Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 23.12.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 02.11.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 125 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата
молба се посочва, че на 23.07.2019г. около 17:30ч. в гр.С.З. на бул. „**“
до спортна зала ДЗУ настъпило ПТП между ППС марка „Хюндай“, модел “I 30“ с ДКН **,
собственост на Р.Г.Д., ЕГН: ********** и управлявано от Х.К.Д., ЕГН: **********
и ППС марка „Мерцедес“, модел “Е 220“ с ДКН ***, собственост на и управлявано
от Б.Г.Б., ЕГН: **********. Сочи, че механизмът на ПТП е следният: лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел “Е 220“ с ДКН ***, собственост на Б.Г.Б. и
управлявано от него, при движение в посока изток по бул. „**“ на кръстовището
за „Парк мол“, западно от бензиностанция „Лукойл“ ударил в лявата странична
част преминаващия без предимство при неработеща светофарна система в посока
север таксиметров лек автомобил марка „Хюндай“, модел “I 30“ с ДКН **,
управляван от Х.К.Д., ЕГН **********. Вследствие на настъпилото ПТП, пътуващият
в таксиметровия автомобил О.В.З. получил следните травматични увреждания:
Мозъчно сътресение. Контузия на главата, лицето, гръдния кош и корема.
Разкъсно-контузна рана по горния клепач на лявото око. Охлузвания по челото.
Счупване на лявата ключица. Охлузвания и кръвонасядане по долните крайници.
Посочва, че причина за настъпилото ПТП
е виновното поведение на водача на ППС марка „Хюндай“, модел “I 30“ с ДКН ** - Х.К.Д.,
който предприел навлизане в посока север по бул. “**“ без предимство и без да
се съобрази с посоката, скоростта и положението на движещите се по булеварда
МПВ, вследствие на което настъпил удар между двата ППС марка „Хюндай“, модел “I
30“ с ДКН ** и движещия се в посока запад-изток по бул. “**“ лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел “Е 220“ с ДКН ***.
Сочи се, че за увреждащия автомобил
марка „Хюндай“, модел „I 30“ с ДКН **, управляван от Х.К.Д., е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със "З."О." АД, обективирана в застрахователна полица BG
23118002564939 със срок на валидност от 12:00ч. на
28.08.2018г. до 23:59ч. на 27.08.2019г., т.е. към момента на настъпване на ПТП
на 23.07.2019г. същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10
420 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди, вследствие
на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица,
какъвто е настоящият случай, която сума представлява максималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за 2019г.
Ищецът посочва, че в ОД на МВР гр.С.З.
по повод настъпилото ПТП е образувано ДП № ЗМ - 1228 - 125/23.07.2019г. по
описа на Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. С.З..
Твърди, че е безспорно установено, че
настъпилите телесни увреждания на О.З. са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Х.К.Д..
Сочи, че след настъпване на
пътно-транспортното произшествие, пострадалият О.З. е хоспитализиран в Клиника
по неврохирургия към УМБАЛ „***“, където са му извършени необходимите
изследвания, с травми в областта на главата, гръдния кош, корема и крайниците.
Оплаквал се от болка, световъртеж, гадене и повръщане. Проведена е
медикаментозна терапия. С оглед счупването на ключицата, лявото рамо на
пострадалия е имобилизирано чрез поставянето на медицинска ортеза. Той не може
да извършва никакви физически натоварвания, като дълъг период от време се
нуждаел от чужда помощ за най-елементарни битови потребности.
Ищецът твърди, че увреждането на
ключицата оказало изключително голямо въздействие върху психиката на
пострадалия, като ищецът е развил посттравматично стресово разстройство, съчетано
с разстройство в адаптацията. Преживял е силен стрес след настъпване на
произшествието. Това е провокирало появата на страх от пътуването в кола.
Станал е разсеян, не е в състояние да се концентрира дори в най-обикновени и
привични за него дейности, като четенето на книга. Появили се проблеми със
съня, тъй като постоянно сънувал инцидента. Бил е принуден да се откаже от
интересите си - вече не можел да ходи на фитнес и бокс, както преди.
Изключително много му тежал фактът, че не може да се грижи физически за детето
си. Затворил се е в себе си, не иска да излиза и да се среща с приятели. Станал
е емоционално лабилен. Постоянно е притеснен, напрегнат, раздразнителен, плаче
често. Не може да издържа на напрежение.
Сочи, че случилото се е отразило и
върху работата му, тъй като същият по професия е коафьор и след настъпване на
произшествието е в невъзможност на упражнява дейността си. Твърди, че работи
единствено с ръцете си и фактът, че вече не може да ги използва пълноценно е
довел до неговата изолация, понижаване на самочувствието му и невъзможност да
се справя финансово с ежедневните нужди на семейството си. Към датата на депозиране на исковата молба
продължава да изпитва болки в областта на лявото рамо, особено при движение на
ръката. Изморява се много бързо и не е в състояние да работи пълноценно, което
го кара да се съмнява, че някога ще успее да се възстанови напълно.
Посочва, че във връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие О.З. извършил и разходи в общ размер на
661,60лв., от които: сумата 11.60лв. за заплатена потребителска такса по
фактура №**********/25.07.2019г.; сумата 100лв. за изготвяне на
съдебномедицинско удостоверение по фискална касова бележка №46-11/2019г.;
сумата 550лв. за изследване от клиничен психолог, изготвяне на експертно
психологично становище и провеждане на пет терапевтични сесии по фактура
№28/11.11.2019г.
В исковата молба се сочи, че в
конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, със застрахователна
претенция вх.№148/05.08.2019г. О.В.З. е предявил претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред "З."О."
АД. Представил е и всички налични у него документи, в това число и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Посочил е и банкова сметка ***. С писмо изх.
№99-3501/07.08.2019г. "З."О." АД изискало да бъдат представени
допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Към онзи момент
ищецът не разполагал с материалите по образуваното досъдебно производство,
поради което с писмо изх. №99-4840/05.11.2019г. бил уведомен, че поради
непредставяне на относими към преписката документи за застрахователя не е
налице основание да удовлетвори претенциите му.
По изложените съображения, моли съда
да постанови решение, с което да осъди „З.„О.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.***, представлявано от *** да заплати на О.В.З., ЕГН:
**********, с постоянен адрес *** следните суми:
- 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания от нанесените травми, вследствие настъпилото на 23.07.2019г, в гр.С.З.
ПТП образувана от сбора на обективно съединените искове, а именно:
- 28 000 лв. /деветдесет и осем хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки
и страдания от полученото счупване на лявата ключица;
- 9 000 лв. /девет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от полученото мозъчно сътресение, съпроводено с контузия на
главата и лицето, охлузвания по челото и разкъсно-контузна рана по горния
клепач на лявото око;
- 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получените контузия на
гръден кош и корем, както и охлузвания и кръвонасядане на долните крайници,
- 661,60лв, /шестстотин шестдесет и един лева и
шестдесет стотинки/, представляващи обезщетение за имуществени вреди -
извършени разходи, свързани с настъпилото ПТП, от които:
- 11,60лв. /единадесет лева и шестдесет стотинки/ за заплатена
потребителска такса по Фактура M3000043125/25.07.2019г.;
- 100лв. /сто лева/ за изготвяне на съдебномедицинско удостоверение по
Фискална касова бележка М46 - Н/2019г.;
- 550лв. /петстотин и петдесет лева/ за изследване от клиничен психолог, изготвяне на експертно психологично становище
и провеждане на пет терапевтични сесии по Фактура М28/11.11.2019г.;
Претендира
и законна лихва върху сумите, считано от
05.11.2019г., датата на която изтича 3-месечният срок за произнасяне по
заведената на 05.08.2019г. застрахователна претенция
по чл.380 от КЗ и на която "З."О.“ АД е отказало да изплати
обезщетение по същата, до окончателно изплащане на сумата.
Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл.115, ал.2 от ГПК иска предявява пред съда по местонастъпване на
застрахователното събитие.
Моли да му бъдат присъдени направени
по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА, като моли
върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде присъден и 20% ДДС.
На основание чл.236, ал.1, т.7 вр.
чл.127, ал.4 от ГПК при евентуално уважаване на исковата претенция, моли
присъдената сума да бъде преведена по следната специална банкова сметка ***.39
от ЗА в *** на ”***”, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, за което
дружеството е упълномощено изрично, а именно:
- IBAN: ***
- BIC: ***
- Титуляр на сметката: "***” -
клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА.
В случай на присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА посочва и банкова сметка, ***:
- ***
- IBAN: ***
- BIC:***
- Титуляр на сметката:
”***.
По делото е постъпил писмен
отговор от ответника, в който изразява становище по предявените искове.
На първо място, като ответник по
настоящите искове, на основание чл.119, ал.3 от ГПК, прави възражение за местна
подсъдност, като счита, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен
Съд - гр.С.З., а Софийски градски съд. Счита, че следва да се приложи нормата
на чл.105 ГПК, според която искът се предявява пред онзи съд, в района, на
който е седалището на ответника, като посочва, че седалището на дружеството е в
гр.С., ***. Счита, че законодателят, при създаването на разпоредбата на чл.105 ГПК, е изхождал от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния
за ответника съд, тъй като не е известно дали предявеният иск е основателен. В
този смисъл, в случай че делото ще се разглежда от Окръжен Съд - гр. С.З., това
ще доведе до нарушаване на основните принципи на гражданското производство и
равнопоставеността на страните в процеса, както и ще наруши целта на закона, а
именно да спести разноските на ответника, ако искът се окаже неоснователен.
Предвид горното, моли съда да приеме
възражението му за неподсъдност на исковете, като в случай, че намери същото за
основателно, да не дава ход на делото, да прекрати производството пред Окръжен
Съд - гр. С.З. и го изпрати за разглеждане пред Софийски градски съд.
На следващо място счита, също така, че
не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл.115 ГПК и
Окръжен Съд - гр. С.З. да е местно компетентен да разгледа т.д. 125/2020г., I
с-в, ТО.
Твърди, че горното би противоречало
изцяло на съдебната практика, съгласно която разпоредбата на чл.115 ГПК не
намира приложение при искове по чл.226 КЗ, а е относима само към тези, насочени
срещу делинквента, с оглед изискването на текста искът да е за вреди от
непозволено увреждане, а не от договор, съобразно който се ангажира
отговорността на застрахователя. Нормата на чл.115 ГПК е пределно ясна и не
поражда никакво съмнение при тълкуването й в смисъл, че същата е приложима
единствено при иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, но не и при искове, основани
на договорни отношения, какъвто именно е характерът на чл.226, ал.1 КЗ срещу
застрахователя. Сочи съдебна практика.
На следващо място, счита
че настоящото производство следва да бъде спряно на
основание чл.229 ал.1, т.4 и т.5 ГПК.
Твърди, че видно от твърденията в
исковата молба, а и представените по делото доказателства, по същото има данни
за наличие на престъпни обстоятелства, като е образувано досъдебно
производство, което очевидно е в процес на разследване, с оглед на което
настоящото производство следва да бъде спряно до евентуалното прекратяване на
наказателното производство или влизане в сила на съдебен акт, предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК.
В случай, че производството не бъде
спряно, моли съда да има предвид, че предвид липса на акт, относим към
хипотезата на чл.300 ГПК, настоящият съд не е ограничен в произнасянето по
въпроса за вината и противоправността на деянието, доколкото не е налице влязла
в сила присъда на наказателен съд. Посочва, че не е налице присъда, като
водачът на процесният автомобил нито е привличан като обвиняем, нито съд се е
произнесъл кой е виновният водач, поради което оспорва всички твърдения в този
смисъл.
Предвид наведените твърдения за липса
на предпоставки за отказа на извънсъдебно изплащане на застрахователно
обезщетение, предвид наличието на констативен протокол за ПТП, който бил
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, моли съда да има предвид, че е
налице константна съдебна практика по отношение пределите на материалната
доказателствена сила на тези документи, а именно, че когато ПТП не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола /какъвто е
конкретния случай/, то последният не се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на настъпване на произшествието, поради което и в тежест на
ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на
делинквента. Поради това счита, че правилно застрахователят е отказал изплащане
на застрахователно обезщетение, тъй като процесуалният представител на
твърденият пострадал, не е представил годни доказателства за наличие на
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, които да обусловят изплащане на такова
обезщетение. В този смисъл счита, че не е налице и състояние на забава по
смисъла на КЗ от страна на застрахователя, тъй като отказът за изплащане не е
сторен, поради мнение за неоснователност на претенцията, а поради неизпълнение
на исканията на застрахователя за представяне на документи от страна на
молителя, които да обусловят наличието на предпоставките за изплащане на
обезщетение.
Оспорва
твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищеца са
възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания. Намира размера
на исковете, предявени на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховане във
връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите за неоснователно завишени
и прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл.52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие
на процесното ПТП търпи имуществени и неимуществени вреди, които да обуславят
претендираните размери на застрахователно обезщетение от 40 661,60 лева в
рамките на настоящото производство.
Твърди, че ищецът не доказва да е
търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Намира
размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни,
както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД,
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на
ЗДвП задължения. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Сочи,
че съгласно съдебната практика, обективното съпричиняване е достатъчно за
намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня
Митова). Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Оспорва изключителната вина на водача Х.К.Д.
за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300
от ГПК.
Навежда твърдения за наличието на
висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Посочва, че по делото не са представени достатъчно доказателства за механизма
на възникване на процесния инцидент. Счита, че описаният в исковата молба
механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид
факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма
на ПТП, описан в исковата молба.
Счита, че вредоносният резултат от
процесното събитие не е настъпил по изключителна вина на водача на
застрахованото в ЗАД „О." АД МПС. Твърди, че в конкретния случай в голяма
степен за получените увреждания вина има и ищецът О.В.З.. Поддържа, че пострадалият
е пътувал без поставен предпазен колан, поради което тялото му свободно се е
движело из купето на процесния автомобил, удряло се е в твърдите повърхности на
купето, вследствие на което са получени твърдените наранявания. Приносът на
пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение
на основание чл.51, предл. 2-ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалият е
създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и животq като е нарушил правилата за движение, което от своя
страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.
Посочва, че предвид периода на
възстановяване на ищеца, социално - икономическото положение на страната ни и
направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и
размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на
уврежданията, счита, че предявеният размер е неоснователно завишен. Намира, че
твърдените болки и страдания на ищеца са силно хиперболизирани. Поддържа, че
няма доказателства пострадалият да е бил диагностициран с психическо
разстройство. Към исковата молба не са представени нито диагноза, нито лекарско
предписание за приемане на медикаменти за лечение на психическо заболяване.
Счита, че ищецът е мъж в зряла възраст, с нормално емоционално и интелектуално
развитие, поради което намира, че би следвало да е изживял количеството стрес,
което нормално съответства на процесното събитие. Поддържа, че негативните
емоции на З. не би следвало да доведат за разстройство на психиката му.
Оспорва
твърдението на ищцовата страна, че в следствие на процесното събитие не може да
изпълнява професионалните си задължения. Счита, че това твърдение не са базира на
представена документация от заключение ТЕЛК или НЕЛК. Напротив, дори твърдяната
контузията на З. е в областта на горния ляв крайник, като поддържа, че не би
имал никаква трудност да държи ножица или фризьорска машинка с дясната си ръка.
Оспорва претенцията по акцесорния иск
за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който
същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. На
отделно основание, счита акцесорният иск, с който се претендират лихви за
забава от момента на ПТП за неоснователен, тъй като ЗАД „О." АД не е
изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени,
така и върху тази за неимуществени вреди. Моли съда да има предвид, че
отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
С оглед гореизложеното, счита, че не
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „О.” АД, поради
което, моли съда да приеме исковете за неоснователни и да ги отхвърли изцяло
като такива. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото и адвокатско
възнаграждение.
В случай, че ищецът не се яви в
първото по делото заседание, не вземе становище по отговора на исковата молба и
не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие, моли съда да прекрати
делото и да постанови неприсъствено решение и да му бъдат присъдени разноските.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която
прави пояснения и възражения във връзка с отговора.
Относно възражението на ответното
дружество за неспазена местна подсъдност, счита същото за неоснователно. В
исковата молба изрично е посочено, че искът се предявява пред съда по
местонастъпване на застрахователното събитие на основание чл.115, ал.2 от ГПК.
Съгласно правилата за общата подсъдност на чл.105 от ГПК, искът се предявява
пред съда, в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Посочва, че в случая, обаче, се касае за иск за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увредено лице срещу застраховател. С разпоредбата на чл.115,
ал.2 от ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018г. искови молби,
законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на
споровете по искове за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към
момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или
постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на
застрахователното събитие. Следователно подсъдността по чл. 115, ал. 2 от ГПК,
предвид спецификата на горепосочените искове, разкрива характеристиките на
специална местна подсъдност, която във всички случаи изключва както общата
подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК - по седалище на ответника при искове
срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности.
Излага подробни съображения.
По отношение на твърдението, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК за
спиране на производството по т.д. №125/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. С.З.,
счита същото за неоснователно. Сочи, че ответникът обосновава тази теза със
съображението, че към настоящия момент образуваното ДП
№ЗМ-1228-125/23.07.2019г. по описа на ОД на МВР гр.С.З. все още не е приключило
с постановление за прекратяване на производството или влязъл в сила съдебен
акт. Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. Тоест, на това основание
гражданското дело може да бъде спряно само ако наказателното производство се
намира в съдебна фаза. В т. 5 законодателят е предвидил спиране на
производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, на
основание чл. 300 от ГПК относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Липсата на такава присъда не е
основание за спиране на делото, тъй като такова ще е налице ако тези престъпни
обстоятелства влияят пряко на изхода на съответния граждански спор и същите
подлежат на установяване единствено в наказателното производство, тоест тяхното
установяване в гражданското такова е невъзможно. Твърди, че в случая не е
налице пречка за Окръжен съд гр. С.З. да изследва въпросите, свързани с
пътнотранспортното произшествие от значение за решаване на гражданския спор -
фактът на настъпването му, неговият механизъм и вината за настъпването му.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 432 от КЗ е обусловена от наличието на
противоправно поведение, а не от това дали то осъществява състав на
престъпление. Самият факт на образуване на досъдебно производство сам по себе
си не е основание да се постанови такова спиране. За приложението на чл. 229,
ал. 1, т. 5 от ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да
констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на този спор и че не е невъзможно тези обстоятелства да
бъдат установени в самото гражданско производство. Сочи, че съгласно
установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се
спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му
и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - в
хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, или когато гражданският съд е събрал
доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - в хипотезата на
чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Сочи съдебна практика.
Относно възражението на ответника за
неоснователност на предявените искове поради неизяснения механизъм на
настъпилото пътнотранспортно произшествие и липсата на вина на водача Х.К.Д.,
счита същото за неоснователно. Нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел “I 30“ с ДКН ** е безспорно установено, предвид
което са налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав на
ангажиране отговорността на застрахователя. Налице са: валидно застрахователно
правоотношение между водача Д. и ответника, застрахователно събитие,
противоправно поведение от страна на водача Д., настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача.
Твърди, че Х.Д. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
навлязъл без предимство в кръстовището при бул. „**“ при неработеща светофарна
система, без да се съобрази с посоката, скоростта на движението и положението
на движещите се по булеварда моторни превозни средства. Преди да предприеме
маневрата си, водачът Д. не е пропуснал движещия се в посока изток по бул. „**“
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел “Е 220“ с ДКН ***. Посочва, че именно с
оглед изясняване поведението на участниците и предвид обстоятелството, че отговорността
на застрахователя е гаранционно-обезпечителна и е функция от отговорността на
деликвента по чл. 45 ЗЗД, с исковата молба е направено доказателствени искания
за назначаване на съдебна авто-техническа експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца въпроси и за приобщаване на образуваното досъдебно
производство към настоящото такова.
Относно възражението на ответното
дружество за прекомерност на размера на предявените от ищеца искове за
неимуществени вреди, счита същото за неоснователно. Преценката относно
наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер
следва да се направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които имат
значение по делото. Характерът на получените увреждания безспорно е основният
критерий за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
От настъпване на процесното ПТП О.З. е претърпял интензивни болки и страдания
вследствие на получените увреждания. Към исковата молба е приложена подробна
медицинска документация, описваща здравословното състояние на ищеца, видно от
която вследствие на ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение; контузия на
главата, лицето, гръдния кош и корема, разкъсно-контузна рана по горния клепач
на лявото око, охлузвания по челото, счупване на лявата ключица, охлузвания и
кръвонасядане по долните крайници. Приложено е също така Съдебномедицинско
удостоверение на живо лице №46 - 11/2019г. Счита, че изложеното от ответника
твърдение, че описаните в исковата молба болки и страдания са силно хиперболизирани,
е неоснователно, като в тази връзка са направени доказателствени искания.
Ищецът твърди, че освен с характера на
претърпените травми размерът на претендираното обезщетение е съобразен и с
психическото и емоционално състояние на О.В.З., които попадат сред критериите
за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди. След пътния инцидент неминуемо психичното здраве на
пострадалия е увредено и съществено променено спрямо времето преди случилото
се. Сочи, че приложено към исковата молба е представено Експертно психологично
становище от д-р В. Златанова, което опровергава твърденията в отговора на
исковата молба за липса на доказателства за психическо разстройство. Дълго
време след катастрофата О.З. е бил силно притеснен, неспокоен, потиснат и
напрегнат. Развил е посттравматично стресово разстройство, съчетано с
разстройство в адаптацията. Преживял е силен стрес след настъпване на
произшествието. Излага съображения, посочени подробно в исковата молба.
Твърди, че е изпадал в ужас при
мисълта, че ръката му повече няма да функционира правилно. По професия ищецът е
коафьор и след настъпване на произшествието е в невъзможност да упражнява
дейността си. Той работи единствено с ръцете си и фактът, че вече не може да ги
използва пълноценно е довел до неговата изолация, понижаване на самочувствието
му и невъзможност да се справя финансово с ежедневните нужди на семейството си.
Продължава да изпитва болки в областта на лявото рамо, особено при движение на
ръката. Изморява се много бързо и не е в състояние да работи пълноценно, което
го кара да се съмнява, че някога ще успее да се възстанови напълно. В този
смисъл счита за категорично неоснователни изложените в отговора на исковата
молба твърдения, че ищецът не би имал никакви затруднения да държи ножица с
дясната си ръка.
Сочи, че размерът на претендираното
обезщетение е съобразен от една страна с принципа за справедливост с оглед
действително претърпените болки и страдания от ищеца, а от друга страна - с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО, със социално-
икономическите условия в страната, както и със съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид. С петитума на исковата молба ясно са
посочени получените от ищеца травми и е определен размер на обезщетение за тях
съгласно практиката при компенсиране на вреди, произтекли от съответния вид
телесно увреждане. Сочи съдебна
практика.
По отношение на възраженията на
ответника за липса на причинна връзка между настъпилото пътнотранспортно
произшествие и направените от ищеца разходи, както и за тяхната прекомерност,
счита същите за неоснователни. Сочи се, че О.З. е извършил разходи за своето
лечение и възстановяване. Към исковата молба са приложени доказателства -
фактури и касови бележки за сторени разходи в размер на 661,60 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и
шестдесет стотинки/, от които: 11,60 лв. /единадесет лева и шестдесет стотинки/ за заплатена потребителска
такса по фактура №**********/25.07.2019г.; 100 лв. /сто лева/ за изготвяне на съдебномедицинско удостоверение по
фискална касова бележка №46 - 11/2019г.; 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ за изследване от клиничен психолог,
изготвяне на експертно психологично становище и провеждане на пет терапевтични
сесии по фактура №28/11.11.2019г. Посочените разходи произтичат от
пътнотранспортното произшествие и настъпилите от него увреждания. Болничният
престой на ищеца произтича от травмата на лявата ключица. Разходите за
съдебномедицинско удостоверение и експертно становище са свързани с болките и
страданията, които е изпитвал.
Що се отнася до твърдението относно
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия О.З., счита същото за
изцяло неоснователно. Твърди, че не са налице доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В тази посока са
изложени единствено предположенията, че към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие пострадалият е бил без поставен предпазен
колан. Сочи, че съдебната практика е категорична, че единствено
обстоятелството, че пострадалото лице е било без предпазен колан не е
достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В тези случаи
намаляването на обезщетението за вреди на основание посочената правна норма е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със свои действия или
бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Заявява, че основната
техническа причина за настъпване на ПТП е несъобразяване от страна на водача Х.Д.
с пътната обстановка и навлизането на управлявания от него лек автомобил в
кръстовището, без да се увери, че е безопасно. Заявява, че наличието на принос
от пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от ответника.
По отношение на възражението за
недължимост на законна лихва върху претендираните суми, счита същото за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ със застрахователна
претенция вх. №148/05.08.2019г. О.В.З. е предявил претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред "З."О.“ АД. С
писмо с изх. №99-3501/07.08.2019г. ответникът изискал предоставянето на
допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Към онзи момент
ищецът не разполагал с материалите по образуваното досъдебно производство. С
писмо изх. №99-4840/05.11.2019г. бил уведомен, че поради непредставяне на
относими към преписката документи за застрахователя не е налице основание да
удовлетвори претенциите му. Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че на
основание чл.496, ал.3, т.1 от КЗ застрахователят
не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за удостоверяването
на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
1. Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Такъв протокол
е приложен към посочената застрахователна претенция. Позовава се на разп. на
чл.497, ал.1 от КЗ относно законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение. В настоящия случай счита, че дружеството дължи
лихва върху претендираните суми от 05.11.2019г.- датата на която е изтекъл
срокът за произнасяне на ***по заведената застрахователна претенция по чл.380
от КЗ до окончателно изплащане на сумата.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който заявява,
че поддържа подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него,
както и всички направени в него възражения, за което е ангажирал доказателства.
Поддържа направеното с отговора на
исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд - С.З.,
като твърди, че местно компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд.
Поддържа направеното възражение за
спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 и 5 от ГПК.
Счита, че именно поради липсата на влязла в сила присъда не биха могли да се
приемат за установени както механизмът на настъпване на процесното събитие,
така и твърдяната вина на водача на процесното МПС.
Поддържа възражението за неоснователност
и необоснованост на ищцовата претенция.
Поддържа възражението, че предявените
искове са прекомерно завишени и не отговарят на критериите за справедливост, за
което са ангажирани доказателства и доказателствени искания.
Оспорва твърдението в допълнителната
искова молба, че З. е претърпял интензивни болки и страдания вследствие на
получените увреждания. Сочи, че след направена справка в социалните мрежи,
установил, че ищецът не е в невъзможност да упражнява дейността си по професия
коафьор. Твърди, че видно от приложените доказателства, във Фейсбук страницата
на З. са качени снимки, от които става ясно, че твърдените травми по никакъв
начин не пречат на нормалния му начин на живот. Най-вече приложените
свидетелстват за абсолютната възможност да ищеца да работи с лявата си ръка.
Посочените доказателства са от месец февруари и месец май 2020 г. Твърди, че
процесното събитие не се отразява неблагоприятно на живота на ищеца, напротив,
здравословното състояние на последния е напълно възстановено и той се е върнал
към обичайните си дейности.
Също така, от представените снимки
личи, че З. не се е отказал от интересите си - ходенето на фитнес и бокс.
Поради това, твърди, че лицето няма пречки и да се грижи за детето си, както и
да извършва всички други дейности, за които твърди, че са му в невъзможност.
Ето защо, поддържа изведеното в отговора на исковата молба, че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено и не е съобразено с принципа за
„справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Поддържа наведеното възражение за
съпричиняване във висока степен, като поддържа,
че пострадалият се е возил в процесния автомобил без поставен предпазен колан,
с което е предпоставил свободното движение на тялото му в купето на автомобила
и ударите му в твърдите повърхности в последното.
Поддържа възражението за липса на
причинна връзка между процесното ПТП и претендираните имуществени вреди.
Поддържа направеното от него
възражение относно претендираните от ищцовата страна лихви.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 23.07.2019г. около
17:30ч. в гр.С.З. на бул. „**“ до спортна зала ДЗУ е настъпило ПТП между ППС
марка „Хюндай“, модел “I 30“ с ДКН **, собственост на Р.Г.Д., ЕГН: ********** и
управлявано от Х.К.Д., ЕГН: ********** и ППС марка „Мерцедес“, модел “Е 220“ с
ДКН ***, собственост на и управлявано от Б.Г.Б., ЕГН: **********. Вследствие на
настъпилото ПТП, пътуващият в марка
„Хюндай“, модел “I 30“ с ДКН ** О.В.З. е пострадал.
За увреждащия
автомобил марка „Хюндай“, модел „I 30“ с ДКН **, управляван от Х.К.Д., е налице
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със "З."О." АД, обективирана
в застрахователна полица BG 23118002564939 със срок на валидност
от 12:00ч. на 28.08.2018г. до 23:59ч. на 27.08.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, със
застрахователна претенция вх.№148/05.08.2019г. О.В.З. е предявил претенции за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред "З."О."
АД. С писмо изх. №99-4840/05.11.2019г. бил уведомен, че поради непредставяне на
относими към преписката документи за застрахователя не е налице основание да
удовлетвори претенциите му.
Видно от решение №260057/27.01.2021 г. постановено по АНД
№58/2021 г. по описа на Районен съд – С.З., съдът е признал обвиняемия Б.Г.Б.
за виновен в това, че на 23.07.2019 год. в гр.С.З. при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 220“, рег.№ ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал.1 от ЗДвП
– Закон за движението по пътищата („При избиране на скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория В в населено място
– 50 км/ч“), като управлявал лекия автомобил със скорост 68,60 км/ч и
по непредпазливост причинил на О.В.З. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни –
престъпление по чл.343, ал.1, б.„б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК,
поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно
наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, която да се
заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че на 23.07.2019 г около 17,30 ч в гр.Ст.Загора на бул. „Н. Петков“
до спортната зала на ДЗУ настъпва ПТП с участници: Лек автомобил „Хюндай“ модел
„I 30” - такси - с рег.№ ** собственост на Р.Г.Д. и управлявано от Х.К.Д. и Лек
автомобил „Мерцедес“ модел: „Е 220“ с рег.№ ***, собственост и управлявано от
Бончо Г. *** предимство от запад на изток по булевард „Н.Петков“ със скорост
около 69,79 км/ч. Лек автомобил „Мерцедес“ на кръстовището за МОЛ удря с
предните си състави левите състави на лек автомобил Хюндай, който е отнел
предимството на Мерцедес, а при извършване на маневрата ляв завой, тъй като лек
автомобил Хюндай попада в опасната му зона за спиране и ударът е бил
непредотвратим за водача Бончо Бончев. При настъпилия удар е пострадал пътникът
в лек автомобил „Хюндай“ /такси/ О.В.З., като е получил наранявания. Причините
за настъпване на процесното ПТП, според експертизата, не са от технически характер, а от
субективен. Според експерта, те се изразяват в неспазване изискванията на
поставен пътен Знак Б2 „Стоп“ от страна на водача на лек автомобил Хюндай, с
което е отнел предимството на движещия се по път с предимство л.автомобил Мерцедес,
като е попаднал в опасната му зона за спиране. Мястото на удара между
автомобилите се определя на базата на информация за посоката им на движение,
положението им след удара, вида на следите по автомобилите и установената следа
от задиране по асфалта и изпаднала пръст. Автомобилът Мерцедес е навлязъл в
кръстовището от западния му вход. От южния вход на кръстовището е навлязъл
л.а.Хюндай. Според експертизата, анализът на положението на автомобилите,
елементите с които са контактували и началото на следата от задиране и
изпаднала пръст, определят центъра на мястото на удара на 7,3м. западно и 6,6м.
северно от т.01. Спрямо елементите на платното за движение, мястото на удара
попада в продължението на средната лента на улицата, водеща към паркинга на
Парк-МОЛ и в продължението на северната лента на южното платно на бул.“Н.
Петков“. Скоростта на л.а.Мерцедес преди да настъпи ПТП и в момента на удара е
била около 69,79км/ч. Скоростта на л.а.Хюндай преди да настъпи ПТП е била 11,15
км/ч и по-ниска- автомобилът е потеглил от място и е бил в режим на ускорение.
Има наличие на изкуствена неравност на пътното платно на бул.“Н.Петков“ в
посоката на движение на лек автомобил „Мерцедес“ модел: „Е 220“ с рег.№ ***, то
се намира на около 80 м преди мястото на удара спрямо посоката на движение на
л.а. „Мерцедес“. То влияе на скоростта на движение на МПС /Мерцедес/ като
изкуствено го принуждава да намали скоростта си на движение преди процесното
кръстовище. Видимостта за водача Х.К.Д. при конкретните условия е по-малка от
150 метра към момента на навлизане в кръстовището по отношение на МПС, движещи
се от запад на изток -респективно процесния л.а. Мерцедес. Той е имал
техническа възможност да възприеме управлявания от Б.Г.Б. лек автомобил. При
навлизане на бул.“Н.Петков“ водачът на лек автомобил „Хюндай“ модел „I 30” -
такси - с рег.№ ** не се съобразил с посоката, скоростта и положението на
движещия се по булеварда лек автомобил „Мерцедес“ модел: „Е 220“ с рег.№ ***,
като е имал техническа възможност да го забележи непосредствено преди навлизане
в процесното кръстовище. Лек автомобил Хюндай е попаднал в опасната зона за
спиране на л.а.Мерцедес при движението му с изчислената скорост (69,79км/ч), а
при движение с максимално разрешената скорост (50км/ч), не попада в рамките на
опасната му зона. От това следва изводът, че водачът на л.а.Мерцедес би имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движил със
скорост равна или по-ниска от максимално разрешената при незабавно задействане
аварийно спирачната система на автомобила си. Лек автомобил Мерцедес не е
попаднал в опасната за спиране зона на лек автомобил Хюндай при незабавно
задействане аварийно спирачната система на автомобил Хюндай от водача му към
момента на навлизане в кръстовището. Водачът Х.К.Д. е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП. Технически правилните действия,
които би трябвало да предприеме водачът, за да предотврати настъпването на ПТП
са незабавно задействане аварийно спирачната система на автомобил Хюндай при
навлизане в кръстовището. Водачът Б.Г.Б. не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП при избраната от него скорост на движение от 69,79
км/ч, тъй като лек автомобил Хюндай е попаднал в опасната му зона за спиране.
Той би имал такава техническа възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, ако се е движил в рамките на максимално разрешената скорост на
движение за населено място от 50 км/ч и всяка друга по-ниска от нея. Няма данни
къде ищецът е пътувал в процесното МПС. На снимковия материал липсват такива
доказателства, както и в материалите от ДП, приложени към делото. Няма данни за
това дали ищецът е пътувал с правилно поставен предпазен колан. На снимковия материал
липсват такива доказателства, както и в материалите от ДП, приложени към
делото. Според експертизата, при така осъществения удар при процесното ПТП,
дали пострадалият пътник е бил с поставен правилно обезопасителен колан или не,
това не би дало съществено отражение относно получените от него наранявания.
Ударът е страничен за лек автомобил Хюндай и предпазното действие на
обезопасителния колан е много малко. Той не ограничава придвижването на торса
на тялото на ляво. По отношение на придвижването му на дясно също
ограничаването на движението на торса е малко.
По делото е назначена втора автотехническа експертиза, от
чието заключение се установява следният механизъм на ПТП:
На 23.07.2019 г., около 17:40 ч., по бул. „**“ в посока от запад на изток,
със скорост на движение около 70 км/ч и опасна зона за спиране от 50,85 м се е
движил л.а. Мерцедес Е220 с рег. № *** и водач Б.Г.Б.. В същото време, в посока
север, на кръстовището с улица, водеща към паркинга на „Парк Мол“ е навлязъл
л.а. Хюндай И 30 с рег. № ** и водач Х.К.Д.. Водачът е предприел маневрата
„завиване наляво“, когато л.а. Мерцедес е бил на около 42 м от мястото на
удара. На около 6,60 м северно от т. О и на около 7,30 м западно от О1 е настъпил
удар между двете МПС. За л.а.Мерцедес ударът е бил в предна челна дясна част, а
за л.а. Хюндай в странична лява част, в областта на предната и задната лава
врата. След удара л.а. Мерцедес е продължил движението си напред и наляво, като
масовият му център е изминал разстояние около 10,78 м от мястото на удара.
