№ 23286
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110105984 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „*************“ АД, ЕИК ************* за осъждане на
„З*************“ АД, ЕИК *************** да заплати сумата в размер на
5 176,78 (пет хиляди сто седемдесет и шест лева и седемдесет и осем
стотинки) лева – сбор от застрахователно обезщетение в размер на 5 161,76
лева и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетение в
размер на 15 лева, представляваща регресно вземане по заплатено
обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета № ***********,
заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 67,14 (шейсет и седем лева и
четиринадесет стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 29.12.2023 г. до
31.01.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществената застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил
„Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег. № *******. Поддържа, че на 13.07.2023 г.
в гр. София, около 15:10 часа, на ул. „********“ е реализирано ПТП с товарен
автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ************, управляван от Т. П., който
преминава покрай паркирания автомобил „Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с
1
отворена задна дясна товарна врата и нанася материални щети на последния.
За събитието бил съставен ДКП на 23.07.2023 г. Поддържа, че към датата на
ПТП водачът, виновен за произшествието, е имал сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което в
полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното
обезщетение и разноските по определянето му. Поддържа, че като
застраховател по застраховка „Каско+ на МПС“ е заплатил на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил „Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с
рег. № ******* сума в размер на 5 161,78 лева, което след отправена покана не
била възстановена от ответното дружество. Претендира и заплащане на
законна лихва от деня на депозиране на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението, както и мораторна лихва за забава в размер на
67,14 лева за периода от 29.12.2023 г. до 31.01.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Оспорва посочения
механизъм на произшествие, както и размера на обезщетението. Твърди, че
изключителна вина за настъпване на произшествието има водачът на
автомобила „Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег. № *******, а в условията на
евентуалност – наличие на съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че описаните материални щети
трябва да бъдат преостойностени от съда, тъй като не отговарят на
действително причинените. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и приетият по делото доклад, по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, установи следното от фактическа и
правна страна:
По осъдителния иск по чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чията гражданска отговорност е
застраховане при ответника, да е настъпил събитие, за което ответникът носи
2
риска, като в изпълнението на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
В доказателствената тежест на ответника, при доказване на горните
факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи
доказателства. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и
правопогасяващите си възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезпечение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят за доказани следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чията гражданска отговорност е
застраховане при ответника, да е настъпил събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнението на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
На основание чл. 153 ГПК с протоколно определение № 30545 от
29.07.2024 г. за безспорни в производството са обявени обстоятелствата
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на МПС „Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег. № ******* по
силата на Застрахователна полица по удължена имуществена застраховка
„Каско+“, видно от предоставени в съдебното дирене Удостоверение от
собственика на МПС – „**********“ ЕООД, валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на товарен автомобил марка
„Рено Мастер“ с рег. № ************ и за извършеното плащане от ищеца
към сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС.
От представените ДКП за ПТП (лист № 15 по делото), обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, отразени в Протокол №
20437-16892558850 за извършен оглед на МПС (лист № 22 по делото) и
показанията на свидетеля Т. К. П., видни от Протокол от проведено съдебно
3
заседание на 01.10.2024 г. (лист 98-100 по делото) се установява, че на 13.07
2023 г., около 15:10 часа, в гр. София е настъпило ПТП между товарен
автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ************ и лек автомобил „Ленд
Ровър Реиндж Роувър“ с рег. № *******.
Установено и в заключението на съдебно- автотехническата експертиза е,
че товарният автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ************ е бил паркиран
на ул. „************“, където водачът предприема маневра за потегляне при
отворената задна дясна товарна врата, при която реализира ПТП с паркирания
от дясната му страна лек автомобил „Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег. №
*******.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключение на
съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/, според който щетите по
процесния автомобил, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така
описания в Протокола механизъм на произшествието. Този извод се подкрепя
и от показанията на свидетелите.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства, гласните доказателствени средства и заключението САТЕ
съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправното
поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от
което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца лек автомобил .
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната
практика, постановено по реда на касационния контрол – Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, I-во ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на
вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на
горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност по
чл. 45 ЗЗД е насочена към обезщетение на негативния интерес /увреденото
лица да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
4
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
деликвентът/застрахователят на гражданската отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б.“ от Постановление № 7/1978 г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите , които се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП ,
за възстановяване на МПС без овехтяване възлиза на 4455,98лева по средни
пазарни цени. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете
суми – действителни вреди и на извършеното плащане, а в случая – в размера
на действителните вреди, установени в заключението на вещото лице,
съгласно Заключението по делото. Предвид заключението на САТЕ съдът
приема, че сумата от 15 (петнайсет) лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга с включване
на ликвидационните разноски възлиза на 4470,98лева лева. Ответникът не
доказва погасяване, поради което искът следва да бъде уважен до размера,
определен от вещото лице, като върху вземането следва да се присъди и
законната лихва от подаване на исковата молба до погасяване на вземането.
Останалата част от претендираната сума в размер на 705,80 лева следва да се
отхвърли като недължимо платено застрахователно обезщетение, което не е в
причинно-следствена връзка с въпросното ПТП.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг.
Задължението на деликвента/на застрахователя по неговата гражданска
отговорност към застрахователя по имуществената застраховка е задължение
без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането,
5
не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай
моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава
не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима
покана. От представените обратна разписка е видно и се установява, че с
писмо от 20.11.2023 г. е отправена регресна покана № РС08-003535/2023- 01,
ведно с приложените доказателства по нея, и е получена от ответника, тъй
като е заведена под този номер в ответното дружество. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската
отговорност на деликвента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на писмото, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг.
чл. 412, ал. 2 КЗ/. В случая с уведомление от 19.12.2023 г. (стр. 38 по делото)
се твърди, че според представените с регресната претенция документи и
снимки не установяват виновно поведение в застрахования при тях товарен
автомобил, но не твърдят, че полученото писмо не съдържа всички
необходими документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от
деня, следващ събитието, а когато последният ден от срока е неприсъствен,
срокът свършва в първия следващ присъствен ден – чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до 20.12.2023 г. След тази
дата изпада в забава.
За периода 21.12.2023 г. – 01.02.2024 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 58.63 лева (петдесет и
осем лева и шейсет и три стотинки).
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 ГПК, съразмерно на
уважените искове на ищеца се следват разноски в размер общо на 528,70лева /
за заплатени държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер/ .
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК на ответника също се следват разноски по
производството, съразмерно на отхвърлените искове, които съдът изчисли на
сумата от 64,02лева / за депозити за експертиза, свидетели и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер/.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З*************“ АД, ЕИК *************** , ДА
ЗАПЛАТИ на „*************“ АД, ЕИК ************* , на основание чл.
411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 4470,98лева за
захователно обезщетение в размер на 4455,98 лева и сторени ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лева,
представляваща регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско+“ във връзка с щета № ***********, за причинени
увреждания на лек автомобил „Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег. № *******
от ПТП, настъпило на 13.07.2023 г., в гр. София, заедно със законна лихва от
датата на исковата молба /01.02.2024 г./ до окончателното плащане на
вземането, както и мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2023 г.
до 01.02.2024 г. в размер на 58.63 лева (петдесет и осем лева и шейсет и три
стотинки) , КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на застрахователно
обезщетение над уважения размер до пълния предявен размер от 5176,78лева ,
и иска за мораторна лихва за забава за горницата над уважения размер от
58,63лева до пълния предявен размер от 67,14лева .
ОСЪЖДА З*************“ АД, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ
НА „*************“ АД, ЕИК ************* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК , сумата от 528,70лева разноски по делото, съразмерно на уважените
искове.
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ
НА З*************“ АД, ЕИК *************** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК , сумата от 64,02 лева разноски по делото, съразмерно на отхвърлените
искове .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7