РЕШЕНИЕ

 

Номер            625                                 Година  2020                                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                            VІІІ граждански състав

На  20.02                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 20.01.2020 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  8899  по описа за   2019 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ, чл.222, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Е.И.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 4 733, 67 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от претърпяна от ищеца на **г. трудова злополука, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако не беше настъпила трудовата злополука и работеше, и получените  обезщетения за временна нетрудоспособност и за безработица и инвалидна пенсия, за периода месец **г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане – първо число на по-следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 3**, 41 лева; сумата 910, 80 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от **г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 134, 59 лева; сумата 4**, 70 лева, представляваща обезщетение за 28 дни неползван платен годишен отпуск, полагащи се за **г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от **г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 69, 56 лева, заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “Геострой 13” ЕООД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от ищеца. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му а. възнаграждение.

            Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като “**” от **до **г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ – поради невъзможност на работника да извършва възложената му работа поради болест, довела до **и липса на подходяща длъжност в щата на дружеството, на която да бъде преместен, със Заповед № */**г. на У.,на ответното дружество. Както се установява от представените от страните писмени доказателства, действително на **г. около ** часа по в. на д.на р. с. на с.о.«***, ищецът е преминал от външната страна на с., но в един момент е получил и.на к., при което е загубил р. и е п., като се е опитал да се хване за с., но не е успял и е п. на з. от около ** – като в резултат от сблъсъка с терена, при падането Е.   К. е получил закрита субтрохантерна фрактура на д. б. к., открита фрактура на д. р.на типично място, фрактура на д.к. на п. вдясно и фрактура на о. вдясно, като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № * г. на Д. л. от    НОИ – РУСО гр. П.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 09.01.2020 г. на в. л. по ССЕ С.К., разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако не беше претърпял трудова злополука, и получените от него обезщетения за временна нетрудоспособност и за безработица и и. п., през процесния период  е в размер общо на 4 809, 29 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 372, 23 лева.  Съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука не му се дължало, тъй като Е.К. не е положил усилия да намери работа, подходяща за здравословното му състояние, доколкото самият ответник преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца би следвало да му предложи такава подходяща работа.

С оглед основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца (чл.325, ал.1, т.9 от КТ) и обстоятелството, че ищецът (както се установява от събраните по делото писмени доказателства) към момента на уволнението му е имал повече от пет годи трудов стаж и не е получавал вече обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ през последните пет години, съдът намира, че на Е.К. се полага посоченото обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Както се установява от заключението на ССЕ, от ответника е било начислено на ищеца обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ в размер на 910, 80 лева, но не му е било изплатено, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер на 134, 59 лева.  

От събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ се установява, че за **г. на ищеца са се полагали 28 дни платен годишен отпуск, които са останали неползвани от него, полагащото се за които обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 453, 70 лева, е било начислено от ответника, но не е било изплатено на ищеца, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер на 69, 56 лева.

От събраните по делото доказателства не се установява да е налице съпричиняване от страна на ищеца на трудовата злополука, поради което съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение в тази насока.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери на обезщетенията и мораторната лихва върху тях съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери (а размерите, които ищецът претендира за имуществени вреди от трудовата злополука и мораторната лихва върху тази претенция дори са по-ниски от установените от вещото лице по ССЕ С.К. действително дължими размери), съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва от трите главници от 29.05.2019 г. – датата на подаване на исковата молба.

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за направени разноски за производството по делото (доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие ищецът и пълномощниците му не са уговорили размер на а.възнаграждение и не са ангажирани по делото други доказателства за платено такова), поради което съдът намира, че независимо от изхода от спора разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 439, 35 лева ДТ за уважените искове и 120 лева депозит за допуснатата ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “Геострой 13” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от У. Г. М. П., със съдебен адрес:*** – **., ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.К., ЕГН ***, СУМАТА 4 733, 67 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от претърпяна от ищеца на **г. трудова злополука, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако не беше настъпила трудовата злополука и работеше, и получените  обезщетения за временна нетрудоспособност и за безработица и и. п., за периода месец **г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане – първо число на по-следващия месец до 29.05.2019 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 353, 41 лева; СУМАТА 910, 80 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от **г. до 29.05.2019 г. В РАЗМЕР НА 134, 59 лева; СУМАТА 453, 70 лева, представляваща обезщетение за 28 дни неползван платен годишен отпуск, полагащи се за **г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от **г. до 29.05.2019 г. В РАЗМЕР НА 69, 56 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА лихва върху трите главници, НАЧИНАЯ ОТ 29.05.2019 г., ДО окончателното им изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 439, 35 лева ДТ И 120 лева депозити за допуснатата ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                              

                                                                      

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.