№ 655
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Красимир Маринов
Величка Борилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000215 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, по препращане от чл. 621 от
ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ВИКИНГ МЕДИКАЛ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: ********* - ответник по молба с правно основание
чл. 625 от ТЗ, депозирана от „Б. БРАУН МЕДИКАЛ“ ЕООД, ЕИК: *********
срещу първоинстанционно решение № 2600384 от 18. 11. 2020 г., постановено
от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав по т.д./н./ № 239
по описа на съда за 2020 г., с което на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския
закон /ТЗ/, е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност на жалбоподателя, със законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което молбата с
правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на жалбоподателя, да бъде отхвърлена в цялост, със
1
законните последици, не претендира разноски.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за
въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата /с приложимата в производството по несъстоятелност корекция на
чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ/, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по
същество, по следните съображения:
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му
молба относно обстоятелствата, на които се основава искането, и търсената от
съда защита, е валидно и допустимо.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му, първоинстанционното решение се явява и правилно, поради следното:
В първоинстанционното съдебно производство е безспорно установено, и
е аргументирано е мотивирано в приключващият го съдебен акт, наличното
по отношение на длъжниковото търговско предприятие, състояние на
неговата неплатежоспособност към прогласената от първоинстанционния съд
с решението му по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, начална дата на същата – 31. 12. 2019
г. /само за пълнота на изложението, доколкото в частта му досежно началната
дата на неплатежоспособността, същото решение не е обжалвано от страна с
правен интерес от такова обжалване, но следва да се посочи, че по делото е
2
налице ясно обективирано заключение на ВЛ по СФИЕ Г. – основното му
заключение, стр. 6-8 от същото, че длъжникът – ответник по молбата, не е бил
в състояние да обслужва краткосрочните си задължения още от средата на
същата 2019 г., което и независимо от конкретните стойности на
коефициентите за ликвидност, и при също безспорно констатираната от ВЛ
декапитализация на дружеството към същата 2019 г., в отлика от предходните
отчетни периоди от 2015 г. насетне, при отрицателен и нетен оборотен
капитал, е ясен показател за наличие на състояние на неплатежоспособност и
преди определената от първоинстанционния съд, нейна начална дата/.
В отлика от установеното от първоинстанционния съд относно
релевантните за действителното икономическо състояние на длъжниковото
предприятие, към което и въззивният състав изцяло се присъединява, и в
уверение на твърденията на страните по делото пред въззивния съд, във
въззивната инстанция са събрани писмени доказателства в две
противоречащи си насоки.
В уверение на твърденията си по делото за необоснованост на изводите
на първоинстанционния съд в решението му, съответно – за неправилност на
първоинстанционното решение в главните му части, констатиращи и
прогласяващи налично състояние на неплатежоспособност на търговското му
предприятие, жалбоподателят ангажира приетият във въззивното
производство Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ от 02. 03. 2021 г.
Въззивният състав намира обаче, че същият не установява по делото
твърденията на жалбоподателя – ответник по молбата, в насока на това, че
всъщност не е неплатежоспособен.
На първо място, по отношение на същия акт не се установява по делото
да е влязъл в сила, доколкото подлежи на обжалване. На следващо място, и
при абстрахиране на непосредствено по-горе изложеното, и зачитайки изцяло
установеното в АПВ, въззивният състав намира, че по същество това, така
новоустановено във въззивната инстанция не е от естество да промени
решаващите изводи, формирани в първоинстанционното, а и в настоящото
въззивно производство, базирано на събраните и в двете съдебни инстанции
доказателства, относно наличната неплатежоспособност на длъжника към
определената от първоинстанционния съд в решението му, начална дата на
същата, поради следното:
3
С посочения АПВ данъчната администрация признава недължимост на
публични държавни вземания на длъжника по отменени ревизионни актове, в
общ размер на 304137.11 лв., при констатирани налични изискуеми вземания
в размер на 411.05 лв. и дължими по изпълнително дело 32025.51 лв., при
което след прихващане на част от сумата по акта до размера на наличните
задължения на длъжника, подлежащата на възстановяване по акта сума е в
размер на 271700.55 лв. /стр. 4 от АПВ, л. 41 от въззивното дело/.
Според въззивния състав, в полза на твърденията на жалбоподателя за
увеличаване със сумата по АПВ, на активната част от баланса му, доколкото
сумата по акта съставлява действително събираемо вземане на длъжника –
жалбоподател, същата следва да бъде зачетена в пълния и размер
/включително частта и, прихваната срещу констатираните в АПВ, текущи
задължения на жалбоподателя/, доколкото при извършеното от
администрацията прихващане, едновременно намалява сумата по вземането
на длъжника към същата, но се и намалява със същата сума, съответно и
пасива на баланса – в частта му по задълженията към същата администрация
/в случая – към държавата/.
При така изложеното, в първоначалното заключение на ВЛ по СФИЕ Г. в
частта му, в която при изчисляването на икономическите показатели на
длъжниковото предприятие през релевантния период, същият първоначално е
признал, съответно – и е отчел, като налични, осчетоводени от вземания на
длъжника към държавата /данъчната администрация – НАП/, в размер на
422502.79 лв. осчетоводени обжалвани ревизионни актове и 23 хил. лева от
надплатен данък печалба, или общо 445502.79 лв., същата сума следва да се
замести с действителната сума по АПВ, установена да е в размер на 304137.11
лв. /В действителност въззивният съд прави изчисленията си, като замества
използваната от ВЛ сума по вземанията на длъжника с действителната такава,
но не цялата, сочена от ВЛ в размер на 445502.79 лв., а тази от 423 хил. лв.,
доколкото видно е от разпитите на ВЛ Г. в открити съдебни заседания в
първата инстанция, че за нуждите на второто си, допълнително заключение,
именно тази сума от 423 хил. лв. ВЛ е сторнирало от актива на баланса на
длъжника./ При така установеното, съдът кредитира първоначалното
заключение на ВЛ по СФИЕ Г., а не допълнителното такова, което е
изготвено при изключване от страна на ВЛ, и съобразно поставена от
4
молителя задача, в съответните части от актива на баланса на длъжниковото
предприятие, на осчетоводените по баланса на длъжника, негови вземания
към държавата – НАП, по обжалвани ревизионни актове, и твърдени да са
надплатени суми по данък печалба.
И при така установеното, и прието обаче, доколкото соченото, и
кредитирано от въззивния съд, първоначално заключение на ВЛ, е изготвено
въз основа на по-голям със 119 хил. лв. размер /423 хил. лв., минус 304 хил.
лв./, спрямо действително установеният във въззивното производство такъв,
на вземанията на длъжника към държавата, то и при заместването при
съответните изчисления, на използвания от ВЛ по-голям техен размер, с
действителният техен по-малък такъв в частта за активите, действителните
икономически показатели на длъжниковото предприятие, всъщност се оказват
да са по-лоши, отколкото тези, установени от ВЛ в кредитираното от съда,
негово първоначално заключение. Приложено дори и само към стойността на
коефициента за обща ликвидност на предприятието, като главен такъв в
установяване на способността на предприятието да покрива краткосрочните
си /текущи/ задължения, за сметка на краткотрайните си активи /по делото
нито се твърди, нито се установява в действителност осъществяваната от
предприятието на длъжника търговска дейност, в конкретния случай да
разкрива някакви особени специфики, налагащи отричането на значението
именно на този коефициент за обща ликвидност, като главен, и основен
такъв, съответно – и необходимостта от придържането към някакъв друг, по-
специфичен, икономически показател/, то и при всичко изложено, и при
съобразяване на по-ниския действителен размер на вземанията на длъжника
от използвания от ВЛ /като част от числителя на съответната дроб във
формулата, по която се изчислява съответният коефициент, и при
непроменена стойност на знаменателя/, то и този коефициент безспорно е с
по-ниска абсолютна стойност от установената от ВЛ такава, а именно – 0.91
към 31. 12. 2019 г. Или при заместване в числителя на формулата за
изчисляване на стойността на коефициента за обща ликвидност, на
използваната от ВЛ стойност 660 хил. лв. на краткотрайните активи с
действителната такава от 541 хил. /намалена с посочените по-горе 119 хил./,
при запазена стойност в знаменателя на същата /краткосрочни задължения/ от
725 хил. лв., то и установената от въззивния съд, действителна стойност
на коефициента за обща ликвидност на длъжниковото предприятие към
5
релевантната дата - 31. 12. 2019 г., се установява, при закръгление
нагоре, да е 0.75 – далеч под референтната стойност за същия коефициент,
която е единица.
Към това следва да се насложи и втората група, отбелязани по-горе в
началото на настоящите мотиви, новотвърдени и новоустановени по делото
пред въззивния съд, обстоятелства, този път от молителя в производството –
ответник по жалбата.
От представеното пред въззивния съд, неоспорено и прието
удостоверение от ЧСИ на л. 52 от въззивното дело, безспорно се установява,
че към датата на издаването му – 03. 02. 2021 г., размерът на установеното и
непогасено задължение на длъжника към кредитора – молител и ответник по
жалбата, остава да е 1000685.29 лв. – сума, която дори и само по главницата
/също видна от представената, и неоспорена по делото ПДИ на л. 15 от
въззивното дело, и също неоспореният изпълнителен лист за вземането на л.
220 от първоинстанционното дело, да е в размер на 729784.90 лв./, значително
надвишава тази, използвана от ВЛ в соченото му, и кредитирано заключение,
да е част от пасива на длъжника, като размер на същото това задължение /и
при действителна неустановеност по делото, включената в първоначалното
заключение на ВЛ, като изплатена от длъжника на същия кредитор –
молителя, сума от 232842.40 лв., да е всъщност, и действително, заплатена/.
При всичко изложено налага се извод за неоснователност на главните
твърдения на жалбоподателя в жалбата му, и независимо от лаконичността
им, и доста общото им формулиране, доколкото в производства като
настоящото съдът е властен, а и длъжен, и служебно да изследва
действителното икономическо състояние на длъжника.
Освен всичко изложено дотук, но според въззивния състав следва да се
настои и на обстоятелството, че към момента на приключването на устните
състезания във въззивната инстанция, по делото безспорно се установява да е
осъществена презумпционната предпоставка и на презумпцията по чл. 608, ал.
4 от ТЗ.
По делото са представени и не са оспорени покана за доброволно
изпълнение, оформена като получена на 09. 06. 2020 г. /при което срокът по
чл. 608, ал. 4 от ТЗ е изтекъл на 09. 12. с.г./, според която жалбоподателят –
длъжник, има задължение по изпълнителното дело към молителя в
6
производството – ответник по жалбата, в размер на 1027668.38 лв., както и
удостоверение от ЧСИ по същото изпълнително дело, установяващо, че към
03. 02. 2021 г., актуалният размер на неудовлетвореното вземане на молителя
в производството към жалбоподателя, е 1000685.29 лв. Сочената презумпция
не е оборена по делото, съответно и при безспорно установеното по делото
осъществяване на презумпционната и предпоставка, то съдът следва да зачете
и следващата от това, нейна презумпционна последица, като приеме за
налично, постановеното от материалния закон в чл. 608, ал.. 4 от ТЗ,
състояние на неплатежоспособност на длъжника.
При всичко така установеното и изложено, за въззивния състав се налага
извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран, поради което и
обжалваното с нея първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и
правилно, следва да бъде потвърдено, със законните последици. С оглед
изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното
първоинстанционно решение.
Жалбоподателят не претендира, а ответникът по жалбата не установява
реално извършени разноски във въззивното производство.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2600384 от 18. 11. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав по т.д./н./ № 239 по
описа на съда за 2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Служебно изготвен заверен препис от решението да се изпрати
незабавно на Софийски градски съд за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 от
ТЗ.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8