№ 27
гр. Бургас, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20232001000176 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на Х. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: град
Стара Загора, ул. „Ив. В.“ № 7, ет. 8, ап. 24 против решение № 169/29.05.2023 година,
постановено по търг. дело № 76/ 2022 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е
отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл. 74 от ТЗ против „Слънчев
бряг“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Несебър 8230, к. к.
„Слънчев бряг“, за отмяна на всички взети решения от извънредно заседание на Общото
събрание на акционерите на „Слънчев бряг“ АД, проведено на 09.03.2022 година.
Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди
се, че е постановено при съществени процедурни нарушения, а именно, въззивникът не бил
призован надлежно за с.з. на 11.05.2023 година, в което делото е било обявено за решаване, а
по-късно съдът отказал да отмени определението си за приключване събирането на
доказателствата, като се позовал на отразеното от длъжностното лице по призоваването, без
да коментира оплакванията и доводите на въззивника. Сочи се, че така са нарушени
процесуалните права на страната и ограничено правото на защита.
Излагат се доводи, че решението е неоснователно, постановено в противоречие със
събрания доказателствен материал и при непълнота на мотивите. Според въззивника, липсва
изричен текст в Устава на ответното дружество, определящ броя на независимите членове
на Съвета на директорите. Не било гарантирано спазването на законовата рамка от
организатора на конкурси министъра на туризма, нито спазване на Насоките на ОИСР за
борба с корупцията и почтеност в държавните предприятия. Притежанието на по-голям дял
1
от капитала, както в случая Държавата притежавала 75% от капитала на „Слънчев бряг“ АД,
не следвало да води до предоставяне на този 1 акционер на по-широки права от тези на
миноритарните акционери. Според въззивника, допуснато било нарушение по чл. 21 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, основано на дискриминация по имотно
състояние. Навеждат се оплаквания, че въпреки изрично направеното искане от ищеца,
съдът не упражнил косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на относимите
разпоредби от ППЗПП, които - както и измененията на Устава - били приети в нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 2 от КРБ, чл. 110б, 110в, ал. 1 от ЗППЦК, на Насоките за борба с
корупцията и почтеност в държавните предприятия на ОИСР, на т. 4 от Насоките на ОИСР
за корпоративно управление на държавните предприятия , на чл. 21 от Хартата на основните
права на Европейския съюз и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при приемането на ППЗПП, а именно - чл. 26,
ал. 2, чл. 27 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА във връзка с чл. 80 от АПК. На ресорния министър,
упражняващ правата на Държавата върху съответните акции, били предоставени по-големи
права и вземане на решения извън Общото събрание на акционерите. Оспорваните в
настоящото производство клаузи в Устава не давали възможност за защита интересите на
миноритарните акционери, нито интересите на дружеството. И двете оспорвани решения не
предвиждали приемане от Общото събрание на критериите за подбор и критериите за
оценка на кандидати за управителен орган, състава на комисия - информация за
професионален опит на членовете, за тяхната независимост и безпристрастност, нито
еднолично определената от министъра комисия щяла да осигури спазването на чл. 237, ал. 2
от ТЗ. Нито в Устава, нито в решението по т. 2 за конкурса се съдържал ангажимент за
организатора на конкурса да посочи в определен срок предварително конкретни и ясни
критерии за номиниране и подбор на кандидатите, за запознаване на акционерите и
публично оповестяване на методиката за оценка. Нямало осигурена възможност за участие
на миноритарен акционер в конкурсна комисия и изобщо в подбора на членове на органите
за управление на дружеството.
Прави се искане настоящата инстанция да упражни косвен съдебен контрол за
незаконосъобразност на относимите разпоредби от ППЗПП.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяването на ново решение, с
което се отменят оспорваните две решения, приети на проведеното на 09.03.2022 година
извънредно Общо събрание на акционерите на „Слънчев бряг“ АД, евентуално се моли за
връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процедурни нарушения.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „Слънчев Бряг“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: к. к. „Слънчев бряг“, община Несебър,
представлявано от изпълнителния директор С. Ен., чрез юрк. С. Д., в който се поддържа, че
същата е неоснователна. Счита, че процедурата по призоваване за последното съдебно
заседание била редовно изпълнена, а ГПК не съдържал правна норма, която да указва
задължение на съда да осъществява призоваването едновременно по няколко начина.
2
Ищецът - въззивник не твърдял наличието на законова уредба, която да задължава
публичните предприятия да посочат изрично броя на независимите членове в управителни
си органи. Приетите изменения на Устава не нарушавали правото на равнопоставеност на
акционерите, нито пораждали задължения за различните от Държавата и общините
акционери и не противоречали на законовите текстове на ППЗПП и ТЗ. Решението на
първоинстанционния съд било обосновано, тъй като почивало на извода, че приемането на
оспорените решения на ОСА от 09.03.2022 година не били следствие от правното действие
на нормите от ППЗПП.
По повод направеното от въззивника искане за упражняване на косвен съдебен
контрол се сочи, че такъв контрол не може да бъде осъществен по отношение на нормативни
административни текстове, а преценка можела да се извършва само по отношение
индивидуалните административни актове. Излагат се аргументи, че отношенията по
провеждане на конкурс имали публичноправен характер в защита на обществен интерес,
провеждали се от орган с публични функции по закон, поради което и решението по т. 2 от
дневния ред на ОСА, проведено на 09.03.2023 година било законосъобразно.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от доказателствения материал, че
ищецът е акционер в ответното дружество, като притежава 70 акции от капитала му. На
09.03.2022 година е било проведено извънредно събрание на акционерите на същото, на
което са присъствали акционера Държавата чрез Министъра на туризма чрез пълномощник,
притежаваща 1 468 356 броя акции, представляващи 75 % от капитала и А. Ив., акционер,
притежаващ 5 340 броя акции, съставляващи 0.27% от капитала на дружеството. Предвид
наличието на изискуемия кворум, събранието е било открито и проведено съобразно
предварително оповестения дневен ред, съдържащ се в разгласената покана за същото.
Същият включва по т. 1 Приемане на проект за изменение и допълнение на Устава на
акционерното дружество и Приемане на решение за провеждане на конкурс за избор на
членове на Съвета на директорите по т. 2. По двете точки от дневния ред са приети решения
с гласовете на двамата присъстващи акционери, а именно с общо представените на
събранието 1 473 696 акции.
Изложените в исковата молба факти от страна на въззивника се свеждат до това, че с
измененията на Устава са нарушени правата на малцинствените акционери, тъй като те са
лишени от възможността да влияят на избора на членовете на Съвета на директорите, вкл.
на критериите за провеждане на конкурса. С нарочно депозирана в изпълнение на дадените
му указания последваща писмена молба ищецът е посочил, че оспорва промените в
изменения Устав, както следва: чл. 15, ал. 1, т. 4, чл. 26, ал. 3, чл. 27, ал. 1, 2, 5 и 8, чл. 27а и
3
чл. 28. Изтъква, че като цяло измененията и допълненията на оспорените от него уставни
клаузи преповтарят подзаконови норми на ППЗПП. Той счита последните
незаконосъобразни и обслужващи интересите само на един акционер, а именно Българската
държава. В нито една от тях не е съобразено, че се касае за дружество със смесено участие и
е необходимо по някакъв начин да се осигурят правата и на малцинствените акционери.
Както нормите на ППЗППП, така и атакуваните такива от устройствения акт на ответника
незаконно предоставят по-широки права на органа, упражняващ правата на Държавата в
ответното дружество отколкото ЗПП и ЗППЦК допускат. Изтъква, че решението по т. 2 е
порочно, тъй като с него се обслужват едностранно интересите на акционера Държавата и не
се зачитат правата на останалите акционери. Същото допуска само един акционер да направи
субективна преценка, а именно представителят на Държавата относно параметрите на
организацията, реда и условията за провеждане на конкурсите за избор на членове на Съвета
на директорите. Това решение му дава възможност еднолично да определя броя на
независимите членове, критериите за подбор и оценка на кандидатите, както и тяхната
тежест, показателите и методиката за оценка и други. Двете атакувани решения са в
противоречие с Конституцията на РБ, Търговския закон, ЗППЦК, ЗПП и правото на
Европейския съюз, тъй като нарушават правото на равнопоставеност на акционерите.
Позовава се на разпоредбите на чл. 6, ал. 3, чл. 18, чл. 21, ал. 1 от ЗПП, като поддържа, че
уредените в ППЗПП условия и ред за провеждане на конкурси за избор на членове на
органите за управление не водят до еднакво третиране на акционерите от едно и също
дружество, не осигуряват законово изискуемата ненамеса на органа, упражняващ правата на
Държавата в управлението на публичното предприятие и същевременно му дават по-широки
права от тези на останалите акционери. Твърди също така, че решението по т. 2 отнема
правото на всеки друг акционер, включително и неговото да участва по някакъв начин в
подбора/конкурса за избор на членове на управителните органи, както и не осигурява
възможност за участие на надлежно излъчени от Общото събрание миноритарни акционери
в конкурсната комисия, като по този начин 25 % от капитала няма да има представителство в
същата.
В производството не е спорно обстоятелството, че ответното дружество е публично
предприятие и публично дружество, поради което по отношение на него следва да бъдат
прилагани както общите разпоредби на ТЗ, така и тези на специалните закони, а именно
ЗПП и ЗППЦК. Съобразно нормата на чл. 21 от ЗПП, всички членове на органите за
управление и контрол се избират и назначават след провеждане на конкурс. Условията и
редът за провеждане на конкурса се уреждат в правилника за прилагане на закона. Може да
са каже, че в същата е регламентиран общият принцип за избор и назначаване на членовете
на органите на управление на дружествата като ответното. Съответните критерии за подбор
при номиниране на кандидати за членове на органите за управление и контрол в публичните
предприятия са посочени в чл. 33 от ППЗПП, но съобразно нормата на чл. 36 от същия за
целите на извършване на оценяването на кандидатите органът, упражняващ правата на
държавата, разработва методика за оценка, която се предоставя на комисията за номиниране
преди стартиране на конкурсната процедура.
4
Съобразно нормата на чл. 37 от ППЗПП в редакцията на същата към
правнорелевантния момент, а именно след измененията и с ДВ бр. 89 от 26.10.2021 година,
конкурсната процедура за избор на членове на органите за управление и контрол в
публичните предприятия, които не са категоризирани като „големи“, може да се провежда
по реда на раздел III на глава пета от комисията за номиране или от съответния орган,
упражняващ правата на държавата, по ред, определен от него. След приключване на
конкурсната процедура номинираните кандидати се предоставят на компетентния орган на
публичното предприятие за вземане на решение - чл. 48, ал. 4 от ППЗПП. Специалните
закони изискват в състава на Съвета на директорите да бъдат избрани независими членове -
не по-малко от една трета, но не повече от една втора от състава /чл. 22 от ЗПП/; най-малко
една трета от членовете на Съвета на директорите или на Надзорния съвет на публичното
дружество трябва да бъдат независими лица чл. 116 а-1, ал. 2 от ЗППЦК/.
Приетите на извънредното Общо събрание на ответното дружество решения за
изменение на устройствения му акт, които се атакуват в настоящото производство напълно
съответстват на нормите на ЗПП и ППЗПП в сила към момента на провеждането му, като
включително с тази на чл. 26, ал. 3 от Устава се препраща към условията и реда за
провеждане на конкурс за избор на членове на Съвета на директорите, регламентирани от
цитираните по-горе актове.
При поддържани твърдения от страна на въззивника за накърняване на членствените
му права поради неравноправно третиране с мажоритарния акционер, независимо от точното
възпроизвеждане на нормативната рамка, този въпрос е необходимо да бъде изследван от
съда, при отчитане, че акциите от един клас дават равни права на акционерите им - чл. 181,
ал. 3 от ТЗ, а именно право на глас в общото събрание, право на дивидент и на
ликвидационен дял /чл. 181, ал. 1 от ТЗ/. Освен за защита на конкретни членствени права,
искът по чл. 74 от ТЗ може да бъде предявен и за контрол за законосъобразност на
решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на
обща цел - т. V от ТР №1/06.12.2002 година по тълк. дело №1/2002 година на ОСГК на ВКС,
от което следва, че е необходимо да бъде даден отговор на оплакването за нарушаване на
закони от по-висок ранг - КРБ, ТЗ, ЗППЦК, Насоките на ОИСР за корпоративно управление
на държавните предприятия и на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
на които, според въззивника, ППЗПП, респективно измененията в Устава, противоречат.
С измененията в ППЗПП, обн. ДВ бр. 11/2023 година, при избора на независимите
членове на Съвета на директорите в големите публични предприятия се провежда
предварителна номинационна процедура по реда на раздел ІІІ, глава пета от Правилника, в
края на която комисията за номиниране предлага на съответния компетентен орган на
публичното предприятие класираните кандидати за вземане на решение - чл. 48, ал. 4.
Компетентният орган разполага с възможността да отхвърли всички кандидати, класирани
от комисията за номиниране, като посочи съответните мотиви за това и да започне нова
процедура за номиниране - чл. 50, ал. 1 от ППЗПП. От това следва, че номинационната
процедура има за цел да предложи кандидати за независими членове на управителния орган,
5
но самият избор на членове /в случая такива на Съвета на директорите/ се осъществява от
Общото събрание, което е видно и от съдържанието на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Устава. Общото
събрание включва всички акционери с право на глас - чл. 14, ал. 1 от Устава, което означава,
че въззивникът по никакъв начин не е лишен от възможността да гласува при избора на
членове на този орган на дружеството. Той не е лишен и от възможността да номинира
кандидати, въпреки, че в ППЗПП не е разписана такава възможност за миноритарните
акционери. Възможността за номиниране на кандидати произтича от разпоредбата на чл.
