№ 3800
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100509666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л. Н. А., ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв. Н., срещу решение № 11458 от
12.06.2024 г. по гр. дело № 70526/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
85-ти състав, с което е отхвърлен предявеният иск от Л. Н. А., ЕГН
**********, иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че Л. Н. А. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
суми по изпълнителен лист, издаден на 24.02.2014 г. по частно гр. дело №
8807/2014 г. по описа на СРС, 55-ти състав, в размер на 1130,77 лева главница
по договор за издаване на кредитна карта от 16.05.2008 г., заедно със законната
лихва от 18.02.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 922,80 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 07.05.2009 г. до 17.02.2014 г.,
сумата от 214,23 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
07.05.2009 г. до 17.02.2014 г. и сумата от 294,99 лева, представляваща
разноски.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.
Последното действие по изпълнителното дело, което прекъсвало давността,
било извършено на 30.08.2017 г. В периода от 30.08.2017 г. до 07.11.2022 г. не
били извършвани изпълнителни действия, които прекъсват погасителната
давност. Депозираните молби от взискателя целели единствено да прекъснат
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а перемпцията била без правно значение за
1
прекъсване на давността. На 07.11.2022 г. вземането по издадената заповед за
изпълнение по частно гр. дело № 8807/2014 г. по описа на СРС било погасено
по давност. При условията на евентуалност, ако съдът приемел, че давността
не била изтекла, то следвало да се приложи чл. 235, ал. 3 ГПК и съдът да
съобрази давността към датата на приключване на устните състезания.
Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като
предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ответник в първоинстанционното производство, е подала отговор на
въззивната жалба. В него се заявява, че жалбата била неоснователна.
Активността на взискателя била достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не можел да изпълни сам изпълнителното действие. Посочва се
молба на взискателя до ЧСИ за предприемане на действия по изпълнението от
14.08.2024 г. Позовава се на приетото по т. 3 от Тълкувателно решение от
04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Искането към СГС е
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът обсъди изброените доказателства и доводите на страните като
достигна до следните фактически и правни изводи:
По същество жалбата е неоснователна.
В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения
и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.
272 ГПК, препраща към тях.
По възраженията в жалбата съдът намери следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Неговият предмет е установяването на недължимост на изпълняемото
материално право, основаван на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В конкретиката на твърденията в исковата молба и възраженията
във въззивната жалба, спорният между страните въпрос е дали е изтекъл
законният давностен срок, обуславящ погасяване на правото на ответника да
иска принудително изпълнение срещу ищеца.
На 10.03.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148440400768 по
описа на ЧСИ С.Я. по молба на взискателя „Обединена българска банка АД по
изпълнителен лист, с който длъжникът Л. Н. А. е осъден да му заплати сумата
2
от 1130,77 лева главница по договор за издаване на кредитна карта от
16.05.2008 г., заедно със законната лихва от 18.02.2014 г. до изплащане на
вземането, сумата от 922,80 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 07.05.2009 г. до 17.02.2014 г., сумата от 214,23 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 07.05.2009 г. до 17.02.2014 г. и сумата от
294,99 лева, представляваща разноски. Изпълнителният лист е издаден на
24.02.2014 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, която от своя страна е издадена на 24.02.2014 г. по частно гр. дело №
8807/2014 г. по описа на СРС, 55-ти състав.
Страните не спорят и по делото се установява, че с молба от 20.02.2018 г.
ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по
делото, тъй като е придобило процесното вземане от „Обединена българска
банка АД по договор за цесия от 31.01.2018 г. С разпореждане от 20.02.2018 г.
молбата е уважена от ПЧСИ В. и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК по делото е
конституирано като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Спорът между страните, който е въведен с исковата молба и е пренесен в
настоящото производство, е фокусиран дали в периода от 30.08.2017 г. до
07.11.2022 г. по изпълнителното дело са извършвани действия, който
прекъсват погасителната давност.
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че заповедта за изпълнение
има идентични правни последици със съдебното решение по смисъла на чл.
117, ал. 2 ЗЗД – давностният срок е петгодишен и започва да тече от влизане в
сила на заповедта (така Определение № 1764 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр.
дело № 2403/2023 г., III г. о, и цитираните в него решения на ВКС).
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 2/2023 г. е прието, че до прекъсване на давността води
молба от взискателя до съдебния изпълнител, в която е посочен начинът на
изпълнение, като се съобрази възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
На основание това Тълкувателно решение, СГС намери, че давността по
процесното изпълнително дело е прекъсната още с подаването на молбата от
„ОББ“ АД на 27.07.2017 г., с която е поискано да бъде извършено
изпълнително действие – насрочване на опис на движими вещи, притежавани
от длъжника, а не с налагането на запор върху банковата сметка на длъжника
в „Алианц банк България“ АД от 30.08.2017 г., както твърди въззивникът.
Следващото прекъсване на давността е на 20.02.2018 г., тъй като наред с
искането за конституиране, ответникът е възложил на ЧСИ на основание чл.
18 ЗЧСИ да извърши всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство, а тази разпоредба изрично дава възможност на
ЧСИ да определи начина на изпълнението.
По конкретния спор между страните, дали молбата от 20.06.2019 г. от
ответника до ЧСИ прекъсва погасителната давност, на основание вече
изложеното, отговорът е положителен В тази молба, освен искане за
проучване (което само по себе си не прекъсва давността), е направено и искане
3
за налагане на запори върху банкови сметки и сейфове, в случай, че такива
съществуват. Именно искането за налагане на запори прекъсва давността, тъй
като запорът е действие по изпълнението. Молбата за проучване на
имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е
изяснено в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори
и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна – чл. 426, ал. 4 във вр. с чл.
426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността (така в мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
2/2023 г.).
Гореизложеното обосновава изводът, че погасителната давност за
процесното вземане е прекъсната на 20.06.2019 г. като от тази дата започва да
тече нова давност, която отново е със срок от пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
Исковата молба е входирана в СРС на 22.12.2023 г., този срок не е изтекъл,
поради което предявеният иск е неоснователен.
Второто възражение в жалбата е заявено при условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че давността е прекъсната към датата на подаване на
исковата молба. Доколкото този извод бе направен, то съдът разгледа
възражението и намери следното:
В жалбата, както и в устните състезания пред СГС, се иска съдът да
приеме, че давността е изтекла в хода на процеса към датата на приключване
на съдебното дирене във въззивното производство – 10.06.2025 г.
Това възражение е неоснователно, защото настоящият състав споделя
практиката на ВКС, че погасителната давност не тече, докато трае процесът по
иска за оспорване на вземането от длъжника на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж"
ЗЗД. Кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането пред съд
с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, позовавайки се на
изтекла погасителна давност. По предявения иск кредиторът очаква съдът да
разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането.
Поради това, за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД е без
значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Кредиторът не
разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила
изпълнително основание (в конкретика влязлата в сила заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по частно гр. дело № 8807/2014 г. по описа на СРС), а
длъжникът оспорва това изпълняемо вземане, като твърди факти (изтекла
петгодишна давност), настъпила след породената сила на пресъдено нещо. Ето
защо, е правилно буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД –
погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това
основание за спиране на давността не изисква други условия. В този смисъл са
Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. дело № 720/2022 г., IV г.
о., Решение № 50105 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. дело № 1589/2021 г., IV г.
о., Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. дело № 1030/2022 г., IV г.
4
о., Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. дело № 3614/2020 г., III г.
о., Определение № 404 от 07.02.2025 г. на ВКС по търг. дело № 1608/2023 г., I
т. о. и други.
За пълнота, съдът ще отбележи, че дори да се възприеме тезата на
въззивника, че давността по иска по чл. 439, ал. 1 ГПК продължава да тече в
съдебния процес, то молбата на ответника до ЧСИ от 12.08.2024 г., с което е
направено искане за налагане на запори върху банкови сметки и сейфове,
също я прекъсва.
От предходната такава молба от 20.06.2019 г. не е изтекъл изискуемият
петгодишен срок, тъй като следва да се зачете спирането на всички давностни
срокове съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020
г.). Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020
г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването
на закона в Държавен вестник.
Ето защо, давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (два
месеца и осем дни) е спрял да тече и продължава да тече, считано от
21.05.2020 г. Този период от време следва да бъде добавен към течащата от
20.06.2019 г. давност, като в този случай петте години изтичат след
12.08.2024г.
След тази дата започва да тече нова давност, която изтича на 12.08.2029 г.
В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното
решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.
В обобщение, въззивният съд намери, че в настоящия процес не се
установи, че погасителната давност за оспореното от ищеца вземане на
ответника е изтекла, поради което предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е
неоснователен, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемият. В отговора на въззивната жалба своевременно е
претендирано възнаграждение за юрисконсулт, който е представлявал „ЕОС
Матрикс“ ЕООД в производството пред СГС. Съдът определи размера на
възнаграждението на 100 лева като съобрази чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11458 от 12.06.2024 г. по гр. дело №
70526/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Н. А., ЕГН **********, да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100 лева,
представляваща разноски по въззивно гр. дело № 9666/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6