Определение по дело №887/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 1695                                               22.06.2020 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:       двадесет и втори юни                                               две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 887 по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против решение № 313/22.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 8155/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на С.М.К. ***, сумата от 1619.88 лв., представляваща допълнително възнаграждение за  извънреден труд от общо 233.52 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода 01.09.2016 г. – 31.08.2019 г., 1633 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 208.59 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 30.10.2016 г. – 30.09.2019 г., като е отхвърлен иска за горницата над 208.56 лв. до целия търсен размер от 234.35 лв. лихва за забава и за периода от 01.10.2016 г. до 29.10.2019 г., като е отхвърлен и иска за сумата от 40 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати на С.М.К. сумата от 453.68 лв. за направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на БРС държавна такса от 114.80 лв. и 193 лв. за разноски за експертиза, а С.М.К. е осъден да заплати на ГД „ГП“ – МВР сумата от 5.21 лв. за разноски по делото.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в осъдителната му част, като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Считат се за неправилни изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за „своеобразен извънреден труд“, както и за наличието на празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ. В тази връзка се сочи, че от министъра на МВР са издадени Наредба№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се съображения относно нощния труд и извънредния труд, като се счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.М.К., не се взема становище по въззивната жалба.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 887/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                           2.