Р Е Ш Е Н И Е
№……/……12.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 1336 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано е по въззивна жалба
вх. №49190/04.07.2019г. от „Булярд корабостроителна
индустрия“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Южна промишлена зона срещу
Решение от 10.06.2019г. по гр.д. №16785/2018г. на ВРС, 35 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявения срещу „Солид монтажи“ ООД, ЕИК: *********, с адрес гр. Варна, жк „Чайка“ бл.
189, партер иск за заплащане на сумата от 13232.40 лв.
(тринадесет хиляди двеста тридесет и два лева и четиридесет стотинки),
представляваща заплатен на 28.05.2015 год. аванс по Договор № 15022/ 25.05.2015
год. за изработка и монтаж на 4 бр. врати на складово помещение, развален
поради неизпълнение от страна на ответника, на основание чл. 55, ал. 1,
предложение трето ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и
необоснованост. Сочи се, че при постановяване на решението си
първоинстанционният съд не е обсъдил представените доказателства в тяхната
цялост и съвкупност, като необосновано е кредитирал само част от тях,
независимо от наличието на оборващи ги доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса
на указания към ищеца, че не сочи доказателства за твърдяната безполезност на
изпълнението към датата на разваляне на договора, като същевременно правните
изводи на съда са основани на недоказаност на този факт. В тази връзка е
направено и доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели за
установяване безполезност на изпълнението към датата на разваляне на договора.
Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и уважен изцяло предявения иск, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Солид монтажи“
ООД, ЕИК: ********* е депозирала писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържат се в отговора
твърденията за недопустимост на производството поради наличието на влязло в
сила съдебно решение, което се твърди, че е постановено по същия спор между
същите страни. Твърди се, че изпълнението е станало невъзможно по вина на
възложителя, който е сключил договор с друг изпълнител, преди да изтече
възможния за изработка на вратите срок.
За
да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 72532/ 05.11.2018 год. от „Булярд корабостроителна индустрия“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Южна промишлена зона срещу „Солид монтажи“ ООД, ЕИК: *********, с адрес гр.
Варна, ЖК „Чайка“ бл. 189, партер, с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 13232.40 лева, представляваща заплатен на 28.05.2015 год. аванс по договор за изработка и
монтаж на 4 бр. врати на складово помещение, развален поради неизпълнение от
страна на ответника.
В исковата
молба се излага, че през м. май 2015 год. между страните е сключен неформален
договор за изработка на 4 бр. ролетни врати за склад, в изпълнение на който на
28.05.2015 год. ищецът е заплатил на ответника аванс в размер на 13 232.40 лв.
Твърди, че поради неизправност на ответника поръчката не е изпълнена. Отправя
изявление за разваляне на договора без предоставяне срок за изпълнение, тъй
като същото е станало безполезно. Изработката и монтажът на вратите са
възложени на друго дружество поради съществуване на наемно правоотношение с
трето лице. Сочи се, че с развалянето на договора е отпаднало и основанието за
задържане на сумата от ответното дружество.
Ответникът
– „Солид монтажи“ ООД, депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за
недопустимост на иска поради разрешаване на спора между страните с влязло в
сила решение. Отправя искане за прекратяване на производството.
В
съдебно заседание ищецът редовно призован чрез процесуален представител
поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание, чрез пълномощник, излага подробни съображения за
неоснователност на претенцията, поради изправността на изпълнителя по договора.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Възраженията за недопустимост,
релевирани в отговора на исковата молба и основани на твърдения за наличие на
сила на присъдено нещо по настоящия спор, съдът намира неоснователни, доколкото
предходно воденото между същите страните производство по гр.д. №11672/2015г. е
образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за връщане на
получено с оглед на неосъществено основание. Липсва идентичност с настоящото
производство, образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за
връщане на получено с оглед на отпаднало основание поради разваляне на договор
между страните.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение в
частта, в която е прието, че страните не са договорили срок за изпълнение,
както и че разумният срок за изпълнение е 30-дневен, а на изпълнителя не била
предоставена възможност за изпълнение в разумния срок.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1
от ЗЗД полученото без основание или на неосъществено или отпаднало основание
подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание
ищецът следва да докаже освен факта на имуществено разместване между него и
ответника, така и възникналото между страните облигационно правоотношение, качеството
си на изправна страна, както и разваляне от страна на ищеца - възложител поради
забава на изпълнение и настъпила вследствие на това безполезност на изпълнението.
От своя страна в тежест на ответника е да докаже годно правно основание за
получаване на претендираната сума, в случая твърденията си, че е изправна
страна по договора, развален поради неизпълнението на ищеца, а процесната сума
е дадена като задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД, поради което не подлежи на
връщане.
Не е спорно между страните и се установява от
представената фактура от 01.06.2015г. наличието на облигационно правоотношение
за доставка и монтаж на промишлени врати.
Съгласно регламентацията на чл.
286, ал.2 вр. чл.
287 ТЗ, доколкото ответното дружество е търговец, досежно правоотношението
между страните са приложими правилата относно търговските сделки. Съгласно
константната практика на ВКС, със задължителен характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори
неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и
е ползван данъчен кредит по нея
/Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014
г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК /
В случая върху представената фактура
е положен подпис и печат за изпълнителя, не се спори относно осчетоводяване на
фактурата при двете дружество, извършено е авансово плащане от възложителя,
поради което възникването на договорно правоотношение от дата 25.05.2015г. се
приема за установено. Не се спори и относно предмета на договора, а именно
доставка о монтаж на промишлени врати за склад. Спорно е наличието на
неизпълнение по договора като предпоставка за разваляне и съответно за връщане
на дадената авансово сума.
Твърди се от ищеца - възложител забава на изпълнителя,
довела до безполезност на договорената доставка, представляваща предпоставка за
разваляне на договора, като изявлението за разваляне се обективира в исковата
молба. С оглед неформалния характер на сключения между страните договор липсва
писмена уговорка относно срока за изпълнение. За установяване на уговорения
срок са ангажирани гласни доказателства – показанията на св. С.К., служител в
дружеството – наемател на процесните складове, от които се установява, че
монтирането на вратите от гледна точка на наемателя е било спешно, тъй като
през юни е било необходимо да ползват склада, св. е знаел за двуседмичен срок
за изпълнение. Тъй като показанията не са основани на непосредствени
впечатления, не следва да бъдат кредитирани изцяло, но следва да се има предвид, че твърденията на ищеца за реализирана от
изпълнителя забава не са своевременно оспорени в отговора на ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК, доколкото в отговора изобщо не са релевирани възражения
по основателност на иска. Отговорът съдържа само възражения за недопустимост на
предявената претенция, поради което впоследствие направените възражения относно
твърдяните в исковата молба факти, включително относно готовност от негова
страна за изпълнение, се явяват преклудирани. Освен липсата на своевременно
оспорване на твърденията за забава, от представените доказателства е видно, че
изпълнителят изобщо не е предложил изпълнение, липсват и доказателства за
започнала дейност по изработка. Не са ангажирани доказателства и в подкрепа на
твърденията за неизпълнение на кредитора, изразяващо се в неоказване на
съдействие за изпълнение, а именно изготвяне на отворите за вратите в
договорените размери. Същевременно безполезността на изпълнението за
възложителя се установява от свидетелските показания, от които е видно, че с оглед
на сключения наемен договор възложителят като наемодател е следвало да осигури
врати на склада в кратки срокове, а именно до м.юни, поради което е ангажирал
друг изпълнител и е осигурил необходимите врати. Въз основа на приетата за
установена безполезност на изпълнението поради забава на изпълнителя следва
извода, че изявлението за разваляне на договора, обективирано в исковата молба,
е произвело действие по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
Що се касае до възраженията за
неизпълнение на кредитора, следва да се има предвид константна практика на ВКС,
обективирана в Решение № 64 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
558/2010 г., I т. о., ТК и Решение № 155 от 30.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
1819/2015 г., I т. о., ТК, съгласно която предпоставка за връщане на
даденото в която и да било от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е установяване на
отпадането на основанието, на неосъществяването му или на началната му липса.
Връщането на авансово платена сума (на която не съответства насрещна престация)
не би могло да бъде осуетено чрез възражение за неизпълнен договор. В това се
състои една от разликите между авансовото плащане и плащането на задатък или на
отметнината. Ответникът
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
за връщане авансово изплатената част от цената по неизпълнен и прекратен
договор, не може да прави възражение по чл. 83, ал. 1, предложение второ ЗЗД за
освобождаването му от отговорност, поради вината на кредитора за неизпълнението
на договора. Вината на кредитора е от
значение само при търсене последиците от неизпълнение на договорните задължения
на длъжника, евентуално при иск за обезщетение по чл. 82 ЗЗД, при който като правоизключващо
възражение по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, може да се разгледа
виновното поведение на кредитора. Въз основа на това разрешение следва да се
приеме, че предпоставка за връщане на авансовите суми е прекратяване на
договорната връзка, дори да е осъществено по инициатива на изпълнителя поради
кредиторова забава, както се твърди от
ответната страна, макар и след срока за отговор.
В случая липсва основание
да се счита, че на процесната сума е придадена функция на задатък. От текста на
издадената от изпълнителя фактура, въз основа на която е извършено плащането на
процесната сума, е видно, че се касае до аванс. Съществуването на
уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора. Ако договорът
съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума
обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в
случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството на задатък. В този
смисъл е решение № 71/09.07.2010 г. по т. дело № 726/2009 г. на ВКС, ТК, I т.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка
да бъдат придадени и на авансово платените суми, но в случая липсва основание
да се счита, че е направена уговорка в такъв смисъл. Авансовите суми се
приспадат от цената по договора, но при липса на насрещна престация, както е в
настоящия случай, и прекратено договорно правоотношение, подлежат на връщане.
Евентуални разходи, направени от изпълнителя, биха могли да бъдат претендирани при твърдение за
започнало изпълнение, но такава претенция не е предмет на настоящото
производство.
Въз
основа на така формираните изводи първоинстанционното решение следва да се
отмени изцяло и съответно предявеният иск да се уважи изцяло в претендирания
размер от 13 232,40 лв. ведно със законната лихва върху главницата с оглед
на акцесорния й характер. В съответствие с този изход от спора обжалваното
решение следва да се ревизира и по отношение на присъдените на страните
разноски, като се отмени в частта, с която са присъдени в полза на ответника
разноски, като искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде
уважено изцяло в претендирания размер 1529,30 лв. в съответствие с
представения списък по чл.80 от ГПК и приетите по делото писмени доказателства.
Възражението за прекомерност на
претендираното адв. възнаграждение, направено от въззивника, се явява
неоснователно с оглед на фактическата и правна сложност на делото пред
въззивната инстанция и сходството му с минималните размери по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/2004г.
С
оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство
се следват само на въззивника. С оглед на представените доказателства и списък
по чл.80 от ГПК следва да бъде присъдена сумата 1264,65 лв., включваща държавна
такса за въззивното обжалване и адвокатско възнаграждение.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2548/10.06.2019г. по гр.д. №16785/2018г. на ВРС, 35 състав, с
което e отхвърлен предявения от „БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Южна промишлена зона срещу „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД, ЕИК: *********, с адрес гр. Варна, жк „Чайка“ бл.
189, партер
иск за заплащане на сумата от 13232.40 лв. (тринадесет хиляди двеста тридесет и
два лева и четиридесет стотинки), представляваща заплатен на 28.05.2015 год.
аванс по Договор № 15022/ 25.05.2015 год. за изработка и монтаж на 4 бр. врати
на складово помещение, развален поради неизпълнение от страна на ответника, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД, както и в частта
за разноските,
като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД, ЕИК: *********, с адрес
гр. Варна, жк „Чайка“ бл. 189, партер ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛЯРД
КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Южна промишлена зона сумата 13232.40 лв. (тринадесет хиляди двеста
тридесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща заплатен на
28.05.2015г. аванс по развален поради неизпълнение Договор № 15022/ 25.05.2015
год. за изработка и монтаж на 4 бр. врати на складово помещение, на основание
чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД.
ОСЪЖДА „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД, ЕИК:
*********, с адрес гр. Варна, жк „Чайка“ бл. 189, партер ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛЯРД КОРАБОСТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Южна промишлена зона сумата 1529,30 лева, представляваща реализирани разноски пред ВРС и
сумата 1264,65 лв., включваща реализирани разноски пред
ВОС /държавна такса за въззивното
обжалване и адвокатско възнаграждение/, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280,
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: