№ 1420
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000501030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 267155 от 30.12.2021 г., постановено по гр.д. № 1452/2021
г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Р. Р. Д., ЕГН
********** против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д. Р. Д., ЕГН **********,
настъпила на 06.02.2016 г. при ПТП от същата дата – 06.02.2016 г., в размер
на сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва,
считано от 06.02.2016 г., както и за обезщетение за имуществени вреди, в
размер на сумата от 3031.50 лв., ведно със законната лихва, считано от
06.02.2016 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Р. Р. Д., ЕГН
********** да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените в тази инстанция
деловодни разноски, в размер на сумата от 887 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Р. Р. Д.,
1
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закони и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
обосновават основателността на всеки един от предявените преки искове.
Поддържа, че попада в разшиР.я кръг на лицата, които имат право на
обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, с който е
имала трайна и особено дълбока емоционална връзка, поради което е
претърпяла от неговата смърт продължителни болки и страдания в по-голям
обем от обичайните болки и страдания от смъртта на родственик. Поддържа,
че е претърпяла имуществени вреди, тъй като е направила парични разходи за
погребение, надгробен паметник и кетъринг за две панахиди.
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и имуществени вреди в пълния размер на предявените
искове, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2016 г.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени в двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна и ответник по предявените искове Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е подала отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, с който поддържа, че ищцата формално попада в кръга от
лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния брат, но не е провела пълно и главно доказване на
твърдените обстоятелства, че между тях до датата на ПТП е имало трайна и
особено дълбока емоционална връзка и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания в по-голям обем от обичайните между
родственици.
Моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение
и да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
Подпомагащата страна – Н. Е. М., ЕГН **********, конституиран по
молба на ответника не е изразил становище за основателността на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
2
При преценка за основателността на въззивната жалба, съдът взе
предвид следното:
Ищецът- Р. Р. Д., ЕГН ********** е предявила против Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
06.02.2016 г., около 15:15 часа в с. Станянци, Община Годеч, Софийска
област, на път SFO 1122, км. 8+920 е настъпило ПТП с лек автомобил
„Нисан Патфайндър“, с рег. № ** ******, управляван от Н. Е. М., ЕГН
**********, който загубил контрол върху управлението и катастрофирал.
Вследствие на ПТП и получените увреждания настъпила смъртта на
нейния брат Д. Р. Д., ЕГН **********, който пътувал в автомобила на средна
задна седалка.
Вината на водача е установена с присъда № 35 от 09.10.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 13/2018 г. от Софийски окръжен съд, влязла в сила
на 02.10.2020 г.
Лекият автомобил „Нисан“ е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП при ответника.
Претърпяла е неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, с който
е имала особено дълбока емоционална връзка и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания в по-голям обем от обичайните между
родственици.
Заявила е писмена претенция за обезщетяване, по която е била заведена
щета при ответника, но не са изплатени обезщетения за претърпените
неимуществени вреди и имуществени вреди, представляващи разходи за
погребение, надгробен паметник и кетъринг за две панахиди.
3
С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 80 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 06.02.2016 г. /деня на смъртта на Д. Р. Д./ и
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 3 031.50 лв., ведно
със законната лихва, считано от 06.02.2016 г.
Поискала ответникът да заплати направените деловодни разноски.
Ответникът – Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 51/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че ищцата формално попада в разшиР.я кръг на лицата, които имат право да
получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като
починалият е неин брат /Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г.,
постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК/, но не е доказала, че е имала
особено близка връзка с починалия и действително е претърпяла от неговата
смърт вреди в по-голям обем от обичайните между сестра и брат.
При условията на евентуалност оспорил размера на преките искове и
поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди до размер на
сумата от 5 000 лева, като намерят приложение критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
водачът е бил в пияно състояние, което е било известно на пострадалия преди
да се качи в лекия автомобил, а освен това последният не е ползвал
обезопасителния колан, с който е бил оборудван автомобила и с това си
поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорните искове за присъждане на законната лихва от деня на настъпване
на увреждането.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника като подпомагаща страна е конституиран Н. Е.
М., ЕГН **********, който в първото по делото открито съдебно заседание
направил възражение за изтекла погасителна давност на главните и
акцесорните искове, поради което поискал да се отхвърлят.
4
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че на 06.02.2016 г.,
около 15:15 часа в с. Станянци, Община Годеч, Софийска област, на път SFO
1122, км. 8+920 е настъпило ПТП с лек автомобил „Нисан Патфайндър“, с
рег. № ** ******, управляван от Н. Е. М., ЕГН **********, който загубил
контрол върху управлението и катастрофирал.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП /л. 19 от първоинст. п-во/, в който е записано,
че лекият автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на ПТП, на основание застрахователна
полица, за периода от 16.07.2015 г. до 15.07.2016 г.
Вследствие на ПТП и получените увреждания на 06.02.2016 г.
