Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 10.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав,
в публично заседание на единадесети април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретар К.Лозева , като разгледа докладваното от
съдия Станимира И. въззивно гражданско дело № 10854 по описа за 2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение от 03.05.2018г. по гр.д. № 15375 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 32-ри състав са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
2005264/13.03.2017г. на В.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** със съдебен адрес: адв. С.Д.,*** срещу Г.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че Г.Д.В.,
ЕГН ********** дължи на В.И.И., ЕГН **********
заплащане на сумата от 1800лв.,
ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 26.11.2016г., до изплащането й, представляващи неплатени 12
месечни вноски по споразумение № 9888/03.09.2015г. с нотариално заверени
подписи, уреждащо отношения по договор за заем от 4500лв., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 67279/2016г. по описа на СРС; В.И.И., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Г.Д.В., ЕГН ********** по
предявения насрещен иск с правно основание
чл. 232, ал.2 вр. с чл. 236, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 850лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 26.04.2017г., до изплащането й, представляващи неплатен
наем за периода от 01.04.2014г. до 31.08.2015г. по договор за наем от
15.01.2013г. за стая в апартамент № 56, гр. София, ж.к. „Свобода”, бл. 34, вх.
Г; сумата от 206,67лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата от 850лв. за
периода от падежа на наемната вноска до
25.04.2017г., както и на основание на чл.
78 от ГПК съдебни разноски от 800лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5087756/25.05.2018г. по регистъра на СРС от В.И.И., ЕГН ********** в частта, с
която исковете му са отхвърлени и са уважени насрещните искове. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че неправилно районният съд приел, че споразумението било
унищожаемо, не било установено да е сключено под заплаха. Св. Й. не била имала
преки наблюдения на отношенията по подписването на споразумението и показанията
й не установявали порок на волята, а и били пристрастни. Следвало да се
кредитират показанията на свидетелите на ищеца, като резултат от личните им впечатления
и житейски оправдани. Заплаха не се съдържала и в електронните съобщения. Не
бил подаден сигнал за заплаха до полиция , по споразумението имало плащане на
вноски. Неправилно бил уважен насрещния иск. По делото не било установено
съглашение за договор за наем за процесния период. Сключеният договор бил с
уговорен краен срок и на 15.01.2014г. правоотношението било прекратено. В подкрепа
на този извод било обстоятелство, че Г.В. не била декларирала това
правоотношение по реда на чл. 50 от ЗЗДДФЛ. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- Г.Д.В.,
ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Навел е твърдения, че при сключване на споразумението волята й била опорочена и
това се установявало от събрани доказателства по делото. Заплахите били
възприемани лично от св. Й.. Договор за заем не бил сключван, не била получила
сумата от 4500лв. от въззивника. По делото било установено сключването на
договор за наем, неподаването на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ не било от
естество да обоснове обратен извод. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2005264/13.03.2017г. на В.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: адв. С.Д.,***
срещу Г.Д.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която е поискал от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено,
че Г.Д.В., ЕГН ********** дължи на В.И.И., ЕГН ********** заплащане на
сумата от 1800лв., ведно със
законната лихва от подаване на
заявлението – 26.11.2016г., до изплащането й, представляващи неплатени 12
месечни вноски по подписана спогодба по
споразумение № 9888/ 03.09.2015г. с нотариално заверени подписи, уреждащо
правоотношение по договор за заем за 4500лв., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 67279/2016г. по описа на СРС, като му се
присъдят разноски. Навел е твърдения, че с ответник сключили договор за заем,
за уреждане на отношенията по който сключили договор за спогодба на 03.09.2015г. и ответникът признал съществуване на
задължението, като се съгласил да погасява същото на вноски, ответникът платил
две от вноските от по 150лв. на уговорените падежи 13.11.2015г. и 15.12.2015г.
, но не платил следващите 12 вноски , падеж на които бил настъпил. Посочил е,
че със спогодбата по чл. 365 от ЗЗД прекратили правоотношението по договора за заем и на
негово място било възникнало отношение по договор за спогодба. Не бил отправял
заплахи за сключването на споразумението. Оспорил
е предявеният насрещен иск. Посочил е, че действително живял с насрещната
страна на семейни начала от 29.08.2012г.
до края на август 2015г., като направил
значителни разходи за подобрения на ап. 56 в бл. ********”, гр. София. Договор
за наем не бил сключван, това противоречало на естеството на отношенията между
страните в този период, не бил плащал наем, нямал нужда от наемане на стая,
защото имал собствено жилище. Ползването на стаята било уговорено като
безвъзмездно . Такъв договор не бил деклариран от Г.В. по ЗДДФЛ.
Ответникът Г.Д.В., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е
твърдения, че не била сключвала договор за заем с ответника, не била получила
сумата от 4500лв., споразумението от 03.09.2015г. подписала , защото била
заплашена от ищеца, че ако не подпише същото ще разбие апартамента й, като в
този момент носел гаечен ключ, който размахвал пред лицето й, заплашил я, че ще
изпрати хора, които да я следят и да не си помисля да изнася нещо, бил агресивен
заплашвал я през цялата нощ и на сутринта я завлякъл пред нотариус, за
подписване на споразумението. Посочила е, че с ответника живеели заедно в
нейния апартамент в ж.к. *********в гр. София от 11.09.2012г. до 02.09.2015г.,
но отношенията им се били влошили, ответникът нееднократно я удрял, късал й
дрехите, заплашвал я , че ще й избие зъбите, че ще й разбие апартамента, че
дъщеря й ще я целува студена, на 02.09.2015г. казал, че се изнася, че за да е
сигурен, че няма да му вземе вещите тя трябва да подпише споразумение за
4500лв. Страхувала се от него и подписала споразумението, за да напусне
жилището й, това била и причината да му плати две вноски от по 150лв.
Получавала заплахи и по електронна поща. Споразумението било унищожаемо, а и не
сочело падеж на вноските и те не били изискуеми. Не била получавала покана за плащането им.
Предявила е насрещен иск с правно
основание чл. 236, ал.1 вр. с чл. 232, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 850лв., ведно с
лихва от подаване н а иска- 26.04.2017г., до изплащането й, представляващи
неплатени наемни вноски за ползването на една стая от жилището й в ж.к. *********в гр. София за периода от
01.04.2014г. до 31.08.2015г. от по 50лв. месечно по договор за наем от
15.01.2013г., както и за сумата от 206,67лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането всяка месечна вноска от деня
след падежа й -6-то число на текущия
месец, до 25.04.2017г. Навела е твърдения, че договора за наем за една стая от
апартамента уговорили месечен наем от 50лв. с падеж 5-то число на текущия
месец, срок на договор бил една година, но след изтичането му наемателят
продължил да ползва стаята с нейно знание и без противопоставянето й, това
ползване продължило до 03.09.2015г. , наем не бил платен. Претендирал е разноски.
По делото е приложеното заповедно дело № 67279 / 2016г.
по описа на СРС, 32-ри състав, съгласно което по заявление вх. №
3078711/24.11.2016г. районният съд е
издал заповед, с която е разпоредил Г.Д.В.,
ЕГН ********** да заплати на В.И.И., ЕГН ********** сумата от 1800лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 26.11.2016г.,
до изплащането й, представляващи неплатени 12 месечни вноски по споразумение рег. № 9888/03.09.2015г. с
нотариално заверени подписи, като и съдебни разноски от 296лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на
12.12.2016г., на 12.12.2016г. е оспорил задълженията, на 23.02.2017г. заявителят
е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземания по заповедта и такива
е представил на 13.03.2017г.
По делото е прието споразумение от
03.09.2015г. с нотариално заверени подписи , удостоверяванията на които е
извършено от нотариус М.Е.,рег. № 140 на нот.К., вписано под рег. №
9888/03.09.2015г., съгласно което Г.Д.В. и В.И.И. са се споразумели Г.В. да
плати на В.И. сумата от 4500лв. на
месечни вноски от 150лв.
По делото е приета покана, съгласно
която В.И. е съставил изявление до Г.В., с която я е поканил да плати 12 вноски
от по 150лв. по споразумението рег. № 9888.
Прието е неоспорено от страните
извлечение от банкова сметка *** В.И., съгласно което на 13.11.2015г. и на
15.12.2015г. Г.В. е превела по сметка на В.И. сумите от по 150лв. с посочено основание „вноска по
споразумение”.
По делото са приети извлечения от
електронна поща, съгласно които на 27.12.2015г. и на 22.12.2015г. В.И. е изплатил писмо на Г.В., с
които е поискал да му се плати 6000лв. за това, което му се дължи, след това е
посочил че иска 2000лв. в брой и ще „…забрави..“ за това което му се дължи, без
тези на сина й от 4500лв., като е посочено, че в противен случай ще стигнат до
съд, като тя ще загуби делото и ще плати
повече.
Приет е договор за наем, носещ
подпис на страните по него, съгласно който на 15.01.2013г. Г.Д.В. е
предоставила на В.И.И. под наем стая в апартамент № ********, ж.к. „Свобода”
гр. София за срок от 12 месеца, считано от 15.01.2013г. срещу заплащане на наем
от по 50лв. месечно, платим до 5-то число на текущия месец.
По делото е прието неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че неплатен наем за периода е 850лв., лихва за
забава на плащането му по уговорките по представения договор за наем е
206,67лв. за процесния период.
По делото е прието удостоверение
от НАП, съгласно което Г.В. не е
подавала данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014г. и 2015г.
Разпитана по делото св. И.Н.е заявила, че познава В.И. от
2007г.-2008г. , приятели са, познава и Г.В. от 2012г. , когато се запознали
страните. Посочила е, че страните живеели заедно в периода малко след
запознаването им до края на август 2015г., често се виждали, гостували си,
страните имали нормални отношения. Посочила е, че страните живеели в жилището
на Г. ***, като при нанасянето им го ремонтирали основно, сменили всичко
–паркет, баня, хол, дограма. Не знаела за уговорки за наем между страните. Г.
не работела, В. издържал домакинството, В. дал на Г. пред
свидетеля 4500лв. пред нотариуса в ж.к. „Л.” се подписало споразумение. Тези
пари В. ги дал на Г. защото имали общ бизнес по едно време-хранителен магазин,
но той се водел на Г., защото В. имал
трудов договор и не можел да има фирма, било му писнало „да го скубе” без доказателства.
Не успели да разработят магазина и го затворили, като инвентарът бил изнесен и
поради липса на друго място го складирали при единият от синовете на Г., но и
до сега не бил върнат на В.. На В. му било писнало да дава пари, Г. не искала
да работи. Този заем Г. го поискала, защото синът й имал нужда от пари.
Отношенията между страните се влошили и В. малко след рожденият си ден, в края
на август 2015г. се изнесъл от
апартамента. Заемът бил даден след като В. се бил изнесъл. Свидетелят му била
отишла на гости в Петърч, където В. живеел с родителите си, вече се бил изнесъл
и тогава В. й поискал съвет дали да даде
заема, казал, че Г. му поискала заем , като свидетелката го посъветвала ако ще
дава пари, да го направи както трябва. Заявила е, че не знае да е имало
скандали между страните.
Разпитан по делото св. М.М.е заявил, че познава В.И. от
2000г., а Г. – от запознаването й с В., което било през 2014г.-2015г. Не му
било направило впечатление да са в лоши отношения, виждали ги от време на
време, не всяка седмица. Започнали ремонт на жилището на Г. ***, отворили
фирма. Видял, че жилището се ремонтира, не знаел кой колко пари е давал,
впечатленията му били, че В. разполага с повече финансови средства. Не бил
чувал за договор за наем и че В. да плаща наем на Г.. Посочил е, че страните се
разделили през 2015г. и В. му казал, че отношенията им са лоши заради фирмата, Г.
била управител на фирмата, защото В. не можел да е такъв, Г. не искала да
работи. Заявил е, че не е присъствал на скандали между страните, В. му казал че
ще се разделят след рождения му ден. В. му бил казал, че Г. му поискала заем за
4500лв. заради затруднения на сина й, и че В. й дал парите, но свидетелят не
присъствал на даването на парите и на разговорите им за тази сума.
Разпитана по делото св. Х. Й. е заявила, че е дъщеря на Г.В.,
познава В.И. от 11.09.2012г., той живеел под наем в апартамента на майка й, за
което имали сключен договор за наем, като в началото на 2013г. страните
заживели на семейни начала. От този момент започнали проблемите на страните, В.
започнал да пие големи количества алкохол и заплашвал всички, свидетелят
накарала майка си да й се обажда по телефона и да го оставя отворен, за да чува
свидетелят. Ремонт на жилището бил
направен още през 2013г.-2014г., свидетелят живеела с майка си през 2014г., но
след това се изнесла и заживяла под наем в съседния апартамент, защото В. я
напрягал. Всяка вечер В. злоупотребявал с алкохол. През деня В. бил прекрасен
човек, но вечер след като изпие 1-2 бутилки ставал друг. Била виждала синини по
тялото на майка си. Подавали сигнали във 2-ро РПУ , такива подавали и съседите
им. За ремонта майка й изтеглила заем
от 16 000лв. и го върнала, направила си фирма с доходите от работа с която
връщала заема, не знаела тази фирма реално да е на В., В. работел при нея като
шофьор, както и на друго място. Страните живеели на семейни начала, доходите и
разходите им били общи. Посочила е, че на 03.03.2013г. или на 03.03.2014г. В.
се напил излязъл навън и стрелял с пистолет, който бил в дома им, съседи извикали полиция.
Страните се разделили на 02.09.2015г., когато бил рожденият ден на свидетеля, майка
й не била искала заем от В.. Посочила е, че на 03.09.2015г. майка й била
подписала споразумение , че дължала пари на В., но това го направила под
заплаха. Заявила е, че в този момент била на почивка, прибрала се на
04.09.2015г., В. бил изнесъл багажа си, както и вещи на майка й. На
03.09.2015г. нямала достъп до майка си, защото В. й бил взел телефона. Имало
случай,в който майка й бягала от дома си от страх от В., била се напикала от
страх, това било след като В. бил изпил 2 бутилки с алкохол. Заявила е, че не
била чула В. да заплашва майка й в деня, в който си събирал багажа. Чула го
преди това. В. заплашил майка й по телефона, че ще върже братът на свидетеля за
колата и ще го влачи, че ще й удари чашата в главата и ще я „…намери студена…“,
ще й срути апартамента, че ще плати на някой да дойде да ги пребие, да ги убие.
Майка й от дълго време била на успокоителни, имала проблеми със сърцето,
здравословно й се отразило много лошо.
Приета е нотариална покана, удостоверявания по
която са извършени от нотариус В.М.,в рег. № 053 на Нот.К., съгласно която
на 08.12.2015г. В.И. е съставил изявление до Г.В., с което я е поканил да му плати 24 208,60лв., представляващи
стойност на ремонти и мебели , уреди в
апартамент № 56, бл. ********” гр. София, като тази покана е връчена на Г.В. на
14.12.2015г.
Приета е заповед от 08.12.2014г. за
прекратяване на трудово правоотношение на В.И. сЛ.2013”ЕООД.
Приет е договор за покупко-продажба
на МПС, съгласно който на 01.09.2015г. Г.В. е продала на Н.М.автомобил.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, като са
предявени.
По правилността на решението в обжалваната част :
По първоначално
предявените искове:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземания по договор за спогодба, с който
страните са прекратили договор за заем и на негово място е възникнало друго
правоотношение.
С
договора за спогодба страните уреждат съществуващ или възможен спор , като си
правят взаимни отстъпки и с тях могат да създадат, да изменят или да променят и
правоотношения, които не са били предмет на спора. Отстъпката е частичен отказ
от първоначално твърдяното от страната право. Целта на спогодбата е внасяне на
определеност и яснота в отношенията на спорещите страни, като се сложи край на правния спор.
При постигането на спогодбата страните се съгласяват да считат, че правното
положение е такова, каквото се сочи в спогодбата. Спогодбата е двустранен
договор и за тълкуването й се прилагат разпоредбите на чл. 20 от ЗЗД. За
валидността й се прилагат правилата на ЗЗД. Договорът за спогодба е каузална
сделка – целта е прекратяване или предотвратяване на спор. Когато липсва
съществуващ или възможен спор то спогодбата ще е нищожна поради липса на
основание – чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД. Във всички случаи спогодбата предполага
съществуващо преди това правоотношение между страните, което да е дало повод за
правния спор ( В този смисъл Решение № 192/13.12.2017г. по гр.д.№ 4439/2016г. на
ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.). Валидността на
договорите е уредена с императивни
материално - правни норми от закона и за правилното им приложение съдът следи
служебно.
Съдът
приема, че по делото не е установено на 03.09.2015г. страните да са постигнали
съглашение по договор за спогодба, с който с взаимни отстъпки са уредили спор,
като са прекратили съществуващо преди това правоотношение по договор за заем.
Такива са твърденията на ищеца по делото, но доказателства в подкрепа на същите
не са събрани. В случая ищецът е посочил, че бил сключен договор за заем, като
със споразумението от 03.09.2015г. страните постигнали съглашение за начина на
погасяването на задължението по договора за заем и това били отстъпките, като
са прекратили правоотношението по договора за заем и възникнало задължение за
плащане на сумата от 4500лв. разсрочено на месечни вноски по спогодбата. Спогодбата
изисква взаимни отстъпки, които да променят правоотношението. По делото не са
ангажирани доказателства за съществена промяна на отношенията между страните по
първоначално съществуващ договор за заем, който страните са се съгласили да
погасят като правоотношение. Текста на споразумението притежава характеристики
по-близки до едностранно изявление на Г.В., отколкото двустранно споразумение
по чл. 365 от ЗЗД. При тълкуване на волята на страните по същото по реда на чл.
20 от ЗЗД извод за твърдените от ищеца обстоятелства не може да се обоснове. Не
се установява и преди сключването на спогодбата между страните да е
съществувало правоотношение, което да е породило или да е било възможно да
породи правен спор. Събраните доказателства по делото не установяват преди
сключването на споразумението между страните да е съществувало правоотношение
по договор за заем, каквито са твърденията на ищеца. Житейски необосновано е да
се приеме, че в деня на възникване на правоотношението по договора за заем е
сключен договор за спогодба, с който правоотношението по заема е прекратено –
за последното твърдения ищецът е навел в о.с.з. от 23.01.2018г. пред СРС.
Следва да се посочи, че не се установяват и взаимни отстъпки, за да се приеме,
че съглашението има характер на спогодба. Разсрочването на плащането на задължение
не променя характера на същото. Ищецът не е посочил падеж на задължението по
договора за заем преди сключването на споразумението от 03.07.2015г., доказателства
за падежа по заема не са събрани по делото, поради което и на това допълнително
основание съдът приема, че приетото споразумение не представлява спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Отделно, промяната на падежа на задължението не е
изменение на правоотношението до степен да го промени по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Споразумението не съдържа в себе си взаимни отстъпки на страните. То не
съдържа изявление за прекратяване на договор за заем. При така възприето съдът
приема, че по делото не е установено споразумението с нотариално заверени
подписи с рег. № 9888/03.05.2015г. да е договор за спогодба и сключването на
такъв не е установено по делото.
За
пълнота на изложението включително и с оглед изследване на съществуване на
основание на договора за спогодба следва да се посочи, че по делото не е
установено да е имало и валидно правоотношение по договор за заем, който
споразумението от 03.09.2015г. да е погасил. Заемът за потребление е реален
договор. Той се счита за сключен от момента на постигане на съгласието едната
страна да получи сума срещу задължение
да върне на другата и сумата бъде предадена от заемодателя на заемателя. Основанието
на което се сключва един договор не може да се презумира, не се презумира основанието на което е дадена сумата. С оглед
различните хипотези относно факта на плащането, не може от самия факт на
предаването на сумата при липса на други данни, да се презумира, че страните
сключват договор за заем. Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по
делото доказателства не се установява, че В.И. е дал на Г.В. 4500лв. срещу
задължение да му бъдат върнати по договор за заем. Приетото споразумение сочи
поемане на задължение от Г.В. за плащане на сумата от 4500лв. на В.И. на месечни вноски от 1500лв. То, обаче, не
съдържа признание, че сума от 4500лв. й е дадена от ищеца по договор за
заем. При така установено съдът приема,
че споразумението не установява че е била предадена сумата и е било постигнато съглашение между страните
за основание за връщане на сумата, като дадена по договор за заем. Показанията на св. М. не установяват тези
обстоятелства. Свидетелят М. е посочил, че ищецът му е казал, че е дал на Г.
заем от 4500лв. , тоест впечатленията му не са преки, а представляват преразказ
на твърденията на ищеца. Съдът приема, че тези обстоятелства не се установяват
и от показанията на св. Н.. Показанията
на този свидетел са непоследователни и вътрешно-противоречиви, като същевременно
са дадени от близък приятел на ищеца, не са подкрепени от други доказателства
по делото, поради което и съдът приема, че не следва да се кредитират.
