Определение по дело №482/2019 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 384

 

    гр.Стара Загора, 26.10.2020г

 

 

 

    Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесети и шести октомври две хиляди и двадесета година, първи състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                

при участието на секретаря......................................................, като разгледа  адм.д. № 482 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски основание чл.189 от НПК, чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ, представляващи заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по адм. дело № 482/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

 

Производството по адм. дело № 482/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба от И.С.С., с адрес ***, против Заповед № Л.1403/ 05.07.2019г на Началника на Затвора гр.Стара Загора с която е наредено осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим.

 

С определение № 142/ 07.01.2020 г по адм.д.№ 11300/ 2019г по описа на ВАС на жалбоподателя И.С. е допусната правна помощ под формата на процесуално представителство в производството по настоящото дело. С определение от 17.01.2020г определеният от АК – Стара Загора адвокат Т.С. е назначен за процесуален представител за осъществяване на правна помощ на И.С.  по адм. дело № 482/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

         С Решение № 107/ 06.03.2020г жалбата на И.С. е отхвърлена. Съдебният акт е окончателен на основание чл.198, ал.2 от ЗИНЗС

 

Видно от представеното към искането Решение № СЗ-1804-15953/2020 от 18.09.2020г. на Председателя на НБПП, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адв. Т.С. *** е определено да бъде изплатено възнаграждение в размер на 120.00лв. за предоставена правна помощ по адм. дело № 482/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

  

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът приема за установено следното:

 

Направеното от Председателя на НБПП искане за присъждане на разноски за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по делото, следва да бъде квалифицирано като искане по чл.78, ал.7 от ГПК. Доколкото Националното бюро за правна помощ не е страна в процеса, по който е предоставена правна помощ, предвидените в чл. 248 от ГПК условия, ред и срокове за допълване /изменение/ на съдебното решение в частта му за разноските, са неприложими. За производството по  чл. 78, ал. 7 от ГПК не е предвиден срок, в който НБПП следва да направи искането. Естеството и вида на разноските и определения в закона ред за тяхното заплащане водят до извода, че произнасянето на съда и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предоставена правна помощ може да стане едва след постановяване на решението, доколкото определянето на размера на разноските се извършва с последващо съдебния акт  решение на НБПП въз основа на представен писмен отчет на адвоката за вида и количеството на извършената дейност, след приключването на делото.

 

Поради изложеното съдът приема, че искането е процесуално допустимо.

 

Разгледано по същество, се явява неоснователно.

 

Съгласно чл. 2 от Закона за правната помощ и чл. 94 ГПК, правна помощ, предоставена под формата на процесуално представителство, е безплатна - лицата, на които е предоставена правната помощ не дължат възстановяване на изразходваните от държавата средства, освен в изрично предвидените случаи. За разлика от наказателното производство в гражданския процес страната, на която е предоставена правната помощ, следва да заплати определеното възнаграждение на назначения служебен защитник само в хипотезата на чл. 97 ГПК /при лишаване от предоставената правна помощ/, но не и когато предявеният от нея иск бъде отхвърлен. Заплатеното от Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на бюрото само когато претенцията на лицето, получило правната помощ, е уважена, като адресат на задължението е насрещната страна по спора, която е изгубила делото.

 

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК, субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78, ал. 7 от ГПК  е материалноправна и урежда две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано възникване на материално право в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Втората хипотеза предвижда лицето, получило правна помощ, да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в случаите на осъдително решение.

 

В настоящият случай претенцията на лицето, получило правна помощ /И.С.С. – жалбоподател в производството по делото/, не е уважена доколкото с влязло в сила решение жалбата му е отхвърлена. Следователно не е налице първата хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК.

 

От друга страна, втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК има предвид разноските, които е направила по делото ответната страна, като участник в съдебното производство. Отношенията между НБПП /което не е страна в производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита/ и жалбоподателя, на когото е предоставена правна помощ, стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тези отношения общите разпоредби на ГПК относно разноските са неприложими /в този смисъл Определение № 12748/ 28.10.2014г. по адм. дело № 13001/ 2014г. по описа на ВАС, Определение № 13532/ 21.10.2011г. по адм. дело № 12999/ 2011г. по описа на ВАС и др./. В случая не е налице хипотезата на чл.78, ал.7, изр. второ от ГПК, тъй като постановеният окончателен съдебен акт  не е осъдително решение. В тези случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП, правната помощ се осъществява от адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия закон средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.

 

         Освен това по аргумент от нормата на чл.27а от Закона за правната помощ  лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, само в определените със закон случаи. След като в случая не е налице нито хипотезата на чл.78, ал.7, изр. първо от ГПК, нито законова регламентация, предвиждаща присъждане в полза на НБПП на направените разноски за правна помощ чрез възстановяването им от лицето, на което е предоставена правната помощ /в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти/, липсва основание за възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на НБПП и съотв. направените разходи за изплатено възнаграждение на адвоката, осъществил процесуално представителство по предоставената правна помощ, следва да останат за сметка на НБПП.

 

          По тези съображения съдът намира, че искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски, представляващи заплатеното възнаграждение на адвоката, за предоставената по адм. дело № 482/ 2019г по описа на Административен съд – Стара Загора правна помощ за осъществяване на процесуално представителство на жалбоподателя в производството И.С.С., е неоснователно и като такова, следва да бъде отхвърлено.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение на адвоката за предоставена по адм. дело № 482/ 2019г по описа на Административен съд – Стара Загора, правна помощ за осъществяване на процесуално представителство на И.С.С.. 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: