№ 61
гр. Свищов , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100028 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 380 от КЗ.
Ищцата Д. СЛ. К. твърди, че на 26.10.2017г. около 10,00 часа на път III-405 км,
между с. А. и с. К.ц, възникнало ПТП между лек автомобил „А“ С РЕГ. № ****, управляван
от КПК и лек автомобил О с рег. № ***, собственост на Д. СЛ. К. и управляван от КАК.
Заявява, че водачът на лекият автомобил ААА навлязъл в левия за него завой със скорост от
88,2 км/ч, променил траекторията на движнеие на автомобила си в ляво с цел „сечене“ на
завоя и навлязъл в пътната лента за насрещно движнеие, по която в този момент се движел
лек автомобил О. Поради несъобразената си скорост на движение водачът на лек автомобил
АА изгубил контрол над управлявания от него автомобил и реализирал челно-страничен
удар с насрещно движещия се лек автомобил О. Твърди, че по повод на причиненото от К.
ПТП била образувано наказателно производство, по което били събрани данни за
извършено от него преспъпление по нередпазливост по чл. 343 ал. 1 б. б вр. чл. 342 ал. 1 от
НК. Същото с постановление от 06.12.2018г. на прокурор от РП било прекратено по
изложени мотиви в постановлението. Прието било в постановлението, че ПТП възникнало в
пряка причинна връзка с неспазване на задължнеието на водача на л.а. А да не навлиза в
лентата за насрещно движение, погрешна преценка на пътната ситуация и несъобразена
скорост на движение. Твърди, че в резултат на инцидента ищцата, в качеството си на
собственик на л.а. О , претърпяла значителни имуществени вреди. При протичане на ПТП
1
настъпили разрушения и деформации в предната лява и долна част на купето на
автомобила. Разрушено било предното панорамно стъкло, както и колонките и вратите.
Вследствие на интензитета и характера на удара , настъпило усукване на купето и били
причинени повреди на множество агрегати, механизми и системи на автомобила, сред които
били системите и оборудването на двигателя, трансмисията, окачването на предното ляво
колело, кормилната уредба, ходовата част отпред и ляво ,предната маска, напречната и
надлъжна лява греда, елементите на спирачната система в предния кръг, укрепващи
елементи на двигателя и скоростната кутия. Предвид настъпилите значителни повреди на
основни елементи на лекия автомобил, от финансова гледна точка възстановяването на
същия чрез подмяна на повредените части и извършване на ромнтно-възстановителните
работи би било нецелесъобразно защото при лекия автомобил била налице „тотална щета“,
при което за възстановяването на автомобила щели да са необходими средства, с които е
възможно да се закупи друг автомобил с идентични параметри или подобен със същите или
по-добри технически параметри. Сочи, че съгласно експертна оценка от лицензиран
оценител общата стойност на причинените имуществени вреди на л.а.. О възлиза в размер
на 2 586 лева, която стойност е равна на пазарната стойност на лекия автомобил. Поради
това, че остатъчна стойност на автомобила като скрап е в размер на 264 лева, реалната щета
понесена от собственика на автомобила възлиза на 2322 лева. Поради отказа на ответника да
изпълни задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
вреди, ищцата била принудена да съхранява автомобила си на платен паркинг до
окончателното му бракуване. Освен преките имуществени вреди за ищцата възникнали и
косвени разходи, свързани със съхраняването на автомобила. Той бил съхраняван
значителен период от време – 27 месеца в гаражно-складова база на фирма ДД ООД в гр.
Свищов, за което ищцата трябвало да заплаща по 80 лева ежемесечно, считано от
01.11.2017г.. до 30.01.2020г.., или за целия период на съхранение на автомобила заплатила
сума в общ размер на 2160 лева. Сочи, че за да се ангажира отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да е налице виновно
и противоправно деяние на водач на застраховано МПС, при което на трети лица да са
нанесени вреди, които да са пряка и непосредствена послециа от деянието. Твърди, че
виновният водач К- К., като водач на л.а. А причинил на ищцата имуществени вреди,
поради което били налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД – виновно и противоправно деяние, пряка причинно-следствена връзка
между деянитето и настъпилото ПТП и претърпените от пострадалата имуществени вреди.
Същото представлявало застрахователно събитие по договор за застраховка Гражданска
отговорност № BG/11/- със срок на покритие от 29.12.2016г. до 28.12.2017г… Съгласно
застрахователната полица , ответното дружество било задължено да обезпечи гражданската
отговорност на водача на лек автомобил А за причинените от него на трети лица вреди при
управлението на същия. При спазване изискванията на чл. 380 от КЗ във връзка с уреждане
на задълженията на отговорния застраховател към пострадали лица, заявила пред ответника
молби за извършване на оглед и оценка на щетите на лек автомобил О – молби от
10.12.2018г. и от 11.03.2019г.., както и претенция за изплащане на обезщетение за
2
понесените от нея имуществени вреди – покана от 08.01.2020г.., към която претенция
приложила доказателства за настъпването на ПТП и претърпени имуществени вреди, но в
застрахователно обезщетение не й било изплатено от ответното дружество. Твърди, че по
повод същото ПТП, водачът на л.а. О – К- К+, в качеството си на пострадал завел срещу
ответното дружество иск за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като с решение от 13.11.2019г. по търг.дело 59/2019г. на ВТОС бил уважен предявения от
същия иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ за присъджане на обезщетение по застраховка ГО за
понесени неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 26.10.2017Г. , което решение
било частично отменено от АС В.Търново, в частта относно размера и потвърдено в
останалата част. Прието било от съда, че са налице елементите на фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност на водача на л.а. АА-
.Счита, че с оглед влезлите в сила осъдителни решения, следва да бъде прието за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, касаещи елементите на фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД и свързани с установяване на деликтната отговорност на водача на л.а. А, а
именно противоправно и виновно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП и което
поведение на виновния водач е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултата, както и функционално обусловената от възникналия деликт
отговорност на ответното застрахователно дружество, обезпечаваща гражданската
отговоронст на застрахования водач. Моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 2 322,00 лева – имуществени вреди на л.а. О
с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното
плащане, както и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 2160,00 лева – сторени
разходи за съхраняването на л.а. О с рег. № *** за период от 27 месеца, считано от
01.11.2017г. до 30.01.2020г.. в гаражно-складова база на „ДД“ООД Свищов, ведно със
законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното плащане.
Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено
становище процесуалният представител на ищцата излага подробни съображения за
основателност на исковата претенция – установена била вината на водача на л.а. А, пряката
причинна връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата вреди; счита ,че
въпреки заключението на вещото лице, реалната пазарна оценка на автомобила била 2322
лева; от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че ищцата е
направила разходи, свързани със съхраняването на автомобила на платен паркинг до
окончателното бракуване на същия. Претендира разноски, съобразно представен списък на
разноските.
Ответникът ЗАД“Б“АД гр. София, чрез процесуалният представител юрисконсулт
Н.З. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който взема становище
за неоснователност на иска. Оспорва активната и пасивната материално правна и
процесуалноправна летимация на ищцата да води настоящите искове, като било възможно
вече да не е собственик на автомобила. Оспорва размера на исковата претенция по
3
отношение стойността на превозното средство, като счита същата за завишена. Взема
становище, че в случая била налице „тотална щета% по смисъла на чл. 193 ал. 4 КЗ отм. ,
тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишавали 70 на сто от
действителната му стойност, поради което дължимото от страна на застрахователя
застрахователно обезщетение следвало да се определи в посочения в законовата норма
процент от действителната стойност на превозното средство. Счита, че на ищцата следва да
бъде заплатено застрахователно обезщетение, представляващо разлика между
действителната стойност на лекия автомобил и остатъчната стойност на запазените части от
превозното средство, за да се избегне собственикът на увредения лек автомобил да получи
едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на
запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Оспорват
исковата претенция за заплащане на сторени разходи за съхраняване на лекия автомобил О,
както по основание, така и по размер. Липсвали доказателства за реално изпълнение на
договора за влог, както и заплащането на извършената услуга. Оспорва се, че ищцата е
предала автомобила за съхранение. Твърди, че разхода не е бил необходим. Оспорва
представената с исковата молба оценителна експертиза, като същата е частен документ,
изготвен без участието на страните в производството. Моли да бъде постановено
решение, с което исковете за сумата 2322 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законтата лихва от подаване на исковата молба и за сумата 2160,00 лева – сторени
разходи за съхранение на превозното средство ,ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено
следното:
В Протокол за ПТП с пострадали лица № 93 от 26.10.2017г. , изготвен от М.Г. – мл.
автоконтрольор при РУ МВР Свищов е отразено, че на 26.10.2017г. около 10 часа на път III-
405 км. 67+050, e реализирано ПТП с участник 1 – ППС с рег. № **** , марка ААА,
собственост на КПК, с водач КПК, със застраховка на автомобила в Б АД, полица№
BG/22/115002175081 , валидна от 24.08.2015г. до 23.08.2016г.. и участник 2 – ППС , марка
АР, собственост и управляван от СКА със застраховка при ДЗИ – Общо застраховане ЕАД,
полица № BG03116003243135, валидна от 29.12.2016г. до 28.12.2017г.. и участник 2 – ППС с
рег. № ***, марка О, собственост на Д. СЛ. К., с водач КАК, застраховка ГО при ЗК Л АД,
валидна от 15.01.2017г. до 14.01.2018г.. . Като причин за ПТП е отразено, че са в процес на
изясняване. Описани са видими щети и по двата автомобила, съответно по автомобил ААА
– предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, предно панорамно стъкло, ляво
огледало , ляв фар, лява предна джанта с гума и по предно окачване, а по автомобил О –
предна броня, фарове , преден ляв калник, предна лява врата, предно панорамно стъкло,
преден капак, предна лява джанта с гума и по окачването отред. Описано е, че че е пострадал
4
КАК.
Приложено по делото е Постановление за прекратяване на досъдебно производство
от 06.12.2018г. на прокурор от РП Свищов, с което е прекратено ДП № 472/2017г. по описа
на РУ МВР Свищов/преписка № 1292/2017г. на РП Свищов/, образувано и водено за
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. б вр. чл. 342 ал. 1 от НК. В мотивите на същото е прието, че
К. е извършил престъплението по чл. 343 ал. 1 б. б от НК вр. чл. 342 ал. 1 от НК, но следва
да бъде прекратено досъдебното производство, поради това, че пострадалия е поискал
прекратяването му.
С решение № 501 от 13.11.2019г. по търговско дело № 59/2019г. на ВТОС, ЗАД
„Б“АД гр. София е осъден да заплати на КАК сумата 45 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, от получени телесни увреждания, виновно и
противоправно причинени му от КПК и 1733 лева обезщетение за имуществени вреди,
произтекли от същото застрахователно събитие, представляващи разноски по лечението,
заедно с законната лихва, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 70 000 лева,
като неоснователен и недоказан. С решение 10175 от 01.07.2020г. на АС В.Търново е
отменено решението на ВТОС в частта, с която е отхвърлен предявения от К+ частичен иск
по чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 45 000 лева до
70 000 лева, само за разликат анад сумата 45 000 лева до 55 000 лева, като е осъдено
застрахователното дружество да заплати на К+ сумата още 10 000 лева, освен присъдените
45 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, в резулат на ПТП на 26.10.2017г., ведно
със законната лихва върху сумета от 14.03.2018г. до окончателното плащане.
Видно от договор за съхранение от 01.11.2017г. между ищцата и ДД ООД гр.
Свищов, същият е с предмет влогоприемателят – ДД ООД гр. Свищов приема автомобил О,
с посочените рама и двигател, като се задължава да го съхранява и върне на влогодателя –
ищцата по делото. В чл. 8 от договора, било уговорено, че за съхранението на автомобила
влогоприемателят има право на възнаграждение в размер на 80 лева на месец.
Приложена по делото е издадена от Д ООД гр. Свищов фактура на ищцата от
30.01.2020г. за сумата 2160 лева с посочено основание – за съхранение на автомобил
съгласно договор. Фактурата има подпис за получател, а с фискален бон от 30.01.2020г.
сумата била заплатена на дружеството.
Съгласно експертна оценка на ЕТ „С“ от 20.10.2019г.., пазарната стойност на лек
автомобил О с рег. № *** е 2586 лева, а пазарната стойност на причинената имуществена
щета на същия лек автомобил е 2322 лева. Приложен е и лиценз на СС за оценка на машини
и съоръжения, както и сертификат за оценителска правоспособност на същия.
В опис-заключение от 31.10.2017г.. по претенция № 52-06120-0021/17 са описани
щетите по лек автомобил О по преден капак, предна броня, фар ляв, греда под предна броня,
преден ляв калник, предна лява врата, ляво странично огледало, предно стъкло, праг ляв,
странично стъкло предна лява врата, като е отбелязано „за втори оглед“. Посочен е в същия
5
собственик на автомобила – ищцата.
С молба вх. № 6052/10.12.2018г. при ответника, ищцата заявила желание за
извършване на оглед и опис на щетите по лек автомобил О, който се намира в двора на Д. С
молба вх. № 024/11.12.2018г. ищцата поискала отново да бъде уведомена на деня и часа на
предстоящите репатриране, оглед и опис на щетите по лекия автомобил, за да упълномощи
лице да я представлява. С молба вх. № 1242/11.03.2019г.. същата предявила пред ответното
дружество искане за допълнителен оглед за оценка на щетите по автомобила, а с покана
87/8.01.2020г. предявила и претенция пред ответното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2322 лева/стойността на авотмобила от която да се
приспадне остатъчната му стойност като скрап/, както и на сумата 2080 лева – имуществени
разходи за съхранение на автомобила.
Видно от удостоверение рег. № 201275000118 от 17.03.2020г.. на Сектор ПП
В.Търново, МПС О за периода от 17.08.2001г. до 27.02.2019г.. е било собственост на Д. СЛ.
К.. Съгласно проверка за сключена застраховка Гражданска отговорност към дата
26.10.2017г. това МПС има активна застраховка ГО в ЗАД Б ВИГ.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че договор за
съхранение от 01.11.2017г. , сключен между Д ООД гр. Свищов и ищцата и издадената към
него фактура от 30.01.2020г.. с основание „приход от съхраняване на автомобил съгласно
договор“ на стойност 2160 лева са осчетоводени през месец януари 2020г. при прекратяване
на договора, а стойността на фактурата е изчислена при 80 лева месечен наем за период от
27 месеца, която фактура е платена на 30.01.2020г. в брой. Вещото лице е заключило, че
договорът за съхранение не е осчетоводен към момента на сключване и не е отразен
годишния счетоводен отчет за 2017 г. , а е осчотоведен и отразен в годишните финансови
отчети на фирмата за 2018 и 2019 година. Вещото лице е дало заключение, че фактура №
**********/30.01.2020г. на стойност 2160 лева, издадена от ДДООД гр. Свищов е платена в
брой на същата дата, за което е издаден фискален бон, а прихода е отразен счетоводно като
приход от продажба на услуга. Видно от заключението на вещото лице, фактурата и
извършеното плащане са отразени в счетоводния баланс на фирмата в отчета за приходи и
разходи и в годишния финансов отчет за 2020г.. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви,
че осчетоводяването на договора е към момента на плащането еднократно за целия период
на съхранение, а именно през месец януари 2020г..
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, пазарната стойност на
лек автомобил О с рег. № ***, преди настъпване на ПТП е 1760 лева. В съдебно заседание
вещото лице С. заяви, че стойността на автомобила към датата на ПТП е 1760 лева.
С оглед на установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
6
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГО“, сключена с ответника, предполага да се установи и
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение.
Страните по делото не спорят, че на 26.10.2017г. на път III-405, между селата А. и К.ц е
възникнало ПТП между лек автомобил А, рег. № ****, управляван от КПК и лек автомобил
О с рег. № ***, собственост на Д. СЛ. К. и управляван от КАК, както и не се спори, че
управлявания от К. автомобил е имал застраховка ГО при ответника. Не се спори, че
виновен за ПТП е водачът на лек автомобил А, както и нанесените вреди по лекия
автомобил О, както и не се спори, че същите са пряка и непосредствена последица от
деянието. Не се спори и това, че ищцата е заявила пред ответното дружество претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, както и, че не е извършено такова плащане от
ответното дружество. Ответното дружество оспорва представения с исковата молба писмен
документ - експертна оценка, поради което е направил искане за допускане на съдебно-
техническа експертиза, вещото лице по която да определи пазарната стойност на автомобила
към датата на ПТП. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза,
пазарната стойност на лек автомобил О с рег. № ***, към датата на ПТП е 1760 лева.
Съгласно цитираната експертна оценка , стойността на имищуствената щета на лекия
автомобил възлиза на 2322 лева. Ответникът оспорва този документ, но не оспорва, че е
налице „тотална щета“. Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия
автомобил марка О към датата на събитието, съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза е в размер на 1760 лева. Съответно пазарната стойност на
причинената имуществена щета по същия автомобил възлиза на 2322 лева, според
експертната оценка. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно
превозно средство е такова увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава седемдесет на сто от действителната му стойност. Следователно е
налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт, в който и да
е вариант надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила. Предвид
гореизложеното размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
действителната стойност на застрахованото имущество, следователно възлиза на 1760 лева
и дължимото обезщетение на ищеца не следа да надхвърля 1760 лева. За горницата от 1760
лева до 2322 лева искът за обезщетение за имуществени вреди, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Няма основание и за обезщетяване на разходи по съхраняване на повреденото
имущество. В случая не следва да се отчита и положените грижи за тотално увредено
7
имущество. По съображения, относно целта на специфичната уредба на този вид
обезщетяване, ограничено само до възстановяване на действителната загубена стойност на
повредения автомобил всички други направени от собственика разходи са излишни, тъй
като не могат по никакъв начин да намалят размера на вече понесените вреди. Друга би
била ситуацията, ако в резултат на уместно предприетото опазване на имуществото биха се
съхранили и остатъчни годни детайли от автомобила, с чиято стойност да може да се намали
обезщетението. Въпреки положената грижа се излагат твъдения в исковата молба , че
автомобилът е съхраняван до окончателното му бракуване, поради което и допълнителните
разходи направени за тази погинала вещ не подлежат на обезщетяване от застрахователя.
Поради това и искът за сумата 2160 лева – сторени разходи за съхраняването на лекия
автомобил О за преиода от 01.11.2017г. до 30.01.2020г.. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на РС Свищов сумата от 70,40 - държавна такса върху уважения размер на иска, както и
5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.
Пълномощникът на ищцата е поскал определяне и присъждане на възнаграждение
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 07.01.2021г., в който е обективирано изявление, че договореното
възнаграждение е съгласно чл.38 от ЗА. В конкретния случай са налице всички необходими
предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да
претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за
процесуално представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да
присъди в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 353,20 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска.
Ответното дружество е сторило разноски в размер на 310,00 лева за вещи лица,
както и има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното
дружество сумата 279,37 лева разноски по делото за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „З“АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. **, представляван от
Н.Д.Ч., ИИГ, ПАШ, СИН, ТИИ, НЙП ДА ЗАПЛАТИ на Д. СЛ. К. с ЕГН ********** от гр.
**, на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 380 от КЗ сумата 1760,00 лева/хиляда
седемстотин и шестдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на лек автомобил О, рег. № ***, причинени при ПТП на 26.10.2017г. с
лек автомобил А с рег. № ****, управляван от КПК, който е бил застрахован съгласно
застрахователна полица № BG/11/- със срок на покритие от 29.12.2016г. до 28.12.2017г. по
застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите в ЗАД „Б“АД , ведно със
законната лихва от 07.01.2021г.. до окончателното плащане, като иска до размер на
2322,00 лева – обезщетение за имуществени вреди на лекия автомобил и за сумата 2160,00
лева – представляваща сторени разходи за съхраняването на лекия автомобил О с рег. №
*** за периода от 01.11.2018г. до 30.01.2020г.. в гаражно-складовата база на „Д“ООД гр.
Свищов, отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З“АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. ** да заплати на РС
Свищов сумата 70,40 - държавна такса върху уважения размер на иска, както и 5,00 лева -
такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „З“АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. ** да заплати на П.В.
Р. с адрес гр. --- сумата 353,20 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на Д. СЛ. К., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. СЛ. К. с ЕГН ********** от гр. ** да заплати на „З“АД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. ** сумата 279,37 лева разноски по делото за вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9