Решение по дело №1469/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260356
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20211420101469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…..

гр.Враца, 08.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря Н. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1469 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 97 и сл. от Закона за социалните услуги.

Образувано е по постъпило искане от дирекция “Социално подпомагане” Враца за допускане настаняването на лицето - С.Ж.М. с ЕГН **********,  в специализирана институция – дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Три кладенци, ул. Юрий Гагарин №16 за срок от три години.

  Посочено е, че  М., има издадено Експертно решение № 0360 от 059/29.04.2002 г. на ТЕЛК за психични заболявания на „ОДПЗС-ВРАЦА" - ЕООД - гр. Враца, с определени 80% ТНР, със срок: пожизнен и с водеща диагноза „Друга уточнена олигофрения. Олигофрения имбецилитас - I -II степен Торниден вариант". Твърди се, че с решение № 16 от 05.03.2004 г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр. д. № 1131/2003 г., влязло в законна сила на: 01.04.2004 г., М. е поставена под пълно запрещение като нейн настойник е директора на специализираната институция В.В.Н. назначена със Заповед № 1442/03.09.2019 г. на органа по настойничество и попечителство при Община Враца.

Твърди се, че С.М. е първо дете в семейството, настанена е в специализираната институция на 03.07.1995 г., на 11 годишна възраст и до момента живее там. Майката й е подписала декларация за съгласие за осиновяване на детето си още при раждането му и не го е потърсила до момента. Бащата е неизвестен. Поддържа се, че С.М. е с умствена изостаналост и паметово-интелектуално недоразвита, изпада често в агресивни изблици, като чупи и къса имуществото на дома. Не може да приема сама медикаментозната терапия. За нея полага основни грижи персоналът на дома. Твърди се, че по заявление № СУ/Д-ВР/52/29.03.2021 г. от настойника на С.М. ***, със Заповед № СУ/Д- ВР/52/31.03.2021 г. лицето временно е настанено в специализираната институция ДПЛУИ с. Три кладенци на основание чл. 96, ал. 2 от ЗСУ и във вр. с чл. 97 и чл. 98 от ЗСУ до произнасяне на Районен съд Враца.

При извършено изслушване на лицето С.М., посредством приложение на комуникация – Вайбър – при осигурена видео и аудио връзка, лицето твърди, че не знае на колко години е и не знае кога е родено. Твърди, че в дома се чувства добре и има приятелка.

 Изслушана, В.Н.  - директор на дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Три кладенци и настойник на лицето, заявява, че никога не са търсили С.М. и тя от около тридесет години е в дома. Често проявява агресия за което й е изписана медикаментозна терапия. Не може да се справя сама, не може да потърси лекарска помощ и да приема медикаменти сама. Н. твърди, че лицето няма друга алтернатива, където да бъде настанена.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно  изготвения на осн. чл.95, ал.3, т.1 ЗСУ доклад от Дирекция „Социално подпомагане” Враца се установява, че М. е лице с трайно увреждане с 80% трайно намалена работоспособност съгласно медицинската експертиза  с ЕР на ТЕЛК психични заболявания „ОДПЗС - ВРАЦА" - ЕООД - Враца № 0360 от 059/29.04.2002 г., с пожизнен срок и водеща диагноза "Друга уточнена олигофрения". Твърди се, че М. е инвалидизирана още при раждане на *** г. за пръв път и е поставена под пълно запрещение с решение № 16 от дата 05.03.2004 г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр. д. № 1131/2003г., влязло в законна сила на 01.04.2004 г. като нейн настойник е директора на специализираната институция В.В.Н., назначена със Заповед № 1442/03.09.2019 г. на органа по настойничество и попечителство при Община Враца.

В социалния доклад се сочи, че М.  е първо дете в семейството. Настанена е в специализираната институция на 03.07.1995 г. Майката й е подписала декларация за съгласие за осиновяване на детето си още при раждането и не я е потърсила до момента, а бащата е неизвестен. Твърди се, че С.М. в добро общо физическо състояние, няма физическо, сетивно и хронично заболявания. Има добър речников запас и няма нарушения. Има ориентация за време и място в рамките на специализираната институция, знае името си. Не познава букви и цифри, има познания за цветове и форми, но е с краткотрайна памет. Концентрира се за кратко. Твърди се, че Стоянова изпада често в агресивни изблици, чупи и къса имуществото на дома, удря и другите деца от групата. Поддържа се, че лицето има склонност да поглъща неядливи предмети като фасове, дори се е стигало до намесата на спешен център Враца и не може сама да приема предписаната медикаментозна терапия. Твърди се, че лицето не може да получава и разходва само паричните средства. Не познава парите и не може да борави с тях и има усвоени умения само за най- елементарно справяне с потребностите си. Не може да работи с техника и с електрически уреди.

В социалния доклад е застъпено, че видът и степента на трайното увреждане не е позволило М. да посещава училище и е без образование. За нея е полагала основно грижи персоналът на дома. Те закупуват необходимите й вещи, лекарствени продукти и оказват помощ при необходимост от ползване на административни услуги, за осигуряване на правата и. Твърди се, че С.М. не напуска институцията сама. При потребност от посещение на болница за провеждане на прегледи, лечение и зъболечение винаги си придружава от служител от ДПЛУИ.

Поддържа се, че медицинската експертиза на лицето е постановила, че: „при неприемане на поддържащата медикаментозна терапия тя става агресивна и опасна най-вече са себе си, поради което застрашава своя живот и здраве. Заболяването на лицето е довело до продължително, пожизнено и необратимо разстройство на здравето му, което не му позволявало сам да се грижи за себе си, да задоволява ежедневните си битови нужди, както и да защитава своите интереси“.

 Твърди се, че по подадено Заявление № СУ/Д-ВР/52/29.03.2021 г. от настойника на С.М. ***, със Заповед № СУ/Д-ВР/52/31.03.2021 г. лицето временно е настанено в специализираната институция ДПЛУИ с. Три кладенци.

  Сочи се, че на този етап е необходимо М. да продължи да ползва социална услуга в ДПЛУИ с. Три кладенци, тъй като няма близки и роднини, които да се грижат за нея.

  В изготвената от дирекция „Социално подпомагане” Враца предварителна оценка на потребностите от социални услуги се установява, че М. има „Олигофрения имбецилитас“ средна степен. Тя е в добро общо физическо състояние. Няма физическо, сетивно или хронично увреждане. Лицето има добър речников запас и няма нарушения. Храни се самостоятелно с прибори. Твърди се, че М. е проявявала рисково поведение, често изпада в агресивни изблици, като чупи и къса имущество на дома. Лицето не може да разпределя правилно и рационално паричните си средства.

   В доклада е застъпено, че лицето се нуждае от настаняване в социалната услуга - ДПЛУИ с.Три кладенци, където да продължи да ползва подкрепа. Персоналът задоволява напълно нуждите на лицето, предвид състоянието му и това му гарантира социално-икономическа закрила и качество на живот.

    В изпълнение на изискването на чл.95, ал. 3, т.3 ЗСУ, към искането за настаняване е приложена справка относно съществуващите подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на област Враца. От същата се установява, че към момента на територията на страната функционират специализирани институции - домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) и социални услуги в общността от резидентен тип, центрове за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ЦНСТПЛУИ/ и защитени жилища за лица с умствена изостаналост /ЗЖЛУИ/. От същите най-подходящо за настаняване на С.М., предвид здравословното й състояние, се явява дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Три кладенци, Община Враца, област Враца.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбите на чл. 95 - чл.101 от ЗСУ регламентират условията и реда за настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип в случаите, когато липсва подходяща, с оглед спецификите на обследваните лица, семейна среда, в която те да бъдат адекватно обгрижвани. Дадено е предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че лицето, чието настаняване се иска, е пълнолетно и е поставено под пълно запрещение с влязло в законна сила съдебно решение. Майка й е дала съгласие за осиновяването й и не проявяват интерес към нея. ­Бащата е неизвестен. Предвид здравословното състояние на М., изискващо същата да е под постоянен надзор, с оглед задоволяване на нейните елементарни и ежедневни човешки нужди, се налага изводът, че същата следва да бъде настанена в специализирана институция или в социална услуга в общността от резидентен тип.

Предложената от ДСП-Враца социална услуга – настаняване в дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Три кладенци, Община Враца, Област Враца, от своя страна осигурява възможността обследваното лице да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната му среда предвид невъзможността лицето да бъде отглеждано в биологичното му семейство и изключителните му и специфични нужди.  Съгласно чл.98, ал.2 ЗСУ в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда и в общността.

С оглед на изложеното, съдът намира, че искането на ДСП-Враца за настаняване на С.М. в дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Три кладенци, община Враца, област Враца е основателно, тъй като е изцяло в интерес на поставеното под запрещение лице, което налага уважаването му.

На основание  чл. 98, ал. 3 от ЗСУ следва да се определи срок на настаняването, като с оглед данните по делото, съдът намира за подходящо, същият да бъде определен за посочения от молителя срок, а именно за три години, считано от настаняването по административен ред – 31.03.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 98, ал.1 от ЗСУ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

НАСТАНЯВА С.Ж.М. с ЕГН ********** в специализирана институция – дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Три кладенци, ул. Юрий Гагарин №16 за срок от 3 години, считано от 31.03.2021 г.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: