Р Е Ш
Е Н И Е-5
Гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
16.02.2021 г.
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря А.А........................................... и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело № 29
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производствато е по Чл.432 Кодекса за
застраховането (пряк иск на увреденото лице ).
Делото е образувано по исковата молба на В.Е.Д. с ЕГН:********* със съдебен адрес ***,
партер, офис. чрез: адв.М.В.Г. *** против „З. „Б. И.""АД ЕИ.К. със
седалище и адрес на управление : гр.С. с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се поддържа ,че лицето В. Ц. П. с
ЕГН:********** на 10.01.2019г. около 20 часа на път II -14 в землището на с.Б.
Р., на километър 9+150 движейки се в посока от с.Б. Р., общ.В. обл.В. към с.В.
причинило пътно транспортно произшествие /ПТП/ при управление на МПС лек
автомобил марка „Рено", модел „Трафик" с рег.№ ВН .. АА - собственост
на фирма „И.-Вд"ЕООД със седалище в гр.В. в нарушение правилата за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, което се установявало от приложеното
влязло в сила на 02.05.2019г. Решение №1 55/16.04.2019г. по АНД №372/2019г. на
РС-В..При станалото ПТП ,предизвикано от П. ,на ищеца били нанесени значителни травматични увреждания, от
което той претърпял и понастоящем търпи значителни неимуществени вреди, както и
имуществени вреди.
Виновен за така настъпилото ПТП и причинените ми
травматични увреждания е водачът В. Ц. П..
С влязло в сила на 02.05.2019г. Решение
№155/16.04.2019г. по АНД №372/2019г. на РС-В., обвиняемият В. Ц. П. с ЕГН:******
е признат за виновен в това, че на 10.01.2019г. на път II -14 в землището на
с.Б. Р., на километър 9+150 движейки се в посока от с.Б. Р. към с.В. при
управление на МПС лек автомобил марка „Рено", модел „Трафик" с рег.№
ВН АА - собственост на фирма „И.-Вд"ЕООД
със седалище в гр.В., нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП загубил
контрол върху автомобила, вследствие на което навлязъл в насрещната пътна лента
и ударил движещия се в посока от с.Б. към с.Б. Р. лек автомобил марка „Алфа Ромео",
модел „156" с рег.№ВН..АА собственост на Н. С. В. от с. С., управляван от ищеца-В.Е.Д.
и по непредпазливост му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десен
долен крайник в резултат на многофрагментно счупване на колянното капаче на
десния крак.
Вследствие на
настъпилото ПТП и причинените увреждания
ищецът претърпял значителни, много силни
и продължителни болки и страдания, които изпитвал и понастоящем, психически
стрес и страх за живота и здравето си, както и причинени неудобства и
затруднения в ежедневното обслужване,
промяна в начина на живот, ограничени социални контакти, както и вреди от
имуществен характер, които неимуществени и имуществени вреди не били репарирани
от ответника до днес.
Твърди ,че на 10.01.2019 г. непосредствено след ПТП от
удара изпитал много силни и остри болки в десния крак, не можел да си движа
крака и да стъпвам на краката си, имал болки и охлузвания и в левия крак и в
главата, изпитвал болки в тялото - гръдния кош и врата и бил откаран в ЦСМП гр.В. от преминаващ автомобил.
След преглед и ренгенови снимки лекарите му казали, че колянната капачка на
десния крак е раздробена, поставили диагноза - многофрагментто счупване на
колянното капаче на десния крак, за обездвижване на крака поставили гипсова шина и ищецът бил насочен
за оперативно лечение към болница – У.Н.И.П."ЕАД гр.С.. Видно от епикриза
№1529/2019г., издадена от У."Н.И.П."ЕАД
през периода 12.01.20! 9г. до 16.01.2019г. ищецът бил на болнично лечение. На 12.01.2019г.му била
извършена спешна операция.
От така настъпилото ПТП и получените травматични
увреждания, счупвания и извършената операция ищецът твърди ,че изпитва много
силни непоносими, болки и страдания. Бил изпаднал в шок, изпитвал страх за живота и здравето си и се чувствал объркан
от това ,което става с него. От преживяното имал неспокоен сън и сънувал
кошмари, който били подсилени и от обстоятелството, че при ПТП детето му .П. В.
Е. било в колата. Изпитвал страх, че ще остане инвалид, неспособен да се грижа
за себе си, за детето и семейството ми. Изпитал много неудобства и ограничения
в ежедневното си обслужване. Бил безпомощен, не можел да се обслужвам в
елементарните ежедневни нужди и трябвало
да разчита на чужда помощ. Бил принуден да използвам помощни средства в
обслужването си - подлога, уринатор, патерици. След операцията и
вертикализирането изпитвал много силни
болки в дясното коляно и в целия крак. Имал ограничения в подвижността на
десния крак ,не можел да си сгъвам крака, което ограничение останало и до днес.
45 дни след операцията бил с имобилизациона шина и
помощни средства.
Спазил предписаното му медикаментозното лечение
/антикоагуланти и болкоуспокояващи средства/ и рехабилитация , но болките не
отшумявали въпреки обезболяващите лекарства, които взимал.У дома не можел да се
обслужва сам и го подпомагала, като се грижела за него съпругата му Д. П. Н. и нейната майка Л. С. П.,
които непосредствено го обслужвали и се грижели за него.Те го подпомагали в
ежедневието - пазарували и му приготвяли храна, купували му медикаментите,
помагали му за обличане, почиствали дома и перяли дрехите ми, подпомагали го в
ежедневния тоалет във връзка с поддържане хигиената , подпомагали го за
физиологичните му нужди, от което състояние настъпили промени и в емоционалното
му състояние-бил нервен и неразговорлив, изпитвал гняв и срам. От
продължителния период на лечение изпитвал ежедневни болки в цялото тяло.
Състоянието му не се подобрявало, имал болки, оток и
невъзможност да движи десния си крак, не можел да ходи нормално, походката му била
неправилна ,влачеща, поради което отново потърсил лекарска помощ ,като извършил
консултация с д-р Б.Т., видно от амбулаторен лист №283/27.02.2019г. и бил
насочен за рехабилитация.
Поради влошеното му състоянието се наложило да проведе
рехабилитация в болнични условия през периода от 20.03.2019г. до 27.03.2019г.,
видно от Епикриза на МБАЛ ..С. П."АД-В. на отделение по физикална и
рехабилитационна медицина.Спазил така предписаното му медикаментозно лечение и
ХДР, посочени в епикризата. У дома продължил лечението си ,като правел
ежедневни упражнения, раздвижвания, масажи, но кракът не се възстановил напълно.