настъпила смъртта на Д. Р. Д., ЕГН **********, който е брат на ищцата и е
пътувал в автомобила на средна задна седалка.
С присъда № 35 от 09.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 13/2018 г.
от Софийски окръжен съд, влязла в сила на 02.10.2020 г., е признал Н. Е. М.,
ЕГН ********** за виновен в това, че при управлението на лекия автомобил
в пияно състояние /концентрация на алкохол в кръвта 0.6 на хиляда,
установена по надлежния ред/ е допуснал нарушение на правилата за
5
движение, установени в чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. Р. Д. – престъпление по чл. 343,
ал. 3 от НК.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
приложената присъда и писмените заключения на вещите лица, извършили в
първата инстанция автотехническа експертиза - л. 86 и медицинска
експертиза – л. 90.
Пострадалият пътник е заемал средна задна седалка, не е ползвал
обезопасителния колан за нея, вследствие на което първоначалните
увреждания е получил при удари в интериора на купето, а след това тялото
му е прелетяло през счупеното задно стъкло, паднало на земята и затиснато от
автомобила.
Вещите лица са категорични, че ако пострадалият е ползвал
обезопасителния колан е нямало да получи несъвместимите с живота и
здравето увреждания.
Така обсъдените доказателства обосновават извода на настоящия
съдебен състав, че пострадалият пътник с поведението си пряко и
непосредствено в равна степен с водача на лекия автомобил е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, т.е. налице е съпричиняване в
съотношение по ½ .
Ищецът Р. Р. Д., ЕГН ********** има постоянен и настоящ адрес в гр.
София, който е различен с този на починалия брат.
По делото е прието заключението на извършената в първата инстанция
комплексна медицинска и химическа експертиза – л. 92.
Ищецът е предявил писмена претенция, по която ответникът е
образувал щета, но не е изплатил обезщетения.
6
В първата инстанция и във въззивното производство са разпитани
свидетели, показанията на които не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извод, че между ищцата и починалия брат
е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната
между сестра и брат взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, както и ищцата действително да е претърпяла вреди в по - голям
обем от смъртта на нейния брат, различен от обичайния обем на болки и
страдания при смърт на родственик.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищцата въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, а при тяхната основателност до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени и имуществени вреди, както
и за процентното съотношение на съпричиняване.
ПТП е настъпило на 06.02.2016 г. с участието на МПС, което е имало
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена преди
датата 01.01.2016 г., поради което приложими в случая са разпоредбите на
отменения Кодекс на застраховането, който е бил в сила до 31.12.2015 г.
По главните /преки/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Основателността на исковете предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
7
В случая лекият автомобил „Нисан“, правляван от Н. Е. М., ЕГН
********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на Н. Е. М., ЕГН
********** е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е
задължителна за настоящия съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.
Деянието е било извършено от водача в пияно състояние, което
обстоятелство е елемент от обективната страна на състава на престъплението.
Събраните по делото доказателства обосновават извод, че
застрахованият водач с поведението си е осъществил деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
Пострадалият пътник не е ползвал обезопасителния колан, с който е била
оборудвана средна задна седалка на автомобила и с това си поведение пряко и
непосредствено в равна степен с водача е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
Ищцата е предявила исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по
т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
8
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая доказателствата по делото не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извода на настоящия състав, че между
ищцата и починалия брат е имало особено близка връзка, която по интензитет
надхвърля обичайната между сестра и по-голям брат взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, както и ищцата действително да е
претърпяла вреди в по - голям обем от неговата смърт, различен от обичайния
обем на болки и страдания при смърт на родственик - решение №
92/17.11.2020 г., постановено по дело № 1275/2019 г. от ВКС, ТК, II т.о.
Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ са
допустими, но са изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователността на главните искове влече неоснователност и на
акцесорните искове за присъждане на законната лихва върху обезщетението
за неимуществени и за имуществени вреди, които също следва да се
отхвърлят.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна, поради което следва
да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Ищецът е направил с исковата молба и уточняваща молба всички
фактически твърдения, на които се основават исковите претенции,
доказателствената тежест е разпределена с направения по делото доклад,
идентичен е фактическият състав, установен в чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
този по чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което главните /преките/ искове следва да
се преквалифицират от искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в
искове, които своето основание в разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство, в размер на сумата от 300 лева.
9
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 267155 от 30.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1452/2021 г. от Софийски градски съд, като
преквалифицира предявените от Р. Р. Д., ЕГН ********** против
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* главни /преки/
искове, имащи за предмет обезщетяване на неимуществени и имуществени
вреди от искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в искове, които имат
своето основание в разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
ОСЪЖДА ищеца Р. Р. Д., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените във въззивното производство деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 300 лева.
Решението е постановено при участието на Н. Е. М., ЕГН **********,
конституирана като подпомагаща страна по молба на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10