№ 216
гр. Айтос, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100200 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Граждански
процесуален кодекс (по-долу „ГПК).
Образувано е по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Е. Д.
А., с която е предявен иск по чл. 79 от Закона за задълженията и договорите
(по-долу „ЗЗД“) за заплащане на сумата от 4579,18 лв. – главница по Договор
№ PLUS-17231975 от 23.08.201 г. за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта.
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.08.2019 г. ответницата е
сключила с „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“
договор за потребителски кредит, като й е предоставил сумата от 5000 лв.
Върху сумата била уговорена възнаградителна лихва. Ответницата се
задължила да погаси кредита до 20.09.2024 г. на 60 месечни вноски. На
27.07.2022 г. вземанията по договора били прехвърлени чрез цесия на „ЕОС
МАТРИКС ЕООД. За прехвърлянето ответницата била уведомена писмено.
Сочи се, че ответницата не е погасила главница в размер на 4579,18 лв. Иска
се да бъде осъдена да заплати тази сума, ведно със законната лихва от
исковата молба до окончателното изплащане.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба и не е взела участие в
разглеждането на делото.
Съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата, тъй като искът не е вероятно
основателен съгласно чл. 238, ал. 1, т. 2 ГПК.
1
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 23.08.2019 г. ответницата е сключила с „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ договор за потребителски кредит, по
силата на който дружеството й е предоставило сумата от 5000 лв., при лихвен
процент от 35,52% и годишен процент на разходите (по-долу „ГПР“) от
44,60%. Ответницата се е задължила да погаси кредита до 20.09.2024 г. на 60
месечни вноски. Уговорена е и застрахователна премия в размер на 1680 лв. и
такса ангажимент в размер на 175 лв. Общата сума по кредита възлиза на
12 714 лв.
На 27.07.2022 г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени чрез
цесия на „ЕОС МАТРИКС ЕООД, който е представен по делото. Видно от
приложената разписка, уведомление за прехвърлянето е връчено на
ответницата чрез съпруга й на 20.06.2024 г.
Ответницата не е оспорила иска и не е ангажирала доказателства за
заплащане на процесната сума, както й е указал съдът с доклада по делото,
поради което следва да се приеме, че не е изпълнила задължението си да
заплати вноските по кредита на падежа им.
Налице е договор за потребителски кредит, тъй като кредитополучателят
е физическо лице, което не действа в търговско качество. Поради това
приложим към правоотношението е Законът за потребителския кредит.
В договора и общите условия липсва посочване от какви компоненти се
състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (по-долу
„ЗПК“). Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а
на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на Софийски
градски съд по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на
Софийски градски съд по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023
г. на Окръжен съд – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от
6.02.2023 г. на Окръжен съд – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение №
2
533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.
В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на
Съда на Европейския съюз (по-долу „СЕС“), т. 66, в което се приема, че на
потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.
Само за пълнота следва да се отбележи, че договорът е недействителен и
на още едно основание. Заявеното от ищеца в молбата му от 21.03.2025 г., че е
включил застраховката в ГПР, е лъжа, която е лесно проверима. Съгласно
онлайн калкулатор за ГПР (https://www.calculator.bg/) реалният процент е
72,17%. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е
разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да
се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването
на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването
на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на
непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е
основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на
кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 23 ЗПК. Освен това
надвишаването на допустимия размер а ГПР също е основание за нищожност
на целия договор. Наистина чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда, че е нищожна само
отделната клауза. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД обаче нищожността на отделните
части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени
по право от повелителните норми на закона или когато може да се
предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й
части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната
клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за
потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза,
като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо не е
приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената
клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. В
този смисъл са мотивите на Определение № 50401/28.07.2023 г. по т. д. №
1124/2022 г. на Върховния касационен съд, II т. о.
В молба от 21.03.2025 г. ищецът е пояснил, че потребителят е заплатил
общо 3710,30 лв. по договора за кредит. Съгласно съдебната практика тази
сума следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Вж. например
Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на Върховния касационен съд по т. д. №
3
1027/2022 г., I т. о. Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне
неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на
кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите
плащания от потребителя по други компоненти на кредита. Следователно в
случая от 5000 лв. следва да се приспаднат 3710,30 лв. Остават дължими
1289,70 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход право на разноски имат и двете страни, но искане е
направил само ищецът. Съдът определя 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото;
фактът, че се касае за казус, по който е натрупана много съдебна практика, и
че е проведено само едно съдебно заседание. Претендират се и 283,17 лв. за
държавна такса. Съразмерно с уважената част от иска съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК се дължат 107,92 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК Е. Д. А., с ЕГН **********, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“, с ЕИК *********, сумата от 1289,70 лв. –
главница по Договор № PLUS-17231975 от 23.08.201 г. за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 4579,18 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. А., с ЕГН **********, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“, с ЕИК *********, сумата от 107,92 лв. –
деловодни разноски.
УКАЗВА на Е. Д. А., с ЕГН **********, че може да плати доброволно
присъдената сума по следната банкова сметка: IBAN
BG92UBBS80021008034630, BIC: UBBSBGSF, Банка „Обединен българска
банка“.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
4
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5