Решение по дело №5004/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 07.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 5004 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Н.Д.К. твърди, че на основание трудов договор № 6548, сключен на 01.04.2015 г. между него и ответното дружество – „Викинг Николов“ ЕООД, започнал работа на длъжност „охранител" на военен район Змеево.

Първоначално работодателят изплащал регулярно дължимото му се трудово възнаграждение, възлизащо на 360 лева. След като бил индексиран размера на заплащането няколко пъти, в съответствие с увеличението на MP3, единият от които на 01.01.2016 г. от 380 лева на 420 месечно, установил, че върху бланката, именувана „Допълнително споразумение" стои подобно на името на ответното дружество, с което бил сключил трудов договор. Вместо „ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД обаче името било „АСО ВИКИНГ- НИКОЛОВ", с друг адрес, макар и отново в град София. Считано от 01.01.2019 г., с Допълнително споразумение към Трудов договор № 6548/01.04.2015 г., размерът на заплатата му се повишил на 560 лева месечно. В това споразумение, като име на предприятието, било посочено само „ВИКИНГ- НИКОЛОВ" ЕООД, идентично с това по трудовия договор.

На 01.03.2019 г., ми било връчено предизвестие, че на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ- закриване на част от предприятието, от 01.04.2019 г. трудовото му правоотношение с ответното дружество ще се счита прекратено. На бланката- предизвестие, се появило отново името на „АСО ВИКИНГ- НИКОЛОВ", а не името на фирмата от трудовия договор.

На 01.04.2019 г., му били връчени два документа- една бланка, носеща името на фирмата от трудовия договор- тоест тази на ответното дружество „ВИКИНГ- НИКОЛОВ“ ЕООД, с адрес София, ул. Н. Хайтов" 12. означено като „Нареждане" за прекратяване на трудов договор, считано от 01.04.2019 г., но на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, тоест по взаимно съгласие, а не по т. 2, - поради закриване на част от предприятието, за каквото всъщност му било връчено и предизвестието на 01.03.2019 г., както и втора бланка, означена като „Заповед"- тя пък с титула на „АСО ВИКИНГ- НИКОЛОВ".

Видно от съдържанието на тези два документа, те се различавали не само по титулите на фирмата за охрана, но и по посочените в документите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, както и обезщетенията, подлежащи на изплащане в негова полза. Получил трудовата си книжка, ведно с Нареждането и Заповедта, но му останало неизплатено от ответното дружество възнаграждението за м. март 2019 година.Този месец той бил отработил според предвидените в договора условия, часове и наряди, а видно от документите, бил напуснал на 01.04.2019 г.

До момента на завеждане на настоящия иск не бил получил дължимото му се нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г.Твърди, че има и неплатени от страна на работодателя месечни осигурителни вноски.

Искането е да се постанови решение, с което да осъдите „ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД да му заплати сумата от 560 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019 до 01.04.2019г., сумата от 28 .00 лева, представляваща лихва върху забавеното плащане на вземането от неговия падеж до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва от завеждането на настоящия иск в съда до пълното изплащане на вземането, както и направените в това производство разноски.

 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените с исковата молба доказателства – трудов договор от 01.04.2015г., сключен с ответното дружество, два броя допълнителни споразумения, сключени отново с ответника „Викинг Николов“ ЕООД (ирелевантно в случая е каква бланка се е използвала) се установява, че заплатата на ищеца е била в размер на 560 лева основно месечно възнаграждение. От представените писмени доказателства и самият ищец твърди,че трудовото правоотношение е прекратено на 01.04.2019 г. т.е. за процесния период се доказва, че е полагал труд. Ирелевантно е да се обсъжда по конкретния казус как е прекратено правоотношението. Значимите факти са установени – период на полагане на труд и определена заплата. По делото са приети още и съдебно-счетоводна експертиза, както и отговор от Главна инспекция по труда, които подкрепят вероятната основателност на исковете. Вещото лице е изчислило мораторната лихва върху нетното възнаграждение, което не съответства на петитума на исковата молба. При служебно изчисляване на лихвата на основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че същата е 28, 16 лева, което е повече от претендираната сума. В трудовия договор е упоменато, че трудовото възнаграждение се изплаща за периода от 25 то до 30 то число всеки месец.

Предявен е иск по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ за брутната сума от 560 лева за периода от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г.

В тежест на работника е да установи трудово правоотношение за процесния период и дължимата брутна работна заплата.В тежест на работодателя е да докаже плащане.

Предявен е иск по чл. 86 от ЗЗД. В тежест на работника е да докаже забава, както и размера на лихвата. В тежест на ответника е да докаже плащане.

            С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.

 

Водим от горното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция в размер 560 лева брутно трудово възнаграждение и лихва за забава за периода от 01.04.2019 г. 29.09.2019 г. в размер на 28 лева.  

Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва да се осъди ответното дружество да заплати на съда държавна такса в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 150 лева.  

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

                ОСЪЖДА „Викинг - Николов“ ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Изток, ул. „Н. Хайтов“ № 12, ет. 5 офис 18г., представлявано от Тани Танков – управител да заплати на Н.Д.К. с ЕГН ********** *** чрез адв. Я.С. – Прекрутова сумата от 560 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019 до 01.04.2019г., сумата от 28 лева, представляваща лихва върху забавеното плащане на вземането от неговия падеж 01.04.2019 г. до завеждането на исковата молба – 29.09.2019 г., ведно със законната лихва от завеждането на настоящия иск – 30.09.2019 г. до пълното изплащане на вземането, както и направените в това производство разноски в размер на 400 лева за адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА „Викинг - Николов“ ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Изток, ул. „Н. Хайтов“ № 12, ет. 5 офис 18г., представлявано от Тани Танков – управител да заплати по сметка на Районен съд Стара Загора на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 150 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Същото следва да се връчи на страните, като в едномесечен срок от връчването му на страната, срещу която е постановено, същата може да поиска неговата отмяна пред ОС Стара Загора.

 

Районен съдия: