№ 531
гр. Русе, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т. Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Т. Т. Илиева Гражданско дело №
20224520104523 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от
ГПК, съединени с инцидентен установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗС.
Ищците И. Я. Я. и М. Н. М. твърдят, че са бивши съпрузи, като бракът
им, сключен на 3.01.1992 г., бил прекратен с развод на 9.02.1998 г. в Австрия.
По време нa брака им ищецът закупил с нотариален акт за продажба № 184
том ІI, дело № 615/95 г. на РН, недвижим имот, представляващ дворно място
от 1150 кв.м., находящо се в село Р., Русенска област, представляващо по
плана на селото парцел XII-341 в кв. 47, заедно с построената в това дворно
място жилищна сграда. След закупуване на имота направили подобрения,
построили и гараж. След развода им през 1998 г. станали съсобственици при
равни права на имота. По сега действащата кадастрална карта имотът
представлявал: Поземлен имот с идентификатор 63668.151.791, с адрес: с. Р.,
Общ. С.П., обл. Русе, ул.„В.Л." № 13, целият с площ 1154 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 341, при съседи:
63668.151.792, 63668.151.801, 63668.151.790. 63668.151.785, 63668.151.784,
63668.151.783, заедно с построените в имота сгради: сграда №
63668.151.791.1, със застроена площ: 111 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда 63668.151.791.2, със
1
застроена площ: 87 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж.
Макар ищецът да работел в Австрия, притежавал собствени имоти в
България, тук живеели и част от децата му. Затова постоянно пътувал до
България, прекарвал отпуските си тук, като отсядал в имота в Р.. Докато го
няма имал постоянно информация за имота, тъй като всички съседи го
познавали и поддържал контакт с тях. Именно от приятелите си в България
узнал, че друго лице декларирало, че е собственик на имота му в село Р..
Веднага щом се върнал в България, И. Я. направил справка в Имотния
регистьр и установил, че за съсобствения им с ищцата имот през 2020 г. Х. Г.
Ф. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 74, том IV,
рег. № 7846, дело № 594/18.11.2020 г. на 624-ти нотариус РС Русе, вписан в
СВ Русе с вх.рег. № 12154 от 18.11.2020 г., акт № 164 том 32. Ищците
твърдят, че ответницата нито е владяла, нито е държала имота, поради това и
няма как да е придобила собствеността. И понастоящем имотът се владеел от
И. Я.. Поради това молят да бъде признато за установено по отношение на
ответниците Х. Г. Ф. и А. С. С., че двамата ищци са съсобственици при равни
права на описания имот, както и да бъде отменен констативен нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № 74 том IV рег. № 7846 дело № 594 от
18.11.2020 г. на 624-ти нотариус РС-Русе, вписан в СВ Русе с вх.рег. № 12154
от 18.11.2020 г., акт № 164 том 32, поправен с нот.акт за поправка вписан в
СВ-Русе с № 4516/19.04.2022 г., акт № 116, том 13.
Ответниците депозират отговор на исковата молба, в който
първоначално твърдят, че процесният имот е придобит по давностно владение
от Х. Г. Ф.. Обстоятелствената проверка по придобиването му от тяхна страна
била проведена не само със знанието и съгласието, но и по предложение на
ищеца И. Я.. Х. Ф. се грижела за процесния имот поради факта, че ищецът
живеел постоянно в Р. Австрия. До 2022 г. и след изчерпване на всички
проектни и съгласувателни процедури станало ясно, че имотът технически не
съответствал за осъществяване на предвиденото инвестиционно намерение.
Ето защо и поради няколкомесечна невъзможност за контакт с Я.,
ответниците изготвили и вписали в Службата по вписванията, гр. Русе
декларация за отказ от право на собственост на същия имот с № 13130/
13.102022 г., на основание чл. 100 от ЗС. Близо месец след това - на
10.11.2022 г. С., а вследствие на това на 11.11.2022 г. и Ф., получили
съответните съобщения за завеждане на настоящото дело. След като през
2
2022 г. установили съществуването на технически пречки за осъществяване
на общотото между първия ищец и първия ответник инвестиционно
намерение и при липса на какъвто и да е контакт с ищците, ответниците не
могли да възстановят по нотариален път собствеността върху процесния имот
лично на правоимащите. Последното довело до вземане на решение от тяхна
страна за изготвяне и вписване на декларация за отказ от право на
собственост по чл.100 от ЗС.
В първото съдебно заседание ищците предявяват и инцидентен
установителен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на декларация за отказ от право на собственост на основание
чл.100 ЗС с нот.заверка на подписите, рег.№ 6557/22.10.2022 г., поради
привидност и липса на основание, противоречие със закона и добрите нрави,
съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна вписването на същата
декларация в СВ, с вх.№ 13130/13.10.2022 г., т.VІ, акт 134.
Пълномощникът на ответниците в днешното съдебно заседание
признава както първоначално предявените искове, така и инцидентния
установителен иск.
При така установените обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността при
признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление
от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата
молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на
спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай
съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да
обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че
постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В проведеното открито
съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си, са направили
3
изрично изявление за признание на всички претенции на ищците. Спазени са
и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с
което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на
страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са
възразили.
Направеното признание на предявените искове по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу
иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право
съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание, съдът прекрати съдебното
дирене и преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането
и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това
налага да бъде постановен съдебен акт без да се изследва основателността на
исковете и да се правят от съда собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора. Претенциите с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537,
ал.1 от ГПК, чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.537 от ГПК следва да бъдат уважени така,
както са предявени, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението
се основава на признание на иска – спр. чл. 237, ал. 2 ГПК. В този смисъл и е
съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
Ищците правят изрично изявление, че не претендират деловодни
разноски, поради което съдът не се произнася по тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Г. Ф., с ЕГН
********** и А. С. С., с ЕГН **********, че И. Я. Я., с ЕГН ********** и М.
Н. М., с ЕГН **********, са собственици при равни права на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 63668.151.791, с адрес: с. Р.,
Общ.С.П., обл.Русе, ул.„В.Л." № 13, целият с площ 1154 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 341, при съседи:
63668.151.792, 63668.151.801, 63668.151.790. 63668.151.785, 63668.151.784,
4
63668.151.783, заедно с построените в имота сгради: сграда №
63668.151.791.1, със застроена площ: 111 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда 63668.151.791.2, със
застроена площ: 87 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 74, том IV, рег. № 7846, дело № 594 от
18.11.2020 г. на 624-ти нотариус с район на действие РС-Русе, вписан в СВ-
Русе с вх.рег. № 12154 от 18.11.2020 г., акт № 164, том 32, поправен с Нот.акт
за поправка вписан в СВ-Русе с № 4516/19.04.2022 г., акт № 116, том 13.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, нищожността на
Декларация за отказ от право на собственост по чл.100 ЗС с нотариална
заверка на подписите, рег.№ 6557/22.10.2022 г. на 624-ти нотариус с район на
действие РС-Русе, на Х. Г. Ф., с ЕГН ********** и А. С. С., с ЕГН
**********, вписана в СВ-Русе с вх.№ 13130/13.10.2022 г., т.VІ, акт 134, с
която е направен отказ от право на собственост по отношение на: Поземлен
имот с идентификатор 63668.151.791, с адрес: с. Р., Общ.С.П., обл.Русе, ул.
„В.Л." № 13, целият с площ 1154 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, номер по предходен план: 341, при съседи: 63668.151.792,
63668.151.801, 63668.151.790. 63668.151.785, 63668.151.784, 63668.151.783,
заедно с построените в имота сгради: сграда № 63668.151.791.1, със застроена
площ: 111 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване;
сграда 63668.151.791.2, със застроена площ: 87 кв.м, брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж, поради привидност.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, вписването на Декларация
за отказ от право на собственост, с вх.№ 13130/13.10.2022 г., т.VІ, акт 134, по
описа на СВ-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5