Установил се е в покой с предна част, насочена на североизток, така както е
описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. В резултат на удара
л.а. Хюндай се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка,
гледано отгоре и се е изместил надясно спрямо посоката си на движение, като
масовият му център е изминал разстояние около 12,34 м от мястото на удара.
Установил се е в покой с предна част, насочена на северозапад, така както е
описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. В резултат на
настъпилото ПТП е нанесена телесна повреда на О.В.З., пътник в л.а. Хюндай.
Нанесени са материални щети и по двата автомобила.
Техническите причини за възникване на ПТП, според експертизата са субективните
действия на водача на л.а. Хюндай, който преди да предприеме маневрата
„завиване наляво“ от път без предимство, не се е съобразил с положението,
посоката и скоростта на движение на приближаващия от изток и движещ се по пътя
с предимство л.а. Мерцедес, както и субективните действия на водача на л.а.
Мерцедес, който при избора си на скорост на движение не се е съобразил с
максимално допустимата скорост за движение в населено място и с това се е
поставил в невъзможност да намали скоростта си или да спре, когато е възникнала
опасност за движението му - навлизането на л.а. Хюндай в кръстовището.
Скоростта на движение на леките автомобили преди и в момента на удара са
определени в констативно-съобразителната част на заключението и са съответно: Скоростта на движение л.а Мерцедес преди ПТП и
към момента на удара е била около 70 км/ч. Скоростта на движение на л.а. Хюндай във всеки
един момент преди удара е била променлива величина от 0 км/ч до около 11 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. Хюндай към момента на удара е била около 11 км/ч.
Процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието. В материалите по
делото няма обективни данни видимостта на водача на л.а. Хюндай да е била
ограничена към приближаващите от изток ППС.
За положението, в което се е намирал водача Д., л.а. Мерцедес е приближавал
от лявата му страна и се е движел по хоризонтален, прав участък от пътя.
Водачът Х.К.Д. е имал техническата възможност да възприеме л.а. Мерцедес на
разстояние поне от около 100 м.
Скоростта на движение на л.а. Мерцедес преди ПТП и към момента на удара е
била около 70 км/ч.
Скоростта на движение на л.а Хюндай във всеки един момент преди удара е
била променлива величина от 0 км/ч до около 11 км/ч. Скоростта на движение на
л.а Хюндай към момента на удара е била около 11 км/ч.
Според вещото лице в материалите, приложени към
делото има данни, че водачът на л.а. Хюндай преди да навлезе в кръстовището е
спрял на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“
Технически правилно е, водачът преди да предприеме маневрата „завиване наляво“
и да премине през южното платно за движение на бул. „**“, да се убеди, че няма
да създаде опасност за движещия се от запад на изток по пътя с предимство л.а.
Мерцедес, като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение.
Когато водачът на л.а. Хюндай е предприел пресичане на пътя с предимство,
л.а. е бил на разстояние от около 42 м от мястото на удара, а е имал
техническата възможност да го възприеме поне от около 100 м.
Водачът на л.а. Хюндай е имал техническата възможност да възприеме и да
пропусне движещия се по пътя с предимство, приближаващ от лявата му страна л.а.
Мерцедес и след това да предприеме маневрата.
Опасната зона за спиране на л.а. Мерцедес е по-голяма от разстоянието, на
което се е намирал автомобила от мястото на удара в момента на навлизане на л.а
Хюндай в кръстовището. Това означава, че водачът на л.а. Мерцедес не е имал
техническата възможност да предотврати ПТП - по при скоростта си на движение от
68,6 км/ч. и то след преминаване през изкуствената неравност, която е следвало
да забави скоростта на движение на автомобила.
Според експертизата, водачът на л.а. Мерцедес би имал техническата
възможност да предотврати ПТП и да спре преди мястото на удара, ако се е движил
с максимално допустимата скорост за движение в населено място - 50 км/ч.
Съдът възприема заключението на повторната експертиза. Същото е
добросъвестно дадено, изготвено е компетентно и мотивирано и е съобразено с
данните по делото, относими към спора.
С оглед установяване на претърпените от ищеца телесни увреждания, причинени
от ПТП, по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза и са разпитани
свидетели.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че на
23.07.2019г. ищецът, като пътник в лек автомобил /такси/, ударен от друг лек
автомобил, е получил контузия на главата и лицето – разкъсно-контузна рана на
горния клепач на лявото око, кръвонасядане на клепачите на лявото око,
охлузвания на челото, сътресение на мозъка; контузия на гръдния кош, контузия
на корема, счупване на лявата ключица, охлузвания и кръвонасядания на долните
крайници.
Според експерта, описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени по време и начин описани в исковата молба, като е налице
пряка причинна връзка с процесното ПТП.
При правилно протичане на
оздравителния процес, възстановителният период на счупването на лявата ключица
е около 2-3 месеца. Възстановителният период на останалите травматични
увреждания е по-кратък от 30 дни.
В делото е приложена епикриза към
история на заболяването №15293/23. 07. 2019 г. на Клиника по Неврохирургия на
УМБАЛ „***” АД - С.З. на името на О.В.З., касаеща лечението в първите дни след
травмата. В същата е отразено извършване на лабораторни и образни изследвания и
консултации със специалисти. Започнато е и е проведено лечение на черепно-мозъчната
травма и на счупването на лявата ключица. В делото няма медицинска документация,
удостоверяваща извършването на рехабилитация.
Според експертизата, в медицинската
документация не са регистрирани специфични увреждания на дясностоящ пътник в
лек автомобил. Експертизата самостоятелно не може да даде категоричен отговор
дали поставянето на предпазен колан би променило травматичните увреждания.
В делото са приложени два броя
болнични листове, удостоверяващи временна нетрудоспособност за периода от 23.
07. до 11. 08. 2019 г. и от 12. 08. до 10. 09. 2019 г. Не са приложени
медицински документи, удостоверяващи инвалидизация или процент на трайна
нетрудоспособност.
Възстановителният период на
счупването на лявата ключица е с продължителност от 2-3 месеца, за
разкъсноконтузната рана и мозъчното сътресение около 14-20 дни, а за останалите
травматични увреждания около 7-14 дни.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Радомир Желев Пепелов
посочва, че познава ищеца от около 10 – 12 години и знае, че работи като фризьор.
Знае, че по - миналата година в средата на лятото е претърпял инцидент, бил е със
счупена ключица, имал рани по главата, бил
с шина на едната ръка и е бил в тежко състояние. Имал шевове по главата, синини
на места по главата. Според свидетеля, ищецът трудно се справял с работата,
понеже работил като фризьор и с тази
счупена ключица нямало как да работи, а имал и кредити. Свидетелят посочва, че ищецът
започнал работа след около 7-8 месеца след инцидента, но не можел да работи
пълноценно, защото го боляла ръката. Според свидетеля, след катастрофата, О.
изпаднал в депресия, тъй като имал да изплаща кредит и да издържа семейство
/жена и дете/, по-малко излизал, затворил
се в себе си, имал страх да се качва в коли.
Свидетелят В.Й.З.,
посочва, че познава ищеца от около 10 години. Знае за пътния инцидент, който същият
е претърпял преди две години. Ищецът му се обадил на същия ден, изпратил му
някакви снимки и му казал „много съм зле, уплаших се, претърпях инцидент“ и от
него знае, че има счупване на ключица и е шит в областта на веждата. След изписването
от болницата, когато свидетелят видял О. за първи път, физическото му състояние
било доста лошо на външен вид - с шевове, носел шина и психически му се сторил
много зле, не му се говорело за инцидента. Свидетелят започнал да го разпитва,
обаче ищецът му казал „благодаря, че съм жив“. Свидетелят посочва, че ищецът е
фризьор и след ПТП доста време отсъствал от работа, може би 4 – 5 месеца, имал доста
сериозни физически болки и не можел да работи. Ищецът му се оплаквал, че не
може да си вдига ръката и не знае как ще работи, а неговата работа е основния
му доход. Оплаквал се, че не знае дали
изобщо ще се възстанови и дали ще може да работи. В този период ищецът бил
теглил кредит и си купил апартамент, затова се притеснявал дали ще може да си
изплаща кредита. Бил доста напрегнат от случилото се, притеснявал се за детето
си и за семейството. Според свидетеля, доста време след инцидента бил унил, не
искал да се качва в колата. Според свидетеля, едва от скоро, ищецът бил същият
като преди. Според свидетеля, ищецът продължавал да има болка в рамото, където
била счупена ключицата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380.
В
случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 23.07.2019 г., по силата на което "З."О."
АД е поело задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица. Това се установява от представената по
делото застрахователна полица № BG 23118002564939 със срок на валидност
от 12:00ч. на 28.08.2018г. до 23:59ч. на 27.08.2019г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя
или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от
законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните
производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, със
застрахователна претенция вх.№148/05.08.2019г. О.В.З. е предявил претенции за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред "З."О."
АД. С писмо изх. №99-4840/05.11.2019г. ищецът е уведомен от застрахователното
дружество, че поради непредставяне на относими към преписката документи, не е
налице основание да се удовлетворят застрахователните претенции.
С оглед
на изложеното по-горе, съдът намира, че предявените искове са допустими.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По
делото е безспорно, че с решение №260057/27.01.2021 г. постановено по АНД №
58/2021 г. по описа на Районен съд – С.З., съдът е признал обвиняемия Б.Г.Б. за
виновен в това, че на 23.07.2019 год. в гр.С.З. при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 220“, рег.№ ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал.1 от ЗДвП
– Закон за движението по пътищата („При избиране на скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория В в
населено място – 50 км/ч“), като управлявал лекия автомобил със скорост
68,60 км/ч, и по непредпазливост причинил на О.В.З. средна телесна
повреда.
От заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП, освен поведението на Б.Г.Б. е и
поведението на Х.К.Д., който при управлението
на л. а. „Хюндай“, модел “I 30“ с ДКН **, преди да предприеме маневрата „завиване наляво“ от път
без предимство, не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на
движение на приближаващия от изток и движещ се по пътя с предимство л.а.
Мерцедес. По този начин, водачът на л. а. „Хюндай“, модел “I 30“ с ДКН ** е
нарушил разпоредба на чл.46, ал. 2 от
ППЗДвП, като не се е съобразил с Пътен знак Б2, който указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията",
очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е
поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство. Видно от заключението, водачът
на л.а. Хюндай е имал техническата възможност да възприеме поне от около 100
метра и да пропусне движещия се по пътя с предимство, приближаващ от лявата му
страна л.а. Мерцедес и след това да предприеме маневрата завиване на ляво.
С оглед изложеното
съдът приема, че вина, при условията на независимо съизвършителство имат и двамата
участници в ПТП на 23.07.2019 г. Водачът на лек автомобил „Мерцедес Е
220“, рег.№ ***,
Б.Г.Б. е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1, предложение второ от ЗДвП, за които
нарушения е признат за виновен с решение №260057/27.01.2021 г. постановено по
АНД № 58/2021 г. по описа на Районен съд – С.З., а
водачът на л. а. „Хюндай“, модел “I
30“ с ДКН ** , Х.К.Д.,
е нарушил разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП. Гореизложеното води до
извод, че процесното ПТП не би настъпило, ако поведението и на двамата водачи беше
съобразено с правилата за движение.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че в настоящия случай има двама съпричинители на
вредоносния резултат, поради което и тяхната отговорност спрямо увредения,
съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е солидарна. Солидарната отговорност на
причинителите на увреждането дава възможност на пострадалия да насочи
претенцията си за обезщетяване против всеки от тях, съответно от всеки един от
застрахователите, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на деликвента. Така, в случая ищецът е насочил исковете си против
"З."О.“
АД, като
застраховател на деликвента Х.К.Д., чието деяние в нарушение на чл. 46, ал. 2
от ППЗДвП, съдът приема, че осъществява
всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя "З."О.“ АД по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че при
процесното ПТП О.В.З. е получил контузия на
главата и лицето – разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око,
кръвонасядане на клепачите на лявото око, охлузвания на челото, сътресение на
мозъка; контузия на гръдния кош, контузия на корема, счупване на лявата
ключица, охлузвания и кръвонасядания на долните крайници. Възстановителният
период на счупването на лявата ключица е с продължителност от 2-3 месеца, за
разкъсно-контузната рана и мозъчното сътресение около 14-20 дни, а за
останалите травматични увреждания около 7-14 дни. От свидетелските показания, които съдът изцяло
кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви и от представените
по делото болнични листове се установява, че вследствие на травмата на ключицата,
ищецът не е можел да упражнява професията си фризьор, а това е довело до психически
страдания и притеснения, че не може да издържа семейството си, да се грижи за
детето си и да изплаща кредита си. След процесното ПТП, ищецът е станал по-
затворен, излизал по – малко с приятели, имал страх да се качва в коли.
С оглед изложеното, съдът
приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищецът е
претърпял болки и страдания, които са довели до ограничения
от личен, битов, трудов и социален характер. Ето защо,
съобразявайки
посочените обстоятелства, младата и работоспобна възраст на ищеца – 35 години
към момента на ПТП, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е сумата от 25 000 лв.
Във връзка с начина на предявяване на исковете за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания от нанесените травми, вследствие настъпилото на
23.07.2019г, в гр.С.З. ПТП образувана от сбора на обективно съединените искове,
а именно:
- 28
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки
и страдания от полученото счупване на лявата ключица;
- 9
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от полученото мозъчно
сътресение, съпроводено с контузия на главата и лицето, охлузвания по челото и
разкъсно-контузна рана по горния клепач на лявото око;
- 3
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените
болки и страдания от получените контузия на гръден кош и корем, както и
охлузвания и кръвонасядане на долните крайници.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че преките искове срещу застраховател, съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ са за обезщетение на имуществени и за
обезщетение за неимуществени вреди, като към последните се причислява
всичко, свързано с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване
и активности. Отделните болки, страдания, неудобства и т. н. не
представляват самостоятелни основания за водене на множество преки искове срещу
съответния застраховател, когато произтичат от факта на едно и също вредоносно
събитие - в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо
основание, различаващо се от претендираните имуществени вреди /в този смисъл
решение № 214 от 08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 4 от 7.02.2020 г. на ВКС по
т. д. № 232/2019 г., II т. о., ТК /.
По
иска за имуществени вреди.
Безспорно е, че във връзка с получените увреждания
вследствие на процесното ПТП, ищецът е направил следните разходи: 11, 60лв. за заплатена потребителска такса по
Фактура M3000043125/25.07.2019г.; 100лв. за изготвяне на съдебномедицинско
удостоверение по Фискална касова бележка М46 - Н/2019г. и 550лв. за
изследване от клиничен психолог, изготвяне на експертно психологично становище и провеждане на пет
терапевтични сесии по Фактура М28/11.11.2019г., заплатени в брой. Тези разходи
са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат – причинените
физически увреждания на ищеца в резултат на процесното ПТП. Следователно искът
за имуществени вреди в размер на 661,60лв. се явява основателен и доказан.
От страна
на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От
заключението на автотехническата експертиза се установява, че тъй като за лек
автомобил Хюндай ударът е страничен, предпазното действие на обезопасителния
колан е много малко, тъй като не ограничава страничното придвижване на тялото
нито на ляво, нито на дясно. Поради това
следва да се приеме, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
По иска за законна лихва
Отговорността на
застрахователя за плащане законни лихви върху дължимото обезщетение при
предявена пряко срещу него претенция по реда на чл. 380 КЗ е установена в разпоредбата на чл. 497 КЗ. По предявената претенция на ищеца е налице отказ от
застрахователя на 05.11.2019 г. С оглед на това, лихвата за забава е дължима
след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на основание чл. 497, ал. 1,
т. 2 вр. чл.496, ал. 1 КЗ или считано от 05.11.2019 г.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че „З.„О.“ АД следва да заплати на О.В.З. сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от
полученото счупване на лявата ключица, мозъчно сътресение, съпроводено с
контузия на главата и лицето, охлузвания по челото и разкъсно-контузна рана по
горния клепач на лявото око, контузия на гръден кош и корем, както и охлузвания
и кръвонасядане на долните крайници, вследствие настъпилото ПТП на 23.07.2019г.
в гр.С.З. ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, като над сумата от 25 000 лв. до предявеният размер от
40 000 лв., искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че „З.„О.“ АД следва да заплати на О.В.З. сумата от 661, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди - извършени разходи,свързани с лечението на травматичните увреждания,
получени в резултат на настъпилото ПТП, както следва: сумата от 11,60лв. за
заплатена потребителска такса по Фактура M3000043125/25.07.2019г.; сумата от
100лв. за изготвяне на съдебномедицинско удостоверение по Фискална касова
бележка М46
- Н/2019г.
и сумата от 550лв. за изследване от клиничен психолог, изготвяне на експертно психологично становище
и провеждане на пет терапевтични сесии по Фактура М28/11.11.2019г., ведно със
законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че О.В.З. е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение,
ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съдът намира, че в
настоящия случай са предявени два иска с материален интерес, както следва:
Иск за неимуществени вреди за сумата от 40 000
лв.
С оглед изложеното по – горе, съдът намира, че обезщетението на неимуществени вреди включва
всички претърпени травми и болки и страдания, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено върху общия материален интерес на
предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв., а не върху отделните
травми, който е претърпял ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 076 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила, дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 2 076 лв. с
ДДС /1 730 х20% = 2 076 лв./
С оглед изхода на делото, ответникът „З.„О.“ АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 297, 50 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
Иск за имуществени вреди за сумата от 661, 60 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди.
С
оглед изложеното по – горе, съдът намира, че обезщетението на имуществени вреди
включва всички разходи по лечението и възстановяване на получените травми.
Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде определено върху общия материален
интерес на предявения иск за имуществени вреди за сумата от 661, 60 лв., а не
върху всеки отделен разход, който е извършил ищецът.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 360 лв. с
ДДС /300 х20% = 360 лв./
Или общо
дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П.К. за осъществената безплатна
адвокатска помощ на ищеца възлиза на сумата
от 1 657, 50 лв. с включен ДДС съразмерно с уважената част от
исковете.
По разноските на ответното дружество „З.„О.“ АД:
От представените доказателства е видно, че е заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение в размер на 2 160 лв. с ДДС, видно от
Фактура № **********/26.06.2020 г., ведно с платежно нареждане към нея.
Ответното дружество е направило следните
разноски: възнаграждение за съдебномедицинска експертиза в размер на 300 лв.;
възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 423 лв.
Съдът не следва да присъжда поисканите от ответника пътни разходи в размер на 80 лв., тъй като разходът
за пътуване на адвоката не съставлява съдебно деловодни разноски по делото и не
може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV
г. о. на ВКС). Довереник и доверител
имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и
с оглед предстоящите пътни разходи.
Ответното дружество е направило разноски в общ размер на 2 883 лв.
С оглед изхода на делото, О.В.З. следва да заплати на „З.„О.“
АД направените по делото разноски в размер на 1 063 53 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени
следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза възнаграждение в размер на 200 лв., за изготвяне
на автотехническа експертиза, извършена
от вещо лице В.В. възнаграждение в
размер на 300 лв. и автотехническа експертиза извършена от вещо лице Т.Ц.
възнаграждение в размер на 500 лв. или общо в размер на 1 000 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 026, 46 лв. за държавна такса съразмерно с
уважения размер на исковете, както и сумата
от 631, 10 лв., представляваща възнаграждение на вещи лица по назначените автотехнически
експертизи и съдебномедицинска експертиза платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.„О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., *** да заплати на О.В.З.,
ЕГН ********** с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, ***чрез адв. П.К. сумата от 25 000 лв./двадесет и пет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от
полученото счупване на лявата ключица, мозъчно сътресение, съпроводено с
контузия на главата и лицето, охлузвания по челото и разкъсно-контузна рана по
горния клепач на лявото око, контузия на гръден кош и корем, както и охлузвания и кръвонасядане на
долните крайници, вследствие настъпилото ПТП на 23.07.2019г. в гр.С.З., ведно
със законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от 25 000 лв. до предявеният размер от
40 000 лв. като неоснователен.
Сумата от
25 000 лв. може да бъде заплатена по банкова сметка *** ***, BIC *** „***“ –
Адвокатско дружество – клиентска сметка.
ОСЪЖДА „З.„О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., *** да заплати на О.В.З.,
ЕГН ********** с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, ***чрез адв. П.К. сумата от 661, 60 лв./шестстотин шестдесет и един лв. и
60ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи, свързани с настъпилото
ПТП, както следва: сумата от 11, 60 лв. за заплатена потребителска такса по
Фактура M3000043125/25.07.2019г.; сумата от 100 лв. за изготвяне на
съдебномедицинско удостоверение по Фискална касова бележка М46 - Н/2019г. и сумата от 550 лв. за изследване от клиничен психолог, изготвяне на експертно психологично становище
и провеждане на пет терапевтични сесии по Фактура М28/11.11.2019г. ведно със
законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата по банкова сметка *** ***,
BIC *** „***“ – Адвокатско дружество – клиентска сметка.
ОСЪЖДА „З.„О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., *** да заплати на адв.
П.К. с адрес: ***, офис № 2 адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ на ищеца О.В.З. в размер на 1 657, 50 лв.
с включен ДДС съразмерно с уважената част от исковете по банкова
сметка *** ***, в „***” АД, с титуляр “***”.
ОСЪЖДА О.В.З., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, със
съдебен адрес:***, офис № 2 чрез адв. П.К. да
заплати на „З.„О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***
направените по делото разноски в размер на 1 063 53 лв. съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.„О.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1 026, 46 лв. /хиляда двадесет и шест лв. и 46ст./, за
държавна такса съразмерно с уважения размер на исковете, както и сумата от 631, 10 лв./шестстотин тридесет и
един лв. и 10ст./, представляваща възнаграждение на вещи лица по
назначените автотехнически експертизи и съдебномедицинска експертиза, платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :