Р Е Ш Е Н И Е
№4337/27.10.2017г.
гр.
Варна, 27.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ–ри
състав, в публично заседание на двадесет и девети септември , през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
При
участието на секретаря Христина Христова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13 089
по описа на ВРС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на предявена искова молба с рег. №
55 974/27.10.2016 год.предявена от „ П. Л.” АД, ЕИК *,
представлявано от И. К. И., чрез процесуален представител юрисконсулт Й. М.,
със съдебен адрес:*** – *, чрез процесуален представител юрисконсулт Й. М., против
Г.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, вр.с чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Предявената по делото искова молба е уточнена с писмена молба от
21.11.2016 г. с рег. № 61007/16 от 21.11.2016 г. Видно от сезиращата съда
искова молба, както и от уточнителната молба ищцовата
страна ясно е посочила ,че сезира РС Варна със следното искане по см. на
чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК а именно: Да бъде постановено решение по силата на
което ответникът Г.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА БЪДЕ ОСЪДЕН да
ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „ П. Л.” АД, СУМА в
размер на 19 417,19 лева (деветнадесет хиляди четиристотин и
седемнадесет лева и 19 ст.) – главница по Договор за потребителски
кредит № FL 301099/ 26.09.2007 г.
сключен между ответника и „*” (със сегашно наименование Ю.Б. АД) вземането по
който е прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания от 6.12.2007 г. сключен
между „*“ АД от една страна и „Б.Р.С.“ АД от друга, с който цедента
„*“ АД е прехвърлил на цесионера –„*“ АД вземането по
договор за портебителски кредит № FL
301099/26.09.2007 г., след това съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009
г. „Б.Р.С.“ АД в качеството си на Цедент и кредитор
по договор за потребителски кредит № FL 301099/26.09.2007 г. от една страна
прехвърля на „П.Л.” АД в качеството си
на цесионер вземането по договор за потребителски
кредит № FL 301099/26.09.2007, поради което П.Л. АД е последен и настоящ
кредитор по вземането по договора за потребителски кредит № FL 301099/
26.09.2007 г. ВЕДНО със законната лихва върху главницата от
19 417,19 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
27.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.Видно от на исковата
молба и уточнителната молба ищцовата страна е обективирала искане за привличането на ТРЕТИ ЛИЦА
ПОМАГАЧИ на страната на ищеца на
основание чл. 219 ГПК, а именно: „Б.Р.С.” - АД ЕИК *със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори М. В. Х.и М. А. Б.и „*”-АД
ЕИК *със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор П. Н. Д. и М. И. Я. – прокурист. Искането на ищцовата
страна за привличане на ТЛП е аргументирано с възможността привлечените лица да
съдействат за установяване на исковата претенция на ищцовото
дружество по основание и размер в рамките на допустимото от закона а и с оглед
възможността ищцовата страна да предяви обратен иск против тях в качеството им
на подпомагаща страна с оглед реализиране на евентуалното регресно
притезание на ищеца ако се окажело, че цедираното вземане не е съществувало или че длъжникът е
разполагал с противопоставими на Цедента
а в последствие и на Цесионера субективни права във
връзка с цедираното вземане. Видно от
материалите по делото, настоящият състав е уважил искането с правно основание
чл.219 ГПК като е конституирал ТЛП,респективно и производството по делото е
проведено при конституирани две подпомагащи ищццовото
дружество страни.
Ищцовата страна основава исковата си молба на
следните твърдяни правно релевантни факти и
обстоятелства:Сочи се, че по силата на договор за
потребителски кредит от 26.9.2007 г. * АД предоставила на Г.М.Г. потребителски
кредит в размер на 20 000 лева, която сума била преведена по банков път на
Г. по сметка на кредитополучателя в същата банка и на същата дата. С Решение от
1.11.2007 г. на СГС била вписана промяна в наименованието на кредитодателя на „*” АД, а на 11.1.2013 г. в търговския
регистър било вписана промяна в наименованието на „Ю.Б.”АД. Ищцовото
дружество се позовава на разпоредбата на чл. 8 от договора сключен между кредитодателя и кредитополучателя като сочи, че кредита
отпуснат на Г.Г. следвало да се погаси на месечни
вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, като месечните
вноски следвало да се заплащат на 26-то число на съответния месец. Съгласно чл.
6 от същия договор, релевира ищцовата страна, крайния срок за погасяване на потребителския
кредит включително и дължимите се лихви
бил до 26.9.2017 г. Със същият договор било уговорено и заплащане на
договорна лихва в размерите визирани в
чл. 3 а с чл. 9 била договорена и дължимата се договорна /закъснителна лихва
при неизпълнение на задълженията по чл. 4 от Договора за потребителски кредит. Твърди се в сезиращата съда молба, че
кредитополучателя не бил изпълнил задълженията си относно погасяване на дължимите се вноски по
погасителен план а по силата на чл. 15 при непогасяване изцяло или отчасти на
която и да било вноска по договора за кредит, вземането на Банката ставало
изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на
договора.На следващо място в исковата молба се твърди, че поради неизпълнение
на договорните задължения на кредитополучателя произтичащи от чл. 7 и чл. 8 от
договора от 26.9.2007 г. и неиздължаване на месечна вноска с падеж 26.11.2007
г. и 26.12.2007 г., на основание чл. 15 от Договора за потребителски кредит , с
нарочно писмо с изходящ номер 36/14.11.2014 г., получено на 24.11.2014 г. лично
от адресата Г. Г. дружеството било уведомило кредитополучателя за обявяване
на задължението за изцяло изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието
на договора. Твърди се в сезиращата съда молба, че по силата и при
условията на сключен на 6.12.2007 г. договор за прехвърляне на вземания сключен
между * АД и Б.Р.С. АД, ЕИК *Банката-цедент
прехвърлила възмездно на цесионера правото на вземане
ведно със всички обезпечения.По силата и при условията на сключен на 30.3.2009 г. договор за
прехвърляне на вземания, сключен между Б.Р.С. и П.Л. АД, дрежеството
цедент прехвърлило на ищцовото
дружество – цесионер правото на вземане ведно със всички
обезпечения. Сочи се, че до кредитополучателя Г. Г. било адресирано уведомление
за прехвърляне на процесното вземане, изходящо и
изплатено от предишните кредитори Ю.Б. АД и Б.Р.С. АД, като уведомлението било
получено лично от Г.. Твърди се, че уведомление било изпратено и от Б.Р.С. и
получено от адресата – т.е. изпълнена бил извършено надлежно уведомяване на
кредитополучателя по смисъла на чл. 99 ЗЗД. С оглед гореизложеното в исковата
молба се твърди, че към дата 14.10.2016 г. задълженията на ответника –
кредитополучателя Г. Г. към ищцовата страна (носител на вземането) били в
размер на 19 418,19 лева – главница. При релевирани
твърдения затова, че Г. не бил изпълнил задължението си за заплащане на кредита
към нито един от кредиторите ищцовата страна обосновава правния си интерес от
водене на осъдителния иск против ответника за заплащане на исковата сума
представляваща главницата по кредита.Обективирано е и искане за заплащане и на законната
лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното плащане на вземането, както и за присъждане на разноските
по делото. В подкрепа на иска си ищцовата страна е направила доказателствени
искания .
Видно
от материалите по делото на 21.11.2016 г. ищцовата страна е депозирала
уточнителна молба в която е прецизирала фактическите си твърдения и петитума на
иска: Съгласно чл. 6 от Договор за потребителски кредит FL301099
от 26.09.2007г., крайният срок за погасяване на цялата дължима сума по
договора за кредит се твърди отново, че е на 26.09.2017г. Длъжникът не бил
изпълнил договорните си задължения относно погасяване на дължимите вноски по
погасителен план, съгласно чл. 7 и чл. 8 от Договора за потребителски кредит
FL301099 от 26.09.2007г. Поради неизпълнение на договорните задължения на
Кредитополучателя, произтичащи от чл. 7 и чл. 8 от Договора за потребителски
кредит FL301099 от 26.09.2007г. и неиздължаване на месечна вноска с падеж 26.11.2007г. в размер на 269,87 лева,
от които 95,70 лева — вноска за главница и 174,17 лева — вноска за лихва, и 26.12.2007г.
в размер на 269,87 лева, от които 96,54 лева вноска за
главница и 173,33 лева вноска за лихва, като на основание чл. 15 от Договор
за потребителски кредит от 26.09.2007г., с нарочно писмо с изх.
№36/14.11.2014г., получено на 24.11.2014г., лично от адресата Г.М.Г., Дружеството
било уведомило кредитополучателя за
обявяването на задължението по Договор за потребителски кредит от 26.09.2007г.,
за изцяло дължимо и изискуемо, без да се прекратява действието на
договора. Т.е . ,пояснява ищцовата страна : първата просрочена вноска по
договора за потребителски кредит била
вноска в падеж 26.11.2007 г. Следователно, твърди ищцовата страна, вземането
било обявено за предсрочно изцяло изксуемо и
дължимо с нарочно писмо с изх. №36/14.11.2014 г., получено на 24.11.2014
г., лично от адресата Г.М.Г., т.е. датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на задължението била 24.11.2014
г.С оглед на дадените от съда указания, ищцовата страна твърди
следното Ответникът бил направил следите плащания:на 26.10.2007г. - 220,00
лева, от които 94,87 лева за главница;на 04.12.2007г. — 275,00 лева, от които
95,70 лева за главница;на 07.01.2008г. — 272,00 лева, от които 96,54 лева за
главница;на 26.03.2008г. — 300,00 лева, изцяло за лихва;на 16.04.2008г. -
510,00 лева, от които 294, лева за главница;на 26.06.2008г. — 270,00 лева,
изцяло за лихва;на 29.08.2008г. — 300,00 лева, изцяло за лихва;Първата просрочена
от ответната страна вноска по погасителен план била от 24.11.2014г.,
след тази дата ответника продължил да прави периодични погасявания по
задължението си, но както било видно те не били
регулярни и не с на съответните падежни дати по погасителен план. С тези
погасявания банковата система погасявала съответно първо натрупаната за периода
наказателна лихва по чл. 9 от Договора за потребителски кредит, след това
натрупаната за периода договорна лихва по чл. 3 от Договора за потребителски
кредит и след това главницата, съгласно предвиденото погасяване по чл. 76, ал.
2 от ЗЗД. Видно било, че ответната страна е правила опити да „навакса
допуснатото просрочие”.С оглед на изложеното сумата
от 19 418,19 лева била формирана като неизплатена главница, след
като от отпуснатият размер на кредита от 20 000,00 лева бъдат приспаднати
вноските за главница в общ размер на 581,81 лева. Т.е. видно било, че
ответникът бил заплатил всички дължими вноски за главница по погасителен
план до вноска № 6 с падеж на 26.03.2008г. Дължимата сума за главница
била образувана от сбора на всички останали вноски за главница от вноска № 7
с падеж 26.04.2008 г. до вноска № 120 с падеж 26.09.2017 г.На трето
място ищцовата страна уточнява, че: По силата и при условията на сключен на
06.12.2007 г. Договор За прехвърляне на Вземания, сключен между „*” АД от една
страна и „Б.Р.С.” АД, ЕИК *от друга, Банката - „*” АД прехвърлила възмездно на
„Б.Р.С.” АД правото на вземане, заедно с всички обезпечения. Банковото
вземане било индивидуализирано в списък на длъжниците към Договор за
прехвърляне на вземания от 06.12.2007 г., като към исковата ни молба бил
представен като доказателство заверено копие на Договор за прехвърляне на
вземания от 06.12.2007г. (позиция 4 от описа на приложените доказателства),
представено било и заверено копие на Приложение №1 — Списък на
длъжниците към Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007г. (позиция 5 от
описа на приложените доказателства). Представеният списък на длъжниците ,сочи
ищцовата страна бил извадка от цялостния
списък на длъжниците, като било представено с исковата молба копие на първата
страница на която се срещали имената, ЕГН, номер на процесния
договор за потребителски кредит и последната страница от Списъка на длъжниците
а самата сделка била възмездна. Сочи се още, че след извършване на
гореописаната сделка, по сила та и при условията на сключен на 30.03.2009 г.
Договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Б.Р.С.” АД, ЕИК *от една
страна и „П.Л.” АД от друга, Дружеството прехвърлило възмездно на „П.Л.” АД правото
на вземане, заедно с всички обезпечения. Банковото вземане било
индивидуализирано в списък на длъжниците към Договор за прехвърляне на вземания
от 30.03.2009г. като към исковата молба бил представен като доказателство
заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009г. (позиция
6 от описа на приложените доказателства), представено е и заверено копие на
Приложение №1 — Списък на длъжниците към Договор за прехвърляне на вземания от
30.03.2009г. (позиция 7 от описа на приложените доказателства). Представеният
списък на длъжниците бил извадка от цялостния списък на длъжниците, като към
исковата молба било представено копие на първата страница на която се срещали
имената, ЕГН, номер на процесния договор за
потребителски кредит и последната страница от Списъка на длъжниците а и тази
сделка също била възмездна.За доказване
на извършеното плащане от страна на Цесионера — П.Л.
АД, към уточнителната молба е представено и се желае
приемане на като доказателство банково бордеро № BORD09957821, което
представлявало последно плащане по сделката, с което П.Л. АД, в качеството си
на Цесионер било
заплатило на Б.Р.С. АД, в качеството му на Цедент.
Не на последно по степен на важност място ищцовото
дружество отбелязва, че сумата която Дружеството било заплатило представлявала
цена за целият банков портфейл закупен с Договор за цесия от 30.3.2009г., с
който Цедента - Б.Р.С. АД, била прехвърлило на Цесионера — П.Л. АД, портфейл от банкови вземания по
договори за потребителски кредити.
С оглед уточненията сторени от ищцовата страна е прецизиран и
петитума на иска от което е видно, че се желае да бъде постановено Решение по
силата на което да бъде осъден ответника Г.М.Г., ЕГН **********, адрес:
***, да заплати на „П.Л.” АД сумата в размер на 19
418,19 лева (деветнадесет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и деветнадесет
стотинки) - главница, по Договор за потребителски кредит № FL301099/26.09.2007г.
сключен между ответника и „*” АД (със сегашно наименование „Ю.Б.” АД),
вземането по което е прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания от
06.12.2007г., сключен между „*” АД от една страна и „Б.Р.С.” АД, от друга,
с който Цедента - „*” АД е прехвърлил на Цесионера – „Б.Р.С.” АД вземането по Договор за
потребителски кредит № FL301099/26.09.2007r., след това съгласно Договор за
прехвърляне на вземания от 30.03.2009г., „Б.Р.С.” АД в качеството си на Цедент и кредитор по Договор за потребителски кредит
FL301099/26.09.2007r. от една страна прехвърля на „*” ЛД в качеството си на Цесионер, вземането по Договор за потребителски кредит
FL301099/26.09.2007 г.,поради което П.Л. АД е последен и настоящ кредитор по
вземането по Договор за потребителски кредит FL301099/26.09.2007 г. ВЕДНО
със законната законна лихва за забава върху сумата за главница, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Изрично ищцовата страна, чрез процесуалният си представител
е направила ясно волеизявление, че в настоящото производство предявеният
осъдителен иск е за реално изпълнение и не се релевират
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, така, както се е
твърдяло в предходно заповедно и установително
производство воденото между същите страни .
В СРОКА по чл. 131 ГПК ответникът чрез адвокат В. Б.е
депозирал отговор на исковата молба. Видно от отговора на искова молба
ответникът твърди, че исковото производство е недопустимо на основание чл.229,
ал. 2 ГПК, т.к. между същите страни за същото искане и на същото основание било
влязло в сила Решение № 5856/08.12.2014 г. по гр.дело № 5058/2013 г. ХХІ-ви
състав, влязло в сила на 20.1.2015 г.В условията
на евентуалност ответникът намира иска за неоснователен поради което оспорва
иска и по основание и по размер.Ищецът претендира да се осъди ответника
за сумата в размер на 19418.19 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № FL 301099/26.09.2007 г., сключен от него с
„*” АД (сегашно наименование „Ю.Б.” АД), вземането по който е прехвърлено с
Договор за цесия, датиран 06.12.2007 г. на „Б.Р.С.” АД, а с Договор за цесия,
датиран 30.03.2009 г. е последващо прехвърлено на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда 27.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Видно било от
съдържанието на чл.18 от Договор за потребителски кредит №
FL301099/26.09.2007г., възразява ответника, че страните изрично са
постигнали съглашение, че Банката във всеки един момент от действието на
договора имала право да прехвърли вземането си по договора за потребителски
кредит на дружества или институции от групата на „*”, вкл. „Б.Р.С.” АД, или
други финансови или нефинансови институции или дружества, включително такива,
чиято дейност включва секюритизация. В тази
връзка ответника намира,че постигнатото между страните съглашение обективирано в чл. 18 от договора било с оглед персоната, но
не се отнасяло до други лица, неотговарящи на условията, следователно страните
договорили ограничение относно правото на кредитора да прехвърли вземанията си
по този договор, което ищецът не бил спазил. Предвид това нарушение, цедирането на дълга по договора за потребителски кредит на
ищеца било НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредитополучателя и не можело да
има действие спрямо него.Договорена лихва за потребителски кредит, формирана
от БЛП /базов лихвен процент/ и надбавка в размер на 8.2 процентни пункта. БЛП,
определен от ищеца по кредита била в размер за първата година на 10.50 %, а за
останалият срок на кредита е на 7.750 %. Съгласно чл. 5 от Договора, промяната
на БЛП, обявен от банката до окончателното издължаване на кредита е
задължителна за страните. Тази клауза, твърди ответникът била нищожна,
поради неравноправния си характер и затова ответникът прави възражение за
нищожност.Твърди се още в отговора на искова молба, че нито една промяна на БЛП
не е била съобщавана на кредитополучателя, а промените били правени
произволно.По отношение на кредитополучателя Банката, както и цедента „Б.Р.С.” АД (праводатели
на ищеца) се твърди, че не са били изпращани нито едно съобщение, досежно изменението на условията по кредита, нито за
изпадането на кредитополучателя в просрочие, нито за
обявяването му за предсрочно изискуем.На следващо място в отговора на
искова молба се сочи, че що се отнасяло до така нареченото „нарочно писмо с
изходящ № 36/14.11.2014 г., получено на 24.11.2014 г., лично от отв. Г., то същото не било породило твърдяното от ищеца
действие на правещо задължението по Договора за потребителски кредит №
FL301099/26.09.2007r. изцяло дължимо и изискуемо, без да се прекратява действието
на договора.Това било така, тъй като правото на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост на задължението по договора се било погасило по давност и в тази
връзка ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Тъй като
института на погасителната давност се основавал на определен от закона период
на бездействие на кредитора да реализира изискуемото си право, а в случая, сочи
ответникът в срока по чл. 131 ГПК - правото на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост по чл. 15 от Договора било възникнало с изпадането в забава на
кредитополучателя, т.е. от неиздължаването на месечна вноска с падеж 26.11.2007
г. и 26.12.2007 г., то същото се било погасило по давност на 26.11.2012 г. и на
26.12.2012 г.Отделно от гореизложеното, ответникът твърди, че Договор за
потребителски кредит № FL301099/26.09.2007r. бил недействителен на основание
чл. 13 от ЗПК (Обн., ДВ, бр. 53 от
30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в
сила от 1.01.2007 г.),: клаузите на договора не били ясни и недвусмислено
формулирани, а документите, които ги съдържали, не били видими и четливи. Към Договор за
потребителски кредит № FL301099/26.09.2007r. не бил приложен издаденият Запис
на заповед, който според чл. 12 от Договора се издавал в полза на Банката и бил
неразделна част от договора. В чл. 17 от Договора за потребителски кредит ясно
били описани документите, които са неразделна част от договора, но същите не
били представени от ищеца, като доказателства по делото.От представения по
делото като доказателство ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН не било ясно за каква парична
единица ставало въпрос, същият не бил подписан от никоя от страните, страниците
не били обозначени. Единствено на последната страница се съдържали
подписи, но не можело да се установи дали отделните страници са част от един
документ и това дали е документа, представен по делото, поради което
ответникът го оспорва.Ответникът ОСПОРВА твърдението на ищца, че кредитът в
размер на 20 000 лв. бил усвоен изцяло като твърди, че не са представени
доказателства от които да е видно усвояването и хронологията на движението на
паричните средства по заемната сметка на кредитополучателя.Оспорва се и
твърдението на ищеца, че не са заплащани редовно вноските по кредита, съобразно
погасителния план, неразделна част от договора.Оспорва се изцяло дължимостта на договорните лихви по кредита, а така също и
начина на изчисляване на дължимите главници и възнаградителните
договорни лихви, както и редовността на воденото счетоводство на праводателя на ищцовото
дружество, съответно изчисляването на размера на непогасената главница по
договора. В тази връзка в отговора на искова молба е конкретизира ,че никъде
в Исковата молба не били посочени точно и ясно непогасените вноски за главница,
лихви и др., не било посочено точно кои вноски и в какъв размер не били
платени, не било представено подробно банковото извлечение за целия период на
кредита.Оспорва се от ответника и обстоятелството, че кредитът бил станал
предсрочно изискуем. От представения като доказателство по делото Договор
за кредит № FL301099/26.09.2007г.,твърди ответника не били ясни условията за
издължаване на кредита, тъй като не била посочена датата на погасителния план,
който бил неразделна част от договора. Съответно не било ясно(според ответника)
по кой точно погасителен план трябвало да се извърши условието за издължаване
на кредита, нито и неговите параметри. Към доказателствата по делото от страна
на ищеца, възразява ответника, не били представени уведомления за прехвърляне
на вземания, ведно с обратни разписки за доставяне, с което било указано
на Г., че към него момент отпуснатият кредит не следвало да се изплаща на
Банката, а на трето лице. Оспорва се от ответника, че тези уведомления са
били връчени и съответно стигнали до знанието му. Първото уведомление,
релевира ответника, било без дата, но изпратено на 08.07.2009г. от името на
ищеца и „Б.Р.С.” АД, и не можело да породи правни последици, тъй като до този
момент, Г. не бил уведомяван за валидна цесия от банката „*” АД към „Б.Р.С.”
АД.Уведомлението от „*” АД също (според ответника) било без дата, но изпратено на 30.12.2010 г., също
не можело да породи правни последици, тъй като било изпратено близо година и
половина след първото уведомление. Към момента на изпращане на
уведомлението от „*” АД, възразява ответника, не можело да стане ясно кой е
кредитор на отв. Г., тъй като преди това му било
съобщено, че в правата на първоначалния кредитор - Банката бил встъпил
настоящия ищец, а освен това по делото бил представен договор за цесия, дата
30.03.2009 г. в който за Цеденти са посочени „*” АД и
„Б.Р.С.” АД. В тази връзка ответникът сочи, че в случай, че „*” АД е
прехвърлила правата си на „Б.Р.С.” АД с договора за цесия от 06.12.2007 г., то
тогава не следвало да участва в договора за цесия от 30.03.2009 г. Третото
уведомление, пояснява ответникът, било изпратено до него, отново чрез настоящия
ищец и също нямало дата или изходящ номер. От представената по делото
разписка за доставяне за която се твърди, че с нея е доставено третото
уведомление, носи дата на получаване, съвпадаща с датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 417 от ГПК, но не изхождала от цедента
и не било получено от Г., поради което същото отново не можело да породи правно
действие спрямо ответника.Правно релевантно за действието на цесията, сочи
в отговора на искова молба ответникът било единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и
съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор).
Правело впечатление, подчертава
ответника, че от представените по делото като доказателства уведомления за
прехвърляне на вземания, че дължимата сума към цесионера
била винаги една и съща 21717.31 лв., докато с исковата молба се претендирала
различна сума. Не било ясно (според ответника) след извършените цесии,
съответните цесионери по какъв начин и на какво
основание начислявали лихви върху вземането, съответно каква част, от кое точно
вземане е предмет на поредицата от цесии.На следващо място в отговора на
искова молба ответникът сочи ,че представените като доказателство по делото
разписки за доставяне на уведомленията не съдържали: името на получателя;
какво е било съдържанието на пратката, поради което не можело да се приеме, че
с тези разписки за доставяне били изпратени уведомленията, представени като
доказателства по делото.Ответникът оспорва получаването на представените
като доказателство по делото уведомления и че същите му били доставени с
твърдените обратни пощенски или куриерски разписки.Отделно от
гореизложеното в нито един от двата договора за прехвърляне на вземания по
договори за кредит не била спомената цената, която следвало да се заплати от цесионера към цедента;Не били
представени доказателства за реално изплатени от цесионерите
суми по договорите за цесия, поради което договорите за цесия , възразява
ответникът, не били породили правни последици и не можели да обвържат
отговорността на ответника. В тази връзка се твърди още, че липсвали
неразделните приложения на договорите за цесия, поради което същите
представлявали частичен документ, а не цялостен такъв.Следвало ,
според ответника, да бъдело отбелязано, че съгласно чл. 9 от Договора за
цесия, датиран 06.12.2007 г. подписите на страните следвало да бъдат
нотариално заверени, но на нотариалната заверка нямало дата, единствено
било налице дата „06 DEC 2007г.”, което не можело да се приеме, че е положена
от помощник нотариуса, тъй като нотариуса не можел да се използва латински
букви за обозначаване датата на нотариалната заверка. Правело
впечатление,пояснява още ответника, че Договора за прехвърляне на вземания,
датиран 30.03.2009 г. бил сключен между „*” АД, „Б.Р.С.” АД в качеството им на Цеденти по договора и ищеца в качеството му на Цесионер. Не било ясно след като на 06.12.2007г.
е сключен договор за цесия между Банката в качеството на Цедент
и „Б.Р.С.” АД в качеството на Цесионер, на
30.03.2009 г. по какъв начин Банката отново се легитимирала , като кредитор и
придобивала качеството на Цедент по договора. Представените
като доказателства по делото Приложения към договорите за цесия, възразява
ответникът, не съдържали подписи на страните освен на последната им страница,
което означавало, че представеният по делото документ, не бил този, който е бил
представен на нотариуса. При нотариална заверка на документ, съдържащ повече от
една страница, конкретизира ответникът, нотариусът скрепвал отделните страници
в едно и се подписвал, така че да не можело да се направи отделяне, поправка,
добавка или подправка на скрепването. Приемо-предавателният
протокол към договора за цесия, датиран 30.03.2009 г., твърди ответникът, бил
съставен близо пет месеца след подписването на цесионния
договор, което означавало, че приложенията, неразделна част от него не са били
предадени на цесионера при подписването на договора,
а това време не можело по никакъв начин да се приемело за необходимо
технологично време за изготвянето им. В приемо-предавателния
протокол, датиран 20.08.2009 г., възразява ответникът, нямало подпис на
приемащия, а подпис имало само на предаващия, съответно в никакъв случай не
можело и да се приеме, че този приемо-предавателен
протокол бил с вярно съдържание. В случай, че ищецът представел приемо-предавателен протокол, датиран 20.08.2009 г.
подписан от приемащ, то това щяло означава, че „ищецът шиканира
с доказателствата по делото”.На последно място в отговора на искова молба
ответникът е направил и възражение за недействителност (нищожност) на
Договора за цесия от 06.12.2007 г. и на Договора за цесия от 30.03.2009
г. поради противоречие със закона, на основание чл. 26 от ЗЗД, във
връзка с чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ.При тези оспорвания и възражения
ответникът е обективирал искане с правно осн.чл. 78 ГПК за присъждане на сторените по делото
разноски .
В
проведеното открито съдебно заседание по делото от 29.09.2017 г.ищцовата
страна, представлявана от адв. В. З.от
АК Добрич желае съдът да уважи иска, така , както е предявен, като счита
исковата претенция за основателна и доказана .С оглед горното се желае и
присъждане на разноските по делото.Процесуалният представител на ищеца е
направил и възражение с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК .
В
същото съдебно заседание третите лица помагачи на страната на ищеца – „Б.Р.С.
„ АД и „ Ю.Б. „АД –редовно уведомени не изпращат представител .
Ответната
страна по спора,представлявана от адвокат И.З. *** навира исковата претенция за неоснователна и
недоказана ,поради което желае съдът да отхвърли претенцията и да присъди разноските в полза на ответника.
В
предоставения от съда срок и ищцовата и ответната страни са представили
подробни писмени защити по същество на спора ,като ответната страна в писмената
си защита отново е релевирала недопустимост на иска .
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно и по делото от служебно изготвените справки от съда (приложени на
листи от 116 до 124 –ти вкл. )се установява и изяснява, че между страните по
спора е имало друго гражданско дело водено под номер 5058/2013 г. по описа на
ВРС ХХІ-ви състав,по което е постановен влязъл в законна сила на дата 20.1.2015
г. съдебен акт ,поради което и ответната страна счита,че настоящото
производство се явява недопустимо.Установява се от съдебно деловодната справка
от „САС „ при РС Варна, че предявеният от ищцовото
дружество против ответника специален положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК е бил отхвърлен и в действителност е
формирана СПН между страните . Видно от лист 122 -124 от делото с Решение № 5856/8.12.2014
г. ВРС, ХХІ-ви състав , по гр.дело № 5058/2013 г. е отхвърлил предявения иск от „П.л.” АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, офис 5 срещу
Г.М.Г., ЕГН********** с адрес ***, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19418.19 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин и осемнадесет
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 26.09.2007 г. с „*” АД, като задължението е прехвърлено
на заявителя „П.л.” АД с договор от 30.03.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 11.02.2013 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 7581.81 лв. /седем хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и
една стотинки/, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 26.09.2007
г. до 04.01.2013 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 1074/14.02.2013г., постановена по гр.
дело № 1681/2013г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК. Решението е постановено при участието
на третите лица – помагачи на ищеца „Ю.Б.” АД, ЕИК *със
седалище и адрес на управление *** и „*” АД, ЕИК *със седалище и адрес
на управление *** *.Т.е.
Решението по гр.дело № 5058/2013 г. има за предмет установяване съществуването
на парично вземане, за което е било водено заповедно производство при релевирани в заповедното производство твърдения от страна
на * АД за предсрочна изискуемост на
вземанията, които първоинстанционният съд е намерил
за неоснователни и отхвърлил предявения специален положителен установителен иск.
В
настоящия спор обаче , ищцовата страна гради исковата си молба на твърдения не
за настъпила предсрочна изискуемост на процесните
вземания а е завела нов осъдителен иск, за реално изпълнение съгласно нормата
на чл. 79 ЗЗД и чл.430 ТЗ.Ето защо,при
липса на пречки от процесуален характер съдът в конкретния случай счита, че не
може да приложи разпоредбата на чл.130 ГПК и да прекрати производството по иска
за реално изпълнение, тъй като вече в настоящия спор ищецът не релевира тези
факти и обстоятелства на които е основал заявлението си по чл.417 ГПК и
исковата молба по чл. 422 ГПК а твърди друго : неизпълнение на договорно
задължение ,въз основа на които твърдения и петитумът
на иска не е установителен а осъдителен.Именно поради
тази причина,а и съобразно създадената последна съдебна практика, съдът приема
отново,че производството по делото е допустимо и дължи произнасяне и по
същество на спора.
Установено
е по делото, че по силата на договор за
потребителски кредит № FL301099/26.09.2007г. на ответника Г.М.Г. е бил предоставен
кредит от „*” със сегашно наименование „Ю.Б. „АД
в размер на 20 000 лева, за срок от 120 месеца, с краен срок за погасяване
на задължението на 26.09.2017г. ( л. 5 – 7 от делото ).Приложен по делото на л.
8 – 10 е и погасителен план към договора . Установено е от приложеното по
делото на л.11-ти заверено за вярност с оригинала копие на преводно нареждане ,
че на дата 26.9.2007г. отв.Г. е получил от отпуснатия
му кредит от 20 000 лева.
След случване на договора от 26.09.2007 г. се установява по делото
,че е бил сключен последващ договор за прехвърляне на вземания - цесия от 06.12.2007г.
(л.12 от делото) .Договорът за цесия е бил сключен
между цесионера „ * „ АД и цедента
„ * „ АД ( предишно наименование - „*” и със сегашно наименование „Ю.Б.” АД ).Съгласно нормата на чл. 99 ЗЗД и т.1 от договора
цедента е прехвърлил вземането по договора за кредит
на ответника в полза на цесионера – т.е. третото лице
– помагач на ищцовата страна - „*” АД.Договорът за кредит сключен между * и ответника Г.Г.,ведно от приложението към цесионния
договор ( л.17 ) е ясно вписан с номер,
дата и суми.Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането е приложено на
л. 30 –ти от делото а обратна разписка съдържаща имената на кредитополучателя и
подпис е приложена на л. 31 –ви от делото .
Установено
е по делото,че след договора за цесия от дата 06.12.2007 г. е сключен и втори
договор за прехвърляне на същото вземане, с който договор ищцовата страна
твърди да е кредитор на вземането . Видно от приложеното с исковата молба
заверено за вярност с оригинала копие на договор за цесия от дата 30.03.2009г.
(л. 19 - 25) цедентите „*” АД и „*”
АД са прехвърлили вземането по договора за потребителски кредит
№ FL301099/26.09.2007г. на цесионера и ищец - „*” АД. Съгласно клаузата на чл. 1.1.
договорът за цесия е сключен на основание чл. 99 ЗЗД а вземанията по договора(
сред които и процесното ) са описани в т. 1.2.1. Под
вземания страните в същия договор за прехвърляне на вземания са дефинирали
понятието вземания : „вземанията, които се прехвърлят от цедентите на цесонера по
силата на настоящия договор ведно с
всички произтичащи от тях права и задължения , с привилегии, обезпечения ,
лихви и други принадлежности , определени и индивидуализирани подробно в списък
, представляващ Приложение №1 , който е неразделна част от настоящия договор
„.Приложен към втория цесионен договор по делото и приемо предавателен протокол от 20.08.2009 г.- от който се
установява,че ищцовото дружество е получило 1 брой оригинал на Приложение 1 – Списък на
длъжниците и вземанията по чл. 2 от
договор за цесия между „ * „ АД
и „ *
„ АД с 95-ет страници.( л.26 ). Видно от л.28 –ми от делото цедираното
процесно вземане е ясно индивидуализирано в
Приложение 1 .
За
прехвърлянето на вземането от 30.03.2009 г.съставено писмено уведомление от * АД и Б.Р.С. АД , адресирано но Г. М.
ГV( кредитопулучател ) видно от л. 32 –ри от делото.
Приобщено като доказателство по делото на л. 33 –ти е и заверено за вярност с
оригинала копие на обратна разписка съдържащата имената на кредитополучателя и
ответник по делото и подпис.
Уведомление до Г.Г.в писмена форма е
било изготвено от „* „АД и „Б.Р.С.” - АД , чрез пълномощник „* „ АД за цедиране на вземанията от
06.12.2007 и 30.03.2009 г. видно от лист 35-ти от делото. Приложеното по делото
на лист 36 -ти е и заверено за вярност с оригинала копие на обратна разписка
съдържа дата 11.2.2013 г. и подпис .
Изяснено е по делото, че с изх. № 36/14.11.2014г.ищцовото дружество е съставило уведомително писмо до Г.Г..Видно от текста
на същото (л.39) „ * „ АД е уведомило Г.Г.затова,че на 26.09.2007 г. Г.бил сключил договор за
потребителски кредит с номер FL 3010099/26.09.2007 г.с „ * „ АД
,както и че по силата и при условията на
сключен на 6.12.2007 г. Договор за прехвърляне на вземания , сключен между „ *
„ АД от една страна и „*„ АД Банката е прехвърлила възмездно на „*„ АД правото
на вземане ведно с всички обезпечения.По силата и при условията на сключен на
30.03.2009 г. Договор за прехвърляне на вземания , сключен между „ * „ АД от
една страна и „ *„ АД е било прехвърлено възмездно на „*„ АД вземането заедно с
всички обезпечения.Поради неизпълнение
на договорените задължения, произтичащи
от чл. 7 и чл. 8 от Договора за
потребителски кредит № FL 3010099/26.09.2007 г.за заплащане
на дължимите по кредита вноски, Г.Г.е бил уведомен
писмено затова, че е изпаднал в забава относно погасяването на кредита, с което
нарушил сключения договор за потребителски кредит FL 3010099/26.09.2007 г.Вписано е още
в същото уведомително писмо, че поради неиздължаване на месечна вноска с падеж
26.11.2007 г. и 26.12.2007 г. на основание
чл.15 от Договора за потребителски кредит FL 3010099/26.09.2007 г. е обявено
цялото задължение на Г.по него , което към 11.02.2013 г. е било посочено
като размер от 27 000 лв. от които
19 418,18 лв. главница и
7 581,81 лева договорна лихва за
незабавно изискуемо и дължимо, но без да
се прекратява действието на договора.На
последно място в цитираното уведомително писмо е вписано,че следва същото да се счита за предсъдебна
покана за добволно плащане на задълженията от страна
на Г.Г.. Приложено по делото на л. 40 –ти е заверено
за вярност с оригинала копие на обратна разписка което съдържа отбелязване, че на дата
24.11.2014 г. Г.Г.лично и срещу подпис е получил
уведомителното писмо .
Изяснено е още по делото ,че с платежно нареждане и по банков път
,на 29.03.2012 г. „*„ АД е заплатило
сумата от 164 840,70 лева по договор за прехвърляне на
вземания от 30.03.2009 г. и по допълнително споразумение 5/15.12.11 КЪМ
ДОГОВОР в полза на *АД ( л. 50 от делото ).
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е
допусната и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице Ил.Т.С., приобщено на листи от 100 до 113 –ти по
делото сумата от 20000 лева е била
усвоена от отв.Г.Г.на дата
26.09.2007г. , като на тази дата е била заверена сметката на Г.(л.11от делото
). Изяснено е още,че от датата на сключване на договора за кредит между
ответника Г.и * АД до дата на цесията от
30.03.2009 г. ответникът Г.е погасил кредита като е платил сума от общо
2 197,00 лв. с която от страна на Банката кредитодател
са покрити следните задължения – главница 581,81 лв., договорна лихва
1 612,03 лв., лихва просрочие 3,16 лв. описани в
таблицата на стр.11 и 12 от ССчЕ ( л.110-111).Въз
основа на заключението на в.л.С. се
извежда извода,че по предоставения кредит ответникът е погасил главница и
договорна лихва на първите 6 месечни
вноски , като е изпаднал в забава още на втората вноска с падеж 26.11.2007 г. ( така както е
посочено в Таблицата и от Приложение 1
към ССчЕ ). На трето по ред място, на в.л. е поставен
и въпрос Има ли дължими и начислени такси
за времето на ползване на кредита.На този въпрос в.л. отговоря ,че
съгласно чл. 5 от Договора кредитополучателят дължи еднократна такса в размер
на 10 лева за разглеждане и обработка на
документи и 2,5 % върху размера на кредита за отпускане на вече разрешения кредит.По данни на Банката, отговоря вещото
лице , цитираните такси били заплатени от ответника по кредита и няма начислени други дължими такси за времето на ползване на същия а на в.л. не
била предоставена информация за начислени и неплатени такси по процесния договор . На четвърто място вещото лице дава отговор и на въпроса: Какъв е
размерът на неизплатено задължение на кредитополучателя включващо главница по Договора за потребителски кредит, от датата на сключване на договора за
потребителски кредит до датата на подаване на исковата молба в съда ? .В
заключението си в.л. сочи, че съгласно представените данни от * АД и информация от
ищеца *, дължимите суми от датата на сключване на договора (
26.09.2007 г.) до датата на подаване на исковата молба в съда (
27.10.2016г.)в.л.изчислява общо в размер на 51732,78 лв. в т.ч. :главница
19 418,19лв., лихва от 30.03.2009 г . – 2 053,88 лв., лихва от
31.03.2009 г. до 27.10.2016 г. вкл. 30 260,71 лв. ( визирани в табличен вид на стр.13-та от експертизата ,
л. 112 от делото ).
В заключението.по ССчЕ, в.л.Ил.С. дава
отговор и на въпроса : Дали в счетоводството на ищеца е
осчетоводено задължение на Г.Г.за плащане към *АД по
договор за цесия и в какъв размер ?. На така поставения въпрос , в.л. дава
отговор, че в *АД целият купен портфейл
се води синтетично а не на аналитично ниво – т.е. не са заведени кредит по
кредит, следователно, според в.л. не е осчетоводено задължение по кредита на името на Г. М. ГV. В
счетоводството на * АД ,заключава в.л. е осчетоводено начисляване и погасяване на
задължение по договор от 30.03.2009
г.към * АД , но няма заведена аналитична
партида към *АД .Преведените суми по
посочената банкова сметка *** ( *) са по дати и размери , така както следва :
на 1.4.2009г.преводно нареждане от 1.4.2009 ( с посочен номер )за сумата от
671728,00 лв. и получател БРС ( с посочен ІBAN )с основание” плащане по
договор за прехвърляне на вземания от
30.03.2009 г. „ и наредител *АД ; на 20.11.2011 г.
преводно нареждане от 20.12.2011 г. ( с посочен номер ) за сумата от 254977,30
лв. с получател БРС ( с посочен ІBAN) сд
основание „ пл.по доп.спор.5/15.12.11 към дог.за прехв.
На вземания от 30.03.2009 г.” и с наредител *АД . ;
на 29.03.2012г. преводно нареждане от 20.03.2012 г. ( с посочен номер) за сумата от 164840,70 лв.с получател БРТ ( с
посочен ІBAN),с основание „ пл.по доп.спор. 5/15.12.11 към дог.за прехв.на вземания от 30.03.2009 г. и с наредител
*АД.
Въз основа на направените
преводи, в.л. сочи, че в счетоводството на ищеца са взети счетоводните статии Дт
с-ка499/2 – Задължение по договор за цесии / * ; Кт с-ка
503/1 – Разплащателна сметка .Общо преведените суми от *АД на БРС , заключава
в.л.С. са в размер на
1 739 273 лева от общо дължимите по договор от 30.03.2009 г.
2 159 090 лв. ( т.3.2 от договора – л.21 от делото ).За разликата в
размер на 419 817 лева до окончателната цена , дължима на БРС , в.л. подчертава
в заключението си, че не му е била предоставена
информация за извършено плащане от *АД ( 2159090 -1739273=419817 лв.или задълж.по т. 4.1.3. в размер на 839635-419818 по доп.спораз.5 дължимо и преведено = 419817 лв.задължение без
представено плащане .
На последно място ( л.113 )в.л.дава заключение, че представените
преводни нареждания за платени суми по договора от 30.03.2009 г- към БРС са осчетоводени като погасяване на задължения
към * а не към * АД ( БРС ).В приложение 1
към ССчЕ в
табличен вид в.л.Ил.С. отразява движението по процесния
кредит, падежирилали вноски , погасени суми и размер
и вид на окончателните задължения на отв.Г.Г.– л. 114,115 от делото ).
Допълнително по делото са приобщени по надлежния ред и
оригинали на част от доказателствата, на които ищцовата страна гради
исковата си молба. Приобщени по надлежния ред на л. 139 – 182 са оригинала на договора за потребителски
кредит от 26.09.2007г. ; ; оригинала на погасителния план към договора ;
оригинала на молбата за отпускане на
кредит ; оригинал на запис на заповед от 26.9.2007 г. ; нотариално заверено копие на оригинал на
договора за цесия от 30.03.2009г. ; нотариално заверено копие на приемо предавателния протокол към договора съдържащ част от
приложението ; приложение 1 към договора
за цесия от 30.03.2009 г. в заверено за
вярност с оригинала копие ; ; нотариално
заверено копие на договора за цесия от 6.12.2007 г. и приложението .Приложено
на л. 183 е в оригинал удостоверение на * АД; на л. 184 заверено за вярност с
оригнала преводно нареждане от 29.3.2012 г.
ведно със скрепена в оригинал обратна
разписка изпратена на 8.7.09 г.от *АД до Г. Г.; на л. 185 –ти
оригинал на уведомление да прехвърляне на вземания и оригинала на
обратна разписка изпратена от * АД до Г.Г.на
30.12.2010 г. , на л 186-ти заверено за вярност с оригинала копие на
уведомление за прехвърляне на вземания ; на л.187оригинал на обратна разписка
изпратена от *АД до Г.Г.и получена на 11.2.2013 г. ,
на л. 188 заверено за вярност с оригинала копие
на уведомление за прехвърляне на вземания ; .Горните писмени
доказателства са приети и приобщени по надлежния ред с Определение № 6629/28.6.2017
г.
Видно от материалите по делото, с определението от 28.6.2017г.
съдът е открил производство по оспорване
на истинността на трите броя обратни разписки оспорени от ответника по
реда на чл.193 ГПК като е
разпределил и тежестта на доказване в производството по оспорването на частните
документи.С определение,постановено в закрито разпоредително заседание от 24.7.2017г. съдът е допуснал провеждането
на съдебно графологична експертиза, с оглед
установяване на авторството на положените подписи върху трите оспорени обратни
разписки,за които ответникът е твърдял ,че не е получил.
Допълнително по делото са
приобщени и представени с писмена молба от ищцовата страна ( л.206 от делото )
– извлечение от заемната сметка по договора
за потребителски кредит от 26.09.2009 г., методологията за определяне на Базов лихвен процент на Банка * АД –заверено копие и становище –
лихвен лист по същият договор за потребителски кредит от 26.9.2007г. ( л. 207
-212 ).
Както бе посочено по-горе по делото е допусната съдебна графологична експертиза заключението по която е изготвено
от в.л. графолог Ц.Ц.и приобщено на листи от 230
до 237 ми вкл. Въз основа на заключението на вещото лице Ц.Ц.по
делото е установено и изяснено по категоричен начин, че подписите от името на получателя в обратна разписка с номер 46513450 от 08.07.2009 г. на
куриерска фирма „ * „, получена на 13.7.2009 г. и в обратна разписка №ИД RS 1517 0042 ХTR
на * ЕАД ,получена на 11.2.2013
г. са изпълнени от Г. М. ГV, ЕГН ********** . Подписът от името на получателя в
обратна разписка № 10117666 от
20.12.2010 г. куриерска фирма „ * „, получена на 05.1.2011 г.,заключава в.л.Ц.Ц.не
е изпълнен от ответника Г. М. ГV, ЕГН ********** .
При така изложената по-горе фактическа страна на спора,съдът прави
следните изводи от правна страна :
Предявения иск по делото е осъдителен с правна квалификация чл.430 ТЗ,вр.с чл.99 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД и с него се
желае да бъде постановено Решение по силата на което да бъде осъден
ответника Г. М. ГV, ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „*” АД сумата
в размер на 19 418,19 лева (деветнадесет хиляди четиристотин
и осемнадесет лева и деветнадесет стотинки) - главница, по
Договор за потребителски кредит № FL301099/26.09.2007г. сключен между
ответника и „*” АД (със сегашно наименование „*” АД), вземането по което е
прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007г.,
сключен между „*” АД от една страна и „*” АД, от друга, с който Цедента - „*” АД е прехвърлил на Цесионера
– „*” АД вземането по Договор за потребителски кредит № FL301099/26.09.2007r.,
след това съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009г., „*” АД в
качеството си на Цедент и кредитор по Договор за
потребителски кредит FL301099/26.09.2007r. от една страна прехвърля на „*” ЛД в
качеството си на Цесионер, вземането по Договор за
потребителски кредит FL301099/26.09.2007 г.,поради което *АД е последен и
настоящ кредитор по вземането по Договор за потребителски кредит
FL301099/26.09.2007 г. ВЕДНО със законната законна лихва за забава върху
сумата за главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане.
Видно от окончателния доклад по делото съдът по така предевяния иске разпределил доказателствената
тежест между страните в съответствие с общата норма
на чл.154 ГПК като е указал на двете страни , че всяка една от тях е длъжна да
установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения,
респективно от които черпи положителни за себе си права.По предявения
осъдителен иск съдът е възложил в тежест на ищеца по делото да установи и
докаже, че: между * АД (със сегашно наименование * АД) и ответника е бил
сключен действителен Договор за потребителски
кредит № FL 301099/26.09.2007 г. сключен между ответника и „*”, размера
на кредита, усвояването на заетата сума и неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на главните вземания,предмет на договора, датата на
изпадане на кредитопучателя в забава, уведомяването
на кредитополучателя за забавата и затова, че кредита е бил обявен за изцяло
дължим без прекратяване на действието на договора за кредит.;В тежест на същата
ищцовата страна е да било възложено да установи
и докаже също при условията на пълно и главно доказване, че вземането предмет
на цитирания договор за кредит № FL 301099/26.09.2007 г. е било надлежно
прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания от 6.12.2007 г. сключен
между „* „АД от една страна и „*” АД от друга, с който цедента
*” АД е прехвърлил на цесионера –„*” АД вземането по договор за портебителски кредит № FL301099/26.09.2007 г., както и че
след това съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009 г. „*”
АД в качеството си на Цедент и кредитор по договор за
потребителски кредит № FL 301099/ 26.09.2007 г. от една страна прехвърля на „*”
АД в качеството си на цесионер вземането по договор
за потребителски кредит № FL 301099/26.09.2007, поради което *АД е последен и
настоящ кредитор по вземането по договора за потребителски кредит № FL 301099/26.09.2007 г.В тежест на същата страна е било възложено и да установи и докаже, че
Банката отпуснала кредита от 26.09.2007 г. е изправна страна – изпълнила пълно
и точно задълженията си по договора. В
тежест на ищеца е било възложено и да установи и докаже, че налице ликвидно и
изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и основание
(т.е. главно задължение и законна лихва) на основанията на които почива иска,
като и че ответникът е изпаднал в забава и че е налице фактическия състав на
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което ответникът дължи на ищцовата страна и
непогасените главни вземания ведно със законната лихва.
В
тежест на ищцовата страна съдът е възложил и да опровергае възраженията на ответника за
недействителност на договорите за цесия като установи и докаже при условията на
пълно и главно доказване, че договорите не противоречат на закона; че са
съставени в изискуемата се от закона форма; съдържат необходимите реквизити
включително и надлежното уведомяване на кредитополучателя за извършените
прехвърляния на вземания по реда на чл. 99 ЗЗД.
В
тежест на ответната страна съдът е възложил и то в случай, че ищецът докаже горните факти и
обстоятелства да установи и докаже, че е заплатил претендираните
суми при настъпване на падежите и да наведе правоизключващи
и или правопогасяващи възражения (каквито впрочем е релевирала ответната страна в отговора на искова молба).
При
така разпределената тежест на доказване и въз основа на ангажираните и от двете
страни доказателства съдът, след съвкупен и поотделен анализ на доказателствата
по делото намира ,че предявеният осъдителен иск за сумата от 19 418,19
лева –претендирана от ответника главница по договор
за потребителски кредит от 26.09.2007 г. е изцяло основателен и доказан.
Изяснено
и установено е в настоящото исково производство ,че на дата 26.9.2007 г. между ответника Г.Г.качеството
му на кредитополучател и конституираното в качество на трето лице помагач(ТЛП)
на страната на ищеца – „* „ ( с предишно наименование * и преди това * ) е възникнало надлежно облигационно
правоотношение по силата на сключения помежду им договор да
потребителски кредит № FL 301099/26.09.2007 г.Приложен е по делото и
оригинала на самия договор за кредит и въз основа на целия събран писмен доказателствен материал съдът приема, за безспорно
установено наличието на валидно възникнало между отв.Г.и ТЛП „ * „ АД договорно взаимоотношение , основано
на договор за потребителски кредит.В таза насока съдът кредитира напълно
заключението на вещото лице по допусната и извършена Съдебно счетоводна
експертиза и писмените доказателства от
които несъмнено се установява и доказва , че ответникът е усвоил и получил
сумата по кредита в размер на 20 000 лева на дата 26.09.2007 г. ( л.11
).Изяснено е по делото въз основа на заключението по ССчЕ
, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, че ответникът за
разлика от Банката,предоставила му кредита не е изпълнил точно и своевременно
насрещните задължения които е поел към Банката ,с което е станал неизправната
страна по договора . От заключението на в.л.С. се извежда извода,че отв.Г.е погасил кредита като е
платил сума от общо 2 197,00 лв. с която от страна на Банката кредитодател са покрити следните задължения – главница
581,81 лв., договорна лихва 1 612,03 лв., лихва просрочие
3,16 лв. описани в таблицата на стр.11 и 12 от ССчЕ (
л.110-111).Въз основа на заключението на в.л.С. се извежда извода,че по
предоставения кредит ответникът е погасил главница и договорна лихва на първите
6 месечни вноски , като е изпаднал в забава още на втората вноска с падеж
26.11.2007 г.Т.е. твърденията на ищцовата страна
затова,че отв.Г.е изпаднал в забава именно на
26.11.2007 г. са напълно доказани по делото . Установено и доказано е и
твърдението на ищцовата страна затова,че
исковата сума е размера на непогасената главница по договора за
кредит поради което се налага извода,че
размера на главното вземане е напълно установен със забележката ,че точното
вземане по ССчЕ е с 1 стотинка по-малко ,което не
рефлектира върху извода за доказаност на иска а се
обяснява със математическите изчисления при сборуване и закръгляне на падежиралите вноски.
На следващо място съдът намира
за установено по делото ,че съгрласно договора
и приложения към него погасителен план кредитът, получен от Г.е следвало
да бъде върнат съгласно чл. 6 от договора ( л.5 от делото( до 26.09.2017 г. а
съгласно чл.15 от договора ( л. 6)
Банката е имала възможност да поиска възстановяване на целия кредит изцяло или
отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита , като
е било изрично договорено,че изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото
и да е волеизявление на страните . Съгласно договорната клауза на чл.15 ,съдът
приема, че с преустановяване на плащанията
на главнтица и лихва по договора от страна на
ответника считано от м.11.2007 г. са настъпили последиците на пресрочната
изискуемост на кредита .В тази връзка следва да бъде отбелязано,че след като
Банката не е обявила предсрочната изискуемост на кредита , то не означава ,че
вземането не е станало предсрочно изискуемо.Напротив, с изтичането на
договорения краен срок за връщане на кредита
26.09.2017 г. е настъпила предсрочната изискуемост на вземането.В настоящото
производство ищецът не се е позовал на предсрочна изискуемост на вземането а на
неизпълнение на задължението на кредитополучателя в срок да заплаща падежиралите вноски.Позоваване на предсрочна изискуемост на
кредита видно от материалите по делото и от становището на ищеца има в
предходното водено между страните производство по специалния положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
,представляващ по правната си същност продължение на заповедното производство
по реда на чл.417 ГПК. Ето защо следва да бъде отчетено, че след като
законодателят е приравнил правните последици на подаването на исковата молба с
тези на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се
налага и извода ,че с депозиране още на заявлението по чл. 417 ГПК в
предходното водено между страните дело ответникът получил преписа от искова
молба по установителния иск е изпаднал в забава , т.к
. с исковата молба е бил поканен да плати.Дори и да се приеме в условията на
евентуалност ,че кредитополучателят не е бил уведомен от кредитодателя
за изпадането си в забава ,то следва да бъде отчетен факта,че в хода на
настоящото производство, след депозирането на исковата молба на дата 27.10.2016
г. а именно на 26.09.2017 г. или няколко
дни преди хода на спора по същество е изтекъл вече целия срок в който кредитът
е следвало да бъде върнат с което отново е осъществен състава на чл. 430 ТЗ,вр. с чл. 79 ,ал.1 ЗЗД и кредита в непогасената му част е
изцяло изискуем.
Или от изложеното по-горе въз основа на писмените доказателства по
делото и заключението по ССчЕ съдът прави
извода,че ищецът е установил и доказал при условията на пълно и главно
доказване наличието на първият правопораждащ
претенцията му факт –валидната облигационна връзка по договора за банков кредит
,реалното предаване на заемната сума от Банката на кредитополучателя,
усвояването на заема от 20 000 лв. от ответника и издаването в забава на
ответника .
С оглед горното съдът следва да даде отговор на въпроса и дали
материалното право принадлежи на ищцовата страна, на каквито твърдения гради ищцовата страна исковата си молба.Както
е видно и по –горе ищцовото дружество се позовава на
два поредни договора за цесия като сочи, че по силата на тях се явява
последният кредитор на вземането претендирано от ответника . Възраженията на
ответника са за недействителност на договорите за цесия и неполучаване на
уведомленията за цесия.
За да се произнесе по твърденията на ищеца и възраженията на
ответника съдът счита за необходимо на първо място да посочи, че по делото
несъмнено е доказано и установено надлежното прехвърляне на процесното
вземане на датите 6.12.2007 г. и на 30.03.2009 г. Както вече бе посочено и
по-горе първият договор за цесия е сключен между * АД и * АД а вторият
между цедентите * АД и * АД от една страна и цесионера - ищцовото дружество *АД. Т.е. съдейки от хронологията на
договорите за прехвърляне на вземания последният действителен кредитор е именно
ищцовото дружество *АД . Така сключените два отделни
договора за цесия съдът намира,че са действителни и не страдат от пороците релевирани от ответника . Действителността на договорите
произтича от правната им характеристика и представените по делото писмени
доказателства. Съгласно разпоредбите на
чл.99 и чл.100, ал.1, пр.3 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не
отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и
то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото.Прехвърлянето
на вземането (цесия) е действително и тогава, когато предишният кредитор не е
съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. За да е действителен договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е
определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените
вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на
продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет -
чл. 26, ал. 2 , пр.1 ЗЗД /Решение № 32 от
9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Мария Славчева/.
С оглед горните мотиви съдът намира,че и двата договора за цесия
не са недействителни. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В случая това изискване следва да се счита
спазено с получаване на уведомлението за извършеното прехвърляне от цедента - предишен кредитор .
С оглед горните теоретични постановки и при отчитане на факта,че
по делото посредством графологичната експертиза е
установено и доказано,че оспорените два частни документа – обратна разписка с номер
46513450 от 08.07.2009 . на куриерска фирма „ * „, получена на 13.7.2009
г. и в обратна разписка №ИД RS 1517 0042 ХTR на * ЕАД ,получена на 11.2.2013
г. са подписани от Г. М. ГV, ЕГН ********** се налага извода,че ответникът е уведомен за
извършените две отделни цесии а
оспорването по реда на чл.193 ГПК неуспешно.
В действителност по делото е установено отново
въз основа на заключението на в.л.Ц.Ц., че : Подписът от името на получателя в обратна разписка № 10117666 от 20.12.2010 г. куриерска фирма „
* „, получена на 05.1.2011 г.,заключава в.л.Ц.Ц.не е изпълнен от ответника Г. М. ГV, ЕГН ********** .”,
което води до извода,че оспорването на документа в частта на авторството на
подписа е успешно , т.к. за получил пратката не се е подписал Г.Г., което обаче води само до извода,че ответникът не е
положил лично подписа си върху този частен документ без да се изключва
възможността друго лице да е получило същата обратна разписка.
С оглед изложеното по-горе и при установеност и доказаност на уведомяването на ответника за извършените
цесии съдът намира възраженията на ответника за недействителност на цесии
поради неспазване на реда за уведомяване за неоснователни и недоказани.
В обобщение при установеност и доказаност
на принадлежността на материалното право на ищцовата
страна в качество на последен кредитор ,
действителност на договорите за прехвърляне на вземания и договора за кредит ,
съдът извежда извода,че ответникът Г.Г.е неизправната страна по договора за кредит от
26.09.2007 г., изпаднал в забава още 26.11.2007 г. поради което дължи на
последния кредитор заплащането на вземането в размер на исковата сума в пълен
размер ,така както е предявено и установено въз основа на заключението по ССчЕ. Дължимостта на вземането е обусловена
и от факта,че с изтичането на крайния срок на договора 26.09.2017 г.цялото
вземане е станало предсрочно изискуемо а ответникът не установил и или доказал
да е заплатил исковата сума от 19 418,19 лева било то към кредитодателя си
или последващите кредитори .Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати исковата сума представляваща сбора от главници на ищцовото дружество *АД
,надлежно легитимиращо се като кредитор на ответника.При този изход на спора и
предвид правоувеличаващият ефект на исковата молба
съдът присъжда и законната лихва върху главното вземане, считано от дата
27.10.2016 г. – датата на сезиране на съда – и до окончателното изплащане на
вземането-.
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
производство .Видно от приложения по делото на лист 238 – ми списък на разноски
ищцовата страна желае съдът да присъди в
нейна полза сумата от общо 926,73 лева
от които за заплатена такса 776,73 лева
и за депозит за вещо лице сумата от 150 лева.Тези разноски като доказани и по
размер и по основание съдът присъжда в пълнота и изцяло в полза на ищцовата
страна.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Г. М. ГV, ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на ищцовото
дружество – „ П. Л.” АД, ЕИК *, представлявано от И. К. И., чрез процесуален представител
юрисконсулт Й. М., със съдебен адрес:*** – *, СУМАТА
в размер на 19 418,19 лева (деветнадесет хиляди
четиристотин и осемнадесет лева и деветнадесет стотинки) - главница, по Договор за потребителски кредит № FL301099/26.09.2007г.
сключен между ответника и „*” АД (със сегашно наименование „*” АД), вземането
по което е прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007г.,
сключен между „*” АД от една страна и „*” АД, от друга, с който Цедента - „*” АД е прехвърлил на Цесионера
– „*” АД вземането по Договор за потребителски кредит № FL301099/26.09.2007r.,
след това съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009г., „*”
АД в качеството си на Цедент и кредитор по Договор за
потребителски кредит FL301099/26.09.2007r. от една страна прехвърля на „*” АД в
качеството си на Цесионер, вземането по Договор за
потребителски кредит FL301099/26.09.2007 г.,поради което „*” АД е последен и
настоящ кредитор по вземането по Договор за потребителски кредит
FL301099/26.09.2007 г. ВЕДНО със законната законна лихва за забава върху
сумата за главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.10.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, вр.с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението е постановено при
участието на ТРЕТИТЕ ЛИЦА ПОМАГАЧИ на страната на ищеца ,съгласно чл. 219 ГПК, а именно: „*” - АД ЕИК *със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. В. Х.и М. А. Б.и „*”-АД ЕИК *със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор П.
Н. Д. и М. И. Я. – прокурист.
ОСЪЖДА ответника Г. М. ГV, ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на ищцовото
дружество – „ П. Л.” АД, ЕИК *, представлявано от И. К. И., чрез процесуален представител
юрисконсулт Й. М., със съдебен адрес:*** – * СУМАТА от общо 926,73
лева (деветстотин двадесет и шест лева и седемдесет и три стотинки ) - представляваща сбора от сумата 776,73 лева за
заплатена такса и 150 лева за заплатен депозит за вещо лице .-представляващи
направените от ищцовата страна в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: