Решение по дело №982/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 АПК вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Заместник - кмета на Община Варна, подадена чрез юриск. С. Д., против Решение № 293/05.03.2024г., постановено по НАХД № 1552/2023г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено наказателно постановление НП № 058/09.02.2023г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на Н. Г. И. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50лв. за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП. Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, НП е издадено в законоустановения срок и от компетентен орган. Нарушението е описано пълно и точно, както от фактическа, така и от правна страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере наказанието си и да организира защитата си. Посочени са всички съставомерни признаци и всички относими към тях факти. Счита и че правилно е ангажирана отговорността на И. на основание чл. 178е от ЗДвП, доколкото посочената санкционна норма предвижда процесното нарушение в диспозицията си, като административното наказание е наложено справедливо и съответства на тежестта и моралната укоримост на извършеното нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Н. Г. И., чрез процесуалния си представител адв. Д. И., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че деянието не е извършено виновно, както и мястото, на което е извършено нарушението, не е мястото, посочено във ЕФ и съответно в НП. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и пледира за оставянето му в сила. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Н. Г. И. против наказателно постановление № 058/09.02.2023г., с което за нарушение на чл. 15, ал. 7 отЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.11.2022г. И. паркирал собственият си л.а. „Опел“ с рег.№ [рег. номер] в гр. Варна, на ул. „***“ срещу № 26. Около 22.15ч., при изпълнение на служебните си задължения в този район, се намирали служители на „Общинска полиция"-Варна, един от които свид. А. М.. Когато стигнал до № 26, М. преценил, че автомобилът на И. е паркиран в градина, поради което и съставил глоба с фиш серия ОВ, с бланков № **********/20.11.2022г. за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Било оставено уведомление, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, в което било посочено, че за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, на собственика на автомобила е наложена „Глоба" в размер на 50лв. На 28.11.2022г. И. подал възражение срещу издадения фиш, в което оспорил извършването на административно нарушение, тъй като мястото, на което бил паркирал не било градина, а според него било отредено за паркинг. За това издадения срещу него фиш бил анулиран. От страна на наказващият орган била изискана информация от кмета на район „Приморски" за статута на място, намиращо се на ул. „***" № 26, а до И. била изпратена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В Община-Варна постъпил отговор от кмета на район „Приморски", в който било посочено, че мястото, на което е било паркирано превозното средство, било отредено за спорт и озеленяване. На 19.01.2023г. , въз основа на съставения фиш, свид. Й. Х. - ст.полицай при сектор „Общинска полиция" при ОД-МВР-Варна, съставила против Н. И. АУАН за нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. При предявяване на акта И. не посочил да има възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното пред ВРС НП, в което наказващият орган възприел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП и наложил на И. административно наказание „глоба" в размер на 50лв., на основание чл.178 „е" от ЗДвП.

С решението си ВРС е отменил НП № 058/09.02.2023г. поради извода, че административнонаказателното производство срещу И. е проведено неправилно и незаконосъобразно. Намерил за неправилно установена и описана фактическата обстановка, свързана с нарушението. В решението съдът посочил, че не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение – паркиране. Съдът е приел също, че въз основа на показанията на свид. М., на мястото системно се паркира и самото място било отъпкана пръст и почти никакви следи от трева. Посочил е също, че дори и да се приеме, че тази площ попада в общественото озеленяване, както се сочи в писмото от район „Приморски“, то това не е достатъчно да се приеме, че административното нарушение е извършено виновно. ВРС отменил НП с мотивите, че тази площ от обективна страна няма характеристики на тревна площ, поради което вмененото във вина на И. нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, не е извършено виновно, поради което НП се явявало незаконосъобразно и неправилно и следвало да бъде отменено изцяло. С тези доводи ВРС уважил жалбата на И. и отменил НП.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е и основателна.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон.

В чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е разписано, че преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места е забранено извън обозначените за това места. Това е възведена в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на ППС в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, вкл. на отделните имоти с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините. За осигуряване безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да запазят вида и предназначението си, законодателят е разписал възможността в паркове, градини и детски площадки пътни превозни средства да престояват или да паркират само на обозначените за това места. Поради това в нарушение на забраната възведена в чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на което е не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е редовно съставен и отразеното в него нарушение, изразяващо се в паркиране на МПС в тревна площ пред № 26 на ул. „***“ в град Варна се подкрепя изцяло от показанията на разпитания свидетел, който е полицаят, установил на място, че МПС не е било на пътното платно, а паркирано извън обозначените за това места в градина, представляваща тревна площ – пръст и утъпкана малко трева, която не е поддържана. По аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в тежест на привлечения към отговорност собственик на МПС и представителя му е да опише какво различно твърдят за мястото на нарушението, за организацията на движението и паркирането със съответните пътни знаци, маркировка, указателни табели и т. н. В случая обвинението не е за паркиране в територия, която да е обособена като градски парк или градина в град Варна, каквато е „Морската градина“, а за паркиране в градината пред № 26 на ул. „***“. Независимо от размера на тази градина и наличието/респ. липсата на трева, в нея, съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, паркирането на МПС е забранено, независимо от това, че не е поддържана и в нея паркират системно ППС, след като не е била обозначена като място за паркиране на МПС. Този извод се налага и поради изричната уредба в чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за мястото където се осъществява престой и паркиране в населените места на ППС - възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а върху тротоарите - само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Поради това верността на описаното в АУАН и НП нарушение не е опровергано от доказателствата, събрани по искане на наказаното лице и служебно от съда, поради което неправилно и в противоречие на цитираните разпоредби в ЗДвП е извода в решението на ВРС, че нарушението не е доказано. Обвинението е доказано и правилно квалифицирано, а АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с изискуемото в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН съдържание, в сроковете в чл. 34 от ЗАНН, от компетентни лица.

Правилно при издаване на НП е преценено, че за конкретното нарушение не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като то не съставлява маловажен случай. От показанията на свидетелите се потвърждава изцяло заявеното от полицая, който посетил мястото по повод постъпилия сигнал за неправилно паркирани МПС върху тревните площи на ул. „***“ № 26, че почвата е утъпкана, че тревната площ не е поддържана, че не се касае за изолиран случай, а за системно паркиране на ППС на това място. Налага се извода, че обществената опасност на конкретното нарушение не е явно незначителна. То не е извършено поради изключително спешни и свързани с опазване на нечий живот и здраве обстоятелства, поради което правилно не е приложен чл. 28 от ЗАНН, а е издадено НП, с което е наложена минималната глоба от 50 лв., предвидена в чл. 178е от ЗДвП. Тя е съответна на нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които се налага, поради което НП трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, при решаване спора по същество и отмяна на решението на ВРС на основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Наложеното с НП наказание е в установения от закона минимален размер и с него ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

Съгласно чл.189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. Законодателят изрично е изключил възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Предвид горното ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., на основание чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП.

Водим от това и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 293/05.03.2024г. по НАХД № 1552/2023 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 058/09.02.2023г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на Н. Г. И. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50лв. за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. Г. И., с [ЕГН], с адрес: гр. В., ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на Община Варна сумата от 80лв./осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

 

Решението е окончателно.