РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Бяла, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Й.
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20244510100612 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. В. Й.,ЕГН
**********, от гр. Бяла, Област Русе, ул. „Климент Охридски“ № 14,чрез
пълномощник адвокат Д.Б., АК - Пловдив против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет.7
Моли съда да постанови решение по силата на което да осъди „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Г. В. Й., ЕГН **********, сумата
от 4409.00 лева недължимо платена по договор за паричен заем №
715986/01.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Б..
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество-„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,с който се заема становище за
неоснователност на исковата претенция. Моли се за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
1
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За основателността на осъдителния иск по чл.55, ал.1, предл. първо от
ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено
имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил
някакво имуществено благо; липса изобщо правно основание за това
имуществено разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане
на полученото от страна на ответника до предявяване на иска.
Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен
посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от
ответника.
В случая твърдението на ищеца е за заплащане без основание на сума по
сключен между страните договор за потребителски кредит, който е
недействителен,съгл. чл.22 от ЗПК, явяваща се разликата между заплатената
от него сума и дължимата такава чиста стойност на получения кредит.
Между страните не се спори,напротив установява се от приобщените по
делото доказателства, че са сключили договор за паричен заем Кредирект №
715986/01.08.2022г.-л.75 от делото. Отпуснатият кредит е в размер на 1300 лв.
и следва да бъде върнат на 18 месечни вноски в периода 01.09.2022г. –
01.02.2024г. Лихвата по кредита е в размер на 40,05%, а ГПР е изчислен и
посочен в договора в размер от 48.15%. Общата сума за плащане е в размер на
1822.06лв. В чл. 6.2 от Договора е предвидена неустойка за предоставяне на
обезпечение в размер на 2641.94лв.
На 28.06.2024г.между ищцата в качеството й на заемодател и ипотекарен
длъжник,М.К.Я.,в качеството й на ипотекарен длъжник и „Финстарт“ЕООД ,в
качеството му на заемодател е сключен договор за паричен заем за сумата от
15 000.00лв.В чл.6.1. от договора заемателят възлага на заемодателя,а
последния се задължава да преведе по банкова сметка на ответното дружество
сумата в размер на 5704.93 лв.,представляваща парично задължение на
заемателя към „Сити Кеш“ООД.
По делото е допусната и назначена СИЕ със заключението на която се
дава отговор на следните въпроси:
2
1.Има преведена сума в размер на 5704,93 /Пет хиляди седемстотин и
четири лева и 93 ст./от„Финстарт"ЕООД в полза на „Сити кеш"ООД, за
погасяване на задължения по договор за паричен заем №715986/01.08.2022г.
2. С постъпилата сума по договор за паричен заем
№715986/01.08.2022г.,в „Сити кеш"ООД, са погасени следните задължения:
Главница по кредит-1300,00 лв.,Лихва по кредит- 522,06лв., Неустойка-
2641,94лв., Такси просрочие на кредитни вноски-135,00 лв., Неустойка за
забава 10% потребителски-446,40лв.,законна лихва за забава -609,53
лв.,Съдебни разноски-50,00лв.
3.Годишният процент на разходите с включена неустойка е в размер на
606,5851%.
4.Неустойката по договор за паричен заем N9715986/01.08.2022г.,се
кумулира в погасителните вноски и оскъпява кредита със сумата на
неустойката в размер на 2641,94 лв.
5.Размерът на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48,15%,
нараства допълнително при включване на неустойката и достига стойността
посочена в отговора по т.З от задачите.
Според експерта процентно съотношение главница 1300 лв. към сума за
връщане 4464,00 лв./с включена неустойка/ е 343,38%.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената експертиза , тъй
като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на
вещото лице.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Ищцата се явява потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит и за неговата
валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския
кредит. Предвид това следва да се обсъдят твърденията на процесуалния
представител на ищцата за недействителност на договора за заем поради
неспазване разпоредбите на ЗПК.
Нещо повече, съдът е длъжен да извърши такава проверка, дори да не е
налице възражение в тази насока. Такова е и даденото разрешение във
формираната задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение №
1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което
съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни
3
сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е
направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и
страните по него.
Както беше посочено, за процесното правоотношение приложим е
Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11
уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а
съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния
договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП неравноправна е клауза в договор,
сключен с потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание или да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.
Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне
на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното
задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на
обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка
излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на
поетите задължения за връщане на заетата сума, в която хипотеза не би имал
право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на поетите
задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната
възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи
претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната
клауза. Тоест, кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по
кредита и на техния падеж, преди да са настъпили каквито и да е вреди. По
този начин се достига до значително оскъпяване на ползвания заем, като
размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при
сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично
неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 3 ЗЗП. С включване
на това вземане за неустойка в погасителните вноски по съществото си се
добавя сума, която се явява печалба за дружеството.
4
Следователно начинът, по който е уговорено погасяването на
задължението за неустойка, позволява то да се определи като разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съобразно дефиницията на чл.
19 ЗПК. Следва да се посочи още, че правилата на чл. 16 и чл. 10а ЗПК
вменяват задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит
сам да оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява
допълнителни суми за това. Ето защо не следва върху кредитополучателя да
се прехвърля финансовата тежест за оценката на платежоспособността на
длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи, ако
се окаже неплатежоспособен.
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо
кредитора, доколкото той не разполага с действителна информация колко
точно е оскъпяването по кредита. Това се явява в директно противоречие с чл.
3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено
на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да вземе
информирано и икономически обосновано решение дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Неустойката за
непредставяне на обезпечение не е отразена като разход при формиране на
ГПР, въпреки включването й в общия дълг, което е в противоречие с
изискванията на чл. 19 ал.1 ЗПК. При това положение не става ясно по какъв
начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит,
като се създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит
на ГПР по-нисък от действителния такъв. Очевидно е, че при изчисляването
на ГПР по кредита, посочен в размер на 48,15 % , не е включена неустойката в
размер на 2641.94 лв. Така посочената неустойка е значително по-голяма от
заемната сума, което неминуемо води до увеличаване на ГПР многократно, в
конкретния случай съобразно представеното заключение ГПР възлиза на
606.585% . Затова и доколкото неустойката представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР, то при липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е налице противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. Така Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. №
578/2022 г., III г. о., ГК.
От това следва, че кредитополучателят дължи връщане единствено
чистата стойност на кредита.
От друга страна, в чл. 29, ал. 1 от ЗПК е предвидено правото на
5
потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, без
да дължи обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това, при
спазване на срока, реда и условията за упражняване на това право, посочени в
чл. 29 ЗПК. С посочената разпоредба се транспонират императивните норми
на чл. 14 от Директива (ЕС) 2008/48, чиято цел е да позволи на потребителя да
избере отговарящ най-добре на потребностите му договор и следователно да
се откаже в „срока за размисъл“ от договор (след като го е сключил), за който
установи, че не съответства на потребностите му. В този смисъл решение от
09.09.2021г. на СЕС по съединени дела С-33/20,С-155/20 и С-187/20 (т.123).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, въвеждащ в националното право
повелителната норма на чл. 10, пар. 2, б. „п“ от Директива (ЕС) 2008/48,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент
на ден. Според чл. 29, ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от
договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване
на реда и срока за упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1-3
ЗПК, да е осъществено условието по ал.4 на същия член - да е върната на
кредитора не само главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за
периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане
на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30 календарни дни,
считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване на
правото на отказ.
Следователно, с предоставяната по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК информация в
договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се
обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата
страна, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност, която следва да
заплати за периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да
прецени дали да упражни правото си на отказ от договора за кредит, което
включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал. 4 ЗПК - връщане не само на
главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й. Ето защо, с
правилото на чл.11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения
процент на ден) се гарантира реалното упражняване на правото на
потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без
негативни за него последици, ако прецени в „срока за размисъл“ по чл. 29, ал.
1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. С оглед изложеното,
изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява особено
съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със
санкцията на чл. 22 ЗПК - недействителност на договора. Така Решение № 59
от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г., II т. о., ТК.
В процесния договор т. 1 от част IV от стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредит е предвидено
6
правото на отказ от същия в срок до 14 календарни дни, но не са предвидени
условията за надлежното упражняване на това право, съобразно изложените
по-горе мотиви.
Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10, 11, 12 и 20 от ЗПК, според които планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, както и лихвения процент на ден, което е основание
за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл.
23 от ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита,не и на лихви и други разходи по него.
В случая по делото е установено, че ищцата е извършила плащания по
договора за кредит в общ размер на 5704.93лв. Това обстоятелство не се
оспорва от ответника.Следователно, прилагайки разпоредбата на чл.23 от
ЗПК, съдът приема, че ищецът – кредитополучател дължи връщане на
кредитора единствено и само чиста стойност на получения кредит – 1300лв.,
като не дължи заплащане на никакви лихви /договорни и мораторни/,
вземания за неустойки, такси и др. под. плащания, поради недействителността
на процесния договор за потребителски кредит.В конкретиката на казуса
разликата между платеното /5704.93лв./ и дължимото /1300,00лв./ възлиза на
4404.93лв. и се явява недължимо платена, т.е платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане от кредитора.
Ответното дружество не твърди и не е установява връщане на
получената без основание парична сума,поради което предявения главен
осъдителен иск по чл.55, ал.1,предл. първо от ЗЗД, вр. чл.23 от ЗПК е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи до размера на 4404.93
лв., като за горницата над този размер до претендирания такъв от 4409.00лв.
искът подлежи на отхвърляне.
Като законна последица от уважаване на тази претенция, върху нея
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.08.2024г. до окончателното плащане, каквото искане
изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Ищецът доказа следните разноски – 176.36 лева, платена държавна такса
и 300 лв.заплатен депозит за ВЛ,или общо 476.36 лв.,като съобразно
уважената част от иска следва да му се присъди сумата от 475.92 лв. ,на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.5/,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ЗА, а размера на претендираното адвокатско възнаграждение е 740 лв.-
7
л.121 от делото. За присъждане му е достатъчно е да е представен договор за
правна помощ и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на
чл.38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и
да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ./ в този смисъл
Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г.,
определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, І г. о. на
ВКС,определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о.
на ВКС/.
В случая дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1, е 640 лева. Същото съдът намира за съразмерно
на материалния интерес, фактическата и правна сложност, и качеството на
предоставената услуга. На следващо място, производството по делото не се
характеризира с продължителност или многобройни съдебни заседание,
допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално
представителство. Не без значение е и обстоятелството, че делото, за участие
в което процесуалния представител на ищцата претендира адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, е едно от множеството
еднотипни дела, с хомогенна позиция както на страните по него, така и вече
формирана устойчива съдебна практика.
На ответното дружество също се дължат разноски,съобразно
отхвърлената част на исковата претенция,но по делото липсват доказателства
за извършени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й.,
ЕГН **********, сумата в размер на 4404.93 лв./четири хиляди четиристотин
и четири лева и 93 стотинки/- заплатена без основание по Договор за паричен
заем №715986/01.08.2022г. и представляваща разлика между заплатената от
ищцата сума/5704.93лв./ и дължимата такава чиста стойност на получения
заем/1300.00лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 475.92лв./четиристотин седемдесет и пет
8
лева и 92 стотинки/ - разноски в производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д. Г. Б.,с личен номер **********,АК-Пловдив,с адрес на упражняване на
дейността гр.Пловдив,ул.“Райко Даскалов“ №68, ет.3, офис 4, сумата в размер
на 640.00/шестстотин и четиридесет/ лева,представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
9