Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260044

 

 

гр. София, 21.11.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 85 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

И.К.Н. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. И.Ж. от САК, е предявила срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания и трайно затруднение на движението на горния й десен крайник и на долния й ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни вследствие нанесени й телесни увреждания – закрито счупване на долния край на дясната лъчева кост и закрито счупване на лявата подбедрица, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.05.2018 год. около 08.30 часа в гр. Б., ул. „Божко Божилов“,на паркинг до МБАЛ – Б., по вина на И.М.М. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ, със застрахователна полица № BG/06/118000323532 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.01.2018 год. до 18.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 05.01.2019 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

            С исковата молба се твърди, че 23.05.2018 год. около 08.30 часа ищцата излизала от сградата на МБАЛ – Б., а в същото време от ул. „Божко Божилов“ към паркинга до болничното заведение неизвестен автомобил извършвал маневра завой на дясно, за да навлезе от ул. „Божко Божилов“ в паркинга. За да пропусне този автомобил ищцата изчаквала до паркиран на паркинга лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ. Ищцата изчаквала неподвижно движещия се лек автомобил да завърши маневрата си, като се намирала до предния ляв калник на лекия автомобил „Сеат“ в близост до лявото му огледало за обратно виждане. Съвсем ненадейно за нея лекият автомобил „Сеат“ потеглил в посока назад, завъртайки волана надясно, за да се включи в движението по ул. „Божко Божилов“, като при извършване на тази маневра водачът И.М.М. блъснала ищцата, която паднала върху асфалта и изпитала силна болка в областта на левия крак и дясната ръка. След настъпване на ПТП водачът на л.а. „Сеат“ И.М. напуснала местопроизшествието. Същото било посетено от дежурен по КАТ при РУ – Б., който съставил констативен протокол за ПТП № 91/2018 год. Било образувано досъдебно производство № 260/2018 год. по описа на РУ – Б., пр.пр. № 766/2018 год. по описа на РП – Б., неприключило към настоящия момент. От събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства било установено, че единствената причина за настъпването на ПТП са били действията на И.М., поради което и същата била привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.„б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

            Твърди се, че вследствие на описаното ПТП И.Н. е получила следните травматични увреждания : средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долния край на дясната лъчева кост – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и трайно затруднение на движението на горния й десен крайник за период по-дълъг от 30 дни; средна телесна повреда, изразяваща се в     закрито счупване на лявата подбедрица – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и трайно затруднение на движението на долния й ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни.

Твърди се, че веднага след възникване на произшествието ищцата била приета по спешност за лечение в МБАЛ „П.“ – гр. Е., където била настанена в ортопедо-травматологично отделение. В медицинското заведение били извършени редица параклинични изследвания и консултации, както и диагностични процедури с цел установяване на травматичните увреждания. Извършена била електрокардиография, биохимични изследвания и коагулограма, с цел подготовката за оперативна интервенция. На 23.05.2018 год. ищцата била подложена на оперативна интервенция с цел наместване на наличните фрактурирани кости на тибията и фибулата. След извършване на операцията последвала гипсова имобилизация. На 26.05.2018 год. ищцата била дехоспитализирана от лечебното заведение с подобрение, като с указания за лечение в амбулаторни условия – прием на медикаменти и наблюдение от ОПЛ.

Дълго време след настъпване на ПТП поради наличните фрактури ищцата изпитвала силни болки в областта на травматичните зони. Не можела да се придвижва свободно и да се обслужва без чужда помощ. Била временно нетрудоспособна, което довело и до затруднения във финансовото й положение. Полагането на ежедневните нужди от битов и хигиенен характер представлявало изключителна трудност за нея и се нуждаела от постоянна подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на обичайните си ежедневни дейности. Към настоящия момент И.Н. все още не е напълно възстановена от получените травматични увреждания, а вследствие на същите търпи затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си.

Сочи се, за лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ, управляван при ПТП от деликвента И.М.М. с ЕГН **********, била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/06/118000323532, валидна от 19.01.2018 год. до 18.01.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 23.05.2018 год.

Твърди се, че И.К.Н. депозирала на 05.10.2018 год. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „Д.“ ЕАД, като при ответника била образувана преписка по щета № 43072951800223. Въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването на събитието и последиците от същото за ищцата, с писмо изх. № 0-92-362/09.01.2019 год. ответникът отказал плащане на обезщетение, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени като размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях. С отговора е направено бланкетно възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата, която като пешеходец не е спазила правилата, установени в ЗДвП – без да се сочи кои законови разпоредби е нарушила.

С отговора се сочи, че с и.м. не са представени доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна водача на л.а. „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ – И.М.М., тъй като твърдените от ищцата обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му, въз основа на които се прави извод за виновно и противоправно поведение на водача М., се базират единствено на представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.03.2018 год. Сочи се, че с констативен протокол може да се установят датата на настъпване на произшествието и участниците в него, но не и механизма на ПТП.

Ответникът сочи, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания търпени от страна на ищцата. Видно от епикризата от 23.05.2018 год., И.Н. била изписана с подобрение и в стабилизирано състояние, поради което ответникът оспорва твърденията в исковата молба за тежко физическо и психическо състояние на ищцата. Намира, че възрастта на ищцата – на 84 години към датата на ПТП и общото й здравословно състояние са допринесли за по-бавното й възстановяване и за увеличаване на вида и степента на уврежданията й. Посоченият принос е в пряка причинна връзка с получените травми и следва да бъде отчетен при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

След приключване на размяната на книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК съдът е изискал справка от РП – Б., видно от която, досъдебно производство № 260/2018 год. по описа на РУ Б., образувано за описаното в и.м. престъпление /причинена от И.М.М. по непредпазливост при управление на МПС телесна повреда на ищцата И.К.Н. /,  е приключило с внесен от РП – Б. обвинителен акт и в РС – Б. е образувано НОХД № 420/2019 год. С оглед на горното в о.с.з. на 05.11.2019 год. съдът на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по т.д. № 85/2019 год. на СОС до приключването на производството по НОХД № 420/2019 год. на РС – Б. с влязла в сила присъда.

С писмо от 01.07.2022 год. РС – Б. е изпратил заверен препис от присъда № 260006/29.04.2021 год., постановена по НОХД № 420/2019 год., влязла в сила на 04.11.2021 год. и решение № 35/04.11.2021 год. на СОС по ВНОХД № 389/2021 год., с което същата е била потвърдена, поради което и на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с определение от 05.07.2022 год. съдът е възобновил производството по настоящото дело.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

Видно от изисканите служебно от съда препис от присъда № 260006/29.04.2021 год. на РС – Б., постановена по НОХД № 420/2019 год., влязла в сила на 04.11.2021 год. и решение № 35/04.11.2021 год. на СОС по ВНОХД № 389/2021 год., с което същата е била потвърдена, с присъдата на първоинстанционния съд подсъдимата И.М.М. с ЕГН ********** е призната за невиновна за това, че на 23.05.2018 год. в гр. Б., в района на входа на паркинг  при МБАЛ „Б.“ на ул. „Божко Божилов“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № СО 6161 СВ нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.25, ал.1 и чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.94, ал.1 от ППЗДвП, като е предприела маневра движение на заден ход с управлявания от нея лек автомобил със скорост от около 4 км/ч без да се огледа на лявата си страна за наличие на пешеходци в непосредствена близост и без да се убеди, че с маневрата си няма да застраши другите участници в пътя, като по този начин е повлякла и бутнала с лявата си странична част на автомобила намиращата се в непосредствена близост до същия И.К.Н. и по непредпазливост й е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на типично място на лъчевата кост на дясната ръка, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни и счупване на вътрешния и външния глезен на левия крак, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, като е избягала от местопроизшествието, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Видно от мотивите към присъдата, наказателният съд е приел, че по делото не е доказано дали изобщо е имало удар или съприкосновение между управлявания от подсъдимата М. лек автомобил и свидетелката Н., вследствие на който удар или съприкосновение на последната да е причинена средна телесна повреда. Прието е, че по делото не се събрани и безспорни доказателства, че такъв контакт е бил осъществен с автомобила, управляван от М. преди да потегли назад с него, напротив – събрани са такива, от които се установява, че по-вероятно Н. се е подпряла в автомобила и вследствие на това е загубила равновесие, което не може да бъде вменено във виновно поведение на водача.

Въззивният съд в потвърдителното си решение изцяло е споделил горните изводи на първоинстанционния – че доказателствата по делото не установяват виновно поведение от страна на подсъдимата М., което да е довело до причиняване на телесните увреждания на Н.. Прието е, че обвинителната теза в случая е основана изцяло на показанията на пострадалата, които не могат да бъдат приети за достатъчно достоверен източник на информация относно съществени за установяване съставомерните признаци на деянието факти – че е имало съприкосновение между тялото на пострадалата и автомобила на подсъдимата М. при движението на превозното средство на заден ход и че именно това съприкосновение е причината Н. да падне на земята и да получи телесни увреждания. Прието е, че експертните заключения, а и конкретиката на случая – местонахождението на пострадалата между двата разминаващи се автомобила, допускат вероятност пострадалата да е загубила равновесие, без причината за това да е непременно движението на автомобила на подсъдимата на заден ход.

            В о.с.з. на 05.11.2019 год. с оглед становището на пълномощника на ответника съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение във връзка със застрахователна полица № BG/06/118000323532 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „Д.“ ЕАД, за лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ, валидна от 19.01.2018 год. до 18.01.2019 год.

            Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от 05.10.2018 год. на ищцата И.К.Н. до „Д.“ ЕАД, при ответника е била образувана преписка по щета № 43072951800223, по която с писмо изх. № 0-92-362/09.01.2019 год. застрахователят е отказал плащане на обезщетение.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от 05.10.2018 год. на ищцата И.К.Н. до „Д.“ ЕАД, по която е била образувана преписка по щета № 43072951800223 и с писмо изх. № 0-92-362/09.01.2019 год. застрахователят е отказал плащане на обезщетение.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

            Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки :                               1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили твърдените неимуществени вреди.

            В настоящия случай ищцата не проведе пълно и главно доказване на сочените материални предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ, поради което същият следва да се отхвърли. От приложената по делото влязла в сила присъда на РС – Б. по НОХД № 420/2019 год. бе установено, че подсъдимата по делото И.М.М. е била оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК с единствения водещ мотив, че в наказателното производство не е установено да е имало съприкосновение между управлявания от нея автомобил и пострадалата И.К.Н. и че именно това съприкосновение е причината последната да падне на земята и да получи телесни увреждания. Горното съгл. чл.300 от ГПК обвързва настоящия състав с непререшаемостта на следните обстоятелства, установени с влязлата в законна сила присъда на наказателния съд – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което в настоящото производство не може да бъде установявано или оспорвано приетото от наказателния съд – липсата на съприкосновение между автомобила и пострадалата, което изключва и извършен от  И.М.М. деликт, макар и различен от деянието, за което й е било повдигнато обвинение и в извършване на което е оправдана.

С оглед отхвърляне на главния иск съдът следва да отхвърли и обусловения от него аксесорен иск по чл.409, ал.1 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава в плащането на застрахователното обезщетение.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 283/27.05.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащане на такси и внасяне на разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото няма основание за възлагането на ДТ върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, а направените разноски от бюджета на съда – изплатено възнаграждение на в.л. по назначена СМЕ, остават за сметка на държавния бюджет.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 85 лева – внесен депозит за призоваване на свидетел и ДТ за издаване на съдебно удостоверение. Тъй като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 200 лева – с оглед невисоката фактическа и ниска правна сложност на делото и извършените процесуални действия /изслушано едно заключение на СМЕ и разпит на един свидетел/. Същото обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 300 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 385 лева, съставляваща направените в цялост по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт с оглед изцяло отхвърлените искове.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.Н. ***, с ЕГН **********, срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на            40 000 лева /четиридесет хиляди лв./ за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания и трайно затруднение на движението на горния й десен крайник и на долния й ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни вследствие нанесени й телесни увреждания – закрито счупване на долния край на дясната лъчева кост и закрито счупване на лявата подбедрица, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.05.2018 год. около 08.30 часа в гр. Б., ул. „Божко Божилов“, на паркинг до МБАЛ – Б., по вина на И.М.М. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ, със застрахователна полица № BG/06/118000323532 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.01.2018 год. до 18.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2019 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК И.К.Н. ***, с ЕГН **********, да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК . сумата от 385 лева /триста осемдесет и пет лв./, съставляваща направени в цялост по делото разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :