О П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е № 186/21.03.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
МОНТАНА, касационен тричленен състав, в открито заседание на 10 март 2023 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова, КАД № 482/2022 г. по описа на Административен съд Монтана
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 281, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС.
Делото е образувано по касационна жалба от л.св. Ц.Ч.Е. ***,
чрез адв. В.К., АК Благоевград против Разпореждане № 423/21.10.2022 г. по
адм.д.№ 349/2022 г. на ІV състав на АдмС Монтана, с което искането му за
бездействие да му бъде предоставена подходяща работа е отхвърлено.
В с.з. процесуалният представител на касатора на първо
място счита, че е нарушена материалната предпоставка на закона, като съдът
неправилно е изследвал възможността и задълженията, които има администрацията
на затвора по отношение на предоставянето на работа на лишените от свобода. Позовава
се на допълнително представени в касационното производство Европейски правила
за работа, в които е посочено, че администрация има задължение за
предоставянето на работни места в израз на целите на изпълнение на присъдата, а
именно социализацията на лишения от свобода, неговата трудова реализация,
възможностите за професионална квалификация и последваща адаптация в
обществото. В тази връзка са събрани доказателства, че администрацията на
затвора и специално ЗОЗТ Бойчиновци, разполага с възможности за предоставяне на
работа, включително в периода, в който Е. е подал молба, да бъде назначен на
подходяща работа. От протоколите, събрани в настоящето производство, се
установява, че през м. август са назначавани лица на работни места
"хигиенист пред административната сграда", "помощник
готвач", "разносвач на храни" и "озеленител". Отделно са
събрани доказателства за това, че са били обявени и други свободни работни
места, включително "общ работник", "строител по поддръжка",
в последващ период след подаване на молбата. На 4 ноември комисията по
разпределение е назначила "общ работник", "хигиенист баня",
"хигиенист пред административната сграда", "бакар",
"дейност новопостъпил", каквото и работа да означава това, което
означава, че администрацията е разполагала с достатъчно свободни работни места,
на които са назначавани лишени от свобода. По отношение на молбата от 29 август
на Е. е видно, че по неговото искане администрацията на затвора не е взела
никакво становище. Следва да се отчете, че по тази молба е записано становище,
с обяснение за условията и критериите, на които трябва да отговаря л/св. Дали
има налице подходяща работа, дали отговаря на критериите, дали администрацията
има възможност за такава работа, каква е конкретната работа, няма обратна
кореспонденция. Още повече, че от това становище, не става ясно дали е
достигнало до л/св, за да може да бъде запознат с него и евентуално да изяви
правото си на защита срещу него, поради което му е ограничено правото на
защита, тъй като не става ясно дали може да обжалва изпълнението или
неизпълнението на критериите за конкретна работа или би се съгласил евентуално
с това. При това ограничение на правото на защита счита, че е налице процесуално нарушение на закона и това е още
едно касационно основание обжалваното разпореждане да бъде отменено като
незаконосъобразно. Предоставените по делото справки се разминават и се вижда,
че администрацията на затвора не извършва ясна и конкретна дейност относно
подбора на лишените от свобода, независимо от предоставените вътрешни критерии
за изпълнение, тъй като от тях се установява, че няма данни Е. да не отговаря
на критериите. Освен молбата през август месец, са подадени и други
допълнителни молби от Е., с конкретни искания за назначаване на конкретна
работа. За такива молби се събраха доказателства, в началото на октомври за
длъжността "строител поддръжка" и в края на октомври, за длъжността
"общ работник". По тези молби, от становището се установява, че лишения
от свобода Е. отговаря на условията, има достатъчно висок образователен ценз -
средно гимназиално образование, за да може по критериите да има предимство пред
останалите лишени от свобода. Въпреки това няма отговор на молбите на Е. по каква
причина не е бил назначен на свободно работно място. Затова счита, че е
доказано искането в исковата молба до съда, а именно администрацията да
бездейства по отношение назначаването на свободно работно място, въпреки
задължението й при изпълнението на присъдата да осигурява възможност и право на
труд независимо, че то не е императивно задължение за всеки един лишен от
свобода, но по принцип е задължение за всеки, който е направил такова искане и
отговаря за критериите за това. Към месец октомври лишеният от свобода не е бил
дисциплинарно наказван през последните три месеца, тъй като по приложените
справки, последното му наказание е било през май месец 2022 г. така, че към
октомври 2022 г. не са налице неизпълнение на критерия от последните три месеца
да е дисциплинарно наказван. Счита, че всички тези обстоятелства водят до
данни, че обжалваното разпореждане не е достатъчно мотивирано и от събраните
доказателства и в касационното производство се установяват именно
обстоятелства, които навеждат на доказване на бездействието на администрацията.
Моли да бъде отменено разпореждането, като им бъдат присъдени разноските по
делото в минималното възнаграждение. Моли за възможност за представяне на
писмени бележки.
Извън казаното от адвоката, л/св Ц.Е., доуточнява, че са направили
доста доказателствени искания за представяне на свободните щатни длъжности, от
които е видно с какво точно е разполагала администрацията на затвора, след като
е имала обявени два щата и половина в рамките на един месец от молбата му и
дали ги е имало като свободни към момента като според него ги е имало. За
психоложката държи да каже, че я знае като психоложка, но никога не е работила
с него, за да може да му даде адекватна оценка на психическото състояние,
най-малкото да има отношение по това
дали отговаря или не за даден вид работа. От първата инстанция,
първоинстанционния съдия не е съобразил, че българското законодателство не е в
унисон с европейските правила на затворите, които са приети с директива преди
15-16 години и не са съобразени с тях и това, което л/св имат право като
полагане на труд, с цел ресоциализация. Моли да бъда отменено
първоинстанционното определение и евентуално делото да се върне да го гледа
друг състав.
По исканата и дадена от съда възможност на адв. К. за
представяне на писмени бележки, такива не са представени.
Прокурор Галя Александрова дава мотивирано заключение, че
обжалваното разпореждане постановено по адм. дело № 349/2022 година по описа на
Административен съд Монтана е правилно. В хода на производството са изяснени
всички факти и обстоятелства, събран е необходимият обем доказателства, от които
не се установява и доказва спрямо лишения от свобода Е. да са извършени
действия, които да представляват нечовешко и унизително отношение, които да
обосновават нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и
такива за нарушаване на чл. 3 от ЗИНЗС, които да представляват извършено
незаконосъобразно действие или бездействие от страна на длъжностни лица от
ЗЗОТ Бойчиновци. Намира жалбата на Ц.Ч.Е. против Разпореждане №
423/21.10.2022 година по адм. дело № 349/2022 година по описа на Административен
съд Монтана за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок
и от легитимирано лице срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я прави
допустима за разглеждане.
За да остави без уважение искането от л.св. Ц.Ч.Е. ***, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Бойчиновци срещу Началникът на ЗОЗТ
Бойчиновци, затвора Враца, за установяване на бездействие/отказ от предоставяне
на подходяща работа, първоинстанционният съд е приел, че по делото няма спор,
че Е. многократно е подавал молби да му бъде предоставена подходяща работа,
вкл. изрично посочената такава от 29.08.2022 г. /л. 19 от делото/. Съгласно
представена справка изх. № 6149/17.10.2022 г., подписана от началника на ЗОЗТ
Бойчиновци, към тази дата в щата на ЗОЗТ е имало едно свободно работно място за
длъжността “строител- поддръжка“, но същото не е било обявено, т.к. не е имало
сключен договор за строителни материали, т.е. молбата от 29.08.2022 г. е
подадена без да е имало обявено работно място. В с.з. твърди, че впоследствие
това място е било обявено на 03.10.2022 г., по която има подадена нова молба от
05.10.2022 г. В контекста на приложимото право и от анализа на събраните
доказателства първоинстанционният съд счита, че не са налице действия и
бездействия на ответника, нарушаващи забраната за изтезания, жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 5, вр. с чл.
163, ал. 2 от ППЗИНЗС за включване на подсъдимите в трудова дейност се изисква
изрично писмено изявено желание, обективирано в заявление за кандидатстване за
работа, подадено до началника на затвора чрез инспектора по социални дейности и
възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище. Регламентираната
процедура във връзка с правото на труд на лишените от свобода предвижда и
участие на комисията по чл. 35 от ППЗИНС, която разпределя кандидатите по
обекти като преценява оценката по чл. 55, ал. 2 от или
предложението на ИСДВР, а за назначаването на работа, началникът на затвора
издава писмена заповед /арг. чл. 165, ал. 1 вр. с чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от
ППЗИНЗС/. От горното следва, че правомощията на задължените субекти не изискват
издаване на индивидуални административни актове, а съставляват фактически
действия и бездействия по см. на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, а именно:
действия и бездействия на началника на затвора във връзка с възможността на
заявителя Е. да упражни правото си на труд, изразяващи се в откази да назначи
същия на работа, за която е кандидатствал с подадените молби. Преценката на
процесните фактически действия и бездействия за съответствие със закона, вкл.
във връзка със забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, обосновава изводи за
законосъобразност на същите, респ. за неоснователност на искането за
прекратяването им. Релевираното поведение на ответника, съставляващо
непредоставяне на подходяща работа, не е незаконосъобразно. Полагането на труд,
е право на лишените от свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС.
С разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на
лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а
според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се
определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се
вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и
работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и
предпочитанията му, т.е. на правото на труд не съответства задължение за
администрацията непременно да осигури работа на лишения от свобода. Следва, че
изпълнението на горното задължение не е безусловно, а зависи от обстоятелства и
предпоставки, които са от обективен и субективен характер. Обективни са съществуващите
възможности за работа, вкл. вида и тежестта на трудовата дейност, откритите
работни места и условията на труд. Субективни са останалите критерии по чл.
172, ал. 2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията чрез комисията по
чл. 35 от ППЗИНЗС. Според чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в
трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото
общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП „Фонд затворническо дело“
и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, като
в ал. 7 /нова/ изрично се посочва, че приоритетно се разглеждат заявленията за
работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани
трудови качества. Процедурата по обявяване на работните места, кандидатстването
за заемане на същите и за избор на кандидатите е надлежно уредена в чл. 164,
ал. 2 – ал. 7 от ППЗИНЗС, а в ал. 3 изрично се сочи, че включването на лишените
от свобода в трудова дейност се извършва след оценката на риска. Последният е
задължителен критерий за преценка и формиране на решение на комисията по чл. 35
от ППЗИНЗС, която разпределя лишените от свобода по работни обекти. В този
смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 1 от ППЗИНЗС, според която решенията на
комисията се вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС при
първоначално назначаване на новопостъпилите или по предложение на съответния
инспектор социални дейности и възпитателна работа. В контекста на изложеното и
предвид събраните доказателства, вкл. данни за налагане на дисциплинарно
наказание на Е. се доказва неправомерно поведение на същия, нарушаващо
установена дисциплина. По аргумент от чл. 164, ал. 7 от ППЗИНЗС, неспазването
на реда и дисциплината от лишените от свобода е допълнително основание същите
да бъдат спрени /изключени/ от трудова дейност, за което също са приложени
доказателства. От анализа на събраните доказателства в контекста на цитираните
нормативни разпоредби, се установява, че бездействие на Началника на ЗОЗТ
Бойчиновци, затвора Враца за осигуряване възможността на заявителя да упражни
правото си на труд, предвид молба от 29.08.2022 г., не е налице. За прецизност следва да се посочи,
че наведените от пълномощника адв. К.
доводи за необоснованост на за мълчалив отказ
на началника на ЗОЗТ Бойчиновци, не кореспондират със задължение на
същия да се произнася по заявеното искане за предоставяне на работа, т.к. към
момента на подаване на молбата 29.08.2022 г., не е имало обявено свободно
работно място. Налице е преценка на администрацията на съществуващите
възможности за работа, индивидуалните качества и поведение на заявителя, с
оглед критериите по чл. 163 и сл. от ППЗИНЗС, а обратните доводи са
неоснователни. По делото не са доказани твърденията за назначаване на работа на
лишени от свобода, които не отговарят на законовите изисквания, т.е. различно
третиране по субективна преценка. Следва, че оспорените действия и бездействия
на ответника във връзка с правото на Е. на подходяща работа, са
законосъобразни. Изводите са за недоказаност на поведение на длъжностното лице
в ЗОЗТ Бойчиновци, което да нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и НК, респ. за
неоснователност на предявеното искане.
В касационното производство са представени допълнително
изискани от касатора писмени доказателства, от които се установява, че за
периода август – октомври 2022 г. касаторът е подавал три броя молби, а именно:
на 19 08 2022 г. за назначаване на работа по чл. 80 от ЗИНЗС; на 29 08 2022 г.
(вх. № 5362) за назначаване на подходяща работа без да има обявено свободно
работно място и 26 10 2022 г. за назначаване на работа на ½ щат на ЗОЗТ
като общ работник. Представени са още и две обяви за свободни работни места от
ЗОЗТ Бойчиновци, а именно: от 18 08 2022 г., т.е. преди спорната дата 29 08
2022 г., която е за работни места по чл. 80 от ЗИНЗС и от 25 10 2022 г., т.е.
значителен период след процесната дата 29 08 2022 г., която е за длъжността
„общ работник” - 1/2 щат на ЗОЗТ Бойчиновци. Представени са и критериите за
подбор на лишените от свобода за назначаване на работа съгласно чл. 77 и чл. 80
от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС.
Първоинстанционното производство е започнало по молба на
касатора – л/св Ц.Е., който е поискал прекратяване на бездействия от страна на
Началник на ЗОЗТ Бойчиновци, с които му се отказва предоставянето на подходяща
работа. Въз основа на дадено разпореждане от 14 09 2022 г., ІV състав при
Административен съд Монтана, с което молбата на л/св Ц.Е. е оставена без
движение и са му дадени конкретни указания, включително да уточни какво обжалва,
същият уточнява, че обжалва отказа на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци да му
предостави подходяща работа, съгласно чл. 41 от НК и чл. 77 от ЗИНЗС, като е поискал
от съда да изиска от Началник на ЗОЗТ Бойчиновци подадената молба с вх. №
5362/29 08 2022 г., което е направено. С оглед на така заявеното, този състав
счита, че предмет на образуваното производство е единствено бездействие/отказ
на Началник на ЗОЗТ Бойчиновци да предостави подходяща работа по подадената от
л.св. Ц.Ч.Е. молба с вх. № 5362 от 29 08 2022 г.
С оглед на така очертания предмет, който се определя от
всеки молител/жалбоподател, този касационен състав счита, че за да бъде
предоставена подходяща работа на определен л/св, от една страна следва да има разкрито
работно място, а от друга лишеният от свобода да е заявил желание да заеме това
работно място. В подадената от л.св. Ц.Ч.Е. молба до Началник на ЗОЗТ
Бойчиновци, чрез ИСДВР, за започване на подходяща работа с вх. № 5362/29 08 2022
г., няма конкретно изявено желание за заемане на конкретно работно място. Всяко
искане, за да бъде преценено дали е основателно или не, следва да бъде
конкретно, т.е. да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които освен, че го
отграничават от други аналогични такива искания, определят предмета на
евентуално породилият се спор. В случая подадената молба изразява общо желание,
без да е ясно какво съдържание влага молителят (л/св Ц.Ч.Е.) в
понятието „подходяща работа”, т.е. коя работа счита за подходяща за него, респ.
кое конкретно „подходящо” работно място желае да му бъде предоставено да
изпълнява. В тази връзка по делото, включително с представените писмени
доказателства пред касационната инстанция безспорно е установено, че в периода
на подадената молба – 29 08 2022 г. не е имало разкрито работно място, което да
може да бъде заемано от който и да било л/св, включително и от касатора. След
като безспорно по делото се установява липсата на обявено работно място в
период на подадената от касатора молба, то становищата по същата тази молба,
остават без правно значение.
По отношение на молбите от 19 08 2022 г. и 26 10 2022 г. по
обявени свободни работни места, то този състав на съда счита, че причините
поради които л/св не е назначаван на работа, въз основа на същите, са извън
очертания от касатора предмет на спора, така както е заявен в първоначално
подадената от него жалба (наименована молба вх. № 1896 от 14 09 2022 г.) и
последващото негово уточнение от 23 09 2022 г. или извън предмета на настоящото
производство. В тази връзка и с оглед очертания предмет, всички заявени искания/твърденияь/възражения
от касатора и неговият процесуален представител адв. К., извън подадената молба
от 29 08 2022 г., остават ирелевантни, като неотносими към предмета на делото.
Касационната инстанция не установява нарушения на правата
на л/св Ц.Е., включително и по представените от него международни актове. С
оглед на това следва да се отбележи, че нито един нормативен акт, бил той от
бьлгарското законодателство или международно действащ такъв, не вменява
задължения на затворническата администрация за осигуряване работа на всеки един
лишен от свобода. Тази администрация има задължение да се стреми да осигурява
достатъчно полезна по естество работа, а в случая този стремеж не се спори да
не е налице, с оглед обявяването на различни работни места в различен период от
време. Възможността за осигуряване на работа е само и единствено възможност, не
и императивно задължение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.281, ал. 1 и
ал. 2 от ЗИНЗС, настоящата касационна
инстанция
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Разпореждане № 423/21.10.2022
г. по адм.д.№ 349/2022 г. на ІV състав на АдмС Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: