ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/26.08.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на двадесет и шести август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОМАН НИКОЛОВ
мл.
съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 535 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 828/03.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 7398 по описа на РС-гр. Перник за 2018 г.,
първоинстанционният съд е признал за установено, че първият ищец Б.П.М., с ЕГН:
********** не дължи на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********
сумата от 202.39 лева, представляваща ½ част от сумата от 404.78 лева
- стойност на доначислена електроенергия
чрез корекция на сметката за периода от 25.08.2017 г. до 22.11.2017 г.,
съгласно констативен протокол № 3020881 от 22.11.2017 г. за обект, находящ се в
гр. Перник, ул. Брезник № 4.
Със същото решение
първоинстанционният съд е признал за установено, че вторият ищец Е.П.М., с ЕГН:
********** не дължи на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********
сумата от 202.39 лева, представляваща ½ част от сумата от 404.78 лева –
стойност на доначислена електроенергия чрез корекция на сметката за периода от
25.08.2017 г. до 22.11.2017 г., съгласно констативен протокол № 3020881 от
22.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. Перник, ул. Брезник № 4.
Предвид
изхода на делото ответното дружество е осъдено да заплати на всеки от двамата
ищци сумата от по 176.50 лева на всеки от тях за разноски по делото.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 19331/02.07.2019
г., подадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с която първоинстанционното решение
се оспорва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че процесната сума
по делото е дължима от страна на ищците на основание Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Обръща се внимание, че към процесния
период, за който е начислена сумата, респективно към датата, когато е бил
съставен съответният констативен протокол, разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 от
ПИКЕЕ са действащо законодателство, поради което същите следва да намерят
приложение в настоящия случай. В тази връзка се оспорват решаващите изводи на
районния съд за липса на основание за корекция на сметка, както и за нарушаване
на процедурата за извършване на такава корекция, като е цитирана и съдебна
практика. Поддържа се, че основанието и размерът на оспореното вземане са
доказани от страна на ответното дружество чрез ангажираните по делото
доказателства, в това число извършената експертиза и събраните гласни
доказателства. С тези аргументи се иска първоинстанционното решение да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
от насрещната страна – Б.П.М.
и Е.П.М., чрез пълномощника им адв. Б.В., е подаден писмен отговор с вх. №
21662/29.07.2019 г. на жалбата. В същия се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение. Обръща се внимание, че титулярът на
първоначалната фактура, посочен и като адресат на корекционната процедурата – а
именно лицето Първан Наумов М., не е могъл да бъде в облигационни отношения с
ответното дружество нито към момента на провеждане на последната – 25.08.2017
г., нито през отчетния период, доколкото е починал още на 13.05.2009 г.
На следващо място се прави подробен
анализ на нормативната уредба, която въззиваемите считат за приложима в
настоящия случай, от където се прави извод, че извършената от дружеството
корекционна процедура не е законосъобразно проведена. В тази връзка се обръща
внимание на отмяната на ПИКЕЕ като е цитирана и съдебна практика с оглед
последиците от същата. Оспорват се приетите от дружеството общи условия и
тяхната приложимост.
Оспорва се и наличието на
облигационното отношение между страните по делото, като се твърди, че ищците
нямат качеството потребители на електрическа енергия в процесния период.
На следващо място се обръща внимание,
че отговорността за правилното функциониране на средството за техническо
измерване на потребената електрическа енергия не е на потребителите, поради
което и евентуална неизправност в същото не може да се вмени в тяхна вина,
респективно не може да им бъде възложено заплащане на суми в тази връзка.
Оспорва се и твърдението на жалбоподателя за действително доставяне на
начисленото с процесния протокол количество електрическа енергия, доколкото
същото се отнася и за минал период.
На последно място се оспорва
осъществяването на фактическия състав на чл. 48 от ПИКЕЕ. Обръща се внимание на
обстоятелството, че ищците са наследници на лицето, посочено като адресат на
корекционната процедура, като процесната сума се претендира от тях в качеството
на наследници, а не на потребители. С тези аргументи се иска първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски пред въззивния съд. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително
са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното
Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с
координатор – г-жа Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2019 г. от 09,55 ч., за която
дата и час да се призоват страните, както и третото лице помагач „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД.
Препис от определението да се изпрати на
страните и на третото лице помагач.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.