Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.01.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на девети ноември през 2018 година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11663 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 34579 от 08.06.2018 г. по гр.д.№ 71851/2017
г. на СРС, 58 състав, са били уважени предявените от Д.П.П. срещу „С.Т.Л.“ ООД искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, и т.3-частично от КТ, като е признато за незаконно прекратяването на трудовия договор между тях по чл.328 ал.1 т.З от КТ /намаляване обема
на работа/ и е отменена заповедта за това А408/2017 г. на управителя на ответното
дружуство, отхвърлен е иска по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца заеманата длъжност-
„програмист уеб сайтове“, осъден ответника за заплати на ищеца на основание чл. 344 ал.1 т.1 вр. чл.
225 ал.1 от КТ, обезщетение за оставане без работа в размер на брутната сума от 11 246,42 лв., за периода от 9.08.2017 г. до
19.11.2017 г., като е отхвърлен този иск над посочения, до пълния размер от 24
601,55 лв. и за периода от 20.11.2017 до 9.01.2017. С решението съдът се ероизнесъл и относно
разноските, като на основание чл. 78 ал.1 вр. 78, ал.З от ГПК, е осъдил „С.Г.Л.“ ООД да заплати на Д.П.П. 39 лв. разноски
пропорционално и по компенсация, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК 524,84 лв.
разноски на СРС за държавна такса. Допуснато е и предварително зипълнение на
решението тонсоно присъденото обезщетение.
Това решение е обжалвано в
срок и от двете страни по спора.
Ищецът Д.П.П. обжалва
решението в частите, в които са отхвърлени иска по чл. 344, ал.
1, т. 1, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ до пълния размер от 24 610, 55 лева, и по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата длъжност - „програмист
уеб сайтове“. С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
решението поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост поради
необсъждане в пълнота, поотделно и съвкупност всички събрани доказателства,
включително свидетелските показания на Б.Р.А., писмените доказателства по
делото - множество протоколи и други книж,а поради което е формирал погрешни
правни изводи като е обсъждал само показанията на свидетеля на ответника М.Ф.. Твърди
се още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че има промяната на
трудовите функции и ищецът е приел да изпълнява длъжността „бизнес аналист“,
тъй като ищецът- макар и да е приел да изпълнява допълнително възложени функции
на „бизнес аналист“, не е сключвал трудов договор за
длъжността „бизнес аналист“, не му е била връчвана длъжностна характеристика за
такава длъжност и повишаване на квалификацията
не било разнозначно на промяна на длъжността, а и
работодателян не бил навеждал такъв довод в първоинстанционното производство.
Оспорва и извода на първоинстанционния съд за приспадане на полученото от ищеца
възнаграждение по граждански договор от дължимото обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ като протипоречащ на константната съдебна практика, формирана от ВКС. Заявява,
че поддържва всички доводи и възражения, направени в първоинстанциното
производство с исковата молба и допълнителните становища по делото след нея,
отнасящи се до липса на фактически и законови предпоставки, относно
посоченото от работодателя основание „намален обем от работа“, до неограничаване
на трудовата ангажираност на ищеца само до реализиране на проект „Secure
box“, че както преди, така и след
незаконосъобразното му уволнение работодателят е провеждал интервюта за
подбор на персонал в дружеството на същата позиция, която е заемал самия той,
че извършеният подбор е незаконосъобразен и необективен, неправилно извършен,
като са останали на работа лица, с по-малка квалификация, с по-малък трудов
стаж в ответното дружество от него, че назначената комисия по подбора не била
компетентна да извърши подбор на служителите, по предварително зададените от
работодателя критерии - квалификация и изпълнение на работа, че оценките по
описаните критерии за квалификация не са коректно поставени. Моли решението в обжалваните части да се
отмени, исковете му да се уважат вкл. този за обезщетение изцяло, претендира
иразноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
С писмен отговор
ответникът „С.г.л.“ ООД оспорва
въззивната жалба на ищеца. Възразява, че повишаването на квалификацияна а ищеца
е и било само с цла той да придобие допълнителни зания и умения и от това не
могат да се черпят изводи за промяна в съществените елементи на трпудовия
договонр в следствие на тази квалификация, че са спазени изискванията по
подбора, в обявине на ответника за работа на сайта www.jobs.bg не се съдържа
обява за работа за „програмист уеб сайтове“, а за друг по вид специалист
„програмист софтуерни приложения“, поради което правлино е отхвърлен иска за
възстановяване на работа. По иска за обезщетение възразява, че получаването на
доход от личен труд в 6-месечния период , независимо от източника на
правоотнощшението за това, следва да се приспадне от обезщетението за оставане
без работа, като не се приспада само оплучен доход от източник, несвързан с
полагане на труд като рента, наем, лихви, дялове, дивидент и др., в който
смисъл била цитираната от ищеца съдебна практика в жалбата. Моли решението в
тези обжалвани части да се потвърди, претендира разноски.
