Р Е Ш Е Н И Е
Номер 250 от 19.02.2018 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Бургас, втори
състав, на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател:
Станимир Х.
при секретаря Биляна Чакърова и в присъствието на прокурор Т Стоянова като разгледа докладваното от съдия Х. административно дело номер 3064 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във
връзка с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Х.С., ЕГН **********
*** против принудителна административна мярка (ПАМ), с която на основание чл. 171,
ал. 1, т. 5, буква „Б“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е разпоредено преместване на лек автомобил без знанието
и съгласието на водача до паркинг, стопанисван от Общинско предприятие „Спортни
имоти – паркинги и гаражи” при Община Бургас. Заявено е, че оспорената ПАМ е
постановена от некомпетентен орган, поради което се явява нищожна. В условията
на евентуалност е заявено, че разпоредената ПАМ противоречи на приложимите
материалноправни норми, поради което се явява и незаконосъобразна. В жалбата е
инкорпорирана и искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възстановяване на претърпените
от жалбоподателя имуществени вреди в размер на 43,20 лева, представляващи
платена такса за репатриране. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и
не се представлява.
Ответникът по оспорване – длъжностното лице,
разпоредило ПАМ – Е.Н.Н. – специалист репатрация в ОП „Транспорт“ при Община
Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт С.Д., който в съдебно заседание
оспорва жалбата и излага доводи за недоказаност на иска с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира
присъждане на разноски.
Ответника по иска – Община Бургас, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт С.Д. оспорва жалбата и излага доводи
за недоказаност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Окръжна прокуратура Бургас се представлява от
прокурор Тиха Стоянова, която пледира за неоснователност на исковата претенция,
поради законосъобразността на разпоредената ПАМ.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, отговаря
на изискванията
за форма и съдържание по чл. 150 от АПК и е насочена срещу акт,
който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Подадена е
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че
на 07.10.2017 год. около 11.00 часа жалбоподателя Д.Х.С. е паркирала управлявания
от него лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № Р *** ВМ на тротоара на ул.
„Поп Грую“ пред № 9, където е живеел, което място е извън местата за паркиране,
определени от общинската администрация. На същата дата – 07.10.2017 год.
ответника – Е.Н. – специалист в ОП „Транспорт“ при Община Бургас, в присъствие
на свидетелите – Д. Н. – шофьор и И.М. – оператор – и двамата служители на ОП
„Транспорт“ при Община Бургас е извършил проверка на посочения адрес – гр.
Бургас, ул. „Поп Грую“ № 9, резултатите от която са обективирани в Протокол.
Видно от съставения протокол, при извършената проверка е установено пътно
превозно средство с рег. № Р *** ВМ, марка „Фолксваген“, което е било паркирано
върху тротоар, който е извън определените от администрацията места, с което МПС
е пречка за останалите участници в движението – пешеходци. В протокола е
вписано, че на място са направени 15 броя снимки – неразделна част от същия.
Във връзка с описаната констатация, ответния административен орган е разпоредил
принудителна административна мярка – преместване на ППС, в изпълнение на която,
автомобила е бил натоварен на автокран с рег. № А *** МС за транспортиране и
разтоварване на специализиран паркинг. Копие от цитирания протокол, ведно с два
броя снимки е приложен по административната преписка.
По административната преписка е приложена
декларация от 07.10.2017 год., в която жалбоподателя е декларирал, че той е
управлявал лекия автомобил с рег. № Р *** ВМ, марка „Фолксваген Джета“. Във
връзка с така попълнената декларация, против жалбоподателя Д.С. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение с бланков № 0089349/07.10.2017
год., за това, че в качеството си на водач на МПС с рег. № Р *** ВМ, марка
„Фолксваген“, цвят сив, собственост на „Порше Мобилити БГ“ ЕООД е паркирал
върху тротоара на ул. „Поп Грую“ № 9, което е извън определените от
администрацията места, което деяние е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП.
По делото е представена и касова бележка №
40082 от 07.10.2017 год. – 11.38 часа, издадена от ОП „Транспорт“ с наименование
на услугата – репатриране на МПС с рег. № Р *** ВМ и стойност 43,20 лева,
заплатена от Д.С..
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорваната принудителна
административна мярка, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила
за нейното издаване, но при нарушаване на приложимия материален закон. Този
извод се налага по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки, между които преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай
лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на
вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото
местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.
В настоящия
случай, от събраните доказателства,
в т.ч. писмо изх. № 94-01-3756/1/ 10.11.2017 год. на Община Бургас и
Протокол от 07.10.2017 год. безспорно се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане
на Е.Н. Н. – „специалист репатрация“ в ОП
„Транстпорт“.
Правото му
да произнесе това разпореждане е
удостоверено по делото със Заповед № 1487/19.06.2015г., издадена от Кмета на
Община Бургас, с която е възложено на служителите от Общинско предприятие
„Транспорт“ на длъжност „специалист репатрация“ да прилагат принудителни
административни мерки по реда на ЗДвП. Видно от приложените по делото писмени
доказателства (допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна
характеристика), Е.Н. Н. е длъжностно лице, определено от администрацията,
управляваща пътя на територията на Община Бургас, поради което принудителната
административна мярка е произнесена от компетентен орган. В този смисъл не е
налице заявената в жалбата нищожност на наложената ПАМ.
Съгласно чл.
94 ал. 3 изр. 2 от ЗДвП, допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
Съгласно цитирания по-горе текст на чл. 171, т.
5, б. „б” от ЗДвП, в първата разглеждана в него хипотеза, прилагането на ПАМ - преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач е допустимо,
когато МПС е
паркирано в нарушение на правилата за движение и
това е осъществено на място обозначено с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В настоящия случай, по административната преписка липсват
данни за наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното
преместване, поради което, така цитираната първа хипотеза за прилагане на ПАМ
не е налице.
От приложения по делото Протокол от 07.10.2017
год., в който е обективирано разпореждането за принудително преместване на
лекия автомобил се обосновава извод, че в случая, органа е приел наличието на
втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, а именно когато паркираното пътно превозно средство създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - пешеходци. Според § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП,
„участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Анализът на
събраните по делото доказателства показва, че така формирания извод е
неправилен и незаконосъобразен. В случая, за да се приеме наличието на тази
втора хипотеза по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП следва безспорно да се
установи, че начина по който е паркирано МПС създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. В цитирания
протокол от 07.10.2017 год. административния орган неправилно и в противоречие
с приложимата норма е приел, че са налице предпоставките за прилагане на ПАМ,
тъй като „МПС е пречка за останалите участници в движението – пешеходци“. Приложимата
норма допуска прилагането на ПАМ когато МПС е паркирано по начин, който е
опасен или прави невъзможно преминаването, но не и когато е „пречка“, както е
приел органа.
В хода на съдебното дирене, с цел доказване
наличието на основания за прилагане на ПАМ, процесуалния представител на
ответника ангажира писмени доказателства – справка за техническите
характеристики и габарити на лекия автомобил, извадка от ПУП-ПРЗ и комбинирана
скица за уличната регулация относно имота, където е бил паркиран автомобила. В
съдебно заседание, юрисконсулт Т. заяви, че от представената справка се
установява, че широчината на автомобила е 1,78 м., а видно от комбинираната
скица, широчината на тротоара е 2,40 м., поради което безспорно се установява
липсата на поне 2,00 м. за нормалното движение на пешеходците. Настоящият
съдебен състав намира така формирания извод за неправилен именно поради данните
съдържащи се в представените доказателства. Видно от представената Комбинирана
скица № 503/29.11.2017 год., действително разстоянието от началото на тротоара
до имотната граница е 2,40 м. В този имот е изградена сграда, чиито контур не е
по имотната граница, а значително по-навътре в имота. В скицата изрично са
нанесени разстоянията от контура на сградата до имотната граница – 4,28 м. и от
контура на сградата до началото на тротоара – 6,79 м. С оглед на това и предвид
широчината на лекия автомобил – 1,78м. съгласно представената справка безспорно
е налице изискуемите в чл. 94, ал. 3 от ЗДвП поне 2 метра за преминаване на пешеходци.
Възможността за безпрепятствено преминаване на пешеходци между паркирания
автомобил и сградата се удостоверява и от приложените по преписката два броя
снимки, видно от които, разстоянието е достатъчно широко и лекия автомобил не
препятства свободното преминаване покрай него.
Предвид горното, съда приема, че не са налице
доказателства, от които да се обоснове извод, че така паркирания лек автомобил създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което не е налице и втората хипотеза на чл. 171,
ал. 5, б. „б” от ЗДвП.
С оглед горните мотиви се налага извод, че
разпоредената от Е.Н. Н. – „специалист репатрация“ в ОП „Транспорт“ при Община
Бургас ПАМ - преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач е
незаконосъобразна – постановена в нарушение на приложимата правна норма – чл.
171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП и като такава следва да бъде отменена. Предвид това
и в съответствие с нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, на разглеждане подлежи и
искът за обезщетяване на жалбоподателя в размер на 43,20 лева, представляващ имуществени вреди в същия размер за заплатената такса за репатриране на лекия
автомобил.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Анализът на цитираната норма обосновава извод, че
за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
следва да са налице при условията на кумулативност следните материалноправни
предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност; 2. вреда,
причинена на гражданите или юридическите лица и 3. пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. В конкретния случай жалбоподателя претендира възстановяване
на претърпените от него имуществени вреди, представляващи такса за репатриране
в размер на 43,20 лева. Настоящият съдебен състав намира, че искът е
основателен по следните съображения:
От изложените по-горе мотиви се обосновава
извод за незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, б. „б” от ЗДвП - служителят е разпоредил преместването на управляваното от
жалбоподателя МПС без неговото знание и съгласие. Принудителната административна
мярка е незаконосъобразна поради липсата на основанията за нейното прилагане, регламентирани
в чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП. При това положение, от обективна страна е осъществена първата предпоставка на на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. налице е незаконосъобразен административен акт,
постановен от длъжностно лице при и по повод изпълнение на
административната дейност. На изследване в прозиводството
подлежат претърпените от ищеца имуществени вреди и наличието на причинна връзка с незаконосъобразния
адимнистративен акт. От представените от
жалбоподателя касова бележка № 40082 от 07.10.2017 год. се установява, че за извършеното
репатриране на автомобила, Д.С.
***,
Общинско предприятие „Транспорт” сумата от 43,20 лева, представляваща цената на услугата. Престирането на тази сума е в
пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване
на автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо.
Отговорността за причинените вреди следва да се носи от Община Бургас, чийто служител е разпоредил процесното незаконосъобразно преместване.
Предвид
гореизложеното, исковата молба на Д.Х.С. *** се явява основателна и следва да се уважи за сумата от
43,20 лева, представляваща платена такса за
репатриране на МПС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК,
Бургаският административен съд, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ принудителна административна мярка, постановена на 07.10.2017 год. от Е.Н. Н. – „специалист репатрация“ в ОП „Трансопрт“
при Община Бургас, с която на основание чл. 171, т. 5, буква „б” от ЗДвП е
разпоредено преместването на управлявания от Д.Х.С. лек автомобил марка „Фолксваген
Джета“ с рег. № Р *** ВМ без знанието на неговия собственик или на упълномощен
от него водач.
ОСЪЖДА Община Бургас да
заплати на Д.Х.С., ЕГН ********** ***
сумата от 43,20 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди - заплатена такса за репатриране на лек автомобил
марка „Фолксваген Джета“ с рег. № Р *** ВМ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: