Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр.София, 07.01.2020
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на пети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. дело № 1329 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 384994 от 16.04.2017
г., постановено по гр.д.№ 4647/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав съдът е
изнесъл на публична продан делбения недвижим имот - АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, ул. ********, на
партерния етаж на вътрешната постройка, югозападното крило, състоящ се
от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, антре, килер, със застроена площ от 58 кв.м.,
при съседи: апартамент на С., от три страни-двор и стълбище, отдолу-зимнични
помещения, отгоре-апартамент на М.Д., ведно със зимнично помещение,
при съседи - Кс. Т., Н.И.и коридор и таванско помещение, при
съседи: Т.Д., З., двор и коридор, и заедно
с 135/3530 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, който
имот е в режим на етажна собственост в гр. София, ул. ******** - вътрешна постройка, цялото място
застроено и незастроено от 853.20 кв.м., образуващо по плана
на гр. София, местност "Центьра",
урегулиран парцел 14 в кв. 427, при съседи: ул. „Хан Крум",
наследници на А.К., М.Х.П., Т.Д.К.и Р.и И. А., който имот понастоящем е с
предназначение: стоматологичен кабинет и зъботехническа
лаборатория, като след извършване на публичната
продан получената сума бъде разпределена от съдебния изпълнител между
съделителите при следните квоти: 10/18 ид.ч. за А. В.А. с ЕГН **********,
2/18 ид.ч. за А.М.Д. с ЕГН **********, 3/18 ид.ч. за Е.С.Р. с ЕГН
**********, 1/18 ид.ч. за Б.В.Р. с ЕГН ********** и 2/18 ид.ч. за Р.Б.З.
с ЕГН **********.
С решението съдът е
отхвърлил предявените от Р.Б.З., ЕГН **********,
Е.С.Р., ЕГН ********** и Б.В.Р.,
ЕГН ********** и тримата със
съдебен адрес: ***, чрез адв. Г., срещу А. В.А., ЕГН
**********, със съдебен адрес:***, иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността за сумата от
15 000 лева (петнадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на апартамент, находящ се в гр. София, ул. "Хан
Крум" №36, на партерния етаж на вътрешната постройка, югозападното
крило, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, антре,
килер, със застроена площ от 58 кв.м., при съседи: апартамент на
С., от три страни-двор и стълбище, отдолу-зимнични помещения, отгоре-апартамент
на М.Д., ведно със зимнично помещение, при съседи-Кс. Т., Н.И.и коридор и
таванско помещение, при съседи: Т.Д., З., двор и коридор и заедно
с 135/3530 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, който
имот е в режим на етажна собственост в гр. София, ул. ******** - вътрешна постройка,
цялото място застроено и незстроено е 853.20 кв.м., образуващо по плана на гр.
София, местност "Центъра", урегулиран парцел 14 в
кв. 427, при съседи: ул. "Хан Крум",
наследници на А.К., М.Х.П., Т.Д.К.и Р.и И. А., който
имот по настоящем е с предназначение: стоматологичен кабинет и
зъботехническа лаборатория, за периода от 31.03.2011 год. до 01.04.2016
год., и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от за сумата от 4 000
лева (четири хиляди
лева), представляваща лихва
за забава, като неоснователни.
С решението съдът на основание чл. 355 от ГПК, във връзка с
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е осъдил Р.Б.З., ЕГН **********
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размера на 749,30 лева (седемстотин четиридесет
и девет лева и тридесет стотинки); Е.С.Р., ЕГН **********
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размера на 1023,95
лева (хиляда двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки); Б.В.Р., ЕГН ********** да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размера на 474,65 лева (четиристотин
седемдесет и четири лева и шестдесет и пет
стотинки); А.М.Д., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размера на 549,30 лева (петстотин четиридесет
и девет лева и тридесет стотинки) и А. В.А., ЕГН **********
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размера на 2 746,49 лева (две хиляди седемстотин четиридесет и шест
лева и четиридесет и девет стотинки).
На стр.5, ред 3 диспозитива на решението съдържа
и текст "ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 346 от ГПК
от Р.М.С.,
ЕГН **********
претенции с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността против М.Б.С., ЕГН ********** за заплащане
сумата от 9305,69 лева (девет хиляди триста и пет лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща стойността на извършени със знанието и без противопоставяне на съсобственика подобрения в
съсобствения имот -апартамент №
48, находящ се в гр. София, ж.к.
********, състоящ се от две стаи и
кухня, баня с тоалетна, със застроена площ от 62,41 кв.м., при съседи на жилището: от север-тревна площ, от
юг-тревна площ, от изток-покрив, отдолу-ап.
№54, заедно с прилежащото му избено помещение №51, с полезна площ от 3,53
кв.м., при съседи: от север-мазе №50, от юг-мазе №52, от изток-коридор, от запад-мазета на вход „В", заедно с 0,7786%
идеални части от общите части на сградата
и съответните части от правото на строеж върху терена, като неоснователни".
С решение № 23830 от 28.01.2019 г. постановено по същото гр.д.№ 4647/2012 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 75 състав в производство по реда на чл.247, ал.1 от ГПК е
охвърлил молбата на А. В.А. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като неоснователна.
Недоволни от решението в ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС за сумата до 8 905.32 лв. и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 500
лв., считано от дата на нотариалната покана - 31.03.2011 г. до датата на
предявяване на иска - 01.04.2016 г., са отхвърлени, са останали ищците Р.Б.З., Е.С.Р. и Б.В.Р., които в срока по чл.259, ал.1
отГПК, чрез пълномощника си адв.П.Г., го обжалват при твърдения, че решението е
необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. По-конкретно поддържат, че първостепенният съд
неправилно е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и е стигнал до
погрешен извод, че ответникът А. В.А. с поведението си не е възпрепятствал
ползването от ищците на процесния делбен имот. Твърди се, че от фактическа
страна е изяснено, че само ответникът А. В.А. през последните 10 години ползва
имота след напускането на ищците чрез свои наематели/заематели. Искането към
въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната част и уважи
осъдителните искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира
разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника А. В.А., чрез пълномощника му адв.Я., с който оспорва въззивната
жалба по подробно изложени съображения, като намира решението на СРС в
обжалваната част за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Решението в ЧАСТТА, с която съдът е изнесъл на публична
продан процесния делбен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, ул. ********, на партерния етаж
на вътрешната постройка, югозападното крило, като необжалвано от
страните, е влязло в сила.
Недоволен от решение № 23830 от 28.01.2019 г. постановено по реда на чл.247,
ал.1 от ГПК по същото гр.д.№ 4647/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав, с
което съдът е отхвърлил молбата за отстраняване на явна фактическа грешка е
останал ответникът А. В.А., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез
пълномощника си го обжалва при твърдения, че решението е незаконосъобразно и
моли да бъде отменено, като въззивната инстанция допусне поправка на очевидна
фактическа грешка на стр.5, абзац първи от него.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта - в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато се касае до
приложението на императивна материално-правна норма. При тези правомощия Софийски градски съд приема от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на
въззивното производство са двете претнции по сметки, предявени от съделителите Р.Б.З., Е.С.Р. и Б.В.Р. срещу
съсобственика им А. В.А., с правна квалификация чл.31, ал.
2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцие
сумата от 8 905.32 лв.
обезщетение за лишаването им от ползването на делбения имот за периода от
31.03.2011 г. до 01.04.2016 ., както и за осъждането му да им
плати обезщетение за забавата за същия периодв размер на сумата
от 1 500 лв.
Първият
иск, както правилно е приел и районният съд, се явява неоснователен и недоказан,
тъй като по делото не се установява съсобственият, делбен недвижим имот през процесния период да се е ползвал лично само от съделителя А. въпреки
писмено поискване на другите съсобственици също да го ползват.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки
съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или
няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я
ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите
обезщетение за ползите, от които ги е лишил, но само след поканата за това. В тази връзка с Тълкувателно
Решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че задължението за плащане на
обезщетението от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писменото поискване от съсобственика, лишен от възможността също да ползва имота.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в
забава. Законът
е установил само формата, но не и съдържанието на поканата, поради което
трайната и безпротиворечива практика приема, че покана може да бъде и исковата
молба. От получаване на поканата, ползващият еднолично имота
съсобственик дължи
заплащането на обезщетение на неползващия. Размерът на обезщетението
за недвижим имот поначало се определя в съответствие със средномесечното наемно възнаграждение, тъй като това е
реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, и на припадащата се част от която
би имал право, ако имотът бе отдаден под наем, като се съобразява обема, за който ползващият имота
съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността и дела на неползващия
съсобственик (така и Тълкувателно Решение № 129/1986 г.
на ВС, ОСГК). При така очертания фактически състав, за да възникне правото на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да е налице
съсобственост по отношение на конкретен обект/и на правото на собственост или
друго ограничено вещно право, ползването на вещта според предназначението й да се
осъществява само от единия съсобственик по начин и обем, превишаващ
обема на дела му от съсобствеността, този начин на ползване да препятства
другия, респ. останалите съсобственици да ползват
процесната вещ по същото предназначение, както и отправено до и
надлежно получено от ползващия имота писмено поискване за заплащане на обезщетение (така решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д. № 580/1992
г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о.,
решение № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/1975 г. и др., както и задължителната
съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 95 от
16.06.2014 г. по гр.д. №
1913/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.).
