№ 1338
гр. София, 23.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Елка Темелкова Ваклинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601264 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 НПК, по реда на глава
Двадесет и втора от НПК. Образувано е по жалба на защитника на лишения
от свобода П. К. К., срещу Определение от 15.11.2021 г. по ЧНД № 4143/2021
г. на Софийски градски съд, НО, 7 състав, с което е оставена без уважение
молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата му част от наказанието „лишаване от свобода” с
общ срок 30 години, определено по НЧД № 3819/2020 г. на СГС, с
определение по което е заменено наложено наказание „доживотен затвор“.
Защитникът на лишения от свобода адвокат Р. излага в жалбата си
доводи за действителното наличие на предпоставките за условното му
предсрочно освобождаване.
Твърди се несправедливост на определението на СГС, формулира се
искане да бъде отменено атакуваното определение на Софийски градски съд
като неправилно и да бъде постановен нов съдебен акт, с който да се уважи
искането за условно предсрочно освобождаване на П. К. К..
Съгласно чл.440, ал.2 от НПК производството за проверка на
определението на първостепенния съд се провежда по реда на Глава Двадесет
и втора от НПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 345 ал. НПК,
въззивната инстанция, по реда на тази глава, разглежда частната жалба в
закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо – в
съдебно заседание с участието на страните. В конкретния случай въззивният
съдебен състав счете, че са налице основания за внасяне на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, с изслушване на осъденото лице.
1
В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият К. се явява, както
и защитникът му адвокат М. Р.. К., чието изслушване бе допуснато, твърди,
че изтърпява наказанието си в Централен Софийски затвор при „строг“
режим, неизменен от 2009г. заявява, че са му известни критериите по доклада,
запознат е с инспектора по социални дейности и възпитателна работа“, който
работи с него върху отношението му към престъплението и справедливостта
на наказанието. твърди, че приема присъдата за справедлива и би искал всеки
един, който би направил нещо подобно да получи същата присъда. Признал
се за виновен още от началото и няма възражение по отношение тежестта на
наказанието. Л.св.К. подчертава, че от началото на изтърпяване на присъдата
са изминали 24 години без два месеца, че безкрайно съжалявам за
престъплението, което извърши, и не мога да върна времето и да поправя
грешката. На въпроси на съда, свързани със своето виждане за бъдещото си
социално реализиране, л.св. отговаря, че има няколко професии, има жилище
в село Звъничево, близки и приятели, които държат още на него. Изтъква
непрекъснатите си контакти с племенницата си, с дъщеря си. Мислил много
как ще се адаптира след продължителен престой в затвора. Разчита на
приятели, които ще му дадат работа, тъй като е професионален шофьор,
заварчик. Заявява, че желае да подобри квалификацията си, защото през
последните години са били въведени много нови технологии. Миналият
месец навършил 51 години. Работата му в църквата на затвора му се отрази
благоприятно; четял само църковна литература, водил курсове заедно със
свещеника и се чувствал добре там. На въпрос на прокурора от САП какво е
неговото отношение към наркотиците осъденият заявява, че не е употребявал
наркотици откакто влязъл в затвора, а преди 10 години отказал и цигарите. На
въпрос на прокурора как е получил предварително съгласие да бъде нает на
работа след освобождаването си, лишеният от свобода отговаря, че е имал
възможност да получи и други предложения, тъй като има приятели и
ироднини, готови да го ангажират. Л.св.К., също така, изтъква, че фактически
изтърпяното му наказание наближава 24 години, от работа има пет месеца и
осем дни, като по времето когато изтърпявал наказание доживотен затвор
също работел. След два месеца ще се навършат четири години откакто е на
тази работа, не е пропуснал нито ден. Преди също работел, от месец февруари
2018 г. полагал доброволен труд като клисар в църквата.
Защитникът адвокат Р. поддържа подадената жалба, като излага
доводи в насока, че процесът на ресоциализация на осъденото лице е
завършен, че К. е изградил самоконтрол, изградил трудови навици и проявил
позитивно отношение към труда, справя се безупречно с поставените му
задачи, проявявал отговорност и изпълнителност. Изтъква многократното
награждаване на лишения от свобода. В обобщение поддържа становище за
наличие на доказателства за поправянето му.
Прокурорът от САП излага подробно становището си, като се спира
последователно както на мнението на затворната администрация за започнал,
но незавършен корекционен процес, така и на обнадеждаващите данни за
2
действителното поправяне на лишения от свобода. Отчита, че изминалият
срок на изтърпяване на наказание от близо 24 години е значителен, както и
липсата на наказания и последователните награди; извършваната дарителска
дейност от осъдения. Прокурорът отбелязва, че условното предсрочно
освобождаване не е безвъзмездно и ако гласуваното доверие не бъде
оправдано, съществува заплаха от връщане в затвора, което се явява сериозен
регулатор. Възпитателната сила на института на условното предсрочно
освобождаване е голяма. Представителят на САП настоява пред съда, в
случай, че постанови предсрочно освобождаване на осъденото лице, да
определи пробационни мерки в изпитателния срок.
Процесуалният представител на Началника на Затвора С. инсп. М.
поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на определението на СГС. В случай на произнасяне за
допускане на УПО, моли да бъдат определени пробеционни мерки по
отношение на л.с. К., съобразно представения по делото пробационен доклад.
Софийският апелативен съд намира, че жалбата е подадена в
предвидения процесуален срок и процесуално допустима. След като се
запозна с доказателствата по делото и съобрази становищата на страните,
Софийският апелативен съд намира, че разгледана по същество, жалбата на
лишения от свобода П.К. е основателна.
За да се произнесе по отправена молба от лишения от свобода за
допускане на условно предсрочно освобождаване, първоинстанционният съд
следва да прецени наличието или липсата на визираните в чл.70 от НК
предпоставки. Тази преценка следва да стъпва на доказателствен анализ на
материалите по делото, налични в затворническото досие, доказателства
представени от страните в съдебното производство и такива, събрани
служебно от съда. Обхватът на дължимото произнасяне се свежда до
следното: 1. дали лишеният от свобода е изтърпял 1/2, респективно 2/3 от
размера на наложеното му наказание и от друга страна- 2. дали през периода
на изтърпяване е дал доказателства за своето поправяне. В чл. 439а, ал.1 от
НПК е отдадена дефиниция на „доказателства за поправянето“ – всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Законодателят е допълнил цитираната норма с
неизчерпателно посочване на обстоятелствата, които подлежат на
установяване от съда и могат да послужат за изграждане на критерии за
личностна оценка на лишения от свобода: добро поведение, участие в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, участие в специализирани програми за въздействие или
общественополезни прояви. В съдебната практика трайно се налага
становището на съдилищата, че доколкото доброто поведение и спазването на
вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода е изискуемо и
3
дължимо от всички осъдени, конкретното проявление на „добро поведение“
от молителя следва да има траен характер, да демонстрира устойчивост и да
надхвърля минималните изисквания. Също така, в ал.2 на чл. 439а е отразено
че доказателствата за поправянето на осъдения се установяват не само от
поведението и проявите на лишения от свобода, но и от оценката на осъдения
по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата и от „всички други източници на информация за поведението на
осъдения“.
САС установява, че първостепенният съд законосъобразно е отчел
наличието на формалната предпоставка за допускане на условно предсрочно
освобождаване – лишеният от свобода е изтърпял, към датата на произнасяне
в първата инстанция, 23 години, 9 месеца и 4 дни, а с отчитането на дните от
работа – още 5 месеца и 6 дни, или общо 24 години, 2 месеца и 10 дни.
Несъмнено, осъденият К. е изтърпял ефективно значително по-дълъг срок от
изискуемия по чл.70, ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че с оглед
определения режим на изтърпяване, действителният период на реална
трудова заетост на лицето, която датира от началото на 2018 година /Заповед
№ 71/15.02.2018 г., с която е назначен за клисар в църквата на Затвора С./,
който е продължителен – 3 години и 10 месеца, не е отчетен.
Обстоятелството, че осъденият през посочения период е полагал доброволен
и незаплатен труд следва да бъде съобразено по-нататък, при преценката за
наличие на доказателства относно поправянето му.
Софийският апелативен съд, при извършване на цялостна проверка на
правилността на атакуваното определение на СГС установява, че
първоинстанционният съдебен състав, за да остави без уважение молбата на
л.св. К. за условно предсрочно освобождаване, не е извършил подробно и
пълноценно обсъждане относно наличието или липсата на първата
предпоставка, визирана в чл. 70, ал.1 от НК, свързана с доказателства за
поправяне на осъденото лице. От една страна, градският съд е възпроизвел
подробно съдържанието на текущия доклад, представен от ИСДВР при
Затвора С., с всички отразени в него положителни данни и отрицателни
становища, като е приел, че единствена проблемна зона се открива относно
отношението на осъдения към извършеното от него правонарушение, липсата
на достатъчна самокритичност. Само на това основание, след отчитане на
всички останали положителни прояви на лицето, съдът в първата инстанция е
мотивирал крайния си извод за неоснователност на искането за допускане на
условно предсрочно освобождаване.
САС, в настоящия въззивен състав, намира, че така формираният
краен извод почива предимствено на издаденото становище на началника на
затвора и твърденията в текущия доклад, представени по повод на
инициираното производство за УПО, но не кореспондира с наличните в
затворническото досие на л.св.К. множество доказателства, които налагат
обратни фактически изводи относно поведението но осъдения и отношението
му към правонарушението. Не е извършено изобщо, обсъждане на
4
представените пред първата инстанция писмени доказателства – трудова
характеристика на лишения от свобода, издадена от Ефимерий на Затвора,
свещеник С. П., актуалния План на присъдата, уверенията на работодатели,
желаещи да ангажират на работа осъдения при освобождаване, нито
пробационния доклад, изготвен от инспектор пробация П. Н., изготвен на
2.11.2021 г.
По силата на измененията на НПК /ДВ бр.13/17 / на осъденото лице се
предоставя качеството на равнопоставена страна в наказателния процес в
производството по глава 35, раздел първи от НПК. Лишеният от свобода
получава процесуалното право самостоятелно да инициира производство за
своето условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено
наказание „лишаване от свобода“ , както и наказание „лишаване от права“,
когато това наказание е наложено заедно с лишаването от свобода. Осъденият
е в правото си да пренесе искането си за произнасяне и пред въззивната
инстанция, при неблагоприятен за него резултат. Производството е
състезателно и се провежда със задължителното участие на прокурор. Страни
по делото се явяват началникът на затвора и осъденият. Това обуславя и
извършването на дейност на съда за събиране и проверка на доказателствата
по инициатива на страните и служебно от съда, при спазване принципа за
равнопоставеност по чл.12 ал.2 НПК. Считано от инициирането на особеното
производство за предсрочно освобождаване началникът на затвора се
конституира като страна в процеса, поради което становището му, изготвено
и внесено в съда съобразно изискванията на чл.437, ал.2 от НПК следва да се
разглежда като становище на страна в процеса, изразено при спазване
принципите на състезателност и равнопоставеност, а не като доказателствен
източник. Следва да се подхожда внимателно и към съдържанието на
писмените доклади, изходящи от представители администрацията на
затвора, създадени по възлагане на началника на затвора, по повод и във
връзка с вече инициираното производство за УПО. Съдържанието на тези
допълнително създадени документи следва да се цени като доказателствен
източник след съвкупната им преценка и съпоставка със съответните
аналогични такива, изготвяни в хода на изтърпяване на наказанието на
осъдения до началото на съдебното производство по УПО. Различно е
положението с материалите налични в затворническото досие. Всички
доклади, оценки, становища, приобщени в него са били издадени от
компетентен орган в кръга на правомощията му като административен орган
5
по изпълнение на наказанията, затова издадените до иницииране на
производството са годни писмени доказателства, наред с безспорните такива
– заповеди на началника на затвора относно режим на изтърпяване,
наказания, поощрения, награди.
Видно от представените доклади на ИСДВР, които кореспондират с
документите в затворническото досие, л.св.К. е изтърпявал наказание
доживотен затвор, като начало на наказанието се счита 11.02.1998 година.
След извършената замяна на наказанието с „лишаване от свобода“ за срок от
30 години, изтърпяната част от наложеното наказание е зачетена, съобразно
чл. 38а, ал.5 от Наказателния кодекс. Осъденият К. е изтърпял фактически 23
години 10 месеца и дванадесет дни към датата на настоящото въззивно
произнасяне от общия 30- годишен срок на определеното му с с
определението на СГС по НЧД № 3819/2020 г. наказание.
За да формира краен извод за наличието на доказателства за
поправянето на лишения от свобода, съдът следва да се основава на
обективираните в затворническото досие факти, свързани с поведението на
осъдения след началото на изтърпяване на наказанието и на констатациите
на затворната администрация относно осъществяване плана за изпълнение на
присъдата; както и на психологическото обсъждане на компетентното лице,
относно когнитивните способности на лишения от свобода, възможната
промяна в отношението му към извършеното деяние и последиците от него;
възможностите за ресоциализация, риска от рецидивиращ контакт с
криминогенна среда и мн.други.
Както бе посочено по-горе, в обжалвания първоинстанционен
съдебен акт не е извършено пълноценно обсъждане на обстоятелствата,
изложени в първоначалния доклад за лишения от свобода и в последващите
доклади и становища на представителите на администрацията в местата на
изтърпяване на наказанието.
Начало на изтърпяване на наказанието е 11.02.1998г. Първоначално
определен от 11.07.2001 г. „специален“ режим, заменен през 2006 г. на
„усилено строг“, а с решение на комисията но чл.73 от ЗИНЗС заменен на
„строг“ режим на 01.06.2009 г.
Според Доклада на ИСДВР, л.св.К. първоначално постъпил на
06.07.1998г. в затвора в град Пазарджик. В затвора град С. бил преведен на
06.07.2017г. като след постъпването му бил разпределен в общи помещения с
6
останалите лишени от свобода в 12-та група. Според ИСДВР лишеният от
свобода е солидарен към затворническата общност, като общува с ограничен
кръг. Няма данни да участва в затворническата субкултура. Стреми се да
избягва конфликти и заема средните нива на позиция в затворническите
слоеве. Не проявява дискриминационни нагласи. Без изразени лидерски
наклонности. Към момента се отнася с необходимото уважение и респект към
пенитенциарния персонал.
Със Заповед № 71/15.02.2018г. на Началника на затвора в град С., на
основание чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗИНЗС, л.св. П.К. К. е назначен да
работи като помощник-клисар от понеделник до петък и в неделя, на 8-часов
работен ден, където работи и към момента.
Според инспектора, осъденият изпълнява съвестно задълженията си и
показва старателно отношение към труда.
В доклада се посочва, че К. е многократно награждаван във връзка с
постигнатите резултати, като последното поощрение е съгласно чл.98,ал.1, т.5
и т.З и ал.2 от ЗИНЗС е „удължено свиждане за срок от 4 часа“ и „извънредна
хранителна пратка”. Няма действащи дисциплинарни нарушения на
територията на Затвора-гр.С.. Съдейства на администрацията, ИСДВР и НОС.
При изготвената първоначална оценка на риска от рецидив на
правонарушителя, в затвора гр. Пазарджик през 1998 година са били
отчетени 90 точки - високи стойности. Към момента рискът от рецидив е
определен в средни стойности - 41 т.
В доклада са отразени са критериите за определяне оценката на риска:
Като „статична“ стойност в оценката е поставен критерият „настоящо
правонарушение“. Неизменността на оценката в тази част е мотивирана с
това, че извършеното престъпление е най - тежкото престъпление против
личността, извършено по особено жесток начин;
„Отношение към правонарушението“ е посочена зона със снижен риск
от 6 пункта. ИСДВР поддържа, че осъденият приема до известна степен
отговорност за стореното, но омаловажава в определена степен високата
обществена опасност на деянието, въпреки, че отчита факторите подтикнали
го към криминалното поведение. Сочи се, че л.св изразява съжаление за
стореното, твърди се,че все още не определя в пълна степен присъдата си за
справедлива.
В доклада се констатира наличие на мотивация за промяна на
криминалното му поведение, но се поддържа, че все още корекционният
процес не е изпълнен в пълна степен, поради това, че не е изпълнена
прогресивната система към момента.
Въззивният съд намира за необосновано така изложеното становище,
доколкото прогресивната система реално е била изпълнявана.
Продължителното прилагане на „специален“, „усилено строг“ и „строг“
режим е обусловено от вида на наложеното на К. наказание „доживотен
7
затвор“, което е било заменено с лишаване от свобода едва през 2020 година.
В този смисъл не следва да се прави еднозначен извод за незавършване на
поправителния процес от страна на осъденото лице, само с аргумент относно
определения режим на изтърпяване, който е изцяло в прерогативите на
администрацият. Считано от 2009 година и до настоящия момент, за период
от повече от 12 години не е изменен режимът на изтърпяване, което е
необосновано с оглед на установените промени в поведението на осъденото
лице, потвърдените от администрацията на затвора прояви на съвестно
отношение към труда, добро поведение, последователност, многократни
награждавания.
По оценъчна зона „Трудова заетост“ в доклада на ИСДВР се сочи, че в
начален етап на изтърпяване на наложеното наказание, л.св. К. няма ясна
история на трудови навици и умения. Към момента зоната е занижена с 6
пункта. Поради ограниченията, които присъдата налагат осъденият е бил
устроен на работа като клисар в затвора в град С.. В периода на изпълнение
на задълженията му няма констатирани нарушения, както на трудовата
дисциплина, така и на вътрешните правила. Налице е трудова непрекъснатост
през последните 2 години и половина;
„Управление на финансите“ се сочи като зона със занижен риск от 6
пункта. Основен разход преди задържането на К. е бил за набиране на
средства за наркотични вещества, но в затвора получава пенсия поради
временна нетрудоспособност. Разчита основно на собствените си доходи,
които получава, придружено с умения за разпределяне на бюджета, с който
разполага. През визирания период няма данни и констатирани случаи на
изразходване на паричните средства чрез хазарт, употреба на алкохол и/или
наркотици на територията на затвора, както и не са налице нелегални печалби
като източник на доход в затвора;
Тук е мястото , според въззивния съдебен състав да се отбележи, че по
делото /в затворническото досие/ са налични доказателства, че лишеният от
свобода К. за продължителен период от време, е отделял средства от
получаваната пенсия по болест /същият е с констатирано хронично
дегенеративно заболяване – „Синдром на Бюргер“/, за да подпомага
финансово брат си Й. К., страдащ по данни от администрацията на затвора от
онкологично заболяване.
Оценъчната зона „Начин на живот и обкръжение“ е понижена със 10
пункта – посочва се в доклада, че л.св. К. има приятелски кръг. Към момента
няма регистрирани противозаконни прояви. Ползва се с уважение сред
останалите лишени от свобода. Поддържа стабилни връзки с почти всички
изявени лидери на общността. Обичайните му дейности в МЛС не го
подтикват към нарушаване на вътрешния ред. Отразено е наличие на
преосмисляне на поведение, свързано с безразсъдно и рисково поведение;
„Злоупотреба с наркотици“ - зона със занижен риск с 12 пункта -
основен и отключващ фактор при извършване на престъпното деяние. До
8
периода на атестацията и на територията на затвора гр. С. няма данни за
употреба на наркотични вещества;
„Междуличностно поведение“ - зона със занижен риск с 4 пункта - към
момента л.св. показва адекватни междуличностни умения. Не проявява
враждебни нагласи. Не е констатирано агресивно поведение в МЛС;
„Умения за мислене“ - зона със занижен риск с 5 пункта - наблюдава се
към положителна промяна в начина на мислене, което до голяма степен се
дължи на продължителния престой в затвора. Наличие на личен ресурс, но все
още не е напълно уверен в собствените си сили и възможности за справяне
със задаващите се проблеми. Поставя си краткосрочни цели.
Рискът от сериозни вреди, според ИСДВР е нисък за лишения от
свобода, нисък за останалите лишени от свобода, нисък за администрацията
на затвора. Степента му на обществена опасност е със средни стойности,
което е обосновано отново с тежестта на извършеното престъпление.
Като ресурси за ресоциализацията на л.св. К. са посочени: жилищно
устроен /собствено жилище/, не употребява алкохол и наркотични вещества,
наличие на образователен ценз и професионална квалификация; липса на
емоционални проблеми, мотивация за трудова ангажираност и подкрепата на
близките му.
С оглед на така изложените от администрацията на пенитенциарното
заведение данни и оценки, по мнение на настоящия състав на САС,
необосновано и голословно се явява крайното становище в доклада,
споделено и от Началника на Затвора С., че целите на наказанието, макар и да
се изпълняват, не са изпълнени в цялост, както и че лишеният от свобода П.К.
не е дал категорични доказателства за поправяне.
Видно от приложените в затворническото досие заповеди на
Началника на Затвора, само от началото на 2018 година до настоящия момент
лишеният от свобода е награждаван 9 /девет/ пъти за подчертана
дисциплинираност, стриктно спазване на установените правила, за проявено
сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия,
позитивни личностови прояви. Първото му награждаване датира от 2012
година, когато, по мнение на въззивния съд датира началото на действителния
личностен прелом и на активен поправителен процес в лишения от свобода.
При съвкупната преценка на доказателствата, САС намира, че съществено
влияние върху поведението и самооценката на К. оказва началото на
трудовата му заетост през м.02.2018 година.
Съдът съобрази и положителните личностни характеристики дадени за
л.св. К. от свещеник С. П. – Ефимерий на Затвора С.. В представената
характеристика се изтъква значителния принос на осъдения за подобряване
дейността на църквата в затворното заведение – чрез личен пример, участие в
беседи и дискусии, като и чрез полагане грижи за градината на параклиса.
Подчертава се забелязаното от свещеника личностно израстване на лишения
9
от свобода, който е намерил начин в трудни условия да се адаптира и
усъвършенства като личност, като с това е дал пример и на останалите
лишени от свобода. Според представителя на Православната Църква, в
мястото за лишаване от свобода осъденият проявява скромност, зрялост и
отговорност.
Фактът, че лишеният от свобода е полагал доброволен труд, който не се
отчита при определяне продължителността на изтърпяване на наказанието,
следва несъмнено да се отчете в положителна насока.
Въззивният съд, след като се запозна в хронологичен порядък с
извършените доклади, със заключенията на психолога и заповедите за
награди, установява, че първоначалните проблемни зони, констатирани при
оценката на риска на правонарушителя и дефицитите, върху които следва да
се въздейства в хода на присъдата са били свързани с осмисляне и критично
отношение към извършеното от К. престъпление. Внимателният анализ на
материалите в затворническото досие и доказателствата, събрани в съдебното
производство пред първата инстанция, сочи на това, че първоначално /от
началото на изтърпяване наказанието „доживотен затвор“ до 2010 година
осъденият е проявявал някои реакции на несъгласие с присъдата и с тежестта
на наказанието, поради което в текущите доклади на ИСДВР към затвора
Пазарджик са били отчитани негативно. САС установява, че положителна
промяна у осъдения е започнала да се наблюдава отчетливо след 2012 година,
от който начален момент насам датират и по-голямата част от наградите му.
Осъденият преминал курс по английски език и компютърна грамотност.
Поведението е променено и поддържано отчетливо в положителна посока за
период от близо 10 години, през който период лишеният от свобода не е
наказван и многократно награждаван.
На всички изложени по-горе положителни факти относно личностното
развитие на лишения от свобода и провеждания корекционен процес,
респ.постигнати резултати от него, по делото не се намират доказателства,
които да се противопоставят с отрицателни констатации. Такива
доказателства, които да оборват създадената характеристика на лицето, не се
представят и от началника на затвора, както и не са събрани служебно от
решаващия съд. Това обуславя, в заключение, извод, че цялостното поведение
на осъдения, понижаването на стойностите на фиксираните проблемни зони в
оценката на правонарушителя и регистрираните позитивни промени в
поведението на лишения от свобода К. сочат, че с наложеното наказание
доживотен затвор и впоследствие - лишаване от свобода е налице постигнат
поправителен ефект.
За да се приеме, че лишеното от свобода лице е дало доказателства за
своето поправяне, следва да е било демонстрирано поведение, надхвърлящо
задължително изискуемото от всеки осъден. Софийският апелативен съд в
настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в
затворното досие на осъдения П.К. и приетите в съдебното производство,
може да се характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за
спазване на правилата и доброто поведение на всеки осъден. Изразена е в
10
продължение на повече от 10 последователни години, активна лична позиция
на лицето, упоритост и последователност за постигане целите и задачите,
заложени в плана на присъдата, което несъмнено може да формира извод за
поправяне на лишения от свобода. Не може да се приеме, че тези усилия на
осъдения са били положени единствено с цел предсрочно освобождаване, тъй
като считано от началото на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор –
11.02.1998 година, до замяната на наказанието „доживотен затвор“ с
„лишаване от свобода“ през 2020 година не е била налице такава процесуална
възможност за него. Именно през периода на изтърпяване на наказание
„доживотен затвор“, при липсата на реална житейска перспектива за връщане
в обществото пожизнено, лишеният от свобода е преодолял своите
зависимости и въпреки констатираното хронично дегенеративно заболяване е
намерил в себе си ресурс за ресоциализация, потърсил е смисъл в
доброволчески труд, бил е полезен чрез неафиширани дарения, които е
отделял от пенсията си по болест, подпомагал е финансово брат си, който е
страдал от онкологично заболяване, поддържал е връзка с роднините си.
Следва да се сподели възражението на жалбоподателя, че след като
администрацията на Затвора последователно е давала положителна оценка на
лишения от свобода и свидетелства, че поправяне е постигнато, от една
страна, и от друга страна, налични са обективно, доказателства за това, че К.
работи, не е наказван, награждаван е многократно, то остава доказателствено
неподкрепено становището на Началника на затвора, изразено в съдебно
заседание, както и на решаващия първоинстанционен състав, изразено в
насока, че не са налице предпоставките за предсрочното освобождаване на
молителя.
За пълнота на изложението, Софийският апелативен съд намира, че е
нужно да се подчертае следното:
Всички обстоятелства, свързани с продължителността на престъпната
дейност, тежестта на извършеното от лишения от свобода престъпление,
извършването на деянието от него след изтърпяване на предходно наказание
по предишно осъждане, са намерили пълноценен израз в присъдата, където
решаващият съд в наказателното производство е извършил индивидуализация
на наказанието на подсъдимото лице, съобразявайки в съвкупност всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Този въпрос не може
да бъде пререшаван в производството по условно предсрочно освобождаване,
за да се обосновава наличие или липса на поправяне на осъденото лице след
началото на изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата. Наред с това,
всички тези обстоятелства, веднъж и пълноценно обсъдени от решаващия
съд, са били поставени основата на първоначалната оценка на риска от
рецидив в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС и в психологическото заключение
/цитирано по-горе/. Видно от доказателствата по делото, такава първоначална
оценка е била извършена при отчитане на същите обстоятелства и е приета
висока стойност на риска от рецидив от 90 точки, която по-късно е била
снижена. Едва след съобразяването на всички описани по-горе обстоятелства
е започнало осъществяването на поставения План за изпълнение на
присъдата. Съдебната преценка за наличие или липса на поправяне от страна
11
на лишения от свобода се извършва въз основа на данните за протеклите
процеси, действия и бездействия на осъденото лице, респ.на затворническата
администрация спрямо него, настъпили след първоначалното отчитане на
фактите относно престъплението и въз основа на наблюдение за
последващата тенденция в личностното развитие на лицето. Повторно
обсъждане на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, за
което на лишения от свобода е било наложено наказание с влязла в сила
присъда е недопустимо да се поставя в основата на мотивите относно
основателността на искането за УПО. В този смисъл изрично и трайно е
установена задължителна за съдилищата съдебна практика. Съгласно ППВС
№ 7/1975 г., т.5, при решаване въпроса за основанията за условно
предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата
по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се
вземат пред вид при постановяването на присъдата, доколкото чл. 70 НК
изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал
доказателства чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се
е поправил.
Следва да се счита, че при съобразяване с изложените по-горе
обективни данни относно поведението и отношението на осъдения, крайните
изводи, отразени в мотивите на обжалваното определение на първия съд се
явяват неподкрепени с обективни факти по делото.
Така наличните данни формират в настоящия въззивен състав краен
извод, че по отношение на лишения от свобода П.К. може да се счита, че
същият е постигнал изискуемите обективни и субективни критерии, за да се
изведе наличието на положителните предпоставки по чл. 70, ал.1 от НК.
Налице са данни и възможност осъденият да се ресоциализира и поради
изявеното желание за постъпване на работа и изразената готовност от
работодател да сключи трудово правоотношение с него след
освобождаването. Това налага да бъде ревизирано обжалваното определение
на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на
наложеното наказание „лишаване от свобода”, като съдебният акт следва да
бъде отменен, а молбата на л.св.К. да бъде уважена, с определяне на
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.
Съдът намира, че за да се преодолее опасността от рецидив на
осъдения след фактическото му освобождаване, и след като се съобрази
продължителността на неизтърпения остатък, респ.на изпитателния срок,
спрямо него се явява подходящо и необходимо да бъде постановено
определяне на ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРОБАЦИОННА МЯРКА за максималния
предвиден в закона срок /три години/, в рамките на изпитателния срок на
условното освобождаване, съгласно справката за изтърпяната част и остатъка,
приложена от Началника на Затвора С.. Подходяща се явява пробационната
мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. При
изпълнението именно на тази мярка би било възможно осъществяване на
12
лично и непосредствено професионално наблюдение за продължаването на
корекционния процес на лицето извън мястото за лишаване от свобода и сред
останалите членове на обществото. Така, наред с предоставената на осъдения
възможност за ресоциализация ще се осъществи и необходимият контрол за
постигане целите на наказанието в рамките на определения изпитателен срок.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 15.11.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 7
състав, постановено по ЧНД № 4143/2021 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъденото лице П.
К. К., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от наказанието "Лишаване
от свобода" в размер на 30 години, определено му с постановеното по ЧНД №
3819/2020 г. на СГС, за замяна на наложено по НЧД № 2078/2010 г.на ОС Пазарджик
наказание „доживотен затвор“.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 70, ал. 6 НК, изпитателен срок, съобразно
размера на неизтърпяната част от наказанието , която към дата 13.12.2021 г. е 05
години, 8 месеца и 10 дни, съгласно справка на МП- ГД“ИН“ – Затвора град С. /л.23 от
въззивното дело/, към датата на постановяване настоящото определение.
ПОСТАНОВЯВА спрямо осъдения П. К. К. да се прилага пробационна
мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК "задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13