Определение по дело №91/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим,съгласно пар.2 ПЗР ГПК , по въззивни жалби и на двете страни,подадени против решение № 8198 от 12.11.2010г.,постановено по гр.д.№ 770 /09 по описа на РС Б..

В жалбата на адв.Р.,действащ в качеството на процесуален представител на И. Б. и А. М. се сочи,че решението на първоинстанционния С. се обжалва в отхвърлителната част по отношение на определения размер от 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,до предявения от 6000лв.Прави оплакване за необоснованост на решението и липса на мотиви,защо съдът е приел,че сумата от 1000 лв. е справедливия размер.Счита,че доказаните неимуществени вреди,претърпени от И. М. са значителни,тъй като обидите са накърнили честта и достойнството на човек ползващ се с уважение пред обществото.Моли решението да се отмени в обжалваната част,като се уважи иска в пълен размер.

В жалбата на А. А. се прави оплакване за недопустимост на така постановеното решение,защото предявения иск,разгледан по делото е бил недопустим.Според този въззивник е разгледан иск,предявен от наследниците на починал,а се касае за личен такъв иск,който може да се предяви само от пострадалия,а след предявяването му наследниците могат да бъдат конституирани като правоприемници.Изтъкнати са доводи и за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт,както и за допуснати процесуални нарушения,тъй като производството се е развило по нормите на отменения ГПК.Моли да се отмени решението в частта,с която иска е уважен,или да се обезсили постановения съдебен акт.

Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановеното съдебно решение.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие следното :

Относно твърдяната недопустимост на така предявения иск,въззивният С. взе предвид приложените наказателни дела.Подадена е от И. М. през 2005г. частна тъжба за признаване на ответника А. за виновен в това,че на 17.06.2005г. е извършил престъпление от частен характер-обида,като обидните думи са изречини публично.В тъжбата е съединен и граждански иск,с който се иска обезвреда на пречинените му неимуществени вреди в размер на 6000лв.По тази тъжба е образувано НЧХД № 1806/ 2005г.На 20.02.2006 г. И. М. е починал.Оставил е като наследници трима низходящи.По правилата на чл.3 НПК,действащ към момента на конституиране на наследниците му -с.з. от 23.06.2006 г., съдът е конституирал като частни тъжители и граждански ищци И. Б. и А. М.,с оглед на това,че те са заявили,че поддържат обвинението. С влязло в сила Решение № 404/ 27.03.2009г. пост. по ВЧХД № 251/ 2008г. по описа на БОС, въззивният С. е прекратил наказателното производство по делото, на основание изтекла давност по чл. 24, ал. 1, т. 3 НК ,но не е прекратил производството и по гражданския иск,съгласно разпоредбата на чл.88 ал.3 НПК,а служебно е изпратил гражданския иск за разглеждане на РС- гр. Б..

Процедирайки по този начин /без настоящия С. да обсъжда правилността на действията, за което няма правомощия/, наказателния състав на ОС Б. е запазил висящността на спора относно гражданските последици от деянието.Тъй като се касае за влязъл в сила съдебен акт-решение № 404 от 27.03.2009г. по ВНОХ д.№251/08 на БлОС , относно гражданските правоотношения,при които се прилагат правилата на ГПК,то на основание чл.220 ал.1 ГПК /отм/,това решение е задължително и за всички други съдилища в РБ ,поради което и съдът дължи произнасяне.

Препращането на частната тъжба в гражданската й част да бъде разгледана по правилата на ГПК има за последица,че съдът следва да приеме,че претенцията изхожда от И. М.,а по правилата за правоприемство в хода на процеса са конституирани негови наследници.Тъй като претенцията е заявена през 2005 г.,правилно първоинстанционният С.,съгласно пар.1 ал.1 ПЗР на ГПК е приел,че производството следва да се разглежда по реда на отменения ГПК.Макар,че в производството не са участвали всички негови наследници,въпросите,които са поставени в настоящата жалба какъв е наследствения размер на предявения иск и какво става с дела на наследниците,които не са предявили иск е въпрос относим към правата и спорове между наследниците.Съдът следва да прецени дали се дължи обезвреда за претърпени неимуществени вреди от починалия И. М. и ако се дължи,какъв е размера.Как ще бъде поделен между наследниците е ирелевантно за спора.

Спорен е въпросът,дали частната тъжба /включваща и гражданската претенция/ е подписана от починалия М.,като във въззивната жалба на А. се посочва,че не са взети предивид показанията на св.Р.,адвокат на М.,който сочи,че друго лице я е подписало.Показанията на този свидетел са в противоречие с изнесеното от св.С. М.,който установява , че И. М. е отишъл при адвоката и на излизане е носел частната тъжба,която е подписал на регистратурата на съда.Дадените становища на единичната и тройната съдебно-графологична експертиза относно авторството на частната тъжба се различават,но преценявайки доказателствата и настоящият състав дава вяра на показанията на св.М.,които се подкрепят от разширената експертиза,като съдът зачита мнението на болшинство от експертите,произнесли се по въпроса.В този смисъл има и влязлото в сила решение на ОС Б.,който се е произнесъл,че тъжбата е редовна.

С оглед на изложеното съдът приема,че предявеният граждански иск ,обективиран в подадената през 2005г. частна тъжба е допустим.По-късно с поправена искова молба правоприемниците на ищеца са заявили отново правоотношението,съгласно изискванията за подаване на искова молба.

Относно фактите по спора РС Б. е изложил пространни мотиви.Обсъдени са всички свидетелски показания.

От показанията на свид. М. Г., присъствала в коридора пред съдебната зала и след това в съдебната зала на посочената дата се установява,че А. А. е отправил посочените в тъжбата обидни думи “Обществен боклук, убиец, ” и “Тези медали си ги взел от Хърсово, от гробищата си ги изкопал”.Свидетелката описва като арогантно поведението на А. в съдебната зала, обажданията,обидите отправени към М. ,звъненето на мобилен телефон,което цялостно поведение е принудило съдията да извика О. за извеждането му. Г. свидетелства,че обидните реплики са възприети от М. и той е бил в шок след съдебното заседание.

Св.В.М. не дава показания,че си спомня директно отправени обиди към М. тъй като го е срещнал извън залата,но твърди,че след това е говорил с И. М.,когато е отивал да подаде жалба против А. в полицейското управление,като свидетелят има впечатления,че е бил притеснен и обиден от отношението на ответника към него.

Данни за поведението на А. дава и св.С. П.,който е служителят от съдебната О., и който след разпореждане на съдията е извел А..При влизането на свидетеля в съдебната зала, А. бил между пейките в залата, ръкомахал с ръцете, викал нещо по отношение на М., нарушавал реда в залата, бил невъздържан.Съдебния секретар,присъствал при разглеждане на наказателното дело св.М. Г.,няма ясни и отчетливи спомени,но дава показания,че поради поведението на А.,редът в съдебната зала е бил нарушен.Не си спомня да е забелязала провокативно отношение от страна на И. М.. Св.С. С. -дъщеря на починалия ищец също дава показания за това,че А. е отправил обидните думи "обществен убиец,боклук",както и изказването за медалите към баща й.От показанията на свидетелите И. Н.,С. С.,М. А. може да се направи извод,че И. М. се е почувствал обиден и унизен,което се е отразило на неговото физическо и психическо състояние.Станал е по-затворен към общуването с хората,по притеснителен,не се чувствал добре физически.

Свидетелите ангажирани от ответника са П.-шофьор на А., адв.Н.,процесуален представител на съпругата по наказателното дело № 1490/03 РС Б.,в съдебното заседание на което на 17.06.2005г. се твърди,че са изречени обидите,съпругата на ответника М.А. ,адв.Р.

Св.П.,присъствал в съдебната зала,отрича А. да е отправял обидните изрази към М.,нито пък има спомен да е показвал медали.Според свидетеля,отстраняването на ответника от съдебната зала е поради звъна на мобилния му телефон.Твърди,че между семейството на М. и А. е имало влошени отношения,поради публикация във в."Струма" за изказване на съпругата на ответника за грижите,полагани към починалана М.-съпруга на И. М. и майка ,съответно на С.,И. и А. . Св.Н., не е възприел обидни реплики към И. М.,като според него извеждането на А. от съдебната зала е поради звънене на телефоните.Съпругата на ответника дава показания в същия смисъл.Адв.Р.,присъствал на заседанието и адвокат на частния тъжител тогава е чул по отношение на медалите"от гроба ли ги вадиш или нещо такова",но според него И. М. в този момент не е възприел обидата,защото имал стремеж да покаже медалите на съда.Не си спомня за изречени думи "обществен убиец,боклук",тъй като е минало време от тогава.

При така оформилите се две групи свидетели ,тази,която потвърждава изложеното в тъжбата и другата,която отрича обстоятелствата,ангажиращи отговорността на ответника,съдът дава вяра на тези установили положителния факт на деянието.Във всяка от групите има свидетели,при които може да се отчете заинтересованост от изхода по делото.Но изводите за осъществилите се факти съдът прави от показанията на св.М.Г.,която е присъствала при осъществяване на деянието и е била очевидец,за която няма данни,че е заинтересована от изхода на спора ,които показания косвено се потвърждават и от показанията на св.С. П. и св.Г. за агресивното поведение на А. в съдебната зала и виковете му към И. М..С оглед на това,че и други свидетели установяват положителния факт на изречени обидни изрази,съдът кредитира и показанията на С.,които не са изолирани,а в съответствие с другите доказателства по делото. В частност за отношението на А. към медалите,получени от М. и които са били негова гордост,свидетелство за служба в полза на обществото, показания дава и адв.Р.Съдът обаче не ги кредитира в частта,с която установява,че И. М. не е възприел репликите на А..Същите не кореспондират с многобройните други на очевидци на случилото се,които установяват отношението в момента на М. към казаното от ответника -стреса и това,че е изпаднал в шок.

Дадените от свидетелите на ответника показания следва да се изключат,тъй като са от служител при ответника,в качеството му на Кмет и от съпругата му.Адв.Н. също е ангажиран със защитата на съпругата на ответника и показанията му се възприемат като заинтересовани.

По изложените съображения,съдът намира,че А. е отправил обидните изрази към М.-"обществен убиец,боклук",както и ,че е казал пред М.-"тези медали от гробището ли ги вадиш".

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното :

Предявения иск е с правно основание чл.45 ЗЗД

Както е посочено и от първоинстанционния С.,предпоставките за уважаване на иска на така заявеното и квалифицирано от съда основание са изчерпателно изброени и следва да се установи деяние извършено от ответника в една от двете форми- действие или бездействие, това деяние да е противоправно на закона ,морала,обществените норми на поведение, да е извършено виновно-умишлено или непредпазливо, да са настъпили вреди,които да са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.В закона е въведена с чл.45 ал.2 ЗЗД оборима презумция за виновност на деянието.

При така посочените предпоставки за уважаване на иска,които следва да съществуват в условия на комулативност ,съдът е приел от фактическа страна,че е осъществено деянието.Ответникът е отправил към М. обидни думи,които са наранили честта и достойнството му и които са възприети от него.Обидата е изречена на публично място и е възприета от неограничен брой лица.Отправяне обиди към друго лице е деяние,което се преследва от закона ,а е и в разрез с обществените норми на поведение,поради което извършеното дейние от А. се квалифицира като пративоправно.Деянието е извършено при условията на умисъл,защото А. е съзнавал,че с думите си ще нарани и предизвика негативни състояния у лицето към което са отправени.Презумцията за вина не е оборена.С многобройните свидетелски показания ищцовата страна е установила и настъпили вреди,които са в причинна връзка с деянието.След съдебното заседание от 17.06.225г.,когато е осъществен деликта, И. М. е променил в негативна за него посока поведението си.Поради нараненото му чувство за чест и достойноство той е бил подтиснат, по-притеснителен в общуването,изолирал се е от обичайния му начин на живот.Това,което е смятал за негова гордост и признание в обществото е било поругано пред много хора.По данни от свидетелите М. се е ползвал с уважение сред хората,които го познават.

Отчитайки всички тези обстоятелства и изхождайки от критериите за справедливост ,съгласно чл.52 ЗЗД ,въззивният С. намира,че РС Б. е определил размера на обезщетението в съответствие с установеното за претърпените вреди и съобразно практиката на съдилищата.Деянието е извършено през 2005 г. и размера на вредите следва да се съобрази икономически към този момент. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

И двете страни претендират разноски,но тъй като и двете са подали жалби срещу решението, разноски не се присъждат и остават за сметка на страните,така,както са направени пред въззивния С..

По изложените съображения Благоевградския окръжен С.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8198 от 12.11.2010г.,постановено по гр.д.№ 770 /09 по описа на РС Б.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :