Като разгледа докладваното от съдия Р.Ч.

търговско дело №10 по описа за 2009г.

за да се произнесе,взе предвид следното:

По делото е постъпила молба от ищеца Н.Н. за обезпечаване по чл.389 от ГПК на предявения от него против солидарно отговорните П.И.И. *** лично и като едноличен собственик и управляващ „ДИАНА ФИШ-13”ЕООД иск по чл.240 и сл.от ЗЗД за връщане на 40 000лв., дадени им в заем и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на 1000лв. - обезщетение за забава върху главницата - мораторна лихва за периода от 21.08.2008г.до 4.02.2009г. чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжниците:1/2 ид.ч. от апартамент в гр.Ямбол, ул.”Ал.Стамболийски”№31, вх.А, ет.3,ап.5 и ½ ид.ч. от апартамент в гр.София, Столична община, район Сердика, ул.”Струга”№40,ет.5, в сграда на ЖСК”Робертино”, блок А,вх.Б, ап.19 с площ от 89.44кв.м.В молбата се твърди, че без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно да осъществи правата си по съдебното решение, тъй като ответникът има много парични задължения към банки и физически лица и това може да доведе до разпродаване на личното му имущество за обезпечаване на други вземания, а освен това от у-ние на АВ при МП се установява, че за търговското дружество е налице залог на търговското предприятие като съвкупност за сума в размер на 1 113 390лв., което също прави обосновано искането за възбрана. За имотите върху които се иска налагане на възбрана с оглед исканото обезпечение са представени писмени доказателства за собственост на ответника по делото П.И.-нотариалните актовеу-ния за данъчната им оценка и скица за имота в Ямбол, а с оглед обезпечителната нужда- и удостоверение от АВ при МП.

За да се произнесе по искането с правно основание чл.389 ГПК, ЯОС съобрази от фактическа и правна страна следното:

Към исковата молба e приложено писмено доказателство-Запис на заповед и , установяващи твърденията, на които се основава заедно с допълнението към нея от 16.02.2009г.(л.17 от делото) паричната претенция за заплащане на двете суми-Запис на Заповед от 21.05.2008г. и на гърба й –Протокол за предявяване на запис на заповед от 21.08.2008г.. По делото е започнала, но не е напълно изпълнена процедурата по чл.366-373 от ГПК за двойната размяна на книжа между страните.

В депозирания при условията и в срока по чл.367 от ГПК писмен отговор ответникът П.И. чрез пълномощника си е направил признание на главния иск до размер на 13 000лв. и е оспорил същия за разликата над тази сума до 40 000лв. като в тази връзка е представил 2бр.ПКО и 1 квитанция за 27 000лв.общо за възстановяване на части от паричен заем, изхождащи от ищеца като плащанията са извършени след датата на т.нар.Запис на заповед от 21.05.2008г. и е оспорил изцяло акцесорния иск за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД, поради липса на уговорка между страните за такава. Що се касае до втория от предявените исковете, същият е оспорен изцяло от първия ответник като се твърди, че подписът в Протокола за предявяване на Записа на заповед, не е положен от него, поради което е неистински и следва да бъде изключен от доказателствата по делото, в резултат на което след като не му е предявен записа на заповед, той не е изпаднал в забава.. Във връзка с особеното искане на ищеца още с ИМ за обезпечаване на исковете, ответникът е заявил неоснователност на същото, с оглед вероятната неоснователност на същите предвид представените от него с отговора доказателства. На второ място е посочил, че не съществува опастност при евентуално положително решение ищецът да ние е в състояние да реализира правата си и на трето място е посочил, че исканите обезпечителни мерки са напълно неподходящи, с оглед десетки пъти по-високата стойност на всички имоти, описани в ИМ от претендираната сума дори и да се дължи в пълния размер.

В срока по чл.372 ал.1 от ГПК вр.с ал.2, ищецът е подал допълнителна искова молба, с която пояснил и допълнил първоначалната такава и в която твърди, че извършените плащания са по друг договор за паричен заем, сключен между същите страни в размер на 40 000лв., по който е налице частично плащане в размер на 23 000лв. и остатък от 17 000лв., незаплатени до момента. В тази връзка е представил заверено ксерокопие на Запис на заповед , издаден по този твърдян договор за паричен заем в размер на 40 000лв., предхождащ представения с исковата молба и с дата 3.07.2007г.с падеж 3.08.2007г. и Протокол за предявяването му от 3.08.2008г.

по правото:

Молбата е с пр. основание чл.389 вр. чл.397 ал.1 т.1/ГПК.Същата е допустима и подадена до съда, компетентен да я разгледа-съдът, пред който делото е висящо, но при преценка по същество съдът намира, че в този стадий на процеса следва да се уважи частично.Съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.391 ал.1 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:1.искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2.бъде предоставена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 ЗЗД.От анализа на правната норма е видно, че законодателят е предвидил кумулативно наличие на предпоставките, визирани в ал.1 и тези по т.1 или 2 на същата алинея. В конкретния случай безспорно ищецът се позовава на обезпечителна нужда, като твърди, че без допускане на обезпечението ще бъде невъзможно да осъществи правата си по евентуално положителното за него решение с оглед вписания залог на търговското предприятие в неговата съвкупност за задължение към банка в размер на 1 113 390лв.. Съдът, обаче намира, че не е налице втората от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно-искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, които да създадат у съда убеденост за вероятната основателност на предявения иск в пълен размер. На този етап на размяна на книжа искът се преценя като вероятно основателен до размер само на 13 000лв. с оглед направените с отговора от ответника И. признания и представените от него писмени доказателства за плащания по паричния заем в размер на 27 000лв. Що се касае до втория от предявените исковете, същият е оспорен изцяло от първия ответник като се твърди, че подписът в Протокола за предявяване на Записа на заповед, не е положен от него, поради което е неистински и следва да бъде изключен от доказателствата по делото, поради което съдът намира акцесорният иск за вероятно неснователен. Ето защо съдът намира, че молбата за обезпечение следва да се уважи частично до размер на 13 000лв. .

