Р Е
Ш Е Н
И Е №98
гр.Шумен 9.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на десети
април , две хиляди и осемнадесета
година , в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Мирослав Маринов
при
секретаря Жанета Дучева и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№91
по описа за 2018г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №15 от 30.01.2018г. по гр.д.№1197 по описа на НПРС за 2017г. , съдът е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС на Ф.М.А. с ЕГН ********** *** и С.П.Ч. с ЕГН ********** ***, против С.М.С. с ЕГН ********** *** и Ф.М.С. с ЕГН ********* ***, за признаване за установено, че ищците Ф.М.А. с ЕГН ********** *** и С.П.Ч. с ЕГН ********** ***, са собственици на по ¼ ид.ч.- (една четвърта идеална част) от недвижим имот, представляващ: поземлен имот с площ от 3096 кв.м., с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. ..., одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231, 37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м., отхвърлил е иска по чл. 108 от ЗС на Ф.М.А. с ЕГН ********** *** и С.П.Ч. с ЕГН ********** ***, против С.М.С. с ЕГН ********** *** и Ф.М.С. с ЕГН ********* ***, за предаване на владението върху притежаваните от всяка от ищците по ¼ ид.ч.(една четвърт идеална част) от недвижим имот, представляващ : поземлен имот с площ от 3096 кв.м., с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. ..., одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231, 37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м., осъдил е на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Ф.М.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.М.С. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 515лв.,осъдил е на основание чл. 78, ал.3 от ГПК С.П.Ч. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.М.С. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 515лв. (петстотин и петнадесет лева).
Решението е обжалвано от ищците Ф.М.А. и С.П.Ч. , действащи, чрез пълномощниците си адв.М.М. от ШАК като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и вместо
това съдът да постанови ново с което да уважи исковете им.
Въззиваемият С.М.С. , действащ ,чрез
пълномощника си адв.Т.М. е депозир отговор на въззивната жалба с който я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и
да потвърди обжалваното решение.
Въззиваемата Ф.М.
С. не е депозирала отговор
на въззивната жалба и не е взела становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259
от ГПК , от надлежни страни и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и
събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Съгласно удостоверение за наследници с изх.№769/ГР-30-66/5.10.2017г.
на Кметство с.К. наследодателят на страните М.С.С. е починал на
11.01.1993г. и е оставил за законни
наследници двете ищци Ф.М.А. и С.П.Ч., ответникът С.М.С. и още една дъщеря Ф.М. А.. С нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 14, том , рег. № ...,
дело № ...от 20.06.2012 г.на Нотариус с рег. № ***на Нот.камара, ответникът С.М.С. е признат за собственик на имот,
представляващ: поземлен имот с площ от 3096 кв.м., с идентификатор
37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. ..., одобрени със Заповед №
РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно предназначение на
територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231, 37232.501.227,
37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна сграда
–еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м.От показанията на разпитаните по делото свидетели
на ищцовата страна пред НПРС се установява ,че още приживе наследодателят на
страните искал да предостави част от дворното место от около един декар на Ф. и
семейството й за да си постоят там къща , като тя заявявала тази своя претенция
и към ответника , който обещавал да даде тази част, но не изпълнил обещанието си и през 2012г. вече отказал да направи това.
През 2012г. законните наследници на общият наследодател извършили делба на
наследените от него земеделски земи , като ищците говорили с ответника да се подели и процесният имот , като ищците
не били съгласни имотът да остане само за ответника . От
показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна пред НПРС се
установява ,че двете ищци напуснали семейното си жилище още приживе на
родителите си за да се омъжат и не са се връщали да живеят в имота. Ответникът
след смъртта на родителите си останал да живее в процесният имот и направил
редица ремонти в него, като го считал са свой .
При така
установената фактическа обстановка , съдът достигано до следните правни изводи:
Ищците са предявили срещу ответниците субективно съединени искове с правно
основание чл.108 от ЗС да се признае за
установено ,че те са собственици на на по 1/4 ид.част от процесната нива и ответниците
да се осъдят да им предадат владението върху 1/4 ид.част от нея на всеки един от ищците , като всеки от ищците
притежавал съответно по 1/4 ид.част от нея.
За
основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че е собственик и че той се намира
във владение на ответника, който го владее без правно основание. В тежест на ищците
по делото бе да докажат наличието на
положителните предпоставки , а ответниците, че владеят на правно основание .
По делото не е спорно , че процесният поземлен
имот с построената в него къща и стопанска постройка е наследствена на страните.
Също така не е спорно , че всеки от ищците е наследил по ¼ ид.част от
притежаваният от наследодателя им процесен
недвижим имот.
Ответникът
С.М.С. твърди ,че е владял самостоятелно
процесният имот повече от 10г./ за период от 40г./ и го е придобили по давност на осн.чл.79 от ЗС. Сам по себе си фактът на осъществяване на
фактическа власт върху процесният имот не е достатъчен , за да се приеме ,че е
налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на
останалите сънаследници . Наследник , който ползва целият наследствени имот е
владелец само на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целият имот и да
придобие собствеността върху целият имот по силата на давност , този
сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и
сънаследници , т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота
изцяло и да ги уведоми ,че отказва да признае правата им , като не остави у тях
съмнение за новото си субективно отношение към веща , като в този смисъл е и съдебната практика. В
ТР№1/6.08.2012г. на ВКС по т.д.№182012г. на ОСГК е прието ,че ако съсобственик
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част ,той трябва да докаже
при спор за собственост , че е извършил действия ,с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си. Следователно
е в тежест на ответника и той трябваше да докаже по делото , че не само
че е ползвал имота в продължение на 10г. , но също така и фактът ,че анимусът
им да го държи за себе си е бил изразен
изрично и демонстриран пред ищците. Знанието у ищците , че ответникът е започнал да свои
имота само за себе си не може да се предполага , а то трябва да се докаже от ответника при условията
на пълно и главно доказване , което той не успя да установи по делото. От
показанията на свидетелите разпитани на негова страна не се установи по безспорен
и категоричен начин ,че той е владял процесният имот като свой собствен и е уведомил
ищците , че вече не е само държател на техните идеални части , а е започнал и да ги свои и да ги
уведоми ,че отказва да признае правата им на съсобственици относно процесният
имот. Свидетелите свидетелстваха ,че ответникът обработват
имота и е извършил ремонти в него , но нито един от свидетелите им не е заявил
,че двамата ищци са били уведомени от ответника за намерението му да владее техните идеални части за себе
си и че той е демонстрирал и е довел до тяхното знание
това си намерение. Това , че двете ищци
след като са сключили граждански брак не са живели в наследственият имот не
води до погасяване и загубване на правото им на собственост и не обосновава
извода ,че те са се отказали по този начин от правото си на собственост по
отношение на процесният имот . Също така сам по себе си фактът че имота се е
ползвал от ответника и той е живял в него и го е ремонтирал не го прави
собственик на този имот. Ищците не са се противопоставили на извършваните от
ответника ремонти в имота ,тъй като в имота е живеел той и е било логично при
това положение ремонтите да се извършват от него. Снабдяването на ответника с констативен
нотариален акт за собственост на процесният имот на 20.06.2012г. не го е
направило добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 от ЗС и той не може да се
позовава на кратката 5 годишна придобивна давност по чл.79 ал.2 от ЗС за
периода от 20.06.2012г. до датата на завеждане на иска на 2.10.2017г.
Предвид гореизложеното , съдът приема за
установено по делото ,че ищците са собственици по наследство на по 1/4 ид.част
от процесният имот и исковете им по чл.108 от ЗС са основателни и доказани ,
като ответникът не доказа по делото ,че е придобил имота по давност на осн.чл.79 ал.1
или ал.2 от ЗС и следователно го владее без правно основание.
Поради това следва да се признае за установено по отношение на ответниците ,че
всеки от ищците е собственик на по 1/4 ид.част от процесният имот и ответниците
да се осъдят да им предадат владението върху тези идеални части от имота.
Поради това и издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт № 14, том , рег. № ...,
дело № ...от 20.06.2012 г.на Нотариус с рег. № ***на Нот.камара следва на осн.чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени в частта му с която се засяга
правото на собственост на ищците за притежаваната от тях общо 1/2 ид.част от признатото на ответника право на собственост с нотариалният акт.
Решението на НПРС в частта му с която съдът е
отхвърлил исковете по чл.108 от ЗС следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и вместо това да се постанови ново с което исковете по чл.108
от ЗС да се уважат.
Съобразно изхода
на спора следва на ищците да се присъдят направените от тях разноски за първата
инстанция по представеният списък на разноските в размер на 146.36лв. за
държавна такса в полза на вносителя Ф.М.А. и в размер на 600лв. за адвокатски хонорар - по 300лв. за всеки ищец и за
въззивната инстанция в размер на 82.78лв. за държавна такса в полза на вносителя Ф.М.А..
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №15 от 30.01.2018г.
по гр.д.№1197 по описа на НПРС за 2017г., и вместо това постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
двамата ответници С.М.С. с ЕГН ********** *** и Ф.М.С.
с ЕГН ********* ***, че ищецът Ф.М.А. с ЕГН ********** *** е
собственик по наследство на 1/4 ид.част от следният недвижим имот : поземлен имот с площ
от 3096 кв.м., с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. ...,
одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно
предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231,
37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна
сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53
кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м.,
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** *** и Ф.М.С. с ЕГН ********* ***, да предадат на Ф.М.А. с ЕГН **********
владението върху 1/4 ид.част от следният
недвижим имот : поземлен имот с площ от 3096 кв.м., с
идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. ..., одобрени със
Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно предназначение
на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231, 37232.501.227,
37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна сграда
–еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
двамата ответници С.М.С. с ЕГН ********** *** и Ф.М.С. с ЕГН ********* *** , че ищецът С.П.Ч.
с ЕГН ********** *** е
собственик по наследство на 1/4 ид.част от следният недвижим имот : поземлен имот с площ
от 3096 кв.м., с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К., ул. ...,
одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК, трайно
предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232, 37232.501.231,
37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените в него жилищна
сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със застроена площ от 53
кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 37232.501.230.2 с площ от 64кв.м.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН **********
*** и Ф.М.С. с ЕГН ********* *** да предадат на С.П.Ч. с ЕГН ********** *** владението върху 1/4 ид.част от следният
недвижим имот : поземлен
имот с площ от 3096 кв.м., с идентификатор 37232.501.230 по КК на с. К., общ. К.,
ул. ..., одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на изп.директор на АГКК,
трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10м./, при съседи: 37232.501.246, 37232.501.232,
37232.501.231, 37232.501.227, 37232.501.229, 37232.501.247, ведно с построените
в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор 37232.501.230.1 със
застроена площ от 53 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
37232.501.230.2 с площ от 64кв.м.,
ОТМЕНЯ на осн.чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 14, том , рег. № ..., дело № ...от 20.06.2012 г.на Нотариус с рег. № ***на
Нот.камара до
размера на 1/2 ид.част от правото
на собственост върху описаният в акта и по - горе недвижим имот .
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН **********
и Ф.М.С. с ЕГН *********
да заплатят на Ф.М.С. с ЕГН ********** разноските
по делото в размер на 146.36лв. за държавна такса и 300лв. за
адвокатски хонорар за първата инстанция
и в размер на 82.78лв. за държавна
такса за въззивната инстанция общо сумата от 529.14лв.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН **********
и Ф.М.С. с ЕГН *********
да заплатят на С.П.Ч. с ЕГН **********
разноските
по делото в размер на 300лв. за адвокатски хонорар за първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател:
Членове:1. 2.