223а от ТЗ, чрез която в националното ни законодателство се имплементира Директива
2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 година относно
упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар,
в частност чл. 6 от Директивата, която предоставя право на акционерите, действащи
индивидуално или колективно, да включват точки в дневния ред на Общото събрание. По
този начин малцинствените акционери, притежаващи поне 5% от капитала на дружеството /в
тази част чл. 223а, ал. 1 от ТЗ е съобразен с чл. 6 параграф 2 от Директивата/, могат да
номинират независими кандидати за членове на Съвета на директорите, чиито кандидатури
да бъдат разгледани от Общото събрание при открита процедура по избор. Празнотата в
номинационната процедура по ППЗПП за миноритарните акционери може да бъде възприета
като противоречие с акт от по-висок ранг, в който случай следва да бъде приложен по-
високия по степен акт, а именно ТЗ - чл. 15, ал. 3 от ЗНА. В случая не е необходимо да се
обсъждат оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд отказал
незаконосъобразно да извърши косвен контрол за незаконосъобразност на относимите
текстове на ППЗПП, тъй като приложим по горните съображения е нормативният акт,
предоставящ право на равно третиране на акционерите - чл.223а от ТЗ /така и в решение №
80 от 04.10.2023 година по търг. дело № 164/2023 година на БАС, недопуснато до касация с
определение № 2547 от 07.10.2024 година на ВКС на РБ, I т. о./.
По така изложените по-горе съображения се налага извода, че с приемането на
изменения и допълнения в Устава относно състава и избора на членове на Съвета на
директорите на ответното дружество не са нарушени правата на въззивника като
миноритарен акционер, нито е допуснато нарушение на императивни правни норми. Тук е
необходимо да се вземе предвид и съобрази, че приемането на ЗПП и ППЗПП е насочено към
отразяване по съответен начин в българското законодателство на редица основни препоръки
на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ относно
предприятията в публичния сектор като една от тях е признаването от страна на Държавата
и държавните предприятия правата на всички акционери и осигуряване тяхното
равноправно третиране, както и достъп до корпоративна информация. Същевременно една
от целите му е да доразвие нормативно реда за формиране и реализация на политиката на
държавата по отношение на публичните предприятия, да създаде законова основа за
провеждане на открити процедури за номиниране, обсъждане на кандидатурите и прозрачен
избор на компетентни ръководства в каквато насока са мотивите към ЗПП. С тези
нормативни актове нито се отнемат права на останалите акционери да участват в крайния
избор на членове на органите, нито се отнема предоставеното им от ТЗ право на номинация
6
по всички въпроси, включително за номиниране на членове. Както е посочил и
първоинстанционният съд, крайният резултат при гласуването е пряко обусловен от
упражняването на правата на който и да е мажоритарен акционер - в случая Държавата,
която притежава 75% от капитала на дружеството, поради което приемането на процесните
решения не е следствие от правното действие на съответните норми на разглежданите
нормативни актове.
В съответствие със закона е и решението по т. 2 от дневния ред за провеждане на
конкурс за избор на членове на Съвета на директорите и възлагане на представителя на
Държавата да организира и проведе конкурса по реда на ЗПП и ППЗПП. Същото съответства
на правилата, въведени с ППЗПП и не отнема правото на въззивника да упражнява правата
си на акционер, като именно в тази процедура същият би могъл да участва пряко, като
номинира свой представител при условията и в сроковете по чл.223а от ТЗ.
Във въззивната си жалба ищецът Н. се позовава на допуснати при постановяване на
обжалваното решение съществени процедурни нарушения - нередовното му призоваване за
съдебното заседание на 11.05.2023 година, на което е приключило събирането на
доказателства и е даден ход по същество, като по този начин е ограничил правото му на
защита. Същите настоящият състав на съда намира, че не следва да бъдат обсъждани по
същество, доколкото липсват и не са заявени съответни искания за предприемане на
действия от въззивната инстанция за реализиране на нарушени права. Както бе посочено,
касае се за оплакване за процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция не е контролно-отменителна, а инстанция по съществото на делото -
ТР №1/2001 година на ОСГТК на ВКС, при което въззивният съд поправя по реда на чл. 266,
ал. 3 от ГПК допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, ако са
довели до лишаване на страната от възможността да ангажира доказателства. В случая с
въззивната жалба са изложени доводи за процесуално нарушение, но не са направени
доказателствени искания, при което евентуалното нарушение следва да се счете санирано
чрез разглеждането на спора по същество /така и в определение № 189 от 15.02.2016 година
по гражд. дело № 6045/2015 година на ВКС., III г. о./.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Независимо от изхода на делото, на въззиваемото дружество „Слънчев бряг“ АД не
следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, които се свеждат до
юриконсултско възнаграждение, предвид изявлението на пълномощника му в рамките на
последното проведено по делото пред настоящата инстанция съдебно заседание изявление,
че не претендира такива.
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169 от 29.05.2023 година, постановено по търг. дело №
76/2022 година по описа на Окръжен съд - Бургас.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му на
страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8