Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 25.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 720 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Д.Н.К. ЕГН ********** *** е
предявил иск срещу „В.-Н.“ ЕООД ЕИК .......от гр. С...., ул. „Ц..С..“ №………. за
заплащане на сумата от 2269,14 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец април 2017 г. в размер на 380,00 лева, за месец май
2017 г. в размер на 380 лева, за месец юни 2017 г. в размер на 380 лева, за
месец юли 2017 г. в размер на 380 лева, както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 38 дни в размер на 749,14 лева, ведно със законната
лихва, считано от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е работел при
ответника като охранител с място на работа язовир Т......., като трудовото
правоотношение му е било прекратено, считано от 01.08.2017 г., като ответникът
не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от месец април г., както и дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 38 дни.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
не взема становище по иска.
В съдебно заседание е допуснато
увеличение на размера на исковете, като по отношение на иска по чл. 128 КТ
същия е предявен за сумата от 460 лева месечно за месеците април, май, юни и
юли 2017 г., а на основание чл. 224, ал. 1 КТ се претендира обезщетение в
размер на 832,80 лева.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От
представения по делото трудов договор № 6596/07.08.2015 г. се установява, че
ищецът е работел при ответника като охранител с място на работа язовир „Т.......“.
Видно от
Заповед № ……………….2017 г. на работодателя трудовият договор е бил прекратен,
считано от ……………2017 г., като е било начислено и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 38 работни дни в размер на 749,14 лева.
Съобразно
заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, общият размер на дължимото от
ответника трудово възнаграждение за периода от месец април 2017 г. до месец юли
2017 г. възлиза на 1840 лева, а размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ
– на 832,38 лева.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа представеното писмено заключение, като твърди,
че заключението му е изготвено въз основа на представени счетоводни документи
от страна на ответника, като възнаграждението на ответника е било заплащано
чрез пощенски записи.
От правна
страна:
По иска за трудови възнаграждения
Насрещната престация на
работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е
задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. В настоящия случай не е спорно, че между
страните в производството е съществувало трудово правоотношение за исковия
период, по което ищецът е престирал работната си сила.
В тежест на работодателя бе да
установи, че е изплатил надлежно дължимото трудово възнаграждение през времето,
в което работника е полагал труд при него.
Съобразно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
В случая от събраните по делото доказателства
не бе установено ответното дружество да е изплатило трудово възнаграждение на
ищеца за месеците април 2017 г., май 2017 г., юни 2017 г. и юли 2017 г. Уговореното
брутно трудово възнаграждение възлиза на 460 лева, поради което и ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 1840 лева.
Поради горното съдът намира, че
така предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е основателен и доказан
по размер, поради което и следва да бъде
уважен
По иска за заплащане на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
Според чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж.
В случая от неоспореното от ищеца
заключение на съдебно счетоводната експертиза бе установено, че К. не е
използвал 38 дни платен годишен отпуск
Размерът на обезщетението
съгласно чл. 177, ал. 1 КТ, към който препраща чл. 224, ал. 1 КТ се определя от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни, като съобразно заключението на
експертизата, то възлиза на 832,38 лева, която сума и следва да бъде присъдена в
полза на ищеца
По разноските
На ищеца следва в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат присъдени сторените разноски, които
възлизат на 350 лева, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответникът следва да заплати по сметка на
ИРС сумата от 106,89 лева държавна такса, както и сумата от 120,00 лева –
изплатено възнаграждение на вещото лице.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.-Н.“
ЕООД ЕИК .......от гр. С...., ул. „Ц..С..“ № 63 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Н.К. ЕГН **********
***, сумата от 1840,00 лв. /хиляда осемстотин и четиридесет лева/, представляващи
трудово възнаграждение за периода от месец април 2017 г. до месец юли 2017 г., както и сумата от
832,38 лв. /осемстотин тридесет и два лева и тридесет и осем стотинки, както и
законната лихва върху главницата от подаването на иска /20.07.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта, с която се присъжда на ищеца
възнаграждение за работа.
ОСЪЖДА „В.-Н.“ ЕООД ЕИК .......от гр. С....,
ул. „Ц..С..“ № 63 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Н.К. ЕГН ********** ***, сумата от 832,38 лв.
/осемстотин тридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер
на 38 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
иска /20.07.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА В.-Н.“ ЕООД ЕИК .......от гр. С....,
ул. „Ц..С..“ № 63 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Н.К. ЕГН ********** *** сумата от 350,00
/триста и петдесет/ лева изплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В.-Н.“ ЕООД ЕИК .......от гр. С....,
ул. „Ц..С..“ № 63 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИРС сумата от 106,89 лв. /сто и шест
лева и осемдесет и девет стотинки / - държавна такса, както и сумата от 120,00 /сто
и двадесет лева/ – изплатено възнаграждение на вещото лице, ведно с пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.
Решението в частта, с която се допуска предварително
изпълнение подлежи на обжалване пред СОС с частна жалба в седмичен срок, а в
останалата част подлежи на обжалване пред СОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок, които срокове започват да текат от връчването на решението на страните.
Районен съдия:
(Р. Йорданова)