№ 59
гр. Бургас, 13.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора В. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600020 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура - Бургас, редовно призована, се явява
прокурор В. М..
Подсъдимият Р. Й. А., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. К.
от АК-Б., редовно упълномощен от по-рано, също редовно призован.
Не се явяват адв. Х. К. от АК-С., редовно призован, адв. В. А. от САК,
редовно призована и адв. Г. М. от АК-Б., редовно призован, упълномощени
защитници на подсъдимия.
АДВ. К.: Представям молба от подсъдимия Р. А., в която той заявява, че
се отказва от защитата на адв. Х. К. от АК-С.. Адв. Г. М. в момента е
ангажиран в съдебно заседание пред друг съд и ако приключи своевременно е
възможно да се яви пред настоящия състав. Подзащитният ми не възразява да
бъде защитаван днес само от мен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз писмено съм се отказал от защитата на адв. Х. К.
от АК-С. и не желая той повече да ме защитава по това дело. Адвокат В. А. от
САК, която също е мой упълномощен защитник, няма да дойде днес и не
държа на присъствието й в това заседание. Искам да бъда защитаван в
настоящото производство от адв. Д. К.. Адв. Г. М., когото също съм
упълномощил за защитник, няма да може да се яви днес в съдебно заседание и
1
не държа на присъствието му днес. В днешно съдебно заседание желая да ме
защитава само адв. Д. К..
Частният обвинител Д. С. А., лично и като майка и законен
представител на А. М. К., С. М. К. и Р. М. К., редовно призована, се явява
лично.
Частният обвинител С. С. К., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител А. Р. К., редовно призован, не се явява.
Частният обвинител Ж. Р. К., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител В. Р. К., редовно призован, не се явява.
За тези частни обвинители се явява адв. Е. Т. от АК-С.,
преупълномощен от адв. Р. М. от САК, редовно призована, която не се явява.
Частният обвинител С. Г. А., редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител З. С. Щ., редовно призована, се явява лично.
Частният обвинител С. Т. Р., лично и като законен представител на
малолетните деца З. С. А., С. С. А., Ж. С. А., М. С. А., В. С. А. и Т. С. А.,
редовно призована, се явява лично.
Частният обвинител И. Р. М., редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител А. Р. М., редовно призован, не се явява.
Частният обвинител Е. А. В., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител В. С. А., лично за себе си и като законен
представител на малолетните деца И. Г. А., Г. Г. А., М. Г. А., З. Г. А. и М. Г. А.,
редово призовани, не се явяват.
Частните обвинители С. Г. А. и Е. Г. А., и двамата със знанието и
съгласието на майка си В. С. А., редовно призовани, не се явяват.
Частният обвинител А. К. С., редовно призован, не се явява.
За всички тези частни обвинители се явява адв. К. С. от САК, редовно
призован, редовно упълномощен от по-рано.
Адвокат С. Ч. от АК-С. и адв. С. Ж. от САК, редовно призовани, не се
явяват.
АДВ. С.: Адвокат С. Ч. и адв. С. Ж. са редовно призовани, но няма да
се явяват днес в съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Липсват процесуални пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
2
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. С. А.: Да се гледа делото днес.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Г. А.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ З. С. Щ.: Да се гледа делото днес:
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Т. Р.: Да се гледа делото днес.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Р. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
С оглед становището на страните и предвид редовното призоваване на
страните, съдът намира, че няма законна пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства
АДВ. Т.: Нямаме искания за събиране на доказателства.
АДВ. С.: Няма да соча доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. С. А.: Няма да соча доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Г. А.: Няма да соча доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ З. С. Щ.: Няма да соча доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Т. Р.: Няма да соча доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Р. М.: Няма да соча доказателства.
АДВ. К.: Нямаме искания за събиране на доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.
Оглед становищата на страните и по преценка на съда, съдът счита, че
делото е изяснено от фактическа страна, не се налага събирането на
3
доказателства, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам така
депозираните три въззивни жалби за процесуално допустими. Фактически и с
трите въззивни жалби са наведени доводи за нарушение на закона.
В случая, държавното обвинение счита, че нарушение на закона е
налице, но то е от процесуален характер, т.е. нарушен е процесуалният закон.
Производството е приключило пред първата инстанция по реда на
съкратеното съдебно следствие. В разпоредбата на чл. 372, ал. 3 НПК е
указано, че съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, но в случая в обстоятелствената част на обвинителния акт
не се съдържат факти и обстоятелства свързани с правилната квалификация на
деянието и индивидуализацията на наказанието. Какво имам предвид. Като се
зачете стр. 23, съдът се е позовал „обаждане на тел. 112, кой всъщност се е
обадил е неясно“. Такива обстоятелства и фактически положения в
обвинителния акт не се съдържат изобщо. Оказаната помощ на пострадалите,
в мотивите съдът е посочил „за да помогне, ако може,…“. Такова
обстоятелство в обвинителния акт също няма изложено. Оказана помощ на
пострадалите – въобще не става ясно. То изначално в обвинителния акт не е
посочено, кой е звъннал на тел. 112 – дали подсъдимият, дали някой друг. Това
не е изложено, не е коментирано.
Отделно от това, не е коментирано нещо, което съдът няколкократно
анализира и то анализирайки т.н. част на присъдата за съпричиняване, а
именно движението на каруцата в лявата част на лентата. Добре, но в
обстоятелствената част на обвинителния акт въобще не се съдържат такива
фактически обстоятелства, от които да е видно, че държавното обвинение е
приело, че въпросното пътно превозно средство непосредствено преди
настъпването на инцидента се е движило в нарушение на тази законова
разпоредба от ЗДвП. Отделно от това, ненужно е да коментирам, че
4
обвинителният акт не съдържа и никакви фактически обстоятелства относно
друго нарушение, което е анализирано, а именно липсата на
светлоотразителни жилетки на пострадалите. Да, вярно е, в случая
обвинението не е могло да докаже, кой от четиримата пострадали фактически
е управлявал пътното превозно средство, но това далеч не е освобождавало
държавното обвинение от задължението му, което много лесно е могло да бъде
изпълнено, ако се въведе една фактическа констатация „никой не е бил със
светлоотразителна жилетка“ така, щото да може после съдът да направи вярна
констатация по правото в самите мотиви. В този смисъл е Решение №
68/10.06.2019 г. на ВКС н.д. № 255/2019 г. Трето НО, а също и съгласно т. 7
от т.д. от 2016 г. на ОСНК изрично е казано, че съдът е компетентен да даде
правилна квалификация на нарушението, но доколкото в обвинителния акт
липсва такава фактология, редът по който е разгледано делото препятства тази
възможност за съда. Казано накратко, считам, че процесуалното нарушение е
допуснато още в момента, в който делото е тръгнало по този ред, тъй като
предпоставките не са били налице.
Считам, че е допуснато и друго процесуално нарушение, което не е
съществено, но доколкото прокуратурата в мое лице пледира за нарушен
процесуален закон, специфичността налага да изложа и него. Това
процесуално нарушение е допуснато както с присъдата, така и при изготвяне
на мотивите, но разбира се то намира своята основа в изготвянето на
обвинителния акт. Фактически има непълнота в посочената правна
квалификация при извършената превръзка на деянието по чл. 343, ал. 3 с ал. 1
НК. Знаем, че ал. 1 има три възможни хипотези и в случая не е посочена
относимата такава, която е буква “в“, доколкото говорим за настъпила аз
съжаление смърт по отношение и на четиримата пострадали, т.е. възможно
най-тежък вредоносен резултат.
На следващо място, отново за прецизност намирам мотивите и за
противоречиви в частта за приложението чл. 53 НК. В обстоятелствената част
на самите мотиви, които преповтарят обстоятелствената част на обвинителния
акт в тази насока, хем приемаме, че е налице транслативен ефект по
отношение собствеността на МПС, с което е причинен този много тежък
вредоносен резултат, хем същевременно по чл. 53 НК в диспозитивната част
на присъдата, респективно на мотивите, е посочено, че това МПС ние ще го
върнем отново на дружеството, което към момента е било собственик на
5
МПС.
Отделно искам да кажа, че това първо констатирано според държавното
обвинение нарушение на процесуалните правила, а именно допускане и
приключване на съдебното следствие по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК освен, че в случая според мен лично, се
изразява в нарушаване правата на защита на самия подсъдим, искам да
пледирам, че в случая три пъти повече са били нарушени правата и на самите
пострадали по този начин – чрез това допуснато процесуално нарушение.
С оглед горното, моля да постановите връщане на делото и разглеждане
на същото от нов съдебен състав.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло поддържам жалбата,
която е подадена от адв. М. като повереник на част от частните обвинители.
Нашето основно оплакване е свързано с размера на наложените наказания на
подсъдимия, с индивидуализацията на наказанието и с приложението на
материалния закон.
При запознаване с мотивите на присъдата прави ми впечатление, че
подробно съдът е изследвал, налице ли е съпричиняване от страна на
каруцата, в какво се изразява това съпричиняване и съответно това нещо е
рефлектирало върху размера на наказанието, като е определил налагане на
наказание в толкова занижен размер. За мен и частните обвинители, които
представлявам не е налице съпричиняване от страна на каруцата, тъй като
ПТП изцяло е било предотвратимо, независимо от начина й на придвижване,
от това, че е прието и установено, че тя е нямала светлоотразителни елементи,
ако е спазено ограничението от 90 км/ч, което подсъдимият като водач на
МПС е следвало да спазва в извънградски условия и при липсата на нарочен
знак.
Пак във връзка със съпричиняването, няма как да бъде отчетено
съпричиняване, доколкото не всички починали са по някакъв начин
допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Водачът на каруцата е
един, той не е установен. Съответно, не следва при индивидуализацията на
наказанието да се определя по-малко наказание за това, защото всички били
допринесли за настъпването на престъпния резултат, още по-малко пък и с
оглед на това, което представителят на прокуратурата изтъкна, че няма
6
записано, няма установено, дали са били с поставени светлоотразителни
жилетки. Ако приема съдът и прокуратурата, че е нямало такива, съответно
това не е записано в мотивите на съдебния акт.
На следващо място, аз считам, че чисто декларативно в обжалваната
присъда съдът е отчел високата обществена опасност на деянието.
Настоящото деяние както за мен, така и за опечалените семейства се отличава
с изключително висока степен на обществена опасност, особено съобразно
правната квалификация, която е дал съдът и многократно се изтъкна в
пледоариите пред първата инстанция, че е чудно, защо деянието не се
квалифицира като особено тежък случай с оглед особеностите на
произшествието. Подсъдимият е закъснял с реакцията си по възприемане на
каруцата, освен това се е движил със скорост, която не само, че е била
превишена, но също така е била несъобразена с нощните условия, в които е
управлявал автомобила си. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието,
на междуселищен път, по който той по-рано същата вечер, същият този
подсъдим се е разминал с инцидентната каруца, той е знаел за начина й на
придвижване и съответно е следвало да бъде много по-бдителен, по-
внимателен, особено като човек, който в миналото си е работил като
професионален водач, т.е. за него е била налице една предвидима опасност, с
която той по никакъв начин не се е съобразил. Това нещо не е в достатъчна
степен отчетено от първоинстанционния съд.
Наложеното наказание от 4 години лишаване от свобода след
редукцията, за мен не държи сметка за броя на жертвите, в случая мащабите
на житейската трагедия, пред която са изправени тези хора.
Освен това, по никакъв начин в обжалвания съдебен акт съдът не е
обосновал, защо счита, че с такова наказание биха се постигнали целите на чл.
36 НК, особено предвид заявените претенции в хода на пледоариите и от
тримата повереници. За мен е чудно, защо съдът не е ценил като отегчаващо
обстоятелство и допуснатото от подсъдимия превишение на скоростта с
повече от 20 км, т.е. близо 30 км/ч над ограничението. Елемент от престъпния
състав е превишената скорост, а не значителното превишаване на максимално
допустимата скорост. В закона са посочени само минимално изискуемите
обстоятелства за съставомерност на деянието и всичко, което надхвърля тези
минимални изисквания следва да бъде ценено от съда именно при
7
постановяването на справедливо наказание, точно като отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът явно, опитвайки се да събере достатъчно
на брой смекчаващи обстоятелства така, че да наложи занижени наказания, е
пропуснал и това, на което обърнах внимание. По никакъв начин съдебният
състав не е взел предвид, че нарушаването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП в случая
подсъдимият е извършил умишлено. Съгласете се, няма как един човек да
управлява автомобила си с превишена скорост в нощни условия и това
нарушение да твърдим, че е допуснато по непредпазливост. Всеки, особено
пък професионален водач знае, че след като управлява с повече от 90 км/ч. в
извънградски условия, той нарушава правилата от ЗДвП.
Самонадеяността съдът е отчел в мотивите, обаче за мен не е предадено
необходимото правното значение именно при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия, което би се случило, ако се наложат по-големи по
размер наказания.
Направи ми впечатление, че в мотивите съдът е писал, че подсъдимият
е признал вината си. В първоинстанционните съдебни заседания няма
изявление от страна на подсъдимия, което да гласи „признавам вината си“.
Той е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Това не
е ценено при индивидуализацията на наказанието, както е правилно да се
направи, но никъде пък за сметка на това подсъдимият не заявява, че
признава вината си, съответно това обстоятелство не бива и не следва да се
цени като смекчаващо при индивидуализацията на наказанието.
Съдът за мен е подценил и допуснатите назад във времето
административни нарушения от подсъдимия. Съгласен съм, налице е съдебна
практика, според която по-старите административни нарушения по отношение
на тях е настъпила реабилитация на подсъдимия, но това за мен са едни
отрицателни характеристични данни, които стоят в биографията на
подсъдимия и които именно като отрицателни характеристични данни следва
да се вземат предвид с оглед това, че тези нарушения, които той системно е
допускал назад във времето, са ескалирали и са довели до процесния
инцидент.
За това, моля да уважите жалбата подадена от адв. М. и да измените
присъдата, като увеличите и двете наложени на подсъдимия наказания към
максималния размер на предвидените в закона наказания към датата на
8
извършване на престъплението.
Моля да уважите жалбата и на другите повереници и представляваните
от тях частни обвинители.
Моля да оставите без уважение въззивната жалба на подсъдимия и
неговия защитник.
Институтът на условното осъждане, за който се претендира от страна
на защитата и подсъдимия в случая е неприложим. Неприложим е не само
поради размера на наказанието, което е наложил съдът и което следва да бъди
наложено, но така също и поради липсата, неналичието и на останалите
изискуеми от чл. 66, ал. 1 НК предпоставки, а именно - няма как с прилагането
на института на условното осъждане да бъдат постигнати целите на
наказанието и да се въздейства по отношение на конкретния подсъдим.
Лишаването от свобода в случая е наложително и то в максимален размер.
Противното за мен и за хората, които представлявам, би означавало
необосновано снизхождение по отношение на толкова тежък транспортен
инцидент.
В тази насока, моля за съдебен акт.
По отношение становището на прокурора, който поиска отмяна на
присъдата и връщане на делото, предоставям на преценката на съда.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. С. А.: Присъединявам се към казаното от
нашия повереник, включително по искането за увеличаване размера на
наложените наказания до максимално предвиденият в закона.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам така депозираната от
нас въззивна жалба. Както съдът констатира, тя е свързана единствено и само
с наложеното от първоинстанционния съд наказание и нашето виждане за
несъразмерност на същото по отношение на стореното от дееца. Изложили
съм подробни доводи в жалбата, които аз няма да преповтарям. Съгласен съм
изцяло с казаното от колегата. Споделям и доводите в жалбата на другите
частни обвинители.
Преди да взема становище по казаното от прокурора искам да
маркирам, според мен и то след запознаване подробно с мотивите на
първоинстанционния съд, няколко въпроса, които считам за съществени.
9
Първо, по отношение на правната квалификация така, както беше
повдигнат и въпросът от прокурора в настоящото заседание, така и колегата.
Ние сме изразили становище още в предходната инстанция. Става въпрос,
първо, за основанията за разглеждане на делото по този ред и второ, за
особено тежкия случай, но ние сме страна в процеса и сме зависими от
рамките, които е поставила прокуратурата.
Както каза колегата по отношение на самата фактическа обстановка,
която първоначално беше обект на коментар от страна на прокуратурата, ще
бъде и на мой такъв, има няколко факти, за които няма дума в мотивите.
Първият факт е това разминаване първоначално с каруцата, където
подсъдимият отивайки първоначално към бензиностанцията на Петолъчката е
минал покрай нея, разминал се е с нея и е положил усилия за да няма контакт
и още в онзи момент той е навлязъл с гумите си в банкета. Този факт, за
разлика от други, които спомена прокуратурата, е описан в обстоятелствената
част на обвинителния акт, но няма никакво становище и неговото влияние
върху вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Една дума няма по
този въпрос, а той е съществен, тъй като маркира въпроса за опасността при
пътнотранспортни престъпления и моментът, в който възниква тази опасност.
Това разбира се е юридически момент, не е технически. Тук този ярък белег
съществува в това цялото производство, а именно - знаейки предварително,
че подобно пътно превозно средство се намира на пътя, по който той отива и
се връща и се движи, ако мога така да се изразя, сравнително неадекватно по
общото мнение към момента на постановяване на присъдата. Само че, този
факт нито той го има в неговото съзнание, нито първоинстанционният съд по
някакъв повод го е отчел.
Другият съществен момент е така наречената „тежест на стореното“ от
дееца и данните, които самата тежест като механизъм е достатъчно
достоверен източник на данни за личността на дееца. Не може в тези части на
денонощието, при положение, че си минал един път и си видял как се движи
тази каруца, да се движиш със силно завишена скорост. Ще ви кажа какво е
моето становище по въпроса, т.к. сме ги коментирали в предходната
инстанция. На този въпрос първоинстанционният съд, за разлика от други, е
отделил голямо внимание, а именно субсидиарността между чл. 20 и 21 ЗДвП
– правилно, според мен, е приложена специалната норма. Съдът се е
10
обосновал защо го е направил, но не може да се избяга от един праг, който го
има по делото в приетата авто-техническа експертиза, мисля, че е задача 5.
Вещото лице У. е изложил своето експертно становище досежно осветеността
на левия фар напред и наляво и тя е 55-60 метра. Реално, това е опасната зона,
която нас ни вълнува. Този автомобил трябва да се движи с такава скорост, че
да може да спре в рамките на 55-60 метра. Това не може да бъде вменено като
грешка в правната квалификация, но следва да се отчете като силно
превишаване на съобразената скорост в настоящия случай.
Третия момент е подходът на прокуратурата, понеже най не се среща
много често, прокуратурата да внесе обвинението по подформата на вината, а
именно „самонадеяност“. Внесено е по този текст обвинението, правилно
според мен и коректно е внесено, но както каза и колегата, аз не виждам
тежестта на това по-укоримо в случая понятие самонадеяност.
Доста мога да говоря на тази тема, но тук е моментът да взема
отношение по казаното от прокурора, т.к. това касае сериозен момент от този
процес. При така поставената рамка и така описаната обстоятелствена част на
обвинителния акт, право на подсъдимия е да избере как ще протече делото и
той го е избрал, това право го е упражнил. Как е ценено това и дали е
надценено и дали са превишени, колегата говори по този въпрос,
възможностите за занижаване още повече на наказанието, аз няма да взимам
отношение, но трите аргумента, които са част от обстоятелствената част и
които липсват, прокурорът е много прав. Първо, става въпрос за момента, тъй
като е отчетено от първоинстанционния съд обаждането от тел. 112, няма го
това нещо, това е факт. Не са събирани данни достатъчно в тази насока, това
също е факт. Първо, действително първоинстанционният съд си е позволил,
формирайки своето вътрешното убеждение, да коментира факти, които ги
няма в обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато решиш на някой
да облекчаваш положението, защото тук говорим за облекчаване на
положението и използваш обаждането на тел. 112, искам да припомня на съда
Постановление 1/1983 г. на Пленума на ВС, където още тогава се коментира
това прословуто обаждане, нищо че по-късно го има залегнало в ЗДвП – чл.
123 и чл. 124 регламентира, че това е негово задължение, а не негово право, но
1983 г., когато се е разсъждавало по този въпрос, телефони имаше в пощите,
ТКЗС и кметството може би. Сега към настоящия момент, когато всеки ходи с
по 2 телефона в джоба си, аз не мога да възприема, че едно такова действие ще
11
може с такава наказателна тежест да придобие, че да облекчи толкова
положението, че да бъде коментирано в един бъдещ акт. По същество това не
го възприемам като правилна теза, да се облекчава по този начин положението
на подсъдимия, тъй като усилията, които той полага в повечето случаи касаят
неговата собствена безопасност, още повече, че делото изобилства от
експертизи, които са категорични, че за четиримата смъртта е била неизбежна,
така че, каквато и да било помощ е била безсмислена.
Вторият момент, който повдигна прокуратурата е моментът за тези
прословути жилетки, че не са били с жилетки. Тук чисто процесуално ако
разсъждаваме - ако го върнат делото, как ще го установим този факт, няма как,
този факт е такъв, какъвто е. Изключително много се набляга на това
съпричиняване, колегата беше много обстоятелствен и аз няма да го
преповтарям. Според мен много сериозна тежест се отдаде на нещо, за което
абсолютно на всички е понятно, че каруца в този момент, в този час, на това
място на пътя, в този регион, още повече, че си минал преди нея, е абсолютно
предвидимо препятствие. Така, че на това нещо не могат да се градят
качествени правни изводи, да се твърди, че в случая едва ли не те са толкова
невидими и толкова непредсказуеми, че представляват случайно деяние.
Третият момент е движението на каруцата в частта, в платното в което
се движи, ама по-близко до осевата линия. Този въпрос не е коментиран
въобще. Въпросът е, че едно обръщане на делото, изказано предварително
становище, без да давам предварителна тежест на това, което ще кажа, но
моето лично становище в случая е, абсолютно основание, че каруцата се
движи в платното – дали ще е малко в ляво или малко в дясно, според мен
промяна в крайния вредоносен резултат като механизъм няма да има.
Уважаеми апелативни съдии, за мен лично тези пороци по същество, от
гледна точка на вторите два, които споделих пред Вас по отношение на
липсата на жилетки и движението на каруцата в собствения път, са такива,
които действително не са описани, но не са от такова процесуално естество,
което да налага връщане на делото. По отношение на първия и съществен
момент, а именно неналичието на обаждане, кредитирането на такъв елемент,
моето лично становище е, че както се изразих, не случайно натъртих на този
термин, той води така или иначе до облекчаване положението на подсъдимия.
Разбира се, под някаква форма е рефлектирал върху вътрешното убеждение на
12
съда и ние каквото и да направим, няма как да го отменим това вътрешно
убеждение на касационната инстанция. Настоящият съд има всички
възможности по събиране на доказателства и проверка на присъдата.
С оглед на това, че все пак става въпрос за облекчаване положението,
моля да прецените внимателно, от чисто процесуална, изрядна гледна точка,
делото би следвало да се върне. При положение, че счетете, че така описаните
обстоятелства, които коментирах пред Вас, могат да бъдат анализирани в
контекста да изградите своето убеждение при проверка на присъдата, аз ще
моля да имате и нещо друго предвид, което преди малко, в страни от всичко
казано до момента, на първа инстанция са присъдени разноски, които ние сме
претендирали, но са присъдени на пострадалите, но те са на безплатна правна
помощ. Моля в тази част да бъде изменена присъдата, като присъдите
разноските на техния процесуален представител. В тази връзка представям
разноски пред сегашната инстанция.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Г. А.: Поддържам казаното от нашия
повереник. Искам най-голямата присъда да му дадат. Той остави 17 деца без
бащи.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ З. С. Щ.: поддържам това, което каза
адвокатът.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Т. Р.: Присъединявам се към казаното от
нашия повереник.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Р. М.: Присъединявам се към казаното от
нашия повереник.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло споделям изложеното от
прокурора и се присъединявам към това, даже ще посоча още едно
допълнително противоречие в мотивите, с които при определяне на
наказанието съдът отчита редица смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и посочва измежду тях признаване на вината. Малко по надолу
в същите мотиви съдът заявява, че признаването на вината не следва да се
цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, като за целта се позовава
на ТР № 1/06.04. 2009 г. Считам, че това съдът е сторил абсолютно
неоснователно, тъй като неговото становище съвпада само с един аспект от
така цитираното ТР, а именно, че ако това волеизявление за признаване на
13
вината е формално и подсъдимият с това признава фактите в обвинителния
акт само за да спечели преминаване на производството по диференцираната
процедура, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо
отговорността обстоятелство. В същото време ВКС казва и нещо друго, че
това признание на вината следва да се оценява с оглед на характеристиките и
съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при
установяване на обективната истина. Ако то е спомогнало своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият
извършител още в хода на ДП, а не е следствие на ефективната дейност на
компетентните органи, същото би могло да се третира като смекчаващо
обстоятелство, включително и в пределите за отговорността по чл. 55 НК.
Точно такъв е случая с Р. А.. Още от самото начало той е признал всички
факти, съдействал е на органите и по този начин недвусмислено е признал
своята вина. Не е укрил нищо и е изложил всичко, което му е било известно по
случая. Ето защо считам, че тук е налице противоречие, което следва да бъде
изправено чрез връщане на делото на първата инстанция.
По отношение на наказанието считам, че то е явно несправедливо. То е
твърде завишено благодарение на няколко обстоятелства. Най-напред бих
посочил надценяването на посочените отегчаващи вината обстоятелства, а
именно 3 фиша и едно наказателно постановление. Един фиш за превишена
скорост от 11 до 20 см/ч от 2021 г.; 2 фиша малко по-късно за невключени
фарове и едно наказателно постановление за неизползване на обезопасителен
колан 2022 г. През целия този период от 2020 г. до момента на деянието, са
тези извършени от него административни нарушения. Погледнато по
същество и четирите са леки. Погледнато времево – в никакъв случай тук не
може да се твърди за системност, а по скоро за инцидентност.
Следва да се има предвид и едно друго обстоятелство, че подсъдимият
развива активна търговска дейност, притежава няколко МПС и непрекъснато
управлява. Нормално е човек в такъв процес понякога да допуска нарушения,
но това не следва да бъде надценено в такава висока степен, че да води до
утежняване на наказанието в толкова голяма степен.
Другото, което следва да посоча е, че степента на съпричиняване на
пострадалите е чувствително подценена. Няма да се спирам подробно в какво
се състои тя, само ще добавя, че тук би трябвало да следва да се оцени
14
движението близо до осевата линия, но взети в тяхната съвкупност, отчитайки
времето, мястото на престъплението, нощно време, с такова превозно средство
по не какъв да е, а второкласен път, който понякога е твърде натоварен, меко
казано бих определил като поведение, което може да се нарече само
самоубийствено. Степента на алкохолно опиянение на всички е висока, което
на практика и да е имало някаква възможност, би им попречило да
предприемат някакви себеспасителни действия.
По отношение на признаването на вината вече споменах. Отчитайки
всички тези обстоятелства считаме, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които следва да водят към наказание, което да бъде по-
скоро определено към минимума и поради това считам, че при
индивидуализация на наказанието и като се отчетат всички тези смекчаващи
вината обстоятелства, би следвало да се определи наказание, ако счетете, че са
налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т.1 НК под минимума, ако ли не, при
условията на чл. 54 НК, по-скоро към минимума в размер най-много на 4
години и 6 месеца, което след редукцията по чл. 58а НК да достигне размер до
3 години, което моля да отложите на основание чл. 66 НК. Считам, че този вид
на изпълнение на наказанието и този размер в най-пълна степен би
способствало постигане на целите на наказанието. В подкрепа на това, което
казвам ще посоча следното обстоятелство – от момента на извършване на
деянието до сега са изминали почти 2 години. Още тогава свидетелството за
правоуправление на МПС на Р. е отнето, т.е. дефакто е започнало изпълнение
на това наказание. До този момент няма констатирани никакви нарушения, т.е.
ясно е, че това наказание в този вид и размер дава своите плодове. Неясно е
обаче, какво би постигнало едно ефективно наказание лишаване от свобода?
Какви негови личностови дефицити трябва да бъдат подложени на
поправително въздействие в една строго ограничена обстановка и строг
контрол и какво ще се постигне с това? Считам, че такова изпълнение на
наказанието няма да доведе до нищо, просто ще разсипе едно семейство
градило 20 години собствен бизнес.
В това отношение, моля да се произнесете съобразно изложеното или
да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен
съд.
Нашето виждане като защита в момента е, че са допуснати съществени
15
процесуални нарушения и ако това не е налице, да се намали размера на
наказанието.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото си
на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам изцяло казаното
от моя защитник както по отношение на исканията за намаляване размера на
наказанията, така и алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля, ако е възможно да ми
наложите условно наказание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок по чл. 340 ал.1 във вр.чл. 308, ал. 2 от НПК, за което съгласно чл. 340, ал.
2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16