РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Благоевград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело №
20211200500606 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по
въззивна жалба,подадена от Б. П. П. Ф. С.А П. ,Ф. чрез Б. П. П. Ф. С.А клон Б.
,насочена против решение № 91901 от 02.03.2021г.,постановено по гр.д.№
116/20 по описа на РС Благоевград,с което исковете на въззивника са
отхвърлени.
В жалбата са наведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на съдебния акт.Поддържа се,че приетото от съда нарушение на разпоредбите
на чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК не се подкрепя от доказателствата по
делото и не е основание да се приеме,че договорът е недействителен.Сочи,че
Директива 2008/48 ЕО не поставя изискване да е направена разбивка на
компонентиге на ГПР ,а така също и закона.
Изводът на съда,че на ответника не му е предоставена кредитна карта в
случая е без значение,доколкото предоставянето на такава не е предпоставка
за усвояване на кредита/револвиращ/,тъй като в чл.4 от договора е
предвидено,че кредитополучателя ще може да използва услугата покупка на
1
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора и неплатените
вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен
лимит.Представени са доказателства,че кредитът е усвоен чрез закупуване на
определени вещи с приложение за усвояване.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и се уважи иска ,предявен по
реда на чл.422 ГПК.
Ответната страна И. Г. С.,представляван от особен представител оспорва
жалбата.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна
по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
Въззивният съд,с оглед правомощията по чл.269 ГПК служебно следи за
валидността на съдебния акт,за допустимостта му в обжалваната част,а по
правилността му се ограничава съобразно доводите,въведени във въззивната
жалба.
Обжалваното решение е валидно,постановено от надлежен съдебен
състав,като съдът се е произнесъл по предмета на спора.
По делото ищецът е предявил при условия на евентуалност установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК и осъдителен такъв с правно основание
чл.79 ЗЗД за изпълнение на поето от ответника парично задължение и
обезщетение за вреди от забавата.
Твърдял е в исковата молба,че задължението произтича от договор за
револвиращ кредит чрез издаване и използване на кредитна карта,сключен на
17.05.2018г..Тъй като кредитът не е бил погасяван е подал заявление по чл.410
ГПК.РС Благоевград е уважил искането и по ч.гр.д.№ 2017/2019г. е издадена
заповед за изпълнение.Тя е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5
ГПК и съдът го е уведомил,че следва да предяви установителен иск за
вземането си.
С това обосновава правния си интерес от предявяване на иск за
установяване вземането си,предмет на заповедта, а именно: 1960.96 лв.
главница,15.91 лв. договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018 до
04.01.2019г.,както и 102.82 лв.,представляваща обезщетение за забава за
периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г.
При условията на евентуалност е предявил иск за осъждане на ответника
2
да заплати горепосочените суми.
От приложеното ч.гр.д.№2017/2019 по описа на РС Благоевград е
видно,че на 25.07.2019г. е постъпило от ищеца по делото заявление по чл.410
ГПК.Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите от :
1960.96 лв. главница,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване
на заявлението-25.07.2019г. до окончателното изплащане ,15.91 лв. договорна
лихва по кредита за периода от 01.08.2018 до 04.01.2019г.,както и 102.82
лв.,представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от
04.01.2019г. до 11.07.2019г.,както и сумата от 91.59 лв.разноски по делото,за
задължение,произтичащо по договор за револвиращ потребителски кредит
издаване и ползване на кредитна карта 15987196 от 17.05.2018г.
Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК,със
съобщение заявителят е уведомен ,че следва да предяви установителен иск за
вземането си.Съобщението е получено на 23.12.2019г.,а искът е предявен на
20.01.2020г.Тъй като е спазен срока по чл.422 ал.1 ГПК,то искът е допустим.
От представените и приети по делото писмени доказателства и назначената
и изслушана съдебно счетоводна експертиза се установява,че на 17.05.2018г.
между страните по делото е сключен договор за усвояване на суми,чрез
функционална покупка на изплащане по револвиращ кредит 15987196.За
яснота на изложението този договор/първият,посочен в предното изречение/
се обозначава от съда като д-р за стоков кредит.В него е заложен ГПР 36.57%
и годишен лихвен процент 31.57%.
На същата дата 17.05.2018г. е сключен между страните и договора за
револвиращ кредит по издаване на кредитна карта /предмет на делото/,по
който годишния лихвен процент е 35% и с ГПР 44.90%.Съгласно този
договор на ответника следва да се издаде кредитна карта Мастъркард с лимит
2000 лв.
Няма данни по делото на ответника физически да му е връчена такава
кредитна карта.
Ответникът не е погасявал задълженията си по договора за стоков
кредит.Но е съставено приложение и издадена фактура,от които е видно,че
ответникът е закупил градинска мебел и шатра,като задължението му по
договора за стоков кредит е възлизало общо на 1632.82 лв.То е било
изплащано виртуално чрез служебно прехвърляне на сумите от отпуснатия на
3
ищеца другия- револвиращ кредит.Сумата на отпуснатия стоков кредит е
погасена до размера на 1632.82 лв.,като експертизата е установила,че по
стоковия кредит е останала неизплатена главница от 401.35 лв.,както и
неизплатена договорна лихва от 15.91 лв.,с оглед условията на този договор.
По договора за револвиращ кредит кредитна карта в размер на 2000 лв.
,експертизата е установила,че дължимата главница е 1460.41 лв.,с която сума
е погасен част от стоковия кредит.Експертизата е посочила по пера от какво е
формирана главницата,претендирана от ищеца в размер на 1960.96 лв. и е
видно от заключението,че тя е формирана,както от задълженията по
процесния договор,така и по договора за стоков кредит,а включва и лихви. По
данни на експерта договорната лихва,претендирана от ищеца за посочения в
исковата молба период възлиза на 133.12 лв.,а мораторната лихва изчислена
върху сумата от 1861.76 лв.е 97.74 лв.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита
същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.
РС Благоевград е отхвърлил изцяло предявените при условията на
евентуалност установителни и осъдителни искове.Мотивите за това са,че на
ответника не е предадена кредитна карта,както и са нарушение изискванията
на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.Тъй като договорът е съдържал
недействителни клаузи,то кредитното правоотношение е недействително и не
може да породи правни последици.
С оглед установените от съда факти и обстоятелства, съдът приема, че
между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил част от заетата сума.Съдът
намира,че в конкретния казус обстоятелството,че на ответника не е издадена
и предадена физически кредитна карта е без значение за изводите по
делото.Във въззивната жалба е въведен довод,че начина на използване на
сумите по револвиращия договор за кредитна карта е в резултат на
доброволно съглашение,съгласно чл. 4 от договора,предмет на спора.Според
този текст кредитополучателя ще може да използва услугата покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора и неплатените
вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен
лимит.Представени са доказателства,че кредитът е усвоен чрез закупуване на
определени вещи с приложение за усвояване.Съдът намира доводът за
4
основателен и видно от посочената клауза ,ответникът е дал съгласие по този
начин да се погасява стоковия кредит.По делото са представени изискуемите
се в процесния договор приложение за закупуване ,касов бон за покупка на
стоките по договора за стоков кредит.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност.Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен,съгласно чл.23 ЗПК заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
5
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".
Предвид изложеното, то е необходимо според настоящия състав на съда
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и
да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 44.90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в
лева или евро) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят и индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
По отношение на шрифта ищецът не е проявил активност да установи
дали е използван шрифт с размер ограничен от закона,поради което и РС
Благоевград в мотивите си е приел,че не е спазена разпоредбата на чл.10 ал.1
ЗПК.
И макар въззивният съд да приема изводите на първоинстанционния съд
за недействителност на договора,при нарушаване на изискванията на чл.10
ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,то неправилно не е приложил императивната клауза
на чл.23 ЗПК,че в този случай се дължи само чистата стойност на неплатената
6
част от потребителския кредит.
С оглед приетите по-горе постановки ,процесния договор е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД,но това не освобождава заемателя на основание чл.23 ЗПК да заплати
чистата стойност на кредита . Съобразно експертното заключение,това е
сумата от 1460.41 лв.
В случая следва да се уважи установителния иск.Не се касае за предсрочна
изискуемост на кредитното задължение,тъй като към момента на подаване на
заявлението от ищеца по чл.410 ГПК 25.07.2019г.,падежната дата за
погасяване на кредита е изтекла към 01.03.2019г.Ищецът не е имал
задължение да обявява предсрочна изискуемост на заемното задължение.
По правилата на чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски в
заповедното и исковото производство пред двете инстанции,съобразно
уважената част от исковата претенция.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 91901 от 02.03.2021г.,постановено по гр.д.№
116/20 по описа на РС Благоевград,с което е отхвърлен иска на Б. П. П. Ф. С.А
П. ,Ф. чрез Б. П. П. Ф. С.А клон Б.,предявен против И. Г. С. за признаване
дължимостта по договор за револвиращ потребителски кредит издаване и
ползване на кредитна карта 15987196 от 17.05.2018г.до размера на сумата от
1460.41 лв. и законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на
заявлението,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА за установено спрямо Б. П. П. Ф. С.А П. ,Ф. чрез Б. П. П. Ф.
С.А клон Б.,че И. Г. С. ЕГН ********** има спрямо нея изискуемо
задължение от 1460.41 лв. главница по договор за револвиращ потребителски
7
кредит издаване и ползване на кредитна карта 15987196 от 17.05.2018г.,ведно
със законната лихва върху нея,считано от25.07.2019г. до окончателното
изплащане, за което задължение е издадена заповед по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение № 8326 от 09.09.2019г. по ч.гр.д.
№2017/2019 на РС Благоевград.
ОБЕЗСИЛВА решение № 91901 от 02.03.2021г.,постановено по гр.д.№
116/20 по описа на РС Благоевград,с което е отхвърлен иска на Б. П. П. Ф. С.А
П. ,Ф. чрез Б. П. П. Ф. С.А клон Б.,предявен против И. Г. С. за осъждане
последния да заплати главница по договор за револвиращ потребителски
кредит издаване и ползване на кредитна карта 15987196 от 17.05.2018г.до
размера на сумата от 1460.41 лв.и законна лихва върху нея,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И. Г. С. ЕГН ********** да заплати на Б. П. П. Ф. С.А П. ,Ф.
чрез Б. П. П. Ф. С.А клон Б. 64.31 лв.,разноски направени в заповедното
производство,сумата от 562.93 лв.,направени разноски пред РС
Благоевград,съобразно уважената част на иска и сумата от 396.61
лв.направени разноски пред ОС Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8