Р Е Ш Е Н И Е № 59
гр.Стара Загора, 17.02.2022 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора Радостин Рахнев , като
разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело
№ 608 по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.179
от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Стара Загора против отказ на
Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ да се
произнесе със заповед по реда на чл.190 от ППЗИНЗС във връзка с чл.179, ал.1 от ЗИНЗС, обективиран в писмо рег.№ 9466/ 15.09.2021г. В протеста са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на административния акт с твърдения за неправилно
приложение на материалния закон. Според вносителя не е налице друг нормативен
способ за извършване на дължимо приспадане на реално изтърпяното от Г.Х.Г.
наказание „пробация“ преди отмяна на присъдата му по НОХД № 243/2016г. по описа
на Окръжен съд Стара Загора и постановяване на друга по НОХД № 475/ 2018г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, с която е осъден на „лишаване от свобода“.
Моли съда да отмени писмения отказ на Главния директор на ГД „ИН“ – София и да
му укаже да се произнесе със заповед по реда на чл. 190 от ППЗИНЗС във вр. с
чл. 179, ал.1 и чл.232 от ЗИНЗС, с която да извърши дължимото приспадане.
Ответникът – Главен директор
на ГДИН чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че не е налице нито една от двете хипотези на
разпоредбата на чл.179 от ЗИНЗС, поради което и отказът, обективиран в
процесното писмо, съответства на доказателствата по делото и на приложимия
материален закон. Обосновава теза, че исканата редукция на наказанието
„лишаване от свобода“ би представлявало отклонение от общо установения
минимален размер на наказанието, допустимо само с изрична законова разпоредба,
а такава в ЗИНЗС не е разписана. Моли съда да приеме отказа за законосъобразен.
Заинтересованото лице Г.Х.Г.
изразява становище за зачитане на изтърпяното от него наказание „пробация“.
Участващият по делото
прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност
на протеста. Обосновава, че макар до известна степен е налице празнота в процесуалния закон и в ЗИНЗС,
която точно и ясно да регламентира такъв тип правен казус като настоящия, единственият
способ за решаването му е с издаване на
заповед от страна на Главния директор на ГДИН.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 08.06.2016г. по НОХД № 243/2016г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора е одобрено споразумението между прокурор в Окръжна прокуратура
–Стара Загора и защитниците на Г.Х.Г. и Д.И. Г., като на основание чл. 23 от НК
на Г.Г. е наложено наказание пробация със следните мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години – два пъти седмично, 2. Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от две години, Протоколното определение е
приведено в изпълнение, видно от писмо рег. №924 от 25.03.2021 година на
началник РСИН гр. Стара Загора. Начало на изпълнение на наказанието е
15.06.2016 година. То е приключило на 16.03.2017 година, с решение № 27 по
нд.№37/2017 година по описа на ВКС. Г.Г. е изтърпял девет месеца и един ден от
наложеното му наказание по НОХД№ 243/2016 година на Окръжен съд гр. Стара
Загора.
С
решение № 27 от 27.02.2017г по НД № 37/ 2017г. на Върховен касационен съд производството
по НОХД № 243/2016 година по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора е
възобновено, протоколното определение от 08.06.2016г. по НОХД № 243/2016г по
описа на Окръжен съд Стара Загора е отменено
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Считано
от 16.03.2017г. е прекратена присъдната
преписка по наказанието „пробация“.
По
НОХД № 475/ 2018г. друг състав на Окръжен съд Стара Загора за същите престъпления
е наложил на Г. наказание десет години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Тази присъда е потвърдена с решение № 103/21.07.2020
година по описа на Апелативен съд – Пловдив, която е отменена в частта за осъждането
за престъпление по чл.253 от НК с решение №7 /26.02.2021 година по НД№ 891/2020
година по описа на ВАС. Определено е наказание
в размер 1 година и седем месеца. Наказанието е приведено в изпълнение на 26.02.2021г.
и се изтърпява в Затвора Стара Загора.
С ОП –
Стара Загора е постъпила за изпълнение, получената присъда по НОХД№ 475 /2018
година по описа на ОС гр. Стара Загора. След получаване на указания от Апелативна
прокуратура с писмо №Р-8/2021 от 20.04.2021г. прокурор в Окръжна прокуратура е направил искане до Главния
директор на ГДИН за произнасяне със заповед по реда на чл. 190 от ППЗИНЗС във
вр. с чл. 179, ал.1 и чл.232 от ЗИНЗС, с която да се приспадне изтърпяната част
от наказание „пробация“ в размер на девет месеца и един ден / в съотношение 3 дни
„пробация“ за един ден „лишаване от свобода“ /, наложено на Г.Х.Г. по НОХД № 243/2016г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, от
наказанието „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 475/ 2018г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора.
Видно
от справка на началника на Затвора гр. Стара Загора №298/2019г. от 20.01.2022
година към 25.01.2022 година Г. е изтърпял фактически 2 години, 4 месеца и 15
дни и от работа 4 месеца и 15 дни от наложените му наказания по НОХД № 326/2012
г. и НОХД № 475/2018 година, като остатъка за изтърпяване е един месец. Той е
постъпил в затвора гр. Стара Загора на 10.09.2019 година за изтърпяване на наказание по НОХД № 326/2012 година на ОС гр.
Стара Загора.
С
оспорения отказ, обективиран в писмо рег.№ 9466/ 15.09.2021г., Главният
директор на ГДИН обосновава, че случаят не попада в хипотезата на чл.179, ал.1
от ЗИНЗС, чието приложение се изисква. Тази норма регламентира реда при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода по две или повече присъди,
постановени спрямо едно лице за различни престъпления, когато една от тях бъде
отменена, а в случая се касае за едно деяние, разгледано в различни
производства с наложени различни по вид наказания. По съображения за липса на
уреден в закона процесуален ред е направен извод за невъзможност исканото
приспадане да бъде извършено.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт, направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1
вр. ал.3 от ЗИНЗС, когато осъденият има да изтърпява наказание лишаване от
свобода по две или повече присъди и една от тях бъде отменена, изтърпяното по
нея наказание се зачита при изпълнението на останалите присъди със заповед на
Главния директор на ГДИН. А съгласно чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, ако лишеният от
свобода е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите,
изтърпяното наказание в повече се зачита при изпълнение на останалите присъди.
Процесният отказ на Главния директор на
ГДИН, макар обективиран в писмо рег.№ 9466/15.09.2021г, а не в заповед, представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.
В оспорения административен акт не е
посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което съдът
приема, че протестът срещу него е подаден в срока по чл.140, ал.1 от АПК.
Депозиран е от лице с правен интерес, тъй като прокурорът по силата на чл. 416,
ал. 2 от НПК е орган по изпълнение на наказанието и може да поиска приложение на чл.179, ал.1 от ЗИНЗС.
По всички тези съображения е протестът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, се явява неоснователен.
Оспореният отказ е
постановен от материално компетентния административен орган по смисъла на
чл.179, ал.3 от ЗИНЗС - Главния директор на ГДИН. Постановен е в предвидената
от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които
кореспондират помежду си. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му.
Правилно е
приложен и материалният закон. По делото безспорно се установи, че спрямо Г.Г. е
налице влязла в сила присъда – тази с
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на година и седем месеца по
НОХД № 475/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Няма спор относно
необходимостта изтърпяната част от наложеното наказание „пробация“ с отменената
присъда по
НОХД № 243/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора за същото деяние да бъде
отчетена при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, но липсва
нормативно разписан ред, по който това да бъде направено.
Според настоящия
съдебен състав исканото действие по приспадане не може да бъде извършено от
Главния директор на ГДИН, защото това би означавало да измени наложеното с
присъдата наказание, а с такива правомощия той не разполага. Нормата на чл.179,
ал.1 от ЗИНЗС касае изпълнение на наказание лишаване от свобода по две или
повече присъди, когато една от тях бъде отменена. Целта на закона е да се
защити и гарантира правото на свободно придвижване на осъдения, като не се
допусне надлежаване вследствие на незаконно обвинение, какъвто не е настоящият
случай, защото Г.Г. е признат за виновен по същото обвинение, за което
първоначално му е наложено наказание „пробация“. След като няма поне две
присъди, а и наложените наказания /между които се иска приспадане/ са различни
по вид, издаването на заповед по чл.179, ал.3, вр. ал.1 от ЗИНЗС не може да
бъде обосновано. Препращащата норма на чл.232 от ЗИНЗС също е неприложима,
защото в случая се касае не за изпълнение на наказание „пробация“, а за
изпълнението на наказание „лишаване от свобода“, надзор за законността на което
осъществява прокуратурата. В този аспект прокурорът разполага с широки правомощия, предвидени в разпоредбите
на чл.417 от НПК, чл.59 от НК, чл.7 от НК. Действително в тях не е уредена
изрично възможността за приспадане на изтърпяно наказание „пробация“, но по
аргумент от чл.127, т.4 от Конституцията
на РБ, чл.146 от Закона за съдебната власт и чл.5 от ЗИНЗС следва да се счита
за възложена на прокурора. Привеждането в изпълнение на наказанията е
предоставено в изключителна негова компетентност, а затворническата администрация
е обвързана от неговите актове. Главният директор на ГДИН по силата на чл.13,
ал.2, т.1 във връзка с чл.12, ал.1 от ЗИНЗС осъществява прякото ръководство и
контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, но осъществяването на надзор за спазване на законността в местата за
лишаване от свобода и върху изпълнението на пробационните мерки е възложено на
прокурора.
Доколкото по
своята същност отправеното предложение до Главния директор на ГДИН има характер
на искане за изменение на присъдата по НОХД № 475/ 2018г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора, което обаче не е от негова компетентност, правилно е отказано
да бъде осъществено. По тези съображения съдът намира, че протестът против
отказа на Главния директор на ГДИН гр. София да издаде заповед за прилагане на
чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, обективиран в писмо рег.№ 9466/ 15.09.2021г., е
неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.179, ал.3 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор в Окръжна прокуратура Стара
Загора против отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да се произнесе със заповед по реда на чл.190 от ППЗИНЗС във връзка
с чл.179, ал.1 от ЗИНЗС, с която да се приспадне изтърпяната част от наказание
„пробация“, наложено на Г.Х.Г. по НОХД № 243/ 2016г по описа на Окръжен съд
Стара Загора, от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 475/2018г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, обективиран в писмо рег.№ 9466/15.09.2021г.,
като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: