№ 488
гр. Бургас, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120200252 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. Б. Р., ЕГН
**********, с адрес: ******, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
(ЕФ) серия К № 7483471, издаден от ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, доколкото същият е
издаден след изтичане на една година от датата на извършване на
нарушението.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват
и не изпращат представител.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесния ЕФ на
жалбоподателя на 09.01.2025г., видно от разписката върху същия на л. 3 от
делото /гръб/ и подаването на жалбата на 23.01.2025г.), от
активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
1
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 17.04.2023г. в 14:36 часа в Обл. Бургас ВП II-99 км 11+600 м/у гр.
Черноморец и к-ще Атия в посока гр.Бургас, мобилна система за контрол на
скоростта TFR1-M 621, разположена в служебен автомобил с рег. № ****,
засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 110 км/ч. лек
автомобил МИЦУБИШИ АУТЛЕНДЪР с рег. № ****, собственост на
жалбоподателя Г. Б. Р.. Мястото на контрол било извън урбанизираната
територия, като с пътен знак В26 било въведено ограничение на скоростта до
80 км/час. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование
"Клип № 14214". По-късно и след приспаднат толеранс от 3 % в полза на
водача, било установено, че скоростта следва да се счита на 107 км/час.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
7483471 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП
на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в
размер на в размер на 200 лева.
Във фиша било отразено, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4166471 на
04.04.2023г.
Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M 621, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерванеи Протокол №
4-5-22 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ (л. 20 и
21 от делото).
Бил съставен и Протокол – Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. за използване на АТСС - система вид TFR1-M (л. 13
от делото), съдържащ всички законови реквизити.
По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е представила писмена декларация за
друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение
по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло
приложените по преписката снимки.
Така посочената фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Видно от изложеното в жалбата, жалбоподателят не оспорва самия факт на
2
извършване на нарушението, но застъпва становище за незаконосъобразност
на фиша, поради издаването му след изтичане на едногодишен срок от датата
на извършване на нарушението.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения ЕФ, относно неговата законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от
ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че атакуваният
електронен фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички
необходими реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на това основание.
Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР - Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението (на приложената на
л. 11 от делото снимка мястото е фиксирано и посредством географските му
координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно
посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този
участък е имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80
км/ч, както и точната измерена от АТСС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 27 км/час, като коректно
3
е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Процесният електронен фиш е издаден при спазване на императивните
изисквания на закона, по нарочния образец, утвърден със Заповед № Із-
305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя.
Същият съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършване на
нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, които са от значение за
неговата съставомерност, така че извършителят на нарушението да разбере за
какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, а
именно – регистрирано е нарушение за скорост при посочените в електронния
фиш стойности.
Цитираната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приетата Наредба №
8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от
2013г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на
техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е
допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на
контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш.
В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи".
Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
В конкретния случай мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение "TFR1-M" с № 621 е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и
формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има
възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор
на системата) в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва въздействие
върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или
да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
4
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-
компютър. Доколкото за процесното нарушение в разпоредбите на чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП не е предвидено наказание
„лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или
отнемане на контролни точки, то правилно в случая е бил издаден електронен
фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на
касационната инстанция, обективирана в Решение № 613/10.04.2017г. по к. н.
а. х. д. № 110/2017 г. на АДмС-Бургас и др.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се
установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. По мнение на съда
процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради което и е
годен да изпълни функциите си.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за изтекъл едногодишен
давностен срок за издаване на фиша, считано от датата на извършване на
нарушението, следва да се посочи следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т. д. № 1/2013г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
За разлика от общия процес, регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с
издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа
общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и
налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление
(в този см. Решение № 1227/08.07.2015 г. по к. н. а.х. д. № 943/2015 г. на
АдмС-Бургас).
Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е предвидил
приложимостта на ЗАНН изрично само при обжалването на електронните
фишове, а в ал. 14 от същия член е препратил към общия закон само за
неуредените случаи. Това означава, че особената процедура, уредена в ЗДвП,
се прилага такава, каквато е и така, както е уредена в специалния закон, като
само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на
електронния фиш се прилага общия закон – ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая обаче, разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на
МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в
5
отсъствието на контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП
да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно
постановление, това важи единствено по отношение на правните последици
от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния
фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им
(предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП), нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за
съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а
електронният фиш не е нито едното, нито другото. Както бе вече посочено,
законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на
актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по
изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената
процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на
препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба.
Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН (в този см. Решение №
23/07.01.2022г. по к.н.а.х.д. № 2637/2021 на АдмС-Бургас и др.), която в
случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на
17.04.2023г., до настоящия момент не са изминали четири години и шест
месеца.
Предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове са неприложими по
отношение на ЕФ. След установяване и заснемане на нарушението следва да
бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, който, както бе посочено, в случая не е изтекъл. В същия
смисъл е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в
Решение № 10289 от 13.12.2024г. по к. адм. н. д. № 1824/2024 г. на XIV състав
на Административен съд – Бургас; Решение № 9056 от 13.11.2024 г. по к. адм.
н. д. № 1478 2024г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и др.
Правилно в случая е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя Г. Б.
Р. като собственик на процесния автомобил.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на
деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и
задълженият му по чл. 21, ал. 2 и ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които
задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
На последно място съдът счита, че правилно АНО е приел, че се касае за
нарушение, извършено в условията на "повторност" по смисъла на § 6, т. ЗЗ от
6
ДР на ЗДвП ("повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач). Видно от възприетата
по-горе фактическа обстановка – настоящето нарушение е било извършено на
17.04.2023г., т.е. в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №
4166471 на 04.04.2023г. (връчен на жалбоподателя на 20.03.2023г. и заплатен
от него на 28.03.2023г., видно от приложената на л. 41 от делото разпечатка),
за същото по вид нарушение (дори със същия автомобил и отново на път ВП
II-99).
Конкретното деяние не може да се счете за маловажно по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът
намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не
се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана.
Наложеното му наказание е съгласно предвидения в разпоредбата на чл.
182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП фиксиран размер от 200 лева, поради което не
може да се обсъжда въпросът за неговото намаляване.
Изложените съображения обосновават извода за законосъобразност на
обжалваният електронен фиш, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
7483471, издаден от ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3
от ЗДвП на Г. Б. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200 лева.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8