Мотиви към Присъда № 14 от 21.11.2019г.
по НЧХД № 155/2019г. по описа на Районен съд – Бяла
Наказателното
производство е образувано на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК по внесена
тъжба от Г.Ц.Г. *** срещу П.Г.П. ***, за това, че на 27.03.2019г. в с.Ц., обл.Р.,
публично, в качеството си на длъжностно лице – К. на Община – Ц., в условията
на продължавано престъпление, на два пъти написал нещо унизително за честта и
достойнството на Г.Ц.Г., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството ѝ на
длъжностно лице - Председател на Общински съвет – Ц., в писмо изх.№
637/27.03.2019г. на Община Ц. и вх.№ 1057/27.03.2019г. на Общински съвет Ц., с
думите: „Ако Вие госпожо, продължавате да се правите на „ни лук яла, ни лук
мирисала“, проявите безразсъдно дебелоочие и наглост остава да се сърдите сама
на себе си“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3, пр.1 и т.4, пр. във вр. с
чл.146, ал.1 вр. с чл.26 от НК.
В съдебно
заседание, частният тъжител, чрез упълномощения си повереник пледира за
доказаност на повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна, както и
за основателност на предявения граждански иск. Претендира разноски в производството.
Защитникът
на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинителната теза и моли подсъдимия
да бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение, както и да се
отхвърли предявения граждански иск. Претендира разноски в производството.
Подсъдимият
в последната си дума заявява, че не е виновен.
След като се
запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Г.П.
е роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан,
К. на Община Ц., ЕГН **********.
С Решение №
93 от 31.10.2011г. на Общинска избирателна комисия Ц., област Р., подсъдимият
бил избран за к. на Община Ц., която длъжност заемал и към 27.03.2019г.
С Решение №
2 на Общински съвет – Ц., област Русе, взето на заседание с Протокол № 1 от
05.11.2015г. частната тъжителка Г.Ц.Г. била избрана за Председател на Общински
съвет – Ц., която длъжност заемала и към 27.03.2019г.
На
27.03.2019г., подсъдимият П., в качеството си на К. на Община Ц., депозирал
писмо в Общински съвет – Ц. с вх.№ 1057/27.03.2019г. (изх.№ 637/27.03.2019г. на
Община Ц.), адресирано до Председателя на Общинския съвет, в което били отправени
редица въпроси. В заключителната част на писмото, след поставените въпроси, бил
изписан текст със следното съдържание: „Ако Вие госпожо, продължавате да се
правите на „ни лук яла, ни лук мирисала“, проявите безразсъдно дебелоочие и наглост
остава да се сърдите на самата себе си“.
На същият
ден, 27.03.2019г., било проведено заседание на Общински съвет – Ц., на което
присъствали подсъдимия, тъжителката, общинските съветници, администрацията на общината
и гости. Същото било излъчвано и на живо по канал на „You Tube“. В
края на заседанието, при обсъждането на точка „Разни“, процесното писмо било
дадено на общинските съветници и било поставено на обсъждане от кмета на
общината. След като се запознали със съдържанието на писмото, общинските
съветници отказали обсъждането му и заседанието приключило.
Изложената
фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства –
показанията на св. С.М. и св. Д.А., заверени копия на Решение № 93/31.10.2011г.
и удостоверение за избран кмет на Община Ц. № 1/01.11.2011г. от Общинска избирателна комисия с.Ц., копие на писмо с вх. № 1057/27.03.2019г. на Общински
съвет Ц. и заверено копие на Решение от 05.11.2015г. за избор на Председател на
Общински съвет с.Ц.; справка за съдимост с рег.№ 292/18.10.2019г. на Бюро за съдимост
при РС гр.Бяла.
Всички
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин времето, мястото на извършването на деянието, както и
авторството на подс. П.. Същите не са оспорени от страните. Не са налице
доказателства, които да опровергават извършеното от подсъдимия деяние. Не са
налице каквито и да било противоречия в доказателствената съвкупност по делото,
които с оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК да налагат излагането на
подробни мотиви, относно това кои доказателства съдът приема и кои отхвърля.
Съдът намира, че както писмените, така и гласните доказателства безспорно доказват
приетата за установена от съда фактическа обстановка по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Непосредствен обект на престъплението „обида“ са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство
за достойнство, добро име и чест на личността. Чрез обидата се засяга
самооценката на пострадалия, собственото му разбиране за личната му ценност
като човек. Разпоредбата постановява, че който каже или извърши нещо унизително
за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за
обида. Унизителния характер се преценява на основата на приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството
на всекиго. Чрез обидата деецът изразява своята негативна оценка по отношение
на пострадалия, като засяга самочувствието му, неговата самооценка. В този
случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират
с такава цел (Решение № 22 от 31.I.1995 г. по н.о.х.д. № 558/94 г., III н. о.).
Основният елемент, който всъщност трябва да бъде изследван при преценката за
наличие на обида, е характера на използваните от дееца думи – дали те са от
естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните
стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение.
Отнесено към конкретния случай, следва да се извърши
преценка относно използваните в процесното писмо изрази обективирани в изречението
„Ако Вие госпожо, продължавате да се правите на „ни лук яла, ни лук мирисала“,
проявите безразсъдно дебелоочие и наглост остава да се сърдите на самата себе
си“, от което частната тъжителка е възприела, че е била наречена „безразсъдна,
дебелоока и нагла“. Действително изразеното има отрицателен заряд и
представлява негативна оценка на подсъдимия спрямо пострадалата, но самите
изрази не представляват епитети и квалификации, които излизат извън рамките на
нормалното човешко общуване и са непристойни или неприемливи. „Дебелоок“ и „нагъл“
са всъщност синоними и според тълковния речник означават „човек, който няма
срам, дързък, много нахален, досаден човек“. Докато „безразсъден“ означава
„лишен от здрав разум, неблагоразумен“. Те не само, че не представляват обидни
квалификации, а и не са обективирани с цел да унизят честта и достойнството на
частната тъжителка. В подкрепа на това е и обстоятелството, че същите са
извлечени от смисъла на написаното изречение, което поставя формирането на тази
оценка при несбъдване на условие – подаването на оставка. Тоест, дори да се приеме,
че написаното представлява обида, то тя е под отлагателното условие свързано с
подаване на оставка, при осъществяването на което не би била формирана и негативната
оценка. Следователно се касае за едно лично мнение на подсъдимия досежно действията
на пострадалата и няма за цел засягането на нейната чест и достойнство.
Нещо повече, изразеното в писмото следва да бъде
преценявано и с оглед на цялото му съдържание, в което подсъдимият в качеството
си на к. на общината е задал редица въпроси на пострадалата, в качеството
ѝ на председател на общинския съвет. Без да се навлиза по същество на
въпросите, които са били зададени в това писмо става ясно, че същите са
отправени към нея именно в качеството ѝ на председател на общинския съвет
и изведеното от контекста изречение представлява своеобразна критика от страна
на подсъдимия във връзка със заеманата от нея длъжност, а не насочени с цел да
уронят нейната чест и добро име. Трайно установено е разбирането, че при
публични личности границите на допустимата критика са по-широки, критериите за
защита на репутацията, личната чест и достойнство са занижени, като за сметка на
това е разширен кръга от позволени изразни средства, но водещ е баланса между
обществения и личния интерес, като ще е налице престъпление по чл.146 от НК,
ако използваните изразни средства надхвърлят необходимото за изразяване на
негативното мнение за дейността на тези органи и лица (Решение № 79 от
10.05.2016 г. по н.д. № 302/2016г. на ВКС, Решение № 272 от 28.08.2015 г. по
н.д. № 596/2015г. на ВКС). Няма съмнение, че границите на допустимата критика
по отношение на публични личности са по-широки, отколкото за частните лица,
стига тази критика да е отправена именно в това им качество (Решение № 426 от
7.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1183/2015 г., I н. о., НК и цитираните в него
Решение на ЕСПЧ от 08.07.1986г. по делото Л. срещу Австрия и Решение на ЕСПЧ от
23.05.1991г. по делото О. срещу Австрия).
Съдът счита, че употребените в писмото изрази не
представляват обидни квалификации относно личността на пострадалата поради което
не е налице и един от елементите необходим за квалифицирането на дадено деяние
като престъпление, а именно обществена опасност. Както се посочи и съобразно
константната практика на ВКС и ЕСПЧ, когато се касае до допустима критика е
разширен кръга от позволени изразни средства. Още повече, че и сами по себе си
използваните изрази не излизат извън рамките на приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване.
Не е налице и субективния елемент за извършване на
престъплението, тъй като използваните от подсъдимия изразни средства нямат за
цел унизяването на честта и достойнството на пострадалата, а и същият не може
да бъде поставен в зависимост от сбъдването на някакво условие, какъвто в
случая е бил подаването на оставка.
Предвид на
това, съдът намира, че не е осъществен състава на престъплението, за което
подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност по чл.148, ал.1, т.1, т.3,
пр.1 и т.4, пр. във вр. с чл.146, ал.1 вр. с чл.26 от НК.
Утвърдено е в съдебната практика разбирането, че и при
оправдаване на подсъдимия, гражданския иск може да бъде уважен, ако деянието
представлява деликт. За да се породи
имуществената отговорност на делинквента за причинени от неговото виновно и
противоправно поведение имуществени вреди, следва в обективната действителност
да са възникнали следните юридически факти: 1) деяние (действие или бездействие);
2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения);
4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес
между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена,
присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5)
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага.
По изложените по горе съображения, съдът намира, че не е
осъществен и състава на деликта, предвид липсата на елемента противоправност.
Както се посочи, настоящият състав приема, че използваните изрази не са обидни,
а представлява своеобразна критика във връзка със заеманата от пострадалата
длъжност, поради което и не е налице несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, доколкото всеки индивид има право свободно
да се изразява и разпространява мнение.
При липса на елемент от фактическия състав на деликта по
чл.45 от ЗЗД, така предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл.190 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за невинен,
разноските следва да бъдат възложени на частния тъжител. Съобразно представения
договор за правна защита и съдействие сторените от подсъдимия разноски възлизат
в размер на 500лв.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/