№ 488
гр. Варна, 30.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500383 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. В. П. от
гр. Варна, насочена против определение № 1761/10.05.22г. по в.гр.д. №
985/22г. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане негова жалба с
вх. № 7509/28.03.22г. по регистъра на ЧСИ Н. Денчева с рег. № 807 на КЧСИ,
с район на действие – района на ВОС, насочена срещу Постановление за
възлагане на недвижим имот от 31.08.21г. по изп.д. № 20198070400931 по
описа на посочения ЧСИ, за което се твърди, че му е връчено на 10.03.22г., и
производството по делото е било прекратено, а жалбоподателят е бил осъден
да заплати разноски по делото. Счита се, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е неправилен изводът на съда, че
обжалваното Постановление за възлагане му е било връчено редовно още на
15.09.21г. на осн. чл. 51, ал. 2 от ГПК при наличие на предпоставките на чл.
47, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че уведомлението по чл. 47, ал. 2 от ГПК
представлява документ с невярно съдържание, за което са сезирани
съответните органи. Изложени са съображения какви са предпоставките от
хипотезата на чл. 51, ал. 2 вр. с чл. 47 от ГПК, които в случая не са били
изпълнени. Освен това посоченото като получател на уведомлението от
17.09.21г. лице Милева не е било упълномощено от жалбоподателя или от
адв. Ил. Златев да получава книжа, нито е било негов сътрудник. Поради това
е неправилен извода, че подадената по куриер на 24.03.22г. жалба против
Постановлението за възлагане от 31.08.21г. е просрочена. Връчването на
посоченото постановление на 10.03.22г., извършено от ЧСИ Н. Денчева е
доказателство, че това е моментът, от който тече срока за неговото
обжалване. Освен това своевременно са били отстранени и нередовностите по
жалбата. Посочено е още, че са налице и релевирани съответните оплаквания
от хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК против обжалваното действие на ЧСИ,
1
което налага извода за допустимост на жалбата. Към жалбата са представени
копия на документи, удостоверяващи момента на подаването й, момента на
получаване на съобщението за отстраняване не нередовностите й и
изпълнение на указанията на ЧСИ. Претендира се отмяна на обжалваното
определение и присъждане на разноските за двете инстанции.
Депозиран е отговор от насрещните страни Симеон и Лора П.,
представлявани от общия им процесуален представител адв. Б. Димитрова от
АК-Варна, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че
обжалваното Постановление за възлагане от 31.08.21г. е влязло в сила на
15.02.22г. след произнасянето на ВОС по в.гр.д. № 2682/21г. и на ВАпС по
в.ч.гр.д. № 22/22г. Последвало е изплащане на постъпилата от публичната
продан сума на правоимащите субекти съобразно потвърденото от ВАпС
разпределение. Поддържа се, че както длъжникът, така и неговият
процесуален представител препятстват и прекомерно забавят връчването на
съобщения и съответно обжалват действията на ЧСИ и постановените по
техни жалби съдебни актове. Оспорват се по същество съображенията на
жалбоподателя за ненадлежно осъществяване на предписанията на нормата на
чл. 51, ал. 2 от ГПК, поради което се поддържа, че жалбата е недопустима.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Насрещната страна Н. Ф. не е депозирал писмен отговор на жалбата.
За да се произнесе по подадената в срок частна жалба, която е редовна и
допустима, съдът съобрази следното:
Видно от материалите по изпълнително дело № 931/19г. по описа на
ЧСИ Н. Денчева, че жалбоподателят М. В. П. е длъжник по същото, което е
било образувано по искане на взискателя Н. Ф. въз основа на изпълнителен
лист от 21.11.19г. по гр.д. № 63/19г. на ВОС за събиране на парични
вземания, произтичащи от договор за паричен заем № 20/15 от 20.08.15г.
Изпълнението е било насочено против недвижимия имот, който длъжникът е
ипотекирал като обезпечение за вземанията на кредитора по цитирания
договор за заем.
Видно от материалите по изпълнителното дело, че подадената
предходна жалба от М. Панайтов на 01.10.21г. по пощата, насочена против
същото Постановление за възлагане от 31.08.21г., е била приета за
просрочена с определение № 4004/10.11.21г. по в.гр.д. № 2682/21г. по описа
на ВОС и производството по същата е било прекратено Последното е било
потвърдено с определение № 64/15.02.22г. по в.ч.гр. № 22/22г. на ВАпС,
което като неподлежащо на обжалване е влязло в сила от момента на неговото
постановяване (независимо от подадените молби от М. Панайтов за отмяна на
влязлото в сила определение на ВАпС, по които междувременно са налице и
постановени съдебни актове от ВКС – виж определение № 174/25.05.22г. по
гр.д. № 1448/21г. на ВКС, І г.о ., с което е оставена без разглеждане молбата
на М. П. за отмяна на влязло в сила определение №64/15.02.2022г.,
2
постановено по възз. гр. д. № 22/2022г. на Апелативен съд- Варна и
определение № 174/03.08.22г. по ч.гр.д. № 2498/22г. на ВКС, І г.о. , с което е
потвърдено разпореждане № 273/05.04.22г. по в.ч.гр.д. № 22/22г. на ВАпС, с
което е била върната частната жалба на П., насочена против определение №
137/17.03.22т. по същото дело). При това положение въпросът за
допустимостта на жалба от този правен субект, насочена против същото
Постановление за възлагане от 31.08.21г. по посоченото изпълнително дело, е
решен окончателно и депозираната нова жалба се явява недопустима без да е
необходимо да се излагат отново мотиви относно момента на надлежното
уведомяване на длъжника за издаденото от ЧСИ Постановление за възлагане
от 31.08.21г.и изтичането на срока на 14.09.21г.
При това положение обжалваното понастоящем определение,
инкорпориращо идентичен правен извод за недопустимост на новата жалба
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците по частната жалба
П. следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 500
лв., за което са представени доказателства за плащането им в брой.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1761/10.05.22г. по в.гр.д. № 985/22г.
по описа на ВОС.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на С. С.
П., ЕГН ********** и Л. ЦВ. П., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна,
сумата в размер на 500 (петстотин) лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3