В настоящия случай така
очертаните предпоставки за възникване на правото по чл. 31, ал. 2 от ЗС не са
налице. Правилно районният съд е приел, че между страните е налице
съсобственост върху процесния недвижим имот, както и че поканата, връчена на
31.03.2011 г. на ответника А., съдържа искане на съсобствениците за плащане на
обезщетение, но такова не им се държи, тъй като те не са били лишени от
ползването на общата вещ. В тази връзка не може да бъде споделен довода на
жалбоподателите, че лишаването им от ползването чрез смяна на ключовете и кода
на алармата, се установявало от свидетеля Ф.. В показанията си този свидетел
сочи, че при неговото собствено напускане на зъботехническата лаборатория
(помещаваща се на третия етаж в същата сгР.в помещение, което е различно от
процесното), са били сменени ключовете и кода на алармената система, като
свидетелят допуска, "предполага", че така се е случило и с ищците Е.
и Р., без да има "преки виждания", основавайки показанията си на
това, което бил чул. Същевременно свидетелите С.и М.ясно, последоваелно и
категорично излагат в своите показания, че нито ключовете, нито алармата са
били сменяни, а достъпът до имота е бил свободен за всички, в т.ч. и за ищците.
Самата Р.З. е влизала в апарамента заедно със свои близки, за да изнася от там
своя зъболекарска техника, без някой да препятства достъпа й. Въз основа на
посочените гласни доказателсвени средства може да бъде обоснован извод, че
основанието, на което почива задължението за плащане на обезщетението в
хипотезата на чл. 31, ал.2 от ЗС -
осъщественото само от един от съсобствениците ползване на общата вещ, в
случая не е настъпило. Използващият
общата вещ съсобственик не може да се брани с възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение
с пропуснатата. Той може да се брани само с
възражение, че е предоставил достъп или че е платил обезщетение (така изрично
решение № 94 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1562/2010 г. на ВКС, ІV г.о.). В случая ответникът А. е противопоставил първото
възражение - че е предоставил ползването на общия имот. Това възражение е
доказано от разпита на допуснатите свидетели. Ето защо, претенцията по смеките
не може да бъде уважена.
Неоснователен е и втория
поддържан с въззивната жалба довод, че ищците се явяват лишени от ползването на
имота дотолкова, доколкото не могат да го използват за живеене. Това е така,
защото обектът на правото на собственост е преустроен в зъболекарски кабинет и
лабораория по искане на всички негови съсобственици, в т. ч. и ищците, с оглед
на което обичайното и нормално негово ползване по предназначение би било само
това, на стоматологичен кабинет и зъботехническа лаборатория. Обстоятелството, че тази промяна е била извършена, за да
улесни дейността на дружество "Л." ООД, в което първоначално са
участвали всички съсобственици, не означава, че с напускането на някои от тях
промяната в предназначението е отпаднала. Ищците не са искали да ползват
по този начин имота, поради което те нямат право на обезщетение за това, че не
биха могли да го използват по друг начин, различен от неговото предназначение.
По изложените съображения,
решението в обжалваната му част като правилно, следва да бъде потвъредно.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ол. 3 от ГПК жалбоподателите Р.Б.З., Е.С.Р. и Б.В.Р. следва да заплатят на въззиваяемия
А.А. направените от него разноски пред въззивната инстанция. С оглед
своевременно направеното въазражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1200 лв. съпоставено с тежестта и харакера на делото, съдът
намери, че разноските следва да бъдат редуцирани до минималния размер от 842.16
лв.
По жалбата срещу решението № 23830 от 28.01.2019 г., постановено по реда на
чл.247, ал.1 от ГПК по същото гр. д. № 4647/2012 г. на СРС, ІІ ГО, 75 състав,
съдът намира, че поместването на частта от диспозитива, съдържаща лица,
задължения с основания и суми, различни от процесните, се дължи на техническа
грешка при изписването, която за следва да бъде изправена по пътя на чл. 247 от ГПК. Поправката на очевидната фактическа грешка се налага поради това, че
първоинстанционният съд не е формирал воля за включването на тази част от
диспозитива в решението си, следователно това изписване противоречи на приетото
в мотивите, че предмет на делото е единствено спорът, с кото съдът е бил
сезиран.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 384994 от 16.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 4647/2012 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р.Б.З., ЕГН **********, Е.С.Р., ЕГН ********** и Б.В.Р., ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: ***,
чрез адв. Г., да заплатят на А. В.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, на основание чл 78, ал.3 от ГПК
сумата 842.16 лв. направени разноски пред въззивния съд.
ОТМЕНЯ решение № 23830 от 28.01.2019
г., постановено по гр. д. № 4647/2012
г. на СРС, ІІ ГО, 75 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК поправка на очевидна
фактическа грешка в решението, постановено на 16.04.2017 г. по гр. д. №
4647/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав, като на страница последна –
5-та – първият абзац от диспозитива отгоре надолу НЕ СЕ ЧЕТЕ и се счита за заличен.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му, чрез
връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.