Що се касае до представения като доказателство с допълнителната искова молба от ищеца Запис на Заповед за друг договор за паричен заем в размер на 40 000лв. между същите страни от 2007г. и фактура за продажба на МПС от дружеството-ответник на ищеца за 40 000лв.с ДДС и твърденията, че дружеството –ответник е продал същото МПС на друг купувач, съдът преценя като ирелевантни за спора, тъй като същите касаят други облигационни взаимоотношения между същите страни, още повече, че към момента тече срок за отговор на тази допълнителна искова молба от двамата ответници.

За прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че не включва в обсъжданията си хипотезата на чл.391 ал.1 т.2 ГПК, тъй като ищецът не е заявил готовност обезпечението да бъде допуснато при представяне на гаранция, съобразно изискванията на закона.

Съдът обаче намира, че посочените обезпечителни мерки (възбрана на по ½ ид.част от две жилища-апартаменти в София и Ямбол)не са адекватни на обезпечителната нужда, тъй като стойността на посочените за възбрана ½ ид.ч. от два недвижими имота надвишава многократно размера на претендираното вземане, което би подлежало на принудително удовлетворяване и което съдът преценя като вероятно основателно частично до размер само на 13 000лв.. От приложените към молбата Удостоверение, изх. №СО-06-00/0037 от 4.03.2009г. на Столична община., се установява, че данъчната оценка на първия имот жилище-апартамент в гр.Ямбол само за частта на същия-1/2ид.ч.-данъчната оценка е 21 422.58лв.видно от у-ние изх. № 495/2009г.на Община-гр.Ямбол, а на втория имот : жилище-апартамент в гр.София, на който се иска възбрана като обезпечителна мярка само за частта на първия ответник стойността е 30 456.10лв.. Следва да се има в предвид, че данъчната оценка е само ориентировъчен критерий за пазарната цена на имота, която е от значение при евентуалната му публична продан.С оглед на това, съдът приема, че забраната за разпореждане само с частта на ответника П.И. от първия имот –апартамента в гр.Ямбол, в достатъчна степен би охранила интереса на молителя при евентуално уважаване на бъдещия иск и не се налага възбраняване като обезпечителна мярка и на частта му от другия посочен от молителя недвижим имот в гр.София.

Мотивиран от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА обезпечение на предявеният иск от Н.Н.Н. ***, ЕГН ********** ***„Жорж Папазов” бл.6,вх.Б, ап.1, срещу солидарно отговорните П.И.И. ***, с ЕГН и търговско дружество”ДИАНА ФИШ-13”ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК ********* и адрес на управление с.Кукорево, обл.Ямб., ул.”Добрич”№33 с едноличен собственик и управляващ дружеството П.И.И. *** иск с правно основание чл.240 от ЗЗД чрез налагане на възбрана върху ½ (една втора)идеална част от жилище апартамент-в гр.Ямбол, ул.”Ал.Стамболийски”№31, вх.А, ет.3, ап.5, , закупен с нот.акт №130 т.ІІ, рег.№2245 дело №200/29.03.2001г. на Нотариус П. Костадинов с рег.№170 и район на действие:РС- гр.Ямбол, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.537.55.6.5, като като обектът е в сграда с №6, с площ от 84.40кв.м., при граници:на етажа:87374.537.55.6.6.; под обекта-87374.537.55.6.3; над обекта-87374.537.55.6.7ведно с прилежащите им избено помещение №3 с площ от 13.50кв.м., при граници:двор на блока, коридор и изба на Васил И. и Димитър Василев; второ избено помещение с площ от 8.10 кв.м., при граници:стълбище, коридор и мазе на Васил И. и Димитър Василев; таванско помещение №12 с площ от 13.90кв.м., при граници:таван на Тодор и Добрина Пеневи, коридор, таван на Стоян Д.Славов, както и 3.59% ид.ч. от общите части на сградата и общите помещения на същата и 0.80%ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото, където е построен жилищния блок до размер на 13 000лв.-част от предявеният иск – 40 000 лв.

НЕ УВАЖАВА молбата на Н.Н.Н. за налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент в гр.София, Столична община, район Сердика, ул.”Струга”№40,ет.5, в сграда на ЖСК”Робертино”, блок А,вх.Б, ап.19 с площ от 89.44кв.м.собственост на П.И. като обезпечителна мярка на предявения иск.

На молителя Н.Н.Н. да се издаде обезпечителна заповед.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника от деня, в който му е връчено съобщение за наложената му обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	38
Дата:	26 март 2009 г.
Съдия:	Росица Марчева Чокова

Дело:	20092300900010
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	16 февруари 2009 г.

Определение по дело №10/2009 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Като разгледа докладваното от съдия Р.Ч.