Свидетелката Н. е заявила първоначално, че парите са дадени заради общия бизнес на страните-хранителен
магазин, фирмата за който се водел на името на Г.В., но реално бил осъществяван
от В.И., като споразумението се
съставило, защото на В.И. му било писнало да бъде „скубан”. В последствие
свидетелят е посочил, че след като се изнесъл от апартамента ищецът й бил казал
, че сумата била дадена в заем от В.И. на Г.В., който последната била поискала,
защото синът й бил изпаднал в затруднение. Показанията на свидетеля за
основанието на което е дадена сумата са взаимоизключващи, като твърденията й че са дадени по договор заем са пресъздаване
на разказаното й от В.И. и не следва да се кредитират. Свидетелят Н. не е
присъствала на постигане на съглашение за договор за заем, причината за
даването на парите са само разказани й твърдения на ищеца за същото. Съдът
приема, че тези показания не следва да се кредитират и поради несъответствието
им с еднозначни твърдения на страните за факти по делото. Страните не спорят,
че до края на август 2015г. В.И. ***, като споразумението е подписано на
03.09.2015г. По делото не е установено преди 03.09.2015г. В.И. да е изнесъл
багажа си от жилището и да го е напуснал. Същевременно, свидетелят Н. е
посочила, че В.И. й е поискал съвет дали да даде в заем сумата на Г.В. след
като той вече се бил изнесъл от ап. 56 и вече живеел в с. Петърч с родителите
си, което не съответства на твърденията на страните за времето, в което са се осъществили фактите.
Това несъответствие, обсъдено в съвкупност с останалите противоречия в
показанията на св. Н. и на липса на доказателства в подкрепа на твърденията й
съдът приема, че не позволяват извод, че по делото е установено по несъмнен
начин, че ищецът е дал на ответника сумата от 4500лв. по договор за заем.
Плащането на суми от ответника на ищеца не са от естество да обосноват такъв
извод. Това е така, защото това плащане не сочи като основание договор за заем.
При така възприето съдът приема, че по делото не е
установено валидно правоотношение по договор за спогодба, прекратяващ
правоотношение по договор за заем, твърдения за което са наведени с исковата
молба, поради което и е безпредметно да се обсъжда възражението за унищожаемост
на същото.
С оглед гореизложеното правилно районният съд е
отхвърлил предявения с исковата молба иск и решението следва да се потвърди в
тази част.
По насрещните искове:
Предявените
насрещни искове са с правно чл. 232,
ал.2 вр. с чл. 236, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД–
претенции за осъждане на ответник да
заплати наемна цена по договор за наем
от 15.01.2013г.
При
така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били
обвързани от валидно на наемно
правоотношение с конкретен обект, предаден при сключване на договора в
определено състояние, уговорена наемна цена и падеж на задължението за плащането
й.
В
тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че срока на
договора за наем е изтекъл преди началото на процесния период.
Съдът
приема, че от събраните по делото неоспорени по делото писмени доказателства,
по делото се установява, че на 15.01.2013г. между страните е възникнало валидно
наемно правоотношение, съгласно което Г.В. е предоставила на В.И. една стая от
ап. № *******в ж.к. Свобода, гр. София срещу наемна цена от по 50лв. месечно,
платима до 5-то число на текущия месец. Приетия по делото договор за наем носи
подпис на страните по него, не е оспорен и установява постигнато съглашение за
правоотношение с тези белези. По делото не се спори, а и се установява от
събраните по делото доказателства, които в тази част съдът кредитира като
еднозначни, че Г.В. е изпълнила задължението си по договора за наем и е
предоставила на В.И. държането на имота по договора за наем. По делото не се
спори, че след изтичане на срока по договора за наем В.И. е продължил да ползва
имота със съгласието на наемодателя. Тези обстоятелства се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира в тази част
като еднозначни. При така установеното съдът приема, че съгласно разпоредбата на
чл. 236, ал.1 от ЗЗД договор за наем е
продължен за неопределен срок. Съдът приема, че установеното по делото обстоятелството,
че през процесния период страните са живели в имота на съпружески начала , не
обосновава обратен извод. Това е така, защото договора за наем е сключен в момент,
в който страните вече са живели на съпружески начала. Такива са еднозначните
твърдения на страните за фактите, а и това се установява от събраните по делото
гласни доказателства. При така установеното съдът приема, че съжителството на
семейни начала не се е отразило на волята на страните за наемно правоотношение
във връзка с ползването на стая от имота и такова правоотношение е уреждало
отношенията им за процесния период. При така възприето съдът приема, че по
делото е установено валидно възникнало вземане на Г.В. към В.И. за плащане на
наем от по 50лв. месечно падеж 5-то
число на текущия месец. По делото не се твърди и не се установява погасяване на
тези задължения, поради което и като съобрази заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено,
неопровергано от сругите доказателства по делото, съдът приема, че правилно
районният съд е уважил насрещните искове.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че следва да потвърди решението на районния съд в обжалваната част.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски по делото
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноски по делото пред СГС в размер на 400лв. за
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.05.2018г. по гр.д. № 15375 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 32-ри
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: адв. С.Д.,*** да заплати на Г.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 400лв. (четиристотин
лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.