№ 244
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000169 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция по вписванията – гр. София против
Определение № 19 от 25.03.2021 г. на Окръжен съд Ловеч, постановено по т.д. № 10/2021
г., с което е изменено решение № 5 от 24.02.2021 г., постановено по същото дело, като
Агенцията по вписванията – гр. София е осъдена да заплати на „МИП България“ ЕООД – с.
Голец, община Угърчин, сумата от 307.50 лв. разноски по делото. Оплакването е, че
определението е недопустимо и неправилно. Частният жалбоподател счита, че подадената
молба по чл. 248 от ГПК е недопустима, тъй като не е представен списък на претендираните
разноски. Освен това счита, че определението е неправилно, тъй като към молбата по реда
на чл. 248 от ГПК не са представени доказателства, че такива са сторени. С жалбата срещу
постановения отказ не е представен документ, удостоверяващ плащане на сума. Липсвал и
договор за правна защита и съдействие. В случай, че съдът приеме, че разноски за
възнаграждение за адвокат са сторени и следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се
прави искане същите да бъдат намалени поради прекомерност, до размер на 200 лв.
Искането е да се обезсили, или да се отмени обжалваното определение, а при евентуалност
претенцията за разноски да бъде намалена до предвидения в закона минимум.
Ответната по жалбата страна „МИП България“ ЕООД – с. Голец, чрез адвокат Т. Т., е
подала писмен отговор на жалбата, с който заема становище, че същата е неоснователна.
Апелативен съд-Велико Търново за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по т.д. № 10/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч е образувано
по жалба на „МИП България“ ЕООД – с. Голец против отказа на Агенция по вписванията –
гр. София № 20210106132640-2/12.01.2021 г. за вписване на заявените обстоятелства по
партидата на дружеството.
С решение № 5 от 24.02.2021 г. по т.д. № 10/2021 г. Ловешкият окръжен съд е
отменил отказа на длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията,
1
Търговски регистър и е върнал преписката по Заявление вх. № 20210106132640/06.01.2021 г.
за даване на повторни указания на заявителя за отстраняване констатираната нередовност на
заявлението и произнасяне след изтичане на срока по чл. 22, ал.5, вр. чл. 19, ал.2
ЗТРРЮЛНЦ, като съобрази мотивите на решението, относно броенето на същия срок. С
решението „МИП България“ ЕООД – с. Голец е осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд гр. Ловеч сумата от 7.50 лв., представляваща дължима държавна такса за обжалване.
След постановяване на решението, на 1.03.2021 г. „МИП България“ ЕООД – с. Голец,
е подало молба до Окръжен съд гр. Ловеч, с която е поискало на основание чл. 248 от ГПК
да се допълни решението, като се присъдят на дружеството направените разноски – 1000 лв.
за адвокатско възнаграждение и 7.50 лв. платена държавна такса.
В писмения отговор по горната молба Агенция по вписванията-гр.София е възразила,
че молбата е неоснователна, тъй като няма представени доказателства, че тези разноски са
направени. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с
искане същото да бъде намалено.
С определение № 19 от 25.03.2021 г. по т.д. № 10/2021 г. Ловешкият окръжен съд е
измерил решение № 5 от 24.02.2021 г. по т.д. № 10/2021 г. на Окръжен съд гр. Ловеч в
частта за разноските, като е осъдил Агенцията по вписванията гр. София да заплати на
„МИП България“ ЕООД – с. Голец сумата от 307.50 лв., представляваща сторени по делото
разноски /заплатено адвокатско възнаграждение и такса за обжалване/.
Великотърновският апелативен съд в настоящия си състав намира, че жалбата на
Агенцията по вписванията срещу постановеното от Окръжен съд–Ловеч определение по т.д.
№ 10/2012г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3 от ГПК определението за разноските може да се
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
В случая Агенцията по вписванията не е легитимирана да обжалва постановеното от
Ловешкия окръжен съд решение по т.д. № 10/2021г., с което е отменен отказа на
длъжностното лице по регистрацията и преписката по заявлението е върната за даване на
повторни указания на заявителя. След като Агенцията по вписванията не е легитимирана да
обжалва решението, то тя няма право да обжалва и определението, с което решението е
изменено по реда на чл.248 от ГПК, също не подлежи на обжалване.
Горният извод се налага поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 25, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ бр.105/2020 г./ и при настоящата си редакция не признава право на
Агенцията по вписванията да подава жалба срещу постановените решения в производството
по чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно чл. 25 ал.1 от Закона за търговския регистъра и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежи на обжалване пред окръжния
съд по седалището на търговеца, или клона на чуждестранен търговец, юридическо лице с
нестопанска цел, или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел,
единствено отказа. След изменението на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ / ДВ бр.105/2020 г./
разпоредбата не сочи, че Агенцията по вписванията е оправомощена да обжалва
постановеното решение от съда. Видно е, че съгласно изречение 2 на ал. 4 на чл. 25 от
ЗТРРЮЛНЦ е конкретизирано на кого се съобщава постановеното от окръжния съд
решение. Преди изменението редакцията на разпоредбата е следната: „Решението на съда
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд,
чието решение е окончателно“, а след изменението /ДВ бр. 105/2020 г./ - „Решението на съда
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на
Агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно“.
2
Съдът съобразява и задължителните указания в т. 7 от Тълкувателно постановление
№ 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа и Втора колегия на ВАС.
Съгласно мотивите по т. 7 на цитираното тълкувателно постановление, регистърното
производство е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно
да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания, относно
формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.
Производството е охранително – едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно
съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на
вписване на обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове.
Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно
изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за
законосъобразност на постановения отказ е гражданско-правен. Уреден е в чл. 25 от Закона
за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжният съд по
седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата
еднолично, в закрито заседание по реда на Глава ХІ от ГПК „Обжалване на определенията“,
а неговият акт подлежи на обжалване в седемдневен срок пред съответния Апелативен съд,
чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и
изключва приложимостта на административния.
Като взе предвид така очертаните специфики на регистърното производство и
регламентираният съдебен контрол по отношение на постановените актове на длъжностните
лица по регистрация, съдът намира, че на Агенцията по вписванията не е придадено
качество на страна в охранителното производство по вписване и обявяване, дори и с
измененията с ДВ бр. 105/2020 г., чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като актът, постановяван
от длъжностното лице по регистрация, продължава да има качеството на охранителен такъв,
отразяващ се единствено върху правната сфера на заявителя. Производството по вписване,
заличаване и обявяване на актове в Търговския регистър се развива само между молителя и
регистърния орган. Правен интерес да обжалва отказа има само заявителя и при негативно за
него решение на окръжния съд, с което отказа е потвърден, заявителят има правен интерес
да обжалва решението на окръжния съд. Решението на окръжния съд, с което се уважава
жалбата на заявителя, не подлежи на обжалване. Следователно не подлежи на обжалване и
изменящото или допълващото го определение за разноските, постановено по реда на чл.248
от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът счита, че легитимиран да обжалва отказа на Агенция
по вписванията е заявителят, а Агенцията по вписванията, която няма качеството на страна в
охранителното производство, не разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по
повод обжалване на нейни актове. След като Агенцията по вписванията не е страна в
регистърното производство, то тя няма правен интерес да обжалва постановеното решение
от Окръжния съд, с което съдът се произнася по законосъобразността на нейния отказ,
постановен в регистърното производство, както и определението за изменение и допълнение
на решението в частта за разноските.
По изложените съображения, Великотърновският апелативен съд приема, че
подадената жалба от Агенция по вписванията против определение № 19 от 25.03.2021 г. на
Окръжен съд Ловеч, постановено по т.д. № 10/2021 г., с което е изменено решение № 5 от
24.02.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, е недопустима и следва
да се остави без разглеждане, а производството по в.т.д. № 169/2021 г. на Апелативен съд
Велико Търново – да се прекрати.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Агенция по вписванията-гр.София с вх. №
1160/14.04.2021 г. против определение № 19 от 25.03.2021 г. на Окръжен съд Ловеч,
постановено по т.д. № 10/2021г. по описа на същия съд, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд
гр. Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4