№ 3041
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.ова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100506572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20053567/26.02.2021 г. по гр. д. № 642 по описа за 2019
г. на Софийски районен съд, 143-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 2000357/07.01.2019 г. на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от
изпълнителния директор С.Ч., с адрес: гр. София, ул. ******* чрез
процесуалният си представител Р.С. срещу Н. П. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. София 1343, Община ******* с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че Н. П. К. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, заплащане на сумите както следва: сума в общ размер от
2110,06 лв., от които 1740,21 лв. главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., лихва за
забава в размер на 333,64 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г.,
както и сума за дялово разпределение, от които 29,80 лв. главница за периода
от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. и 6,41 лв. лихва за периода от 15.08.2014 г. до
1
21.08.2017 г., ведно със законната лихва от 28.08.2017 г. – датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в
гр. София 1343, Община *******, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 59038/2017 г. на Софийски районен
съд.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25044733/12.03.2021 г. по регистъра на СРС, депозирана от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителният директор
А.А., чрез юрисконсулт Т. Ж., с което исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
събраните доказателства установяват, че ответницата е собственик на имота,
че е потребила енергия в количества и на стойност, за които са предявени
исковете. Претендирало е разноски, прави възражение за прекомерност на
разноските на ответника по жалбата.
Въззиваемият ответник по исковете Н. П. К. в срока за отговор е
оспорила жалбата. Посочила е, че решението е правилно. Не било установено
да е вещен ползвател на имота и потребител на енергия в него. Процесуалният
й предствител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. в размер на заплатения адвокатски хонорар от 300 лв.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Б.“ ООД не
е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2000357/07.01.2019 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. П. К., с която
е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае
за установено, че Н. П. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД заплащане
на сумите както следва: сума в общ размер от 2110,06 лв., от които 1740,21
лв. главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2013 г. до м.04.2016 г., лихва за забава в размер на 333,64 лв. за периода
от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г., както и сума за дялово разпределение, от
2
които 29,80 лв. главница за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. и 6,41 лв.
лихва за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г., ведно със законната лихва
от 28.08.2017 г. – датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК до изплащането й, представляващи стойността на потребена
топлинна енергия в гр. София 1343, Община *******, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 59038/2017 г.
на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че ответниццата е собственик на имота и като такава е потребител на
топлинна енергия в имота, потребила е количества и на стойност, за които е
предявен иска, изпаднала е в забава на плащането им, била е обвързана от
договор при Общи условия.
Ответницата Н. П. К. в предоставения срок за отговор е оспорила
исковете. Посочила е, че ищецът е открил партида за имота на името на И.К.,
но на нейно име няма открита партида, не е доказано качеството й на „битов
клиент“, не е доказано, че е титуляр на правото на собственост на процесния
имот в претендираната квота 4/6 идеални части.
По делото е приложено заповедно дело № 59038/2017 г. по описа на
СРС, 143-ти състав, съгласно което по заявление вх. № 3067205/28.08.2017 г.
е издадена заповед за изпълнение, с която районният съд е разпоредил Н. П.
К., С.И.К. Х.И. К. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2655,
01 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение
през периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва за
периода от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 510,08
лв. за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г. и 113,30 лв. разноски по
делото, а именно: 63,30 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за
юрисконсулт. Сумите са разпределени както следва: Н. П. К. – сумата от
1770,01 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 340,05 лв. за периода от
15.08.2014 г. до 21.08.2017 г. и 75,53 лв. разноски по делото, а именно: 42,20
лв. държавна такса и 33,33 лв. възнаграждение за юрисконсулт. С.И.К. –
сумата от 442,50 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 85,01 лв. за периода от 15.08.2014
г. до 21.08.2017 г. и 18,88 лв. разноски по делото, а именно: 10,55 лв.
държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Х.И. К. - сумата от
442,50 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2017 г. до
3
изплащане на вземането, лихва в размер на 85,01 лв. за периода от 15.08.2014
г. до 21.08.2017 г. и 18,88 лв. разноски по делото, а именно: 10,55 лв.
държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Вземането
произтича от обстоятелството, че длъжникът е ползвал доставена от
дружеството топлинна енергия и услуга дялово разпределение през периода
от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ******* Абонатен № ******* и не е погасил задължението си.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от
03.02.2014 г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които
ответницата му дължи процесните суми.
Видно от наличните по делото доказателства за имота била открита
партида с Абонатен № *******, като са били издавани фактури и
изравнителни сметки за лицето И. А.К., за когото в хода на делото не е
установено дали е в родствени връзки с Н. К., каква част от правото на
собственост притежава от отопляемия имот и дали това е твърдяните пред
заповедния съд – 4/6 идеални части. Доказано е по делото чрез представените
писмени доказателства и от заключенията на допуснатите и приети по делото
заключения по съдебно-техническата и съдебно – счетоводната експертиза, че
в имота е доставяна само топлинна енергия за подгряване на битова гореща
вода, като не е доставяна топлоенергия за отопление и такава, отдадена от
сградна инсталация. „Топлофикация София“ ЕАД е издавал обща фактура за
реално потребена ТЕ за отоплителен сезон, като стойността на общата
фактура представлява сбора от сумите по прогнозни цени и плюс или минус
сумата от изравнителните сметки. За периода са били издадени три фактури
на името на И.К..
По делото не е установено Н. К. да има открита партида при
„Топлофикация София“ ЕАД. Не е установено тя да е носител на Абонатен №
*******, за който са били издавани фактури на името на И.К..
Не се спори, че сградата – етажна собственост, в която се намира
Абонатен № ******* е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение с фирма „Б. България“ ООД, както и топлинно счетоводство.
Съгласно сключен договор, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения
4
имот са начислявани на „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирамата на базата на реален отчет на уредите за дялово
разпределение. На базата на заключението на вещото лице от съдебно –
техническата експертиза, СРС е приел за доказан факта, че в имота топлинна
енергия е доставяна само за подгряване на битова гореща вода и не е
доставяна такава за отопление и отдадена от сградна инсталация.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ
от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение,
по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия
срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът
е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
5
По делото не се спори, а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД и длъжника е осъден да му
заплатят процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна
енергия за процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за
обезщетение за забава на плащането им, за които е предявен иска, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от
ГПК е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между
страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен
и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
6
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото не е установено ответницата да е
потребител /клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота
през процесиня период. Това обстоятелство е било оспорено от нея и в тежест
7
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи
същото. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Такъв е и "битовият клиент", тоест този, който купува енергия за
собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1
ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС).
В случая ищецът твърди че ответницата е съсобственк на имота при
квота 4/6 идеални части и като такава е потребител на топлинна енергия в
него. Доказателства установяващи по несъмнен начин тези твърдения по
делото не са ангажирани. Липсва документ, представляващ титул за
собственост. Правилно районният съд е приел, че при оспорване на
качеството на потребител от ответника ищецът е следвало по несъмнен начин
да го установи по делото, което в случая не е направено.
8
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районният
съд в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –
ищец следва да се постави отговорността за разноски по делото и той следва
да бъде осъден да заплати на Н. К., на основание на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
възнаграждение в размер от 300 лв. Същото е съобразено с правната и
фактическа сложност на делото пред СГС, при съобразяване на минималните
размери на адвокатските възнаграждения по действащите към момента
разпоредби на Наредба № 1/2004 г. и възражението на въззивника за
прекомерност.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20053567/26.02.2021 г. по гр. д. № 642
по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 143-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр.
София, ул. ******* да заплати на Н. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София 1343, Община *******, на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 300 лв. (триста лева),
представляващи възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата в производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Б." ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9