Въпреки продължителният период на възстановяване,
който продължил повече от 10 месеца и медикаментите, лекарствата които взимал,
рехабилитацията, която правел, болките
не отшумяли,имал затруднена походка, поради което отново потърсил
лекарска помощ и извършил друг курс на рехабилитация , видно от Амбулаторен
лист №001408/18.12.2019г. на д-р Б.Т. и Амбулаторен лист№000882/1 9.12.2019г.
на д-р Г.Ф. . Кракът продължавал да го боли и бил оточен и болезнен.Въпреки адекватното лечение останали
трайни ограничения в движението на дясна колянна става, като не можел да сгъва
крака си и да кляка.
Ищецът твърди ,че е млад мъж, а от травмата и направената операция на десния ми крак останали трайни
неприятни, загрозяващи белези, които го
потискали и изпитвал притеснение когато
през лятото облича къси панталони поради
горещините и когато трябва да се съблече и да посещава басейни.Останали трайни
изменения и в обема на десния му крак.
Възстановяването на ищеца продължавало, като и към настоящия момент той
не се чувствал добре физически и емоционално.
И към настоящият момент той изпитвал ежедневни болки, които били по-силни при
промяна и застудяване на времето, при физическа преумора от по- дълго ходене и
при физическо натоварване с по-големи тежести. Останали трайни дефинитивни
изменения в походката му, флексионна контрактура-невъзможност да сгъва крака си
и да кляка напълно, не можел да тича,имал деформирана дясна колянна става,както
и ограничения в движението на десния крак,
които изменения били трайни и не можели да се възстановят. Вследствие на тези
трайни изменения ищецът не можел да шофира повече от 30 минути, което
допълнително го тормозело и затруднявало придвижването му и обслужването на
семейството.
Ищецът твърди ,че в следствие на така получените травматични
увреждания претърпял и ограничения в нормалния си начин на живот. Не можел да
се грижи за детето си и да подсигурява издръжка, както и за семейството, което
много го потискало и депресирало, чувствал се малоценен и неспособен. Настъпила
промяна и ограничение на социалните му контакти с приятели и познати,
невъзможност да упражнява физическа дейност ,да поддържа къщата и домакинството
.Била налице невъзможност да си намери работа, подходяща за здравословното му и
физическо състояние.
От увреждането ищецът твърди ,че претърпял и имуществени вреди в общ размер на
695лв. За лечението му и извършване на операцията той извършил разходи за избор
на екип, за извършване па операцията, на стойност 637лв., видно от фактура
№**********/16.01.2019г. и приложения фискален бон от 16.01.2019г., заплатил
потребителска такса в размер на 23.20лв. ,видно от фактура
№**********/16.01.2019г. и приложения фискален бон от 16.01.2019г. ,и четирите
документа издадени от УМБАЛ „Н.И.П."ЕАД. За болничната рехабилитация в
МБАЛ"С. П."АД-В. заплатил потребителска такса в размер на 34.80лв.,
видно от приложената фактура №**********/21.03.2019г. от МБАЛ"С. П."АД-В.
ведно с фискален бон за 34.80лв.
Така извършените от него разходи представлявали
имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка от травматичните
увреждания при така настъпилото ПТП и не били репарирани до днес от ответника.
Към датата на ПТП - 10.01.2019г. за лекият автомобил с
който било причинено ПТП - лек автомобил марка „Рено", модел „Трафик"
с рег.№ ВН..АА между собственика фирма „И.-Вд"ЕООД и ответника в качеството
му на застраховател имал редовно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
материализиран в застрахователна полица №ВG/02/118002443460 от дата: 18.08.2018г. и валидна до
05.03.2019 г. и към датата на ПТП и увреждането
-10.01.2019 г., за което обстоятелство било налице признание от страна
на ответника, видно от водената кореспонденция по образуваната писмена
застрахователна претенция-писмо изх.№НЩ-5124/02.07.2019г., писмо
изх.№НЩ-9120/11.12.2019г. , електронна справка от сайта на Г. ф. от дата
23.05.2019г. и от Писмо на Комисия за финансов надзор
изх.№91-02-1460/06.01.2020г.
Гражданската отговорност на виновното лице В. Ц. П.,
причинило вредите като автомобилист към датата на произшествието 10.01.2019г.
била обект на застрахователно покритие при ответника, като последица от
сключения застрахователен договор, поради което ищецът като пострадало лице имал
право на пряк иск срещу ответника-застраховател на основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди ,че е провел процедурата по чл. 380 Кодекс за
застраховането/КЗ/. На 14.06.2019г. в офис на ответника в гр.В. предявил
писмена застрахователна претенция до ответника със заявление
вх.№НЩ-4655/14.06.2019г. с приложени описаните доказателства за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди.
Въпреки надлежно приложените документи към заявлението
включително и влязло в сила на 02.05.2019г. Решение №155/16.04.2019г. по АНД
№372/2019г. на РС-В. ответникът с писмо изх.№НЩ-5124/02.07.2019г. му указал да
представи Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и медицински
документи ,доказващи получените увреждания, каквито всъщност бил представил с
първоначалното заявление. На 18.07.2019г. пълномощникът по застрахователната
преписка адв.Г. Г. бил представил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 10.01.2019г.
Сочи ,че законоустановеният преклузивен тримесечен
срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за окончателно произнасяне по
застрахователната претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" бил изтекъл на
14.09.2019 г.Поради непроизнасяне от страна на ответника по предявената застрахователна
претенция до изтичане на тримесечния преклузивен срок и за нарушаване на
разпоредбите на КЗ ищецът сигнализирал
Комисията за финансов надзор с жалба по случая.
На 12.12,2019г. от ответника получил писмо
Изх.№НЩ-9120/11.12.2019г. ,с което го уведомявали, че по заведената щета №********** представената банкова сметка *** /или закрита и че следва да
представи актуална банкова сметка ***телно обезщетение, за размера на което не
бил уведомен, не бил посочен нито в цитираното писмо, нито в друга
кореспонденция. Още същият ден 12.12.2019г ищецът извършил справка в банката
относно посочената по преписката банкова сметка ***, че банката-„Ю. Б."АД
служебно е закрила банковата му сметка без да го уведоми, видно от
удостоверение изх.№501-263/12.12.2019г. Същият ден 12.12.2019г. ищецът твърди
,че веднага открил нова банкова сметка *** „Ю. Б."АД, която посочил и
представил служебна бележка на ответника на 13.12.2019г. с писмено заявление в
офиса в гр.В. ,в което изрично уведомил ответника, че ако определеното от него
застрахователно обезщетение е несправедливо и не репарира претърпените от мен
неимуществени и имуществени щети ,ще предяви искова претенция пред надлежния
съд.
На 09.01.2020г. ищецът получил отговор от Комисията за
финансов надзор с писмо изх.№91-02-1460/06.01.2020г.относно депозираната от
него жалба. От отговора узнал, че от извършената проверка по образуваната
застрахователна преписка ответникът е определил застрахователно обезщетение в
размер на 5 000лв., което обезщетение за него било явно несправедливо и не репарирало
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди и с което не бил съгласен. Комисията за финансов надзор
била установила, че ответникът е нарушил разпоредбите на КЗ относно сроковете
за произнасяне и че не се е произнесъл в срок , което било основание за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
До настоящият момент ответникът не го бил уведомил за
определеното от него застрахователно обезщетение,с размера на което не бил
съгласен, както и не му бил изплатил никакво застрахователно обезщетение.
Предвид горните факти и обстоятелства за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящата претенция пред съда за разрешаване на спора.Претендираната от него
сума в размер на 50 000лв./петдесет хиляди лева/ била справедливо обезщетение,
репариращо претърпяните от него неимуществени вреди вследствие на нанесените му
травматични увреждания, които търпял и към момента. Поради неизпълнение на
задължението на ответника за репариране на претърпяните от него имуществени и
неимуществени вреди от непозволеното увреждане в претендиралия размер, същият бил
изпаднал в забава ,считано от 14.09.2019г., след изтичане на тримесечния
преклузивен срок за произнасяне съгласно чл.497,ал.1 от КЗ, поради което дължал и обезщетение в размер на законната
лихва върху претендираната сума от 50 000лв. от деня на забавата, т.е. считано
от 14.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Застрахователният договор, съгласно чл.492 от КЗ,
материализиран в сключената застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите през 2018г. бил сключен
за минимална застрахователна сума /лимит на отговорност/ по задължителната
застраховка : за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт – 10 000 000лв за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
Иска се да бъде постановено съдебно решение ,с което
да се осъди ответника „ЗД „Б. И.""АД
с ЕИ.К., със седалище и адрес на управление: гр..С. да заплати на ищеца на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от
50 000лв./петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му
телесни увреждания, както и сумата от 695лв. /шестстотин деветдесет и пет
лева/-имуществени вреди, които са получени в причинно следствена връзка с ПТП,
настъпило на 10.01.2019 г. на път II-14 в землището на с.Б. Р., общ.В., обл.В.
на километър 9+150 , виновно причинено от водача В. Ц. П. при управление на лек
автомобил марка: „Рено", модел: „Трафик", с рег. № ВН АА, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при ЗД „Б. И. с полица №ВG/02/118002443460
, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.09.2019 г. до
окончателното издължаване.
Иска се да бъде осъден ответникът да
заплати направените по делото разноски, както и да заплати на адв.М.В.Г.
*** на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение
в размер на 2330лв., от които 2030лв. - за иска за неимуществените вреди плюс
300лв. за иска за имуществени вреди , изчислено съобразно чл.7,ал.2,т.2 и т.4
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения
за договорената и оказана безплатна
правна помощ по чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, съобразно приложения
договор за правна защита и съдействие №********** от 14.05.2020г.
Към исковата молба са приложени :
1. Заявление
до ЗД"Б. И. вх.№НЩ-4655/14.06.2019г.
2. Проверка
за сключена застраховка Гражданска отговорност" в Г. ф. от
23.05.2019г.,чрез интернет достъп
3. Решение
№155/16.04.2019г. по АНД №372/2019г. на РС-В. влязло в сила на 02.05.2019г., ведно
с мотиви към решението.
4. Лист за
преглед на пациент в спешно отделение №000624от 10.01.2019г.
5. Допълнителен
лист към Лист за преглед на пациент в спешно отделение №624
6. Искане за
образна диагностика от 10.01.2019г. ведно с приложен диск за образно изследване
7. Епикриза,
издадена от УМБАЛСМ"П."ЕАД
8. Амбулаторен
лист №283/27.02.2019г. от д-р Б.Т.
9. Амбулаторен
лист № 134/06.03.2019г. на д-р Е. П.
10. Епикриза,
издадена от МБАЛ"С. П."АД-В.
11. фактура
№**********/16.01.2019г. от У."П."ЕАД за 637лв.,ведно с фискален бон
за 637лв за избор на екип оперативни процедури
12. фактура
№**********/16.01.2019г. от У."П."ЕАД за 23.20лв.,ведно с фискален
бон за 23.20лв за потребителска такса
13. фактура
№**********/21.03.2019г. от МБАЛ"С. П."АД-В. за 34.80лв., ведно с
фискален бон за 34.80лв за потребителска такса
14. Протокол
за оглед на местопроизшествие от 10.01.2019г. на ОД на МВР-В. №3633М-11/19
15. Нотариално
заверено пълномощно от В.Е.Д. с рег.№1137/10.06.2019г. на нотариус А. А. с
рег.№488 от Нотариалната камара
16. Документ,
удостоверяващ посочената банкова сметка ***.06.2019г.
17. Писмо на
ЗД".Б И. изх.№НЩ-5124/02.07.2019г
18.Уведомление гражданска отговорност от дата
18.07.2019 по щета №НЩ-4655/14.06.2019
19. Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 10.01.2019г
20. жалба до
Комисия за финансов надзор , ведно със системен бон та „Б. п."ЕАД от
22.11.2019г.
21. Писмо на
ЗД"БУЛ ИНСАД изх.№НЩ-9120/11.12.2019г
22.Удостоверение изх.№501-263/12.12.2019 на „Ю. Б.АД
23. Уведомление
гражданска отговорност от дата 13.12.2019 по щета №НЩ-**********
24. Заявление
до ЗД"Б. И.
25.Служебна бележка от 12.12,2019 на „Ю. Б."АД за
банкова сметка *** В.Е.Д.
26. Писмо от
Комисия за финансов надзор изх.№91-02-1460/06.01.2020г
27. Амбулаторен
лист №001408/18.22.2019г. от д-р Б.Т.
28. Амбулаторен
лист №000881/19.12.2019г. от д-рГ.Ф.
Ответникът ЗД
„Б. И.“АД е представил отговор на исковата молба (л.46-48 от делото) чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. - САК;
съдебен адрес:***,в който отговор се оспорва изцяло същата по основание и размер
.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска
отговорност" на автомобилистите за
процесният автомобил „Рено", с рег. № ВН АА.Твърди се ,че дружеството е определило и
заплатило обезщетение на ищеца, което напълно
репарира вредите .