Ответникът
„С.г.л.“ ООД обжалва
решението в частта с която са уважени исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, и т.3, вр. 225, ал. 1 от
КТ, допуснато е предварително изпълнение и обусловената
от уважаване на исковете отговорност за разноските, като
неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процееуалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и
поради превратно тълкуване на други, грешно е приел, че извършеният подбор е
незаконен, респективно отменил е заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази насока
развива доводите си, че единствената причина за съкращаване на щата на Д.П. е липсата на финансов ресурс за две
лица на длъжност „програмист уеб
сайтове", т. нар. „фронт енд
дивелъпъри"", след преустановяване на проект „Secure Box” , поради което се стигнало до взимане на решение за съкращаване на 1
от двата щата за нея и прекратяване на трудовото правоотношение с единия от служителите на
тази длъжност. тях. Твърди, че ищецът е заемал длъжността „програмист уеб сайтове“, и повишаване на
квалификацията му по реда на чл.234 от КТ е било единствено и само с цел служителят Д.П.
да придобие допълнителни знания и умения, като от наличието на договор за
повишаване на квалификацията не може да се черпят изводи, не само дали
служителят действително е повишил своята квалификация, а още по-малко и за
промяна в съществените елементи на трудовото правоотношение вследствие на
такава квалификация, поради което трудовото правоотношение между работодателя и
Д.П. е останало непроменено и заеманата от Д.П. позиция „програмист уеб сайтове" е основна и непроменена. Затова
твърди, че подборът е трябвало да се иззвърши само между двамата, заемащи тази
длъжност, а не и с участието на други служители на сходна длъжност. Твърди, че
като работодател е спазил всички законови изисквания по подбора, съкращеието на
1 щатната бройка е било реално, а не
фиктивно, като не е била създадена нова щатна бройка под подобно или идентично
наименование в ответното дружество, и е необоснован извода на
първоинстанционния съд, че работодателят е „продължил да търси служители за
своята работа", доколкото работодателят не е лишен от закона /макар и при
липсана финансов ресурс за конкретна работна позиция, каквато е тази на ищеца-
„програмист уеб сайтове“/ от право да публикува обяви за работа, доколкото не е
бил назначен нов служител. Твърди, че има съществените разлики между двете
длъжности „фронт енд дивелъпър“-каквато е тази на ищеца, и „фул стак дивелъпър“-означаваща
„програмист софтуери приложения“, като първоинстанционният съд не е съумял да
формира цялостни и задълбочени изводи относно публикуваните обяви в сайта www.jobs.bg, които били на английски език и без
превод по делото на български език, и трудно разбираеми по отношение на техните
характеристики от лица без техническо образование . Твърди, че „програмист уеб
сайтове'' (на англ. език,, фронт енд дивелъпър“) е лицето, което външно оформя
сайт, като го прави атрактивен и приложим за потребителя, тоест прави т.нар.
„динамичен изглед“ на уебсайта, за разлика от „програмист софтуерни
приложения"{ на англ. език „фул стак дивелъпър"), който трябва да
„изгради/напише“ кода за функционирането на уебсайта на специален програмен
език, тоест е лицето, което стои „зад завесата“ и пише сорс кода за всеки сайт,
така че съшият да може да работи. По тези съображения счита иска за незаконност
на уволнението на неоснователен, също и този за възстановяване на работа, доколкото
при установеното намаляване обема на работа поради отпадане на проекта „Секюър
Бокс“,ищецът няма как да бъде възстановен на работа, доколкото работодателя не
може и не е длъжен да му намери сходна работна позиция. По тази причина счита и
искът за обезщетение за неоснователен поради липса на незаконосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Моли решението в обжалваните
части да се томени и исковете за признаване уволнението за незаконно и за
заплащане на обезщетение в уважения от съда размер, да се отхвърлят. Претендира
Претендират се разноски по списък по чл.80 от ГПК.
С писмен
отговор ищецът Д.П.П. оспорва жалбата на ответника, с доводите, че заеманата
от ищеца длъжност е единствената такава с код в НКПД 25136002, и нюансите,
които ответникът сочи в различните видове програмисти не е предмет на делото, а
публикуваните обяви за работа от ответника за позициите „синиър фронт
енд дивелъпър“ и „фул стак дивелъпър" и условията, на които кандидатите да
отговарят, покривали длъжността и изискванията за ищеца, сочело, че
работодателят има още нужда от такъв специалист и не е налице намаляване обема
на работата.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази
оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на
въззивното производство:
Първоинстанционното решение се обжалва изцяло.
Предявени са обективно съединени
обусловени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът Д.П.П. твърди,
че е работил по трудов договор, сключен на 25.01.2016 г. с ответника „С.г.л.“ ООД /тпредишно
наименование „Д.“/ на длъжност „програмист уеб сайтове“, с месечно брутно
трудово възнаграждение от 4920,31 лв.като по длъжностна характеристика работата
му не е била обвързана единствено с приключилия проект Секюри бокс. Твърди, че
няма намаляване обема на работа при ответника, и дружеството е търсило с обява на сайта
www.jobs.bg служители, с изискване за владеене на
английски и различни програмни езици /изисквания на които ищецът е отговарял/. Счита, че дори
да има намаляване
обема на работа, работодателят е следвало да потърси други начини за
преодоляване на съществуващите затруднения, а не да съкращава длъжност. Твърди, че
извършеният
подбор е незаконосъобразен и субективен, от некомпетентни лица, като в противоречие с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС, и на работа са останали лица с по- малка квалификация и трудов стаж, а ищецът дори
е повишил квалификацията си по договор с
ответника. За което му бил издаден сертификат за
компетентност в областта на „Основи на бизнес анализа“. Ето защо
твърди, че уволнението му е незаконосъобразно и иска отмяната на заповедта за
това, възстановяването му на заеманата длъжност „програмист уеб сайтове“, и заплащане на обезщетение за оставане без
работа за период от 5 месеца
Ответникът „С.г.л.“ООД /предишно
наименование „Д.“/, оспорва исковете. Възразява, че е налице намаляване обема на работа,
тъй като дейността по един от основните проекти на дружеството- Секюр бокс, е била преустановена, и дружеството не е можело да
реализира потенциални приходи от проекта и формирало и загуби, поради което е
налице намаляване
обема на работа. Възразява, че подборът е бил извършен законосъобразно, назначената нарочна
комисия по подбора е утвърдила указания за подбора, утвърдени от работодателя, и е оценила ищеца и другия служител
на същата длъжност по квалификацията, трудовия стаж и работата, като общата
оценка на ищеца е била по-ниска от тази на другия служител на същата длъжност
данаил симеонов, подборът извършен само между тях двамата тъй като решението е
да е съкрати 1 от тези 2 длъжности.
Първоинстанционният съд е приел, че подборът е извършен неправилно, тъй като
в него не били участвали и други лица, заемали при ответника трудови функции на
„бизнес
аналист», каквато длъжност съдът е приел, че ищецът е изпълнявал към датата на
прекратяване на трудовия договор, поради промяна в трудовото правоотношение в
следствие приемане от ищеца да работи по проекта „Секюр бокс“. по реда на чл.161 от ГПК е
приел, че ищецът като трудоустроен е имал специална длъжностна характеристика,
различна от тази на другите служители на същата длъжност, при което трудовите му
функции са били съобразени с предписанията на здравните органи така, че
да не включват задължение да се посещават адреси, а при подбора не е приложен
различен подход към ищеца предвид трудоустрояването му. Поради което е приел,
че искът за отмяна на уволнителната заповед е основателен, и поради това
основателен е и вторият иск за възстановяване на заеманата длъжност, а по иска
за обезщетение, при липсата наспор относно размера, и предвид констатацията
потрудовата книжка на ищеца в открито съдебно заседание на 19.10.2017 г., че
тяма данни за постъпване надруга работа, е пирел, че искът се явава доказан за
целия исконв период до 11.11.2017 г., като се съобразява и срокът от 2 седмици
за подаване на жалби.
Въззивният съд, при проверка на обжалваното решение,
намира следното :
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо. Налице е последователно застъпвана теза
в решения на ВКС, според която непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което
преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен
резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във
въззивната жалба и отговора й, доводи н
астраните. Изложените във въззивните
жалби на старните оплаквания се отнасят до
необоснованост на първоинстанционния акт относно преценката на всички
въведени от тях възражения и преценка на събраните доказателства, то въззивният
съд като инстанция по същество на спора, и при оплакване за необоснованост на
първоинстанционното решение, следва да
ги обсъди и прецени тяхната основателност при преценка на събраните по делото
доказателства, като въззивният съд следва да провери и правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Предявени са обективно съединени
обусловени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Не се спори по делото, и се установява и от събраните
писмени доказателства, неоспорени от страните в процеса, поради което се
ползват с доказателствена стойност, че ищецът е работил по трудов договор при
ответника от 25.01.2009 г. на длъжност „програмист уеб сайтове“, като по силата
на договор по чл.234 от КТ от 01.12.2016 г. с работодателя, е преминал обучение
при трето лице са повишаване на квалификацията в областта на бизнес
анализ, за което е получил и сертификат.
С предизвестие № 182/09.08.2017 г. работодателя е уведомил ищеца, че поради налично
от м.юни 2017 г намаляване обема на
работата, осъществявана от ищеца по длъжност, породено от отпадане на проекта Secure box, като
намалението на работа се очаква да продължи поне няколко месеца, и въз основа
на извършен подбор, с изтичане срока на предизвестието ще прекрати трудовия
договор с ищеца, а при неспазване на предизцвестието, ще му плати обезщетение.
Предизвестието е връчено на 10.08.2017 г. лично на ищеца, и на същата дата му е
връчена и заповед № А408/2017 г. на управителя Евдокия Гъркова, с която на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ и въз основа на подбор по протокол от
08.08.2017 г., поради намаляване обема на работа в дружеството, се прекратява
трудовия договор с ищеца на длъжността програмист, уеб сайтове, считано от
09.08.2017 г. И по двата документа има отбелязване за връчване при отказ на
0.08.2017 г., удостоверено от двама свидетели, което връчване при отказ не е
оспорено от ищеца по делото.
При оспорване на акт на работодателя за прекратяване на
трудов договор, в доказателствена тежест на работодателя е да докаже
законността на това прекратяване, а в случая на сочено основание-намаляване
обема на работа, да докаже наличие на такова прекратяване и акта за неговото
установяване, решение за съкращаване на щата,
и извършване на подбор, когато такъв е задължителен, и
законосъобразността на подбора по криктериите по чл.329 от КТ. Въззивният съд
намира, че ответникът не едоказал наличие на прекратителното основание
„намаляване обема на работата“. Това основание работодателят аргументира в
предизвестието но ищеца с прекратяването на дейността по един проект- Secure box, като не е
ангажирал доказателства че това се отразило върху дейността на дружеството в
такава насока-такива доказателства няма, а само твърдения от ответника за това,
а от показанията на свидетеля Ф. се установява, че за работата по проекта Secure box не е била
необходима квалификацията на ищеца като програмист, уеб сайтове/дизайн/, а като
бизнес аналитик, с оглед обучението му за това, като преди да бъде включен в
работата по проекта Secure box, ищецът е работел в друг екип именно като фронт
дивелопър в друг екип, който се занимавал със счетоводство и фактуриране.
Според същия свидетел, с проекта Secure box., който бил за изработване на прототим, макет,
ответното дружество искало да разшири дейността си с нов сегмент в пазара за
по-големи корпоративни клиенти от цял свят, тъй като проекта бил насочен в
сигурността на телекомуникациите, а дружеството работи в сферата на
киберсигурността. Свидетелят потвъждава още, че за проекта Secure box в екипа не е
имало необходимост от специалист като фронт дивелопър. Така установените факти
сочат на извод, че в случая не е било налице намаляване обема на работа, като
тази, която ищецът е следвало да изпълнява по трудов договор за длъжността
„програмист, уеб сайтове“, доколкото проекта
Secure
box не е попадал в тази част от
дейността на ответното дружество, за която ищецът е бил нает, а в друга част от
работата на дружеството, която не е била свързана необходимост от участие в нея
на „програмист, уеб дизайн“, още повече че самият ответник признава, че за този
проект Secure box не е имал необходимост от участие на ищеца
като„програмист, уеб дизайн“, а като бизнес аналитик, за което бил преминал
обучение. От показанията на свидетеля А. се установава, че ответното дружество
е работело и по други проекти. Ето защо, работодателят не е доказал наличие на
соченото от него прекратително основание-намаляване обема на работата, поради
липсата на доказателства такова намаляване реално да има, и на второ място, не
доказа, че прекратяване дейността по проекта Secure box има отношение към изпълнение на длъжността,
която ищецът е заемал като „програмист, уеб сайтове“. Във връчената на ищеца
при заповдане наработа при ответника длъжностна характеристика не е посочено,
че същият се наема за работа по конкретен проект.
На второ място, въззивниятсъд споделя оплакването на
ищеца в исовата молба, че подборът не е проведен законосъобразно. Ако
намаляването обема на работата обхваща цялата дейност на ответника, свързана с
разработването на уеб базирани приложения под формата на т.нар. проекти, то
подборът е следвало да се извърши не само между лицата, заемащи длъжността
„програмист, уеб сайтове“, но и тези, заемащи сходни длъжности по щатното
разписание като програмист, софтуерни приложения, разработчик софтуер, бизнес
анализатор, ИТ, доколкото според показанията на св.Ф. в работата по проект
участват поведе от 1 ИТ специалист на дружеството. В тази връзка въззивният съд
отчита и съдържанието на указанията за подбор при намаляване обема на работа,
изготвени от комисия, и приети по делото/ на л.57-58 от кориците на
първоинстанционното дело/, в които комисията, на която е било възложено за изработи
такиа, е посочила, че подборът следва да се извършва между всички, изпълняващи
еднаква, близка или сходна по естеството си работа. Ако поради намаляване обема
на работата, работодателят е решил само да съкрати изцяло или частично една или
няколко длъжности, преценката поначало за съкращение в щата и причините за това
не подлежат на съдебен контрол, но подлежи на съдебен контрол решението за това
съкращение и извършването на подроба, която такъв е задължителен при намаляване
на щата за определена длъжност, а не пълното и закриване. В случая
работодателят не е представил акт, с която от неговия законен представител да е
взето решение да се съкрати 1 от двете длъжности „програмист, уеб сайтове“. Но
дори и да има такова валидно взето решение, въззивният съд приема, не е
проведен законосъобразен подбор, тъй като ответникат, при заявени от ищеца
оспорвания на подроба, не е доказал, че служителят, който е бил
предпочетен-Данаил Симеонов, има по-висока образователна степен и квалификация
от ищеца, нито е представил доказателства по делото, от които да може да се
установят като фактите, свързани с образователна степен и квалификация на
двамата сравнявани служители, така и другите, касаещи критериите по ниво на
изпълнение на работата. Самата справка
изготвена от кописията по подроба не е достатъчно доказателство, което
да установи законосъобразното прилагане то работодателя на критериите по чл.329
от КТ, при оспорването от страна на ищеца, заявено още с исковата молба, че не
може да се установи в какви документи е обективирана тазди преценка. Ето защо
искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен, доколкото работодателят
като ответник не успя да докаже в процеса, че е било налице соченото
прекратително сонование- намаляване обема на работата, съкращаване в щата, нито
че е провер подбора законосъобразно по критериите в чл.329 от КТ. Въззивният съд отчете и основателността на
довода на ищеца, че е налице и злоупотреба с правото на работодателя да
реализира прекратителното основание поради намаляване обема на работа,
доколкото представените то него доказателства сочат, че по същото време, когато
е предприел действия по съкращаване на
щата поради намаляване обема н аработата, работодателят е публикувал обяви в
сайта www.jobs.bg , че търси да наеме специалисти с
умения в областта на уеб дизайна, вкл. и такива като ищеца- като въззивният съд
приема, на базата на показанията и на двамата свитеели Ф. и А., че по проекти
на дружеството участват и „фронт енд дивелъпър“ и „фул стак
дивелъпър", при което доводът на ответника, че работата му намалява за
месеци напред, не се подкрепя от доказателствата за публикуваните от него обяви
в същия период.
При този изход на спора по първия иск,
основателен се явява и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „програмист, уеб сайтове“. Неоснователно е
възражението на ответника, че при намаляване обема на работа не следва да
осигури на ищеца разкриване на длъжност, тъй като при уважаване на иска по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ и искане за възстановяване на работа, работодателят едлъжен да
изпълни влязлото в сила съдебно решение затова, дори и да открие нов щат.
По отношение иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, въззивният съд намира, че са налице основанията за неговото пълно уважаване
за период от 5 месеца /както е искано от ищеца/ или за времето от връчване на
заповедта при отказ на 09.08.2017 г. до
09.01.2018 г.. За този период не се установи ищецът да е започнал работа по
друго трудово правоотношение, а само че е работел по граждански договор,
съобразно направеното от него признание по делото с нарочна писмена декларация.
В съдебно заседание пред СРС на 05.02.2018 г. е била извършена констатация от
съда за липсата на вписвания в трудовата книжка на ищеца за последващо трудово
отношение след процесното. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предив
всички факти, настъпили в хода на делото, до приключване на устните прения,
които са от значение за спорното право, и приема, че до 0.01.2018 г. ищецът не
е започнал другаде работа по трудов договор. Този извод не се разколебава от
писмото от НОИ от 29.03.2018 г. за регистрирани данни за ищеца по чл.5, ал.4, т.5 от КСО за дни, попадащи в
исковия период, доколкото, макар и наречени в писмото от НОИ данни като лице, упражняващо трудова дейност
по реда на чл.4, ал.3, т.5 от КСО, а
този текст сочи това да са «лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно
възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването
му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през
съответния месец“. Или дължимото
обезщетение за 5 месеца при база 4920,31 лв., който размер не е спорен между
страните и е отразен и в прекратителната заповед като база за обезщетение,
възлиза на 24601,55лв. Съгласно константната съдебна практика изразът
"останал без работа " в чл. 225, ал. 1 КТ следва да се тълкува в
смисъл, че правото на обезщетение може да бъде реализирано само ако уволненият
работник или служител в рамките на спорния период от време не е бил ангажиран
по трудово правоотношение. Само ангажираността по друго валидно трудово
правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице защита на правото
му на труд, еквивалентна на тази по незаконосъобразно прекратеното трудово
правоотношение, може да изключи отговорността за плащане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ. Заетостта по граждански договор или всеки друг източник на
законно получени средства за издръжка от уволнения служител не представляват
основание за изключване дължимостта на това обезщетение – в този смисъл Решение
№ 634 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г., II г. о. Ето защо така
определеното от въззивния съд обезщетение от 24601,55лв. не следва да се
намалява с размера на получаваното от ищеца възнаграждение по граждански
договор. Искът за обезщетение следва дасе уважи изцяло.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, решението в тази обжалвани
части следва да се потвърди.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.2 и по т.2, вр. чл.225, ал.1 от КТ-
в отхвърлителната част, решението в тези обжалвани части следва да се отмени, и
се постанови ново, с което искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ да се уважи, както
и искът за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ се
уважи в пълне размер –или за още 13355,13 лв. и за период
20.11.2017г.-09.01.2018 г.
По жалбата на
ответника в часттта на решението по чл.242 от ГПК същият не е изложил
оплаквания, жалбата в тази част е бланкетна, и въззивният съд, като установи,
че СРС е допуснал предварително изпълнение на вземане, попадащо в кръга на тези
по чл.242, ал.1 от ГПК, намира, че решението в тази част следва да се потвърди.
По разноските: Предвид изхода на спора пред въззивната
инстанция, ответникът дължи на ищеца разноските по списъците по чл.80 от ГПК,
без тази за държавна такса 264,92лв. по въззивната жалба на ищеца-такава не е
била искана от ищеца от съда и не едължима съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
Или дължими са общо 1749лв. за първата инстанция, и 1050лв. за въззивната
инстанция. Възражението на товетника зда прекомерност на адв.възнаграждение е
неоснователно, тъй като то не надвищава минималните такива по чл.7, ал.1, т.1
от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС според броя и вида на исковете. Това налага
отмяна на решението на СРС и в частта по разноските, присъдени по компенсация.
При този изход на
спора, при който се уважават изцяло предявените искове, ответникът няма право
на възстановяване на разноски. Същият дължи още 534,22лв. държавна такса на СРС
по приетия то въззивния съд за основателен остатък от иска за обезщетение, и на
СГС по жалбата срещу решението по отхвърлителната част на този иск- 264,10лв.
държавна такса, съгласно чл.78, ал.6 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 34579 от 08.06.2018 г. по гр.д.№ 71851/2017 г. на СРС, 58 състав, В ЧАСТИТЕ, в които са били отхвърлени предявените от Д.П.П. срещу „С.Г.Л.“ ООД искове с правно основание по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца заеманата длъжност-
„програмист уеб сайтове“, и с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 вр. чл. 225 ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа за сумата над 11 246,42 лв. до пълния размер от 24 601,55 лв. и
за периода от 20.11.2017 до 9.01.2017г., и в частта, в която е осъдено на основание чл. 78 ал.1 вр. 78, ал.З от ГПК, „С.Г.Л.“ ООД да заплати на Д.П.П. 39 лв. разноски
пропорционално и по компенсация, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ Д.П.П. ЕГН ********** /с адвокат С.С., мл. адвокат Х.К.,***, на заеманата длъжност- „програмист уеб
сайтове“ при „С.Г.Л.“ ООД /предишно
наименование Д./, ЕИК *******, със седалище ***.
ОСЪЖДА „С.Г.Л.“ ООД /предишно
наименование Д./, ЕИК *******, да заплати на Д.П.П. ЕГН **********на основание
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, още 13355,13 лв./разликата до
240601,55лв./ обезщетение за оставане без работа за периода
20.11.2017г.-09.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34579 от
08.06.2018 г. по гр.д.№ 71851/2017 г. на СРС, 58
състав, В ОСТАНАЛИТЕ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „С.Г.Л.“ ООД /предишно наименование Д./, ЕИК *******, да заплати на Д.П.П.
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, 1749лв. разноски по
делото за първата инстанция, и 1050лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „С.Г.Л.“ ООД /предишно
наименование Д./, ЕИК *******, да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК на СРС още
534,22лв. за държавна такса, и на СГС - 264,10лв.
за държавна такса.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.