Номер 37015.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502418 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:29 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно и своевременно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна Н. А. Б. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 21613/06.10.2020г., с която юрисконсулт Б.
Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна прави искане за
спиране на производството по делото поради наличието на преюдициален спор от значение
за правилното решаване на делото, както и поради наличието на тълкувателно дело във ВКС
по въпроси, имащи съществено значение за изхода и на настоящото дело.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
АДВ. Д.: Считам искането за неоснователно.
1
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение.
Искането за спиране се основава и на твърдение, че във ВКС е образувано тълкувателно
дело № 1/2020 г. на Гражданско колегия по следния въпрос: „При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи
приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на член 9, алинея 2 от същата
наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“.
Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС, постановено
по тълк.д.№ 8/2013 г., ОСГТК, спирането на производството по член 229, алинея 1, точка 4
от ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на
правото на иск. Счита се, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира.
Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Образуваното пред Общо събрание на една от колегиите или на двете колегии на Върховния
касационен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва
да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато
или отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело,
образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на член 229, алинея 1,
точка 4 от ГПК. Първоинстанционният и въззивният съд не могат да спират производството
по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от
значение за спора, с който са сезирани. Единственото основание за спиране на съдебни
производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на член 292 във връзка с
2
член 229, алинея 1, точка 7 от ГПК, а тя не е приложима извън касационното производство.
Това е единствената съдебна инстанция в страната, която е натоварена с осъществяване на
правомощия по уеднаквяване на съдебната практика и осигуряване на точното и еднакво
приложение на закона от всички съдилища и затова тя трябва да отстрани противоречията
между практиката на своите състави на общо събрание на всички съдии от съответната
колегия /колегии/ и преди да стори това, не може да приключи производството по
конкретния висящ пред нея спор. Именно поради това състав на ВКС може да се позове на
основанието по член 292 от ГПК и да спре производството пред себе си, но не може да спре
производството пред себе си първоинстанционният или въззивният съд.
В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл.631 от ГПК,
поради което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без
уважение.
С оглед на гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл. 631, ал. 1 от ГПК
искането на въззивника, обективирано в молба от 06.10.2020г. за спиране на производството
по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20
образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище с вх. № 21742/07.10.2020г., с което
юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна
заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа депозираната
въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
3
Директора Д.С.П. срещу Решение № 3011 от 10.07.2020г. по гр.д. № 16805/2019г. по описа
на ВРС, XLII-ри състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Н. А. Б. с ЕГН **********
сумата от 1664.82 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 238 часа за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че в относимия период страните са били обвързани
от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по приложението му. В ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за
субсидиарно приложение, както на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредбата за структурата и организацията на
работното време, така и на ЗДСл, по отношение на работното време и неговото отчитане и
заплащане на възнагражденията. Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът е
държавен служител – полицейски орган и неговите служебни правоотношения се уреждат
единствено от ЗМВР. Препращането в специалния закон към КТ и ЗДСл е изрично, като за
процесните отношения общата уредба не намира субсидиарно приложение. Законодателят
прави ясно разграничение между статута на държавните служители с полицейски
правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и статута на държавните служители по т. 2 и
лицата работещи по ТПО по т. 3, който се урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата
работещи по ТПО, който се урежда при условията на КТ. С оглед специалния характер на
ЗМВР, размерът на допълнителните възнаграждения следва да се определи съобразно
специалните правила посочени в него и в издадените Наредби и заповеди на министъра на
ВР, въз основа на призната от закона делегация. По отношение на служителите на МВР в
процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице
е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат да намерят приложение. ВРС не
е отчел също спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като
извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния
случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и
НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква
продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли да се отмени решение частично за
периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липса на действаща нормативна уредба.
4
В отговор на жалбата от Н. А. Б. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да оставите първоинстанционното решение в сила. Считам, че същото
е правилно и законосъобразно. Моля да оставите без уважение искането за извършване на
корекция за прилагане на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата за периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5