Сумата била в
размер на 5 000
лева, за което се представя платежен документ.
Вредата на ищеца била обезщетена с платената по доброволен ред сума и
настоящата претенция се явявала неоснователна.
С оглед влязлото в сила решение по НАХД № 372/2019
година на Видински РС не се оспорва механизма на ПТП, като се поддържа,че представените по делото доказателства имат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Ако и доколкото бъдел установен фактът на противоправно
поведение, осъществено от водача на МПС,се поддържа ,че ПТП и произтеклите от него вреди са
съпричинени от самия пострадал, който с поведението си бил създал предпоставки
и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.Твърди
се,че настъпилите увреждания на В.Д. не
са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Рено",
с рег. № ВН АА. Налице било съпричиняване от страна на пострадалия, който бил
пътувал без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания
на ЗДвП, като степента на приноса на пострадалия бил значителен. Твърди се, че
е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия
пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичали по вид и
степен и от собственото му противоправно поведение. При правилно поставен
предпазен колан вредите или не биха настъпили или щели да бъдат в значително
по-лека степен.
Не се оспорват твърденията, че
в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата
молба телесни повреди по вид и степен.
Оспорват се твърденията, че получените в следствие на
ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Оспорват се твърденията, че оздравителният процес да е бил
продължителен, като се поддържа ,че той е бил в рамките на нормалното. В случай, че се
установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес се твърди,че същото е следствие на поведението и
неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на несвързани
с процесното събитие предходни заболявания, които нямат връзка с ПТП.
На следващо място се оспорва предявеният иск и по размер. Твърди се , че претендираната с исковата молба сума в
размер на 50 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената
практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на
принципа на справедливостта, заложен
в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" била
функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД.
Иска се при определяне на обезщетението да бъдат взети
предвид следните обстоятелства: възрастта на пострадалото лице, бързото му
възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на
трайни или пожизнени последици за здравето му.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят исковите
претенции на В.Д. като изцяло неоснователни
и недоказани. Евентуално се прави искане за намаляване на размера на
претендираното обезщетение с оглед възраженията.
Претендират се и направените в производството
разноски.
С определение от 20 юли 2020 г. е конституирано като
трето лице-помагач на страната на ответника О. В. .
В с.з.на 25.09.2020 г. е конституирано трето лице помагач на страната на ответника
ЗД“Б. И.“АД –Агенция „П. и.“ със седалище и адрес за призоваване гр.С. .
Третите лица помагачи изразяват становище за липса на
принос при причиняването на имуществените и неимуществените вреди на ищеца.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
На 10.01.2019г. около 20 часа на път II -14 в
землището на с.Б. Р. на километър 9+150 лицето В. Ц. П. с ЕГН ********** движейки
се в посока от с.Б. Р. общ.В. обл.В. към с.В. причинил пътно транспортно
произшествие /ПТП/ при управление на МПС лек автомобил марка „Рено", модел
„Трафик" с рег.№ ВН . АА - собственост на фирма „И.-Вд"ЕООД със
седалище в гр.В. в нарушение правилата за движение по пътищата, установени в
ЗДвП,при което на ищеца били причинени значителни травматични увреждания.
С влязло в сила на 02.05.2019г. Решение
№155/16.04.2019г. по АНД №372/2019г. на РС-В., обвиняемият В. Ц. П. с ЕГН:******
е признат за виновен в това, че на 10.01.2019г. на път II -14 в землището на
с.Б. Р., на километър 9+150 ,движейки се в посока от с.Б. Р. към с.В. при
управление на МПС лек автомобил марка „Рено", модел „Трафик" с рег.№
ВН. АА - собственост на фирма „И.-Вд"ЕООД със седалище в гр.В. нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и
-чл.20,
ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението и в следствие на тези нарушения при
движение с несъобразена с атмосферните условия /силен снеговалеж/ и състоянието
на пътя /непочистен и неопесъчен, със снежна покривка с височина около 10-15
см./ със скорост от 58 километра в час, загубил контрол върху автомобила,
вследствие на което навлязъл в насрещната пътна лента и ударил движещия се в
посока от с.Б. към с.Б. Р. лек автомобил марка „Алфа Ромео", модел
„156" с рег.№ВН .АА собственост на Н. С. В. от с. С., управляван от ищеца В.Е.Д. и по непредпазливост му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на
десен долен крайник в резултат на многофрагментно счупване на колянното капаче
на десния крак- престъпление по чл.343. б"б", предл.2 във вр. с
чл.342,ал.1 от НК във вр. с чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, за което и на основание
чл.78а, ал. 1 от НК съдът го освободил от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „ГЛОБА" в размер на 1500лв.
С оглед разпоредбата на Чл.300 ГПК
Окръжен съд-В. намира за необходимо да възпроизведе мотивите към решението,в които се казва следното :
„На 10.01.2019г., около 20.00 часа пострадалият -
свидетелят В.Е.Д. тръгнал с управлявания от него лек автомобил „Алфа
Ромео" с рег. № ВН . АА в посока от гр. К. към гр. В.. Управлявал със
сравнително ниска скорост - около 40 км/час поради лошото време - снеговалеж и
лошата пътна обстановка - непочистен и неопесъчен път. Около 20.30 ч. в
участъка между селата Б. и Б. Р. забелязал лек автомобил „Рено График" с
рег. № ВН .. АА да се движи в платното за насрещно движение и бързо да
приближава. След левия завой в посока към гр. К. последният поднесъл, минал в
насрещното платно за движение и блъснал автомобила на свидетеля Д.. Обвиняемият
П., който управлявал причинилия ПТП автомобил ,веднага слязъл и помогнал на
пострадалия да извадят от автомобила малолетния син на Д.. Пострадалият и
детето били транспортирани в МБАЛ-В. от преминаващ автомобил, движещ се в
посока към гр. В., а обвиняемият П., който междувременно сигнализирал на тел.
112 за настъпилото ПТП ,останал на място да изчака полицаите от ОД на
МВР-Видин, както и група за извършване на оглед.
Малко по-късно на мястото на ПТП пристигнали мл.
автоконтрольорите от сектор „ПП" при ОД на МВР-В. - свидетелите Б. и В.
Обвиняемият П. бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство като резултатът бил отрицателен.
От свидетелските показания на свидетелите- Б. Б.,Б. В.,
В.Д., приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК се установява, че именно обвиняемият е
управлявал МПС на въпросната дата, като е причинил ПТП, при което на
пострадалия Д. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на десен
долен крайник в
резултат на многофрагментно счупване
на колянното капаче на десния крак.
Съдът дава вяра на горните свидетели, тъй като
показанията им са логични, подредени, взаимно се допълват, същите пресъздават
непосредствените си впечатления от проверката на място /за първите двама/, а за
третия от тях- като участник в настъпилото ПТП. Същите се подкрепят по между си
и не си противоречат.
Горната фактическа обстановка се подкрепя и от
събраните писмени доказателства-приобщени по делото по реда на чл. 283 от НГЖ,
а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, СМЕ,
автотехническа експертиза, свидетелство за съдимост.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза е видно, че на В.Д. е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния долен
крайник вследствие на многофрагментарно счупване на колянното капаче.
Видно от заключението на назначената авто-техническа
експертиза, причина за настъпването на ПТП е управление с несъобразена с
пътните условия скорост на водача на лек автомобил „Рено Трафик".
Обвиняемият в с.з. на 16.04.2019г. се признава за
виновен .Възползва се от правото си да не дава обяснения.Моли съда за минимално
наказание, като заявява, че искрено съжалява за постъпката си.
Защитникът му също развива доводи за минимално наказание.
При тези данни, Съдът приема, че П. е осъществил
състава на чл.343, ал.1, б.„б", предл.2, във вр. счл.342, ал.1 от НК във
вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна
страна.
От обективна страна В. Ц. П. на 10.01.2019 г. на път II-14
в землището на с.Б. Р. на километър 9+150 движейки се в посока от с. Б. Р. към
с. В., при управление па моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Рено", модел „Трафик" с рег. № ВН. АА - собственост на фирма „И. -
Вд" ЕООД със седалище в гр. В. нарушил правилата за движение визирани и в
следствие на тези нарушения при движение с несъобразена с атмосферните условия
(силен снеговалеж) и състоянието на пътя (непочистен и неопесъчен, със снежна
покривка с височина около 10-15 см.) със скорост от 58 километра в час, загубил
контрол върху автомобила, вследствие на което навлязъл в насрещната пътна лента
и ударил движещия се в посока от с. В. към с. Б. Р. лек автомобил марка „Алфа
Ромео", модел „156" с рег. № ВН . АА - собственост на Н. С. В. от с.
С., управляван от В.Е.Д. *** и по непредпазливост причинил на Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десен долен
крайник в резултат на многофрагментно счупване на колянното капаче на десния
крак .
Видно от изнесеното по-горе , че са нарушени
императивно , разписани правила в ЗДвП, а именно:
-чл.20,
ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и
-чл.20,
ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост.
Непредпазливостта като форма на вината е разписана чл.
11, ал. 3 от НК. Тя от своя страна се проявява в обективната действителност под
две форми - небрежност („несъзнавана непредпазливост") и самонадеяност
(„съзнавана непредпазливост"). Те се проявяват и при престъпленията по
транспорта. При небрежността деецът не съзнава вредните последици от
поведението си, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като управлява така
превозното средство, че те да не настъпят - чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. При
самонадеяността деецът съзнава, че нарушава правилата за движение по пътищата,
има представа, че от това му поведение е възможно да настъпят вредни последици,
но разчитайки неоснователно на определени конкретни обстоятелства, мисли да ги
предотврати - чл. 11, ал. 3, пр. 2 от НК.
Наказателноправното значение на двата вида
непредпазливост от гледна точка на съставомерността на деянието е принципно
еднакво, но на практика точното им разграничаване е от съществено значение.
Това е така, тъй като по този начин се очертават съответните разлики в
психичното отношение на дееца спрямо собствените му действия. А точното и
ясното очертаване на психичното отношение на дееца е от съществено значение при
определяне на вида и размера на съответното наказание. Безспорно деянието извършено при условията на
самонадеяност би следвало да бъде по-тежко наказуемо именно, поради психичното
отношение на дееца, което се изразява в пренебрежение към живота и здравето на
хората, необоснована самоувереност, че ще бъдат предотвратени вредните
последици.
От друга страна обаче тази преценка следва да се прави
индивидуално за всеки конкретен случай като се анализират всички факти и
обстоятелства и се очертае цялостната картина на психичното отношение на дееца.
Следва да се изследва поведението на дееца преди, по време и след извършване на
деянието с нужната прецизност, почиваща на обективно установените факти и
обстоятелства.
Изхождайки от горното съдът намира, че настоящето
деяние е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост
(самонадеяност). Безспорно установено по делото е, че същият се е движел със
скорост 58 км.ч., която скорост не е била съобразена с пътните условия. „
По делото е назначена и изпълнена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни от д-р А.П.И..Вещото лице дава заключение ,че
ищецът ,видно от Амбулаторен лист №
00624 на МБАЛ „С..П.“АД е постъпил в
спешното отделение на болницата
отделение на 10.01.2019 г в 20,40 ч. с диагноза „контузия на
коляното“.При ПТП получил болка и оток в дясно коляно.Няма загуба на съзнание и
повръщане.Обективно състояние-задоволително ,контактен,адекватен,ориентиран.
Констатирано охлузване на ляв крак и оток на дясно коляно. Оставен на лечение
в Ортопедо-травматологично отделение
-Първа клиника по О.-„П." на 12.01.2019 г. 9 ч. с диагноза „счупване на
пателата вдясно-многофрагментна.На 12.01.2019 г.е извършена оперативна
интервенция,видно от операционен протокол №32:метална остеосинтеза със серклаж
:репозиция на
многофрагментната фрактура,
фиксция с 3 броя серклажи,хемостаза (спиране на кървенето),дренаж,стерилна превръзка.Изписан на 16.01.2019 г със
същата диагноза.
Видно от Амб.лист № 000283 ,ищецът е прегледан от д-р
Б. Т.- ортопедо-травматолог при МБАЛ „С.“П.“АД – В. на 27.02.2019 г. и
установено: оплаквания от болки в дясно коляно след направена операция след
многофрагментно счупване на пателата.Констатирани са болезнени и ограничени
движения в дясна колянна става,периартикуларен (околоставен )оток,анталгична
походка(отклонение от нормалната походка, което обикновено е
резултат от дисфункция на нервна система и/или мускулно-скелетната система,при което се избягват определени движения, които
предизвикват болка).
Ищецът е насочен за физиотерапия и рехабилитация.
От Амб.лист №000134 / 6.03.19 г.на Отделение по рехабилитация при
МБАЛ „Св“П.“АД – В. по отношение на дясна колянна става е констатиран спокоен следоперативен цикатрикс по предна
повърхност,оток,леко ливидни тъкани, хипотрофия на бедрена и подбедрена
мускулатура,ограничени и болезнени активни движения на екстензия,повече на
флексия,смутена походка.Движенията са без помощни средства.
Назначени са 20 бр.физиотерапевтични процедури.
Видно от епикриза за проведено лечение в отделението по Физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ
„Св“П.“АД – В. -МБАЛ В. ищецът постъпил на 20.03.2019 г. и бил изписан на
27.03.2019г.Поставена е диагноза :лечение,включващо други видове рехабилитационни процедури.Последици от други
счупвания на долен крайник.Състояние след фрактура на двете петни кости МО-2015
г
При изписването е констатиран повлиян оток и трофика (храненето)на тъканите на дясна коленна става,по-слаба
болезненост.Обемът и активните движения-слабо подобрение.Щадяща походка.
От Амб.лист №
00140819 г. за извършен преглед от ортопед на 18.12.2019 г.се констатират 10 месеца
след ПТП оплаквания от оток и болка в
дясна колянна става, болезнени и ограничени движения в дясна колянна става,флексионна
контрактура от 20 градуса,параартикуларен оток,без данни за излив,хипотрофия на
бедрена мускулатура,анталгична походка,намален функционален капацитет.Назначена
терапия с ротикокс,мидокалм, ендотелон,физиотерапия и рехабилитация,двигателен
режим.
В Амб.лист № 000881/19.12.2019 г.при извършен консултативен преглед от
физиотерапевт -д-р Ф. са констатирани оплаквания от оток и затруднени движения
в дясно коляно,болезнени и ограничени движения в дясна колянна става,флексионна
контрактура от 20 градуса.Затруднена походка.
На 14.09.2020 г извършен преглед от д-р Т.
/ортопедотравматолог /,при което са констатирани оплаквания от болки и оток в дясна колянна става,ограничени
и болезнени движения на дясна колянна става, преимуществено на екстензията,параартикуларен
оток,хипотрофия на бедрена мускулатура,анталгична походка.Дадено е мнение за
оперативно лечение -екстирпация/изваждане / на остеосинтезния метал.
След преглед на ищеца и въз основа на писмените данни
вещото лице обобщава ,че на ищеца е причинено: раздробяващо счупване на дясно
колянно капаче.Проведено болнично лечение,с оперативна интервенция за кръвно
наместване и обездвижване на костните фрагменти с метална остеосинтеза-
фиксация с 3 бр.серклажи/метални телове /.Следоперативният период протекъл
гладко,проведено адекватно медикаментозно лечение и физиотерапевтични процедури с
двигателен режим.Описаното травматично увреждане се дължи на удар от или върху
тъп,твърд предмет и добре отговаря да е причинено по начина и времето ,
съобщени в делото-ПТП челен удар между две коли,като пострадалият е бил водач
на МПС.
Проведено е специализирано лечение,но до настоящия
момент оплакванията от оток на дясна колянна става и функционални
затруднения/сгъване и разгъване на коляното/ продължават.
При нормален оздравителен процес,след обездвижване от
3-3,5 месеца движенията се възстановяват.В конкретния случай има
многофрагментно счупване,с метална фиксация на фрагментите ,което води до
трудно раздвижване и ограничени движения в ставата.Възможно е ,след изваждане
на остесинезния метал да има частично подобрение на движенията , без да може да
се очаква пълно възстановяване.
Според вещото лице липсват медицински данни (т.е.травматични увреждания,произтичащи от поставения
колан) дали е бил поставен предпазен колан по време на
инцидента.Предпазният колан ограничава рязкото придвижване напред на горната
половина на тялото при челен удар, но не може да предпази травмата на долните
крайници,особено коленете,които получават директна травма.
Пострадалият има предходна травма от ПТП преди 5
години,с поставена остеосинтеза на двете петни кости,но това състояние не пречи
на нормалния оздравителен процес на травма на коляното.
Счупването на колянното капаче на десния крак е
последица от директен удар по време на ПТП и е в пряка причинна връзка с
травмата.
По делото е назначена и изпълнена
съдебно-автотехническа експертиза от вещото лице инж. Р.П.И. със задача да отговори на въпроса
снабден ли е моделът на автомобила, който е управлявал ищецът с предпазни колани на всички седалки,
предназначени за водача и пътниците и дали тяхната употреба намалява риска от
травми.
Вещото лице дава отговор,че лекият автомобил Алфа
Ромео”, модел „156” с рег .№ ВН .АА е произведен през 2000 г. и че базовия
модел е снабден заводски с триточкови инерционни колани за всички пътници и
водача.Предпазните колани са средство за пасивна защита, предназначени за
удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място в случай на внезапно
спиране на автомобила. Използването на предпазните колани предотвратява
придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно
възможното им контактуване при удар на автомобила с частите на интериора в
купето му, или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се
намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница.
Предпазният колан се разтяга в определена степен при рязко издърпване, като по
този начин поглъща част от кинетичната енергия и удържа телата на водача на
автомобила и пасажерите му на място в случай на внезапно спиране на автомобила
- те фиксират тялото към облегалката (за триточковите - гръдния кош за
облегалката, и таза и крайниците за седалката).
Схемата на поставяне на триточковия колан, определя
триточково захващане на колана, като по този начин две зони от него фиксират
тялото на пасажера (или водача) към седалка от автомобила. Диагоналната част от
предпазния колан преминава през средата на рамото и през гръдния кош. Тази зона на колана
е над масовия център на тялото и при инерционно натоварване не позволява
изместването на горната част на тялото напред. Долната зона на колана е в
областта на хълбоците и е под масовия център на тялото. Тя осигурява
избягването на изместването на тялото напред и нагоре при процеса на удара. При
удар на лек автомобил, при поставен обезопасителен колан, действащите върху
пътника, инерционни сили се поемат в зоната на контакта с колана.
Предназначението на предпазния колан е да задържи
човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото
напред от инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми -
черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него,
счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното табло. Правилно
поставения предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото
върху по - големи и по - здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете.
Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на
спирането му. Изследванията доказват, че са изключително полезни при
произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч - когато вътрешната част на
купето на автомобила не се деформира.
При завъртане на автомобила коланът няма възпиращо действие, тъй като
върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и главата и
тялото се удрят във вътрешните части на купето.
Стандартните триточкови предпазни колани, с които е оборудван
процесния автомобил, не осигуряват фиксиране на горната част на тялото при
страничен удар. Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната област към
седалката, гръдния кош при челен удар, а главата е предпазена от удар отзад от
облегалката над седалката.
Предпазният колан при високи скорости може да придобие
качествата на твърд тъп предмет и да причинява гръдната травма.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване
на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана
не позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при
което може да се счупят вратните прешлени.
Правилно поставеният предпазен колан намалява тежестта
на травматичните увреждания на ползвателя в случай на челен удар и преобръщане
през таван на автомобила. В случай на страничен удар или деформиране на купето
коланът няма предпазно действие.
Ответникът е направил възражение ,че е заплатил на
ищеца сумата от 5000 лв.,но с писмена молба изх.№ОК-588094/28.09.2020 г. е
оттеглил възражението си ,като е пояснил ,че сумата е преведена,но поради
закриване на банковата сметка на ищеца сумата е върната обратно на ответника.
В с.з.на 30.10.2020 г. са разпитани свидетелите Д. Е.Д.,Д.
П. Н. и Л. С. П. .Свидетелите установяват ,че ищецът изпитал силен стрес по
време на инцидента,тъй като се уплашил за живота и здравето на седящият на задната седалка тригодишен син.Ищецът
започнал да се опитва да ходи с патерици около 40-50 дни след инцидента.През
първите два месеца след инцидента ищецът бил неподвижен на легло,не можел да се
обслужва сам и да се грижи за хигиената си ,което налагало да бъде подпомаган
от жената,с която живее на съпружески начала и от нейната майка.
Към настоящия момент –около 2 години след инцидента
,ищецът може да ходи сам без чужда помощ,но изпитва затруднения и се оплаква от
постоянни болки в коляното.Може да шофира сам ,но бързо се изморява и след
около половин час трябва да си почива.Ищецът вече може да кляка и да става ,но много трудно и с болки.След разходка с продължителност 10-15 минути
ищецът започва да чувства болки в крака.Ищецът не е в състояние да носи тежки
предмети,тъй като се появява болка в областта на дясното коляно.Може да върши
само неща,съпроводени със слабо физическо усилие като носене и цепене на
дърва,носене на пелети и пр.
Преди инцидента ищецът работел в строителството с брат
си Д. Е.Д.-направа на покриви,залепване
на плочки,монтаж на гипс-картонени конструкции ,направа на хидроизолации.След
инцидента ищецът не може да работи вече тази работа ,тъй като тя е свързана с физически усилия,клякане,качване
по стълби и скелета.Травматичното увреждане на коляното прави извършването на
такава работа абсолютно невъзможно.Невъзможно е и лепенето на плочки ,тъй като
ищецът трябва да клекне на коляно .
След инцидента ищецът се чувствал непълноценен и психически потиснат,тъй като не можел да се
грижи за изхранване на семейството си .Депресирал се и от походката си ,която
не била естествена и наподобявала походка на робот.Ищецът е притеснен и от
налагащата се нова операция за изваждане
на наличните серклажи.
От събраните по делото писмени доказателства и от
разпита на свидетеля Й. И. В. ( лист 223-224 от делото)се
установява ,че Агенция „П. и. чрез търговското дружество,спечелило обществената
поръчка на поддържане –превантивно,текущо,зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации на републиканската пътна мрежа на територията на
северозападен район,стопанисвани от АПИ на пътната са положили всички дължими грижи за монтиране
на указателни пътни знаци на заледените участъци,за превантивно обработване на
пътищата с техническа сол и за постоянно опесъчаване .В конкретния
случай опасният участък е бил обозначен с пътни знаци А15 (хлъзгав участък )и Г19 (задължителна
употребата на вериги ),както и пътен
знак ,указващ на дължината на опасния участък-2000 м.Трите пътни знака са били
поставени един върху друг от двете страни на опасния участък.В случая не се е
наложило излизането на роторни снегорини поради липсата на снегонавявания.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания като
последователни и непротиворечиви и кореспондиращи напълно с представените по
делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд прие за установено следното от правна
страна :
Производството по
делото е образувано по искове, квалифицирани по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
действащия към датата на събитието КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове.
По делото е
установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към
застрахователя,но застрахователят не е
изплатил никакво обезщетение.
Доколкото уреденото
в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в
срока по чл. 498 КЗ, съдът намира, че за
ищеца се е открила възможността да предяви всичките си претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със
сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност
фактът, че лекият автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ , като наличието и и валидността ѝ към датата на
произшествието също не са предмет на спор между страните по делото, поради
което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия иск.
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд, като
последната е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице е
основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с претърпените
от него болки , страдания и негативни
изживявания, последица от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка
между деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма, при
реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е установяване
на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП водач при
ответника - застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие
и на второ - осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на застрахователното
правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите, причинени на трети лица
от водача на застрахованото превозно средство.
Предвид характера и интензитета на
причинените на ищеца значителни морални
болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Видинският
окръжен съд намира, че за възмездяване
на претърпените от него неимуществени
вреди справедливият размер на обезщетение е 50 000
лв.,като този размер на обезщетение е от естество да репарира негативните
емоционални преживявания и физически страдания на ищеца .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна
практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При анализа на
всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на
здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в
резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това;
съобразявайки сравнително младата възраст на
пострадалия; продължителността и степента
на претърпените болки и страдания ,които
продължават и към настоящия момент след близо две години след ПТП , причинените
неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм,
невъзможност да бъде полаган труд, продължаващия страх и при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в
множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012
г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. №
60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо
претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 50 000 00 лв.
Съдът отчита по-конкретно ,че ищецът е на сравнително
млада възраст ,че причинените травматични увреждания са се отразили крайно
негативно върху психиката му поради съзнаваната невъзможност да води занапред
нормален начин на живот и да се грижи за издръжката на семейството си .Съдът
отчита съща така обстоятелството ,че се касае за тежка многофрагментна руптура
на коленното капаче ,която поради своето естество и поради естеството на костта
няма да може да се възстанови напълно или дори в задоволителна степен .Коленното
(колянно) капаче (на латински: patella,
патела) е най-голямата сезамовидна кост включена в крайното сухожилие на
четириглавия бедрен мускул (квадрицепс), а от другата страна - в пателарната
връзка . Сезамовидната кост (на латински:
os sesamoideum) e кост частично или напълно вкостена, част от сухожилната
връзка на даден мускул. Сезамовидните кости се образуват на места, където
сухожилие преминава над кости на ръката, стъпалото и коляното. Функционално те
имат защитна функция като пазят сухожилието от повреди и увеличават неговата
механична сила. Те предпазват сухожилието от сплескване в случаи, когато се
увеличава напрежението.Пателата е сравнително малка двойносплесната кост. Тя
има широка насочена нагоре (дорзално) основа, basis patellae и остър, насочен
надолу (вентрално) връх, apex patellae. Предната повърхност е изпъкнала и
грапава, лежи непосредствено под кожата. Задната повърхност е гладка и се
плъзга по бедрената кост. Костта лесно се напипва през кожата ,като при
разпънато коляно леко се премества настрани,а също нагоре и надолу.Основната
функция на пателата е защита от странични измествания на ставните повърхности
на бедрената и голямата подбедрена кост (tibia),образуващи колянната става.При сгъване и разгъване на
крака пателата ,разположена в мощно сухожилие ,се придвижва нагоре и надолу по
жлебовете на бедрената и на голямата
подбедрена кост (tibia) ,като не им позволява да се преместват настрани благодарение на издатината на своята долна (задна )повърхност .В
настоящия случай е налице тежка фрактура на пателата ,съпроводена с разкъсване
на мускулите,сухожилията и кръвоносните съдове в колянната става ,довела до
невъзможност кракът да изпълнява пълноценно своята функция –ходенето
предизвиква болки ,а клякането е практически невъзможно .Прогнозата е
неблагоприятна ,тъй като причинените травматични увреждания не могат да се
регенерират ,а все повече ще се усложняват за в бъдеще с оглед на това ,че водят
до намаляване на двигателната активност с всички произтичащи от това последици
.С оглед на горното може да се направи категоричен извод ,че в резултат на
настъпилото травматично увреждане ищецът по същество е нетрудоспособен и не може вече да упражнява професията си (строителни дейности ,свързани с направа на
покриви,залепване на плочки,монтаж на гипс-картонени конструкции ,направа на
хидроизолации и др.),като за в бъдеще не се очаква решително подобрение на
здравословното му състояние.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ :
Съдът намира ,че искът е основателен в претендирания
размер 695лв. /шестстотин деветдесет и пет лева/-имуществени вреди, които са
получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 10.01.2019 г. на път
II-14 в землището на с.Б. Р. общ.В., обл.В. на километър 9+150 , виновно причинено
от водача В. Ц. П. . Искът се доказва от
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства : разходи за
избор на екип за извършване па
операцията на стойност 637лв., видно от
фактура №**********/16.01.2019г. и приложения фискален бон от 16.01.2019г.,
потребителска такса в размер на 23.20лв. ,видно от фактура
№**********/16.01.2019г. и приложения фискален бон от 16.01.2019г. ,и четирите
документа издадени от УМБАЛ „Н.И.П."ЕАД. За болничната рехабилитация в МБАЛ"С.
П."АД-В. ищецът заплатил
потребителска такса в размер на 34.80лв., видно от приложената фактура
№**********/21.03.2019г. от МБАЛ"С. П."АД-В. ведно с фискален бон за
34.80лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ
НА СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на
дължимото обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, следва да изходи от указанията ,
дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2
от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д. № 525/2008 г.,
решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление
№ 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на
резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат
разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да
действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009
г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се
приема,че за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице
само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче,
фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от
злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на пътно-транспортното
произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на всички пътуващи в
този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Доказателствената тежест за наличие на съпричиняване
лежи върху ответната страна ,която обаче не е ангажирала каквито и да било
доказателства в тази насока,поради което възражението за съпричиняване следва
да бъде оставено без уважение.
За пълнота на изложението Окръжен съд-В. намира ,че
доказателствата по делото не сочат по какъвто и да било начин на съпричиняване
.От разпита на ищеца на досъдебното производство (л.87 от ДП ЗМ/10.01.2019 г. по описа на ОД на МВР-В. ) се установява ,че същият е бил с поставен триточков
обезопасителен колан ,както и че автомобилът е бил оборудван с въздушни
възглавници (еърбег- от английски: airbag),като след удара са се отворили две въздушни
възглавници –на волана и страничния на седалката .Травматичните увреждания на
ищеца се дължат изключително на силно деформиране на предната лява част на
лекия автомобил в резултат на удара –видно от заключението на вещото лице
триточковият колан в случая не предпазва краката .Освен това ударът с другия
л.а. е бил страничен ,при което се формира т.н. кориолисово ускорение ,при
наличието на което предпазният колан няма защитно действие .
Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос
на ищеца във вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като
съпричиняване, не се установява.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг
от три месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай застрахователната претенция е
предявена на 14.06.2019 г. и следователно законната лихва върху главницата
започва да тече от 14.09.2019 г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ответникът
„ЗД „Б. И.""АД с ЕИК със
седалище и адрес на управление: гр.С. следва да бъде осъден да заплати на адв.М.В.Г. *** на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
2330лв., от които 2030лв. - за иска за неимуществените вреди плюс 300лв. за
иска за имуществени вреди , изчислено съобразно чл.7,ал.2,т.2 и т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения за
договорената и оказана безплатна правна
помощ по чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, съобразно приложения договор
за правна защита и съдействие №********** от 14.05.2020г.
С оглед изхода на делото и с оглед на обстоятелството
,че ищецът е освободен от държавни такси и разноски ответникът „ЗД „Б. И."АД с ЕИК., със седалище и адрес
на управление: гр.С. следва да бъде осъден да
заплати на Окръжен съд-В. държавна такса в размер на 2000 лв. и 200
лв.за възнаграждение на в.л.д-р А.И..
Водим от горното и на основание Чл.432 Кодекса за
застраховането Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.""АД
с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С. да заплати на В.Е.Д. с ЕГН:********** със
съдебен адрес ***, партер, офис №6 чрез: адв.М.В.Г. *** сумата от 50
000лв./петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му
телесни увреждания, както и сумата от 695лв. /шестстотин деветдесет и пет
лева/-имуществени вреди, които са получени в причинно следствена връзка с ПТП,
настъпило на 10.01.2019 г. на път II-14 в землището на с.Б. Р. общ.В., обл.В.
на километър 9+150 , виновно причинено от водача В. Ц. П. при управление на лек
автомобил марка: „Рено", модел: „Трафик", с рег. № ВН АА, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите при ЗД „Б. И.АД с полица №ВG/02/118002443460 , ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 15.09.2019 г. до окончателното
издължаване.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. .И""АД
с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С. да заплати на адв.М.В.Г. *** на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
2330лв., от които 2030лв. - за иска за неимуществените вреди плюс 300лв. за
иска за имуществени вреди , изчислено съобразно чл.7,ал.2,т.2 и т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения за
договорената и оказана безплатна правна
помощ по чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, съобразно приложения договор
за правна защита и съдействие №********** от 14.05.2020г.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.
И""АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С. да заплати на Окръжен съд-В. държавна такса в
размер на 2000 лв. и 200 лв.за възнаграждение на в.л.д-р А.И..
Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи на страната на ответника ЗД“Б. И.АД –Агенция „П. и.“ със седалище и
адрес за призоваване гр.С. и О. В..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :