че се касае за маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК, поради малкото количество наркотично вещество - 0,647 грама,
чиято стойност не е висока – 3,88 лв., поради което и деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление по 354а, ал.3, т. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване – знаел е, че държи наркотично вещество,
забранено от закона и че прави това без надлежно разрешение.
Ето защо и като намери, че
авторството и вината на подсъдимия Б.Й.Ч.
в извършването на престъпленията по чл. 343б ал.3 от НК и по чл. 354а ал.5, във
вр. с ал.3 т.1 от НК са доказани по несъмнен начин го
призна за виновен в извършването им.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за всяко от двете престъпления,
Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелства чистото съдебно минало и
младата възраст на деца. Като отегчаващо вината обстоятелство на подсъдимия, съдът
прецени факта, че управлението на МПС е станало непосредствено след употребата
на наркотичното вещество, поради което и въздействието му върху психиката и
реакциите му като водач е било изразено в по-висока степен. Това се е обективирало в опасно поведение при управлението на
автомобила, което само по себе си определя извършеното престъпление като такова
с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичните престъпления от същия
вид, тъй като правнозащитените
обществените отношения, свързани с осъществяването на транспортната дейност са
били засегнати в по –висока от обичайната степен. Като отегчаващо обстоятелство
съдът прецени и факта, че с конкретните си действия подсъдимият е реализирал
съставите на две отделни престъпления с два различни непосредствени обекта. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът счете, че в
конкретния случай е налице паритет на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Съобразявайки се с тях, за престъплението по чл. 343б
ал.3 от НК съдът наложи на подсъдимия Ч.
наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК „Лишаване от свобода“, което
оразмери между минимума и средния размер на предвидения в закона диапазон, а
именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, както и
допълнителното наказание глоба в полза на Държавата, което оразмери също под средния
размер, а именно в размер на 800 лв.
Заедно с това и на основание
чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал.3, във вр. с чл. 37
ал.1 т.7 от НК, съдът наложи и кумулативното наказание лишаване от права, като
лиши подсъдимия Б.Й.Ч. от право да
управлява МПС за срок от две години.
За престъплението по чл. 354а
ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК, съдът наложи наказание глоба
в минималния размер от 300 лева.
Тъй като двете престъпления се
намират в съотношение на реална съвкупност съдът приложи нормата на чл. 23 ал.1 от НК, като наложи
на подсъдимия Б.Й.Ч. едно общо най-тежко наказание за
горните две престъпления, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода, глоба в размер на 800,00 /осемстотин/ лева, както и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
Тъй като подсъдимият Ч. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане на целите на
наказанието и поправянето на подсъдимия, не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
съдът отложи изпълнението му на основание
на чл. 66 ал.1 от НК за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.4 от НК при изпълнение на наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“ съдът приспадна времето, през което подсъдимият Б.Й.Ч. е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен
ред, считано от датата на отнемането на СУМПС, а именно от 09.04.2019 г. до
влизане на присъдата в законна сила.
По отношение на вещественото доказателство - наркотично вещество марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
10,3 тегловни процента, остатък след изследването с тегло – 0,361 грама,
изпратено на съхранение в ЦМУ отдел „МРР-НОП“ гр.София, съдът на основание чл.354а ал.6 от НК постанови, да се отнеме в полза на Държавата и да се унищожи по предвидения в закона ред, след
влизане на присъдата в законна сила.
По отношение на вещественото
доказателство, приложено по делото - „Друг Тест 5000“, съдът
постанови да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на
присъдата в законна сила.
С оглед
изхода на делото, съдът осъди подсъдимия Б.Й.Ч., да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив, сумата от 95.00 лева,
представляващи направени разноски по делото.
Причините за извършване на престъплението са липсата на
чувство за отговорност от страна на подсъдимия по отношение на собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане
на установения и утвърден в страната правов ред и в частност незачитане на установените правила и норми регулиращи
извършването на транспортната дейност, както и обществените отношения свързани
с опазването здравето на населението.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: