Решение по адм. дело №1468/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от Б. А. А. Ю., [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], по рег.карта – Х., срещу Решение №3958/10.07.2025г. на Председател Държавната агенция за бежанците при МС.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган формално цитирал информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Не било обсъдено дали опасенията от преследване се основават на събития, настъпили, след като чужденецът напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, и дали тези опасения обосновават основателното предположението, че спрямо молителя няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, при развитието на събитията в [държава]. Влошената обстановка в [държава] била ноторно известно обстоятелство и за случващото се там ежедневно се изнасяла нова информация. Светкавичното настъпление на бунтовниците начело с движението „Х.Т.Ш“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А., довели до хиляди жертви от страна на цивилното население. По данни на правозащитници, в [държава] били загинали над 1000 души в сражения между с. сили за сигурност и привърженици на диктатора А., повечето от които цивилни граждани. Поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, евентуалното връщане там щяло да застраши пряко основни неотменими права на жалбоподателя като правото на живот и свобода, щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Несигурността и размириците продължавали и никой не можело да предвиди как щели да се развият събитията в страната. Единственото сигурно нещо било, че от всеки конфликт най-потърпевши и безпомощни били представителите на цивилното население. Неоснователни били съображенията на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ, според които закрила можело да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, респ. когато в една част на държавата по произход не съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той можел сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и можело основателно да се очаква да се установи там. В тази част решението не съдържало позоваване на относима информация относно държавата на произход, въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от член 8, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС. Актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024г. и падането на режима на президента Б. А., опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Към 16 декември 2024 г. ВКБООН продължавал да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на [държава]. Актуалната ситуация в тази страна отговаряла на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12, като в идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която България следвало да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, в решение по дело С-406/22, съгласно която член 37 от Директива 2013/32 трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговаряли на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В разглеждания казус следвало да се приеме, че дори някои части на [държава] да били определени като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не можело да бъде осъществено, защото в други части на страната съществували заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Оспореното решение противоречало на прогласените в чл.13 от АПК принципи на последователност и предвидимост. Липсвали ясни и точни мотиви, защо след като през последните години на с. граждани се предоставяла международна закрила, при липса на коренно променена ситуация в страната, в настоящия момент от ДАБ масово се постановявали отрицателни решения. Административният орган не спазил и императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК – да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение молителя или с държавата му по произход, или с възможността му да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той можел да придобие, включително и дали упражнявал дейности, чиято единствена цел била да получи международна закрила. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на търсещия закрила с общата обстановка в [държава], административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез пълномощник писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ – София с УРИ 105400 - 4355/09.10.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №4324/16.10.2024г., Б. А. А. Ю. от [държава] е поискал закрила от Република Б.. Самоличността му е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-35*/16.10.2024г. Видно от същата, търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б. А. (собствено име) Ю. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], Д., провинция Х.. На 16.10.2024г. търсещият закрила е бил регистриран в ДАБ с имената Б. А. А. Ю. - [държава], роден на [дата]. в [държава], Д., провинция Х., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – а., религия – м. с., с основно образование, без професия, неженен. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители /майка и баща в [държава] /, братя и сестри.

С Решение №1010/27.01.2025г., издадено от Заместник – Председател на ДАБ при МС, на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Б. А. А. Ю.. Решението е връчено неприсъствено на чуждия гражданин на 31.03.2025г. и няма данни да е обжалвано.

С молба рег. №УП-35205/07.05.2025г. в ДАБ при МС чужденецът е поискал производството по подадената от него молба за закрила да бъде възобновено от етапа, на който е било прекратено. От младши експерт в РПЦ – Харманли е изготвена Докладна записка рег. №УП 35205/07.05.2025г., адресирана до Директора на РПЦ – Харманли, с която е предложено производството по подадената от Б. А. А. Ю. да бъде възобновено, поради наличие на предпоставките по чл.77, ал.2 от ЗУБ. Върху докладната записка е поставена резолюция „Да“ от 07.05.2025г.

На 07.05.2025г. с кандидата за закрила е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 35205/07.05.2025г.

В хода на интервюто чужденецът е заявил, че потвърждава казаното по време на регистрацията, че не е използвал други имена и няма роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] нелегално през 2024г. и преминал в [държава], където останал около две-три седмици. Влязъл нелегално в Б. на 03.10.2024г. с помощта на стълба, след което с помощта на трафикант бил откаран до [населено място], където бил задържан от властите. Мотивирал молбата си за закрила с общата обстановка на несигурност в [държава]. Споделил, че е роден в [населено място], обл. Х. и от там е напуснал родината си. Разказал, че когато отпътувал от [държава], родният му град се намирал под контрола на к., които все още продължавали да го владеят. Споделил, че лично е бил свидетел на сраженията, които се водили между свободната армия и к.. Баща му бил пострадал преди две години в следствие на взрив. В близост до него паднала бомба. Заявил, че е взел решение да напусне [държава], поради липсата на сигурност и спокойствие. Войната оказала голямо влияние върху икономиката на страната му. Нямало работа, всичко било разрушено и не можел да излиза навън. Заявил, че не е отбил военната си служба, но месец преди да напусне [държава] получил призовка за мобилизация в дома си, но не се явил. Обяснил, че не искал да се завърне обратно в [държава], поради продължаващата несигурна обстановка. Споделил, че е нямал проблеми на етническа и религиозна основа. Декларирал, че не бил арестуван, съден или осъждан. Заявил, че не е членувал в политически партии или организации. Подал молба в Република Б., защото била мирна и спокойна страна, която е близка до страната му на произход.

С писмо с рег.№ УП 35205/18.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Съгласно писмо с рег. № М-200/08.01.2025г. (рег. № УП 35205/09.01.2025г. в ДАБ при МС) на ИФ Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, не е възразено да бъде предоставена закрила в Р. Б. на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. След възобновяване на производството по предоставяне на закрила, отново е изискано от ДАНС писмено становище по постъпилата молба за закрила.

От старши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 35205/30.06.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А. Ю.. Решението е връчено лично на лицето на 30.07.2025г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 30.07.2025г., чрез административния орган.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че кандидатът не е преследван в държавата си по произход по някоя от посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, както и че спрямо него не се установява да е имало посегателства, релевантни на преследване по чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не се установяват. Направил е извод, че се касае не за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот, съотв. за икономически мигрант. Не е обсъдил налице ли са предпоставките по чл.8, ал.9 от ЗУБ, тъй като кандидатът не заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в Б..

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Р. Б.. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно разгледана от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ, доколкото установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-262/19.05.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че от изложеното в Справката става ясно, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и не може да се говори за наличие на безогледно насилие, а страната се връща обратно към нормалния живот като след падането на Б. А. хиляди с. се завръщат в родината си. Направил е извод, че евентуалното завръщане на кандидата за закрила в [държава], не би довело до неблагоприятни последици за него. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата му по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в [държава], било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той можел да се адаптира отново в обществото. Същевременно за кандидата липсвали данни за наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ.

За кандидата не били налице и предпоставките по чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в Б.. Не можело да му бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер.

Не се констатирало да са налице и предпоставките по чл.4, ал.3 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка вх.№ МД-02-262/19.05.2025г. и в допълнително представената Справка вх.№ МД-02-398/21.07.2025г., в периодите преди и около изготвянето и в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка с вх. №МД-02-262/19.05.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. С. президент А. ал Ш. обявява преходно правителство, назначавайки 23-ма министри в нов разширен и приобщаващ кабинет. Кабинетът, обявен на 29 март 2025г., включва г-н Я. Б., а., назначен за министър на транспорта и г-н А. Б., представител на общността на д., който ще ръководи министерството на земеделието. Известната опозиционна фигура, г-жа Х. К., член на х. малцинство в [държава] и дългогодишен противник на Б. А., е обявена за министър на социалните въпроси и труда и става първата жена, назначена от А. Ш.. Правителството няма да има министър-председател, като се очаква А. Ш. да ръководи изпълнителната власт, а в реч, отбелязваща сформирането на кабинета, той заявява „Формирането на ново правителство днес е декларация за нашата съвместна воля за изграждане на нова държава“. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. Видно от данните в Справка вх.№ МД-02-262/19.05.2025г., към 8 май 2025г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024г. , около 481 730 с. са преминали обратно в [държава] от съседни страни. С това общият брой на с. граждани, които са се завърнали в [държава] от началото на 2024г., става над 842 570 души. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 8 май 2025г., 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Според Справка вх.№№МД-02-398/21.07.2025г., към 26.06.2025г., считано от 08.12.2024г. около 628 029 с. са преминали обратно в [държава] от съседни страни, с което общият брой на завърналите се в [държава] нейни граждани от началото на 2024г., става 988 869 души, а 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. В същата Справка са налице и данни, че президентът на САЩ Д. Т. ще разпореди отмяна на санкциите срещу [държава], „за да им даде шанс за величие“, като премахването на американските санкции, откъсващи [държава] от световната финансова система, ще проправи пътя за по-голяма участие на работещите в [държава] хуманитарни организации, улеснявайки чуждестранните инвестиции и търговията, доколкото страната се възстановява.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с., намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г., за терористично нападение в края на юни, 2025г. в Д. , както и за събитията от м.юли 2025г. в провинция С., не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт.

Предвид горното, макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към дата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че същата е обсъдена и анализирана от административния орган, а оплакването в жалбата в тази насока е неоснователно.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. А. Ю., [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], по рег.карта – Х., срещу Решение №3958/10.07.2025г. на Председател Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.