Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 12.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело
№ 8339 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
78415/27.03.2020 г. постановено по гр. д. № 71480/2019г. по описа на СРС, 144
състав, ответникът Столична дирекция на
министерство на вътрешните работи, със седалище в гр. София, ул. „*****, представлявана от Директора Г.И.Х.е осъден да заплати на ищеца П.К.Д.,*** на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 1598 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение на
длъжността „младши инспектор при 07 РУ на СДВР, София“, надхвърлящо работното
време за съответната смяна за периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. за 250.15
часа ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата от 200 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 01.01.2017г. до 01.12.2019г., както и на основание чл. 78, ал. 1
сумата от 500 лв., разноски по делото. С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 110 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Столична дирекция на министерство на вътрешните работи.
Излагат се аргументи, че обжалваното решение е постановено при нарушение на
материалния закон и при необосновано тълкуване на приложимата към случая
нормативна уредба. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд
досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз
основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време,
доколкото между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение,
чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми,
обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение
на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да
дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която
продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което
обуславя извода, че коефициентът не е 1. 143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този
резултат.ри изчисляване на времето, отработено от ищцата, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, била положена нормативната уредба по
специалния ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли
с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
год., отменена с § 4 от ДР на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год., в сила от
02.08.2016 год., бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за
периода от 01.07.2016 год. до 02.08.2016 год., тъй като действащата към този
момент наредба била отменена, а сега действащата била в сила от 02.08.2016 год.
В случая редът бил регламентиран в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. Първоинстанционният съд не бил взел
предвид изложените в отговора на исковата молба аргументи относно
неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, която не следвало да се прилага за служители на МВР, тъй като
по отношение на тях през процесния период била действала друга наредба, в която
липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална уредба по отношение
на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което не намирала
приложение нормата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. При хипотезата на извънреден
труд при сумирано отчитане на
работно време при работа н двадесет и четири часова смяна практиката на ВКС непротиворечиво приемала, че е приложима изричната разпоредба в специалния закон, поради което
няма основание за субсидиарно прилагане на КТ. Освен това страните по делото
били обвързани от служебно правоотношение, което било регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона нямало
препращаща норма, даваща основание за субсидиарно приложение на нормите на КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително НСОРЗ.
ЗМВР бил специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като установявал различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. В този смисъл размерът на
дължимото трудово възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните
правила, посочени в закона и издадените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, въз основа на признатата от закона делегация. За процесния
период правната уредба на нощния труд на служителите на МВР се съдържала в чл.
187, ал. 1 вр. с ал. 3 и чл. 179 ЗМВР, както и в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 год., която била съобразена с функциите на МВР и естеството на
извършваната дейност. Тези нормативни актове изчерпвали правната регламентация
на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служители и било
недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Препис
от въззивната жалба е връчен на
ответната страна и в законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В проведеното пред СГС открито
съдебно заседание въззиваемата страна-ищец не се явява и не изпраща
представител.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави
и следното:
По делото
не е спорно, че през процесния период – 01.12.2016г. -01.12.2019г. страните са
били обвързани от служебно правоотношение. Със 513а-2396/17.04.2015г. ищецът е
бил преназначен на длъжност Старши полицай в група „Охрана а обществения ред“
на сектор „Охранителна полиция“ към 07 Районно управление на Столична дирекция
на вътрешните работи. Следователно за процесния период страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът П.К.Д., е държавен служител и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл - арг. от чл. 142, ал.
2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на смени по график,
включително и през нощта (22. 00часа - 06. 00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно.
Несъмнено установено, че в посочения
период ищецът е работил на смени от 12 часа при петдневна работна седмица от 8
работни часа на ден, като е полагал и нощен труд от 22.00 до 6.00 часа.
Установено е, че за отработения нощен труд по 8 часа всеки месец въззивникът-
ответник – СДВР му е заплащал възнаграждение по 025 лв. на час. Установено е по
делото, че положеният от ищеца труд се отчита и заплаща сумирано за тримесечен
период. Не е спорно и че през процесния период ищецът е полагал извънреден
труд, а това обстоятелство е установено безспорно и категорично от събраните по
делото доказателства.
По делото се спори единствено дали
ответникът-въззивник е изплатил изцяло дължимото се на ищеца възнаграждение за
положения извънреден труд за периода 01.12.2016г -01.12.2019г. с
продължителност 250.15часа. Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването
на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд, който е свързан с дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Дневното
работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от
22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство
изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я
съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху
работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл.
261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през
нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на
денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо
напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на
работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението
се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време,
като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина
на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл.
9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово
възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е
установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния
труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната
работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през
което трудът се полага /виж и Решение № 14 от
27.03.2012 год.
на ВКС по гр.дело
№ 405/2011 год.,
IV г. о., ГК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл.
187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год.,
в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020
год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно
съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за
времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При
липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до
изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на
служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал.
2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи
на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и
извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно
време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване
на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на
ВКС по гр.дело № 1144/2018 год., ІV г. о., ГК, на което се е позовал и СРС/.
В този смисъл
неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост на
установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищцата нощен
труд. А с оглед изложеното вече по-горе приложението на правилото на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищцата допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0.25 лв. за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя, че при приравняване на положения нощен труд в
дневен се получава коефициент 1 /8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд/, а
не претендираният от ищцата коефициент от 1.143 /7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд/. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на дневното работно време,
установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини, необходими за изчисляване на
приложимия коефициент. По отношение на втората от тях СГС приема, че за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от
посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд
на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време,
която е различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва
норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност
на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното
време на служителите в МВР, е 1.143.
Видно е от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, което е изготвено след проверка в
счетоводството на СДВР по разчетно-платежните ведомости, дневниците при
дежурния офицер и графиците за положени дежурства, се установява, че през
периода 01.12.2016г. - 01.12.2019 г. ищецът е изработил 29 смени, при които
положеният нощен труд е бил общо в
размер на 1750 часа. При преизчисляване на извънредният труд съгласно
нормативно утвърдения коефицент 1.143 се установява, че ищецът е положил 250.15
часа извънреден труд. За които дължимата от работодателя сума възлиза на 1686.35 лв. Обезщетението за
забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2017 год. до 01.12.2019
год. – на 200 лв., до които и релевираните претенции законосъобразно са били
уважени от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, при
съобразяване на обстоятелството, че задължението за заплащане на претендираното
възнаграждение е възникнало като срочно /след изчитане на всяко тримесечие/.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход
на спора жалбоподателят няма право на разноски.
При този
изход на делото разноските за въззивното производство следва да бъдат възложени
в тежест на въззивника, но поради липса на направено искане в този смисъл от
страна на въззиваемия, съдът намира, че не следва да се произнася
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78415/27.03.2020 г. постановено
по гр. д. № 71480/2019г. по описа на СРС, 144 състав
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/