РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20215330200147 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 20-1030-011581/
16.11.2020г. на ****, сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОД МВР П., с
което на П. С. П., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „К.“ № **, на основание
чл. 179, ал.6, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.
5, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно
заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление.
Редовно призована, въззиваемата страна не изпраща процесуален
представител в съдебно зсаедание. До съда е депозирана молба - становище
от страна на началника на сектора, в която излага доводи за потвърждаване на
НП. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване
размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от
1
надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
АУАН GA АКТ № 328017/ 27.10.2020 г. е съставен против жалбоподателя
П. С. П., затова, че на 27.10.2020г. в 12:17ч. в гр. П., ул. „Б.“ до № 23, същият
като водач на лек автомобил, марка и модел „Шкода Фабия”, с рег. № *****,
собственост на С.М.К. от гр. Пловдив, го управлява с шумозаглушително
устройство с високи стойности на шум.
Жалбоподателят подписал акта с изричното отбелязване, че има възражение.
В срока по чл.44, АЛ.1 от ЗАНН били подадени и писмени възражения срещу
АУАН, в които жалбподателят моли да се измери нивото на шум,
уточнявайки,че МПС е преминало технически преглед.
Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на
съставения АУАН, издал атакуваното наказателно постановление, с което на
П. С. П., на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 5, ал.2, т.2 от
ЗДвП.
Тази обстановка се установява от приложените по административната
преписка писмени доказателства.
Съдът намира следното от правна страна:
В конкретния случай отговорността на жалбоподателят е ангажирана за
нарушение по чл. 5, ал.2, т.2 от ЗДвП, според която водачът на пътно
превозно средство е длъжен с управляваното от него превозно средство да не
затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните
имоти, като спазва действащите норми за шум и вредни емисии на
отработени газове от моторното превозно средство, както и други норми и
изисквания за опазване на околната среда. Наложено е наказание по реда на
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, съгласно която който управлява технически
неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от 200 лева – при
констатирани значителни неизправности.
В случая не е спорно, че на процесната дата и място именно П. е бил водач на
лекия автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № *****.
Въпреки посоченото, съдът намира, че процесното накзателно постановление
следва да бъде отменено като недоказано и поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, по следните съображения:
2
Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и
неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства
следва да се считат за технически неизправни. В чл. 10, т. 10, б. "б" от
ППЗДвП е посочено, че „технически неизправно е МПС чието ниво на шум
на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности“. Тоест,
за да е технически неизправно едно МПС е необходимо нивото на шума да не
съответства на предписаните нормативни стойности. Действително в акта и
постановлението е посочено,че шумозаглушителното устройство е с високи
стойности на шум, по делото, обаче, не се установи от страна на
административния орган да са извършвани замервания и проверка за
съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, за да се приеме,
че е налице основание за налагане на административно наказание. Съдът не
споделя възраженеито на въззиваемата страна, че единствено опитността на
контролният орган може да бъде преценка за нивото на шум, първо защото
всеки човек би могъл да има различен критерии за високи и ниски нива на
шум, а от друга страна това, че се касае все пак за въпрос с технически
характер не просто установяване „по слух“.
Отделно от това, за да бъде изпълнен целият фактически състав на вмененото
нарушение се изисква да се посочи затруднението на другите участници в
движението и живеещите в крайпътните имоти, щом не е спазил действащите
норма за шум. В случая, нито в АУАН, нито в НП е отразено това
обстоятелство, не са посочени и какви са точни тези високи стойности на
шум, за да се прецени действително ли са били такива. Не става ясно дали е
налице видоизменение на шумозаглушителната система, или например
неправилен монтаж, за да има високи стойности. Не е посочено и това, с
какво е прието,че констатираното е значителна неизправност по смисъла на
т.72 на § 6 от ДР на ЗДП. и обстоятелствата, които я обуславят, от значение
за определяне размера на наказанието. Коментираното съществено е
засегнало правото на защита на жалбоподателя, да разбере за какво точно
негово поведение е наказан, като не са били съобразени реквизитите по чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещи описание на
нарушението и обстоятествата, на които се основава.
В процесния случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в
положение да гадаят и да предполагат какви са фактическите параметри на
вмененото нарушение още в хода на административнонаказателното
3
производство, а административнонаказателната отговорност не може да
почива на предположения, доколкото съществено би се засегнало правото на
защита на наказаното лице, както в настоящия казус е станало.
Поради всичко гореизложено наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и недоказано и като такова следва да бъде отменено.
Въпреки изхода на делото, предвид липсата на процесуална защита от
адвокат, своевременно искане и ангажирани доказателства в тази посока,
съдът не следва да се прознася по въпроса за разноските
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-011581/ 16.11.2020г. на
****, сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОД МВР П., с което на П. С. П.,
ЕГН ********** с адрес: гр. П. ул. „К.а“ № 4, на основание чл. 179, ал.6, т.2
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 5, ал.2, т.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4