Р Е Ш Е Н И Е
1964/1.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Варна - трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретар Петя
Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3690 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БЕНИТА ОЙЛ“ със
седалище ***, представлявано от Вл. Стоянов против НП № *********/02.07.2019 г., издадено от зам. Кмет на Община Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание : имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.14 ал.1 и 4 от ЗМДТ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и
искането до съда.
Процесуалният представител на административно наказващия оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради
което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2019 г. при свид. Елка Д.,***,
се явил пълномощник на „Б.о.“ ООД, за да подаде от името на дружеството
декларация по повод придобит недвижим имот. Декларацията била регистрирана с №
********** от същата дата. Съпоставяйки датата придобиване на имота, вписана в
нотариален акт № 84 т.V р.9674 дело № 661 – 20.12.2018 г. с тази на подадване на
декларацията свид. Д. установила, че двумесечният срок за деклариране на
новопридобития недвижим имот пред
Дирекция „МД“ до 20.02.2019 г., не е спазен. За това на място бил
съставен АУАН № 15305000991, в който нарушението било
квалифицирано по чл.14 ал.1 от ЗМДТ. Актът бил връчен срещу подпис на пълномощника
на юридическото лице нарушител, който вписал,че ще представи писмени
възражения, но такива не били депозирани пред адм.наказващия орган. При тази
фактология последният приел, че лицето следва
да бъде санкционирано и издал НП предмет на настоящата проверка. В
обстоятелствената му част описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН
и посочил, че в рамките
на периода 20.12.2018 -20.02.2019 г. лицето не е предприело действия за деклариране на имота пред Дирекция „МД“. От правна приел, че „Б.о.“ ООД е нарушило чл. 14
ал.1 и 4 от ЗМДТ и наложил санкция над минималния размер, предвиден в закона.
Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена от
гласните доказателствени средства и писмените доказателства приобщени по
делото, които са взаимно допълващи се и
непротиворечиви. В съдебно заседание, свидетелката Д. посочи, че декларацията била
подадена във връзка с придобиването на
вече въведен в експлоатация недвижим имот; в нея била вписана отчетната му стойност,
а преценката за допуснатото нарушение е направена въз основа на датата вписана
в нотариалния акт.
При тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
АУАН и НП е са издадени от компетентни органи в кръга на
предоставените им правомощия съгл. чл.128 ал.1 от ЗМДТ и Заповед № 5406/29.12.2015 г. на Кмета на Община-Варна, издадена на осн. чл.128 от ЗМДТ.
АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове по
чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН, което се установява
от датите посочени в тях. Преписи от АУАН и НП са връчени на упълномощен
представител на въззивното дружество, като по този начин е осигурена възможност
да организира защитата си. Жалбоподателят не е
депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,
което обяснява и липсата на произнасяне по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН
Във фазата на производството пред административно
наказващия орган обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Както в АУАН така и в НП, нарушението не е описано
пълно и точно нито от фактическа, нито от правна страна. В АУАН е описано
изпълнително деяние - „неспазен законоустановен двумесечен срок за деклариране
на новопридобит недвижим имот…, съгласно нот. акт № 84… от 20.12.2019 г. Крайният срок за
деклариране… е изтекъл на 20.02.2019 г. считано от 20.12.2019 г. В рамките на този период лицето
не е предприело действия за деклариране на недвижимия имот пред Дирекция „Местни данъци“ Община-Варна.“
Нарушението е квалифицирано по чл.14
ал.1 от ЗМДТ. В НП е посочено, че „не е
спазен законоустановения двумесечен срок за деклариране на придобит недвижим
имот… Крайният срок за деклариране… е изтекъл на 20.02.2019 г. считано от 20.12.2019 г. В рамките на този период лицето
не е предприело действия за деклариране на недвижимия имот пред Дирекция „Местни данъци“. Нарушението е
квалифицирано по чл.14 ал.1 и чл.14
ал.4 от ЗМДТ.
На първо място и в
двата акта не е посочено в какво качество
„Б.о.“ ООД подава декларация по чл.14 от ЗМДТ. Докато в
АУАН то е „данъчно задължено
лице“, то в НП е посочено само като „лицето“, но не и като “ собственик“, както
е предвидено в хипотезата на чл.14 ал.1
от ЗМДТ. На следващо място нормата на
чл.14 ал.1 от ЗМДТ недвусмислено
сочи, обектите, за които собственикът им уведомява общината по местонахождение
на имота, а именно - за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат
на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на
територията. Нито в АУАН, нито в НП с
дължимата прецизност е посочен вида на имота (според формулировката в цитираната норма), за който е подадена декларация. Т.е. при описание на изпълнителното деяние, следва да се
посочат обстоятелства, въз основа на които да се направят недвусмислени изводи,
за допуснатото нарушение и за извършителя, респ. да се конкретизира съответната
норма. По отношение на последната следва
да се отбележи, че неясно защо за първи път с обжалваното НП АНО приема, че е
нарушен и чл.14 ал.4 от ЗМДТ, при липсата на факти в обстоятелствената част относими към
задължението на предприятията да подават информация за отчетната
стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В
тази връзка съдът прие казаното от свид. Д., че за съставяне на акта, не е взела
предвид „отчетната стойност“, а само датата
на нотариалния акт. Липсата на релевантни за соченото нарушение факти в
АУАН и НП ограничава правото на защита, която се гради именно срещу фактите,
което е съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на
НП. Неяснотата относно някой от релевантните
факти, въз основа на които с НП
се повдига обвинение срещу дадено лице
винаги води до нарушаване на правото му на защита. Съдът проверява правилността на НП
чрез проверка на установените факти, но не допълва съдържанието с фактически
констатации, които е трябвало да се установят в хода на
административно-наказателното производство. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност административно
наказващият орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да
е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното
наказателно постановление, при което следва да се спазят всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал. 1, т.5 от този закон.
По приложението на материалния закон:
За
прецизност съдът намира за уместно да отбележи, че от доказателствата по делото
недвусмислено се установява, извършеното нарушение.
В чл.14 ал.1 от ЗМДТ е установен реда, по който собственикът на новопостроени сгради и постройки, които не
подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на
територията, уведомява общината по местонахождението на имота. Това става писмено с подаването на данъчна декларация
за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти в 2-месечен срок. Т.е. изпълнението на задължението за уведомяване е в установен в посочения нормативен
акт срок, с изтичането на който адресатите на
задължението ще изпаднат в забава и съответно ще извършат административно нарушение. В случая изпълнителното деяние – неспазване на законоустановен 2-у месечен срок е
осъществено чрез бездействие. От
съдържанието на АУАН и НП става ясно от
кой момент е започнал да тече и съответно е изтекъл 2-у месечния срок за изпълнение на задължението за уведомяване на общината по местонахождение на имота с подаването на
декларация. Последното е станало след този срок - на 12.04.2019 г., когато
декларацията е регистрирана от служител
в общинската администрация.
Изложеното до тук мотивира съда да
отмени наказателното постановление, поради което и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *********/02.07.2019 г., издадено от зам.
Кмет на Община Варна, с което на „БЕНИТА ОЙЛ“ със седалище ***,
представлявано от Вл. Стоянов е наложено
административно наказание : имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.14 ал.1 и 4 от